Решение № 679 от 20.08.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 679 гр. Бургас, 20.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседА.е на шести април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Донка Янк. Русинова при участието на секретаря Т. Н. Михова като разгледа докладваното от Вяра Ив. Камбурова Въззивно гражданско дело № 20262100500366 по описа за 2026 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба вх.№592/19.01.2026г., подадена от А. К. А., ЕГН **********, лично и в качеството си на пълномощник на С. Д. Г., ЕГН ********** и Ц. К. А., ЕГН **********, всички чрез адв. Биляна Вавова, БАК, със съдебен адрес:гр.Бургас, ул.

„Охрид“ №4, партер срещу решение №421/28.11.2025г., постановено по гр.д.

№1562/2024г. по описа на Районен съд – Несебър.

С горецитираното решение, съдът е отхвърлил предявените кумулативно субективно съединени положителни установителни искове за собственост предявени от А. К. А., С. Д. Г. и Ц. К. А. срещу „УЧЕНИЧЕСКИ ОТДИХ И СПОРТ“ ЕАД, ЕИК 175030371, с адрес в гр. София 1113, бул.

„Цариградско шосе“ № 125, бл. 5, ет. 5, с искане на основаниее чл. 124, ал. 1 от ГПК да се приеме за установено по отношение на ответното дружество, че ищците са изключителни собственици на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с ид. № ***, находящ се в с. Равда, общ. Несебър, обл. Бургас, с площ от 786 кв.м., въз основа на договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № 1, том II, рег. № 1656, дело № 175/2017 г. по описа на нотариус Стоян Ангелов, рег. № 208 при НК и наследствено правоприемство, евентуално – въз основа на придобивна давност и осъществявано от тях и присъединено владение в периода 2006 г. до 2024 г. и понастоящем, при следните квоти: 4/6 ид.ч. за С. Г., 1/6 ид.ч. за А. А. и 1/6 ид.ч. за Ц. А., като неоснователни и недоказА..

1

С горецитираното решение, съдът е осъдил на основаниее чл. 78, ал.

3 от ГПК ищците да заплатят на ответното дружество сумата от 1105 лева, представляващи съдебно-деловодни разноски.

С жалбата се изразява недоволство от постановеното решение на районния съд, като се излагат съображения за неправилност, нарушение на материалния закон и процесуалните правила.

На първо място се оспорват изводите на районния съд, че ищците в първоинстанционното производство не доказали, че са собственици на процесния имот. Направено е подробно изложение на фактическата обстановка по делото.

Посочва се, че по силата на нотариален акт № 1, том II, рег. № 1656, дело № 175/2017 г. по описа на нотариус Стоян Ангелов, рег. № 208 при НК, починалият наследодател К. Г. и С. Г. закупили процесния имот от В. А. А., която на свой ред придобила собствеността по отношение на него от И. Д. Д., въз основа на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 124, том IX, рег.№ 4810, дело № 1628/2005 г. по описа на нотариус Стоян Ангелов, рег. № 208 при НК. Заявява се, че още след постигане на уговорка за закупуване на имота между наследодателя К. Г. и ищцата С. Г., от една страна, и В. А. А., въззивниците започнали да го възприемат като свой и да полагат грижи за същия – да заплащат дължимите за него данъци и такси, да поддържат и облагородяват, вкл. с бъдещо застрояване, да го владеят и ползват. Пояснява се, че имотът, съставляващ УПИ X-445 в кв. 50А в с. Равда бил кадастрално заснет с идентификатор № *** по КККР одобрен със Заповед №РД-18-58/16.04.2008г. на Изп. Директор на АГКК, с площ 786кв.м.

Твърди се, че въззивниците, по силата на договор за покупкопродажба и наследствено правоприемство, се легитимирали като собственици на посочения имот, при съответните идеални части от правото на собственост.

Посочва се, че още през 2006г., ищците(въззивници) започнали постъпления по застрояването му – жилищна сграда „Марина“, за която на 19.07.2007 г. било издадено разрешение за строеж на главния архитект на Община Несебър. Допълва се, че въпреки икономическата криза през 2008г., която препятствала плануваното строителство, почистването и ограждането на имота продължило регулярно до 2017 г., когато формално придобили собствеността с договор в нотариална форма.

Твърди се, че през 2024 г., възстановявайки плановете си за строителство, въззивниците установили, че по партидата на имота било вписано решение и като собственик на същия бил посочен ответника по делото- „УЧЕНИЧЕСКИ ОТДИХ И СПОРТ“ ЕАД.

Излага се становище, че ищците(въззивници) придобили собствеността от праводателите си, евентуално – по силата на необезпокоявано владение, осъществявано за период от 18 години, при наличие на задължителните кумулативните предпоставки за прилагане института на придобивната давност. Развиват се подробни съображения в тази насока. Цитира се ТР№1 от 05.08.2012г., постановено по тълкувателно дело №1/2012г. по описа на ОСГК на ВКС. Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели.

2

Иска се отмяна на първоинстанционното решение и постановяване съдебен акт на настоящата инстанция, с който бъдат уважени исковите претенции изцяло. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски пред двете инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество „УЧЕНИЧЕСКИ ОТДИХ И СПОРТ“ ЕАД, чрез адв. Петко Хубеков – БАК, с който същата се оспорва изцяло.

Посочва се, че районният съд изложил ясни и последователни изводи, анализирайки събраните по делото доказателства. Заявява се, че по отношение първия иск, съдът правилно извършил косвен съдебен контрол, приемайки за безспорно установено по делото, че имот №445 в УПИ – І в кв.22 по плана на с. Равда, част от който е процесният ПИ с идентификатор №*** по КККР, изгубил предназначението си на земеделска земя, тъй като върху него било реализирано комплексно строително мероприятие с предназначение – почивно заведение(,,НДК- Равда“).

Направен е подробен анализ на събраните по делото доказателства, вкл. извършената експертиза. Подробно и в хронологичен план се излагат факти и обстоятелства относно възникването и преобразуването на ответното дружество, неговото предназначение, приложимата правна уредба, характеристиките на собствеността по отношение на включеното в активите му, апортирано имущество. Посочва се, че до апортирането й през 2005г. в капитала на „УЧЕНИЧЕСКИ ОТДИХ И СПОРТ“ ЕАД, днешната почивна база „НДК – Равда“ – имот№1 в кв.22 имала статут на публична държавна собственост, владяна непрекъснато от различни държавни ведомства и ползвана за организиране на детски и ученически отдих. Цитира се практика на ВКС.

Изтъкват се факти и обстоятелства, установени чрез разпит на свидетели.

Твърди се, че до завеждане на настоящите искови претенции и поставяне на оградата, спрямо въззиваемото дружество не било мА.фестирано нито владението, нито своенето, още по-малко собственост от трети лица досежно процесния имот. Отбелязва се, че със сключването на нотариален акт за покупко – продажба от 23.02.2017г., въззвниците признали правото на собственост на В. А., отричайки собствените си права.

Навеждат се доводи, че декларирането на имот и заплащането на дължимите данъци, не представлявали своене на вещта по смисъла на чл.79 от ЗС (Решение №247/21.12.2023г. по гр.д.№4508/2022г. на ВКС, ІІ-ро г.о.;

Решение №444/14.07.2024г. по гр.д.№3055/2023г. на ВКС, І-во г.о.).

Посочва се, че ищците в първоинстанционното производство не доказали явно и необезпокоявано владение, поради което правилно съдът приел, че собственическите претенции и на заявеното при условията на евентуалност основаниее – добросъвестно давностно владение, се явявали неоснователни и недоказА..

Иска се отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на постановеното решение. Претендира се присъждане на сторените пред настоящата инстанция разноски.

3

Страните не ангажират нови доказателства пред въззивната инстанция.

В с.з., чрез процесуалните си представители поддържат въззивната жалба, респ. подадения отговор.Претендират разноски.

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговоря на изисквА.ята на чл.260 и чл.261 от ГПК и е допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение, извършена на основаниее чл.269 от ГПК, не установи съществуването на основания за нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на страните и като съобрази Закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са субективно съединени положителни установителени искове за собственост с правно основаниее чл. 124, ал. 1 от ГПК Ищците твърдят, че процесният имот макар и формално придобит от тях чрез договор за покупко-продажба, обективирана в нот. акт № 1, том II, рег. № 1656, дело № 175/2017 г. по описа на нотариус Стоян Ангелов, рег. № 208 при НК, започнали да го възприемат същия като свой и да полагат грижи за същия – да заплащат дължимите за него данъци и такси, да поддържат и облагородяват, вкл. с бъдещо застрояване, да го владеят и ползват, малко след като техния праводател В. А. А. го придобила през 2005г. Още тогава тя им съобщила, че няма интерес към този имот и постигнали договорка да бъде закупен от тях /К. А. Г., чиито наследница са ищците, и неговата съпруга С.

Демирева Г., втората ищца/. Глобалната кризата през 2008г. и липсата на достатъчни финансови средства, препятствали плановете за строителство и едва през 2017г. формалния собственик на имота В. А. получила писмо от Община Несебър във връзка с разрешеното строителство. Това подтикнало наследодателя на ищците К. Г. да предприеме действия по прехвърлянето на имота. След като придобил правото на собственост през 2017г., през 2024г., възстановявайки плановете за строителство и електрифициране на имота, получили отказ поради това, че на са собственици на същия. При опит да се снабдят със скица на имота, установили, че три месеца след придобиването на имот от тях, е вписано съдебно решение и като собственик е посочено дружеството –ответник „УЧЕНИЧЕСКИ ОТДИХ И СПОРТ“ ЕАД. Твърдят, че за тях е било изненада, че от 2007 до 2014г. имотът е бил предмет на съдебни дела, в които те не са участвали, нито са били уведомявА.. Посочват, че исковата молба не е била вписана по партидата на имота и не може да им бъде противпоставена. Предвид всичко изложено ищците твърдят, предвид осъществяването от праводателите им владени върху имота, има изтекла абсолютна 10-годишна придобивна давност и те са изключителни собственици на процесния имот. При условията на евентуалност като добросъвестни владелци и предвид осъществяването от праводателите им владени върху имота, има изтекла 5-годишна давност и те са изключителни собственици на процесния имот. Имотът е владян и ползван необезпокоявано, деклариран е на името на наследодателя им в отдел „МДТ“ в Община Несебър. Претендират 4 разноски.

С отговора на исковата молба дружеството-ответник оспорва исковете изцяло, като излага в подробна хронологическа последователност факти и обстоятелства относно възникването и преобразуването на ответното дружество, неговото предназначение, приложимата правна уредба, характеристиките на собствеността по отношение на включеното в активите му, апортирано имущество като публична държавна – по арг. от чл. 10, ал. 2 от Закона за народната просвета и чл. 2 от ЗДС .

Конкретно посочва, че процесният имот е част от територията на почивна база „НДК - Равда“ /бивш пионерски лагер ОНС – Бургас/, представляваща единна съвкупност от сграден фонд и прилежащи терени и включваща земя с площ от 117 000 кв.м., ведно с построените върху нея 32 бр. сгради и 9 бр. паянтови постройки, която е станала собственост на дружеството след извършен апорт в капитала му от Държавата. Пояснява, че до апорта от 2005 г. територията на почивна база „НДК – Равда“ се е владяла непрекъснато от различни държавни ведомства и се е ползвала за организиране на детски и ученически отдих, като е била със статут на публична държавна собственост и не е излизала от патримониума на Държавата.