Определение № 546 от 01.08.2024, Окръжен съд - Шумен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 546 гр. Шумен, 01.08.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. Петрова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно частно гражданско дело № 20243600500318 по описа за 2024 година

Постъпила е частна жалба вх.№ 4418/17.06.2024 г. от „Агенция за контрол на просрочени задължения“АД,гр. София, действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Е.Б.И., против разпореждане № 1149/06.06.2024 г. по ч.гр.д. № 720/2024 г. на НПРС, с което е отхвърлено изцяло заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Ю. Р. К. за сумите: 536,65 лв. главница; 28,28лв. договорна лихва за периода от 15.03.2022 г. до 12.08.2022 г.; 120,99 лв., законна лихва за забава за периода от 13.08.2022 г. до 28.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението и в частта относно разноските за 25лв. държавна такса и 200 лв. адвокатски хонорар, от които 50 лв. по чл. 13, т. 2 НЗПП и 150 лв. по чл. 26 НЗПП. Жалбоподателят счита разпореждането за неправилно и незаконосъобразно. Съдът неправилно тълкувал разпоредбата на чл. 411 от ГПК и приел, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК. Твърди, че клаузите за главница, договорна лихва и законна лихва за забава, категорично не произтичали от клаузи с неравноправен характер и по отношение на тях не следвало да е налице пречка за издаване на заповед за изпълнение. Недействителността на договора за гаранция не влечала след себе си отпадането на задължението на „Файненшъл България“ ЕООД да заплати, при поискване от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, дължимите от длъжника вземания по договора за кредит, като двете дружества бил обвързани от сключения между тях договор за гаранция, а недействителността водела единствено до отпадане на задължението за заплащане на възнаграждение за гаранта, което било уговорено в чл.3 от договора за предоставяне на гаранция. При неизпълнение на договорното задължение по процесния договор от ответника, дружеството – гарант имало правен интерес да изпълни изцяло задължението, за което поръчителства, тъй като същият бил солидарно отговорен с длъжника и бездействието на длъжника накърнявало имуществените права на гаранта. Поради това същият изпълнил задължението на длъжника и е встъпил в правата на удовлетворения кредитор. Счита 1 неправилни изводите на съда, че уговорените в чл.4 обезпечения са реално неизпълними.Твърдението, че договорът за гаранция бил сключен в противоречие с добрите нрави било неоснователно, поради принципа на свободно договаряне между правните субекти /чл.9 ЗЗД/. В случая било спазено императивното изискване на чл.19, ал.4 ЗПК.

Неправилен бил изводът на съда, че в процесния договор не бил посочен действителният размер на ГПР, същият не надвишавал пет пъти законната лихва за просрочени задължения.

В чл. 11, т. 10 от ЗПК не се изисквало да се посочи в договора математическия алгоритъм, по който се изчислява ГПР, тъй като имало нормативно предвидени две математически формули за изчислението на ГПР и страните нито можели да прилагат друга математическа формула за изчислението на ГПР, нито били длъжни да възпроизвеждат в договорите си установените формули. Нормата на чл.11, т.10 от ЗПК не предвиждала в договора за потребителски кредит изрично и изчерпателно да бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляването му.

Смисълът на закона бил кредитополучателят да се запознае предварително с размера на сумата, която ще върне на банката под формата на ГПР, което в случая било изпълнено.

Излага още, че в сключеният договор бил посочен ГЛП, а при положение, че лихвеният процент бил точно фиксиран и ясен за страните то не можело да се приеме, че се нарушени изискванията на чл.11, т.9 ЗПК. Предвид изложеното, моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да постанови да бъде издадена заповед за изпълнение за сумите, претендирани със заявлението по чл. 410 от ГПК.

Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.

След като се запозна с доказателствата по делото, съдът я намира за неоснователна, поради следното:

Производството пред НПРС е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК срещу длъжника Ю. Р. К., за сумите: 536,65 лв. главница;

28,28лв. договорна лихва за периода от 15.03.2022 г. до 12.08.2022 г.; 120,99 лв., законна лихва за забава за периода от 13.08.2022 г. до 28.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. Претендират се и разноските в заповедното производство, от които 25лв. държавна такса и 200 лв. адвокатски хонорар, от които 50 лв. по чл. 13, т. 2 НЗПП и 150 лв. по чл. 26 НЗПП. Заявителят сочи, че искането се основава на договор за заем № 4396880/10.02.2022 г. сключен между „Изи Асет Мениджмънд“ АД и длъжника, съгласно който на длъжника бил отпуснат кредит в размер на 800 лв. Към заявлението е приложен договор за паричен заем, договор за поръчителство № 4396880/10.02.2022 г., сключен между длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД, съгласно който „Файненшъл България“ ЕООД като гарант се съгласява да поеме задълженията на длъжника към кредитора „Изи Асет Мениджмънд“ АД срещу задължението на длъжника да заплати възнаграждение в размер на 262,14 лв., съгласно чл.3, ал.1 от договора. Приложен е и погасителен план, съгласно който длъжникът дължи освен сумите по основния договор за заем – главница и лихви, и 2 възнаграждение за предоставяне на гаранция. Дружеството гарант платило на кредитора сумата от 637,24 лв. на 01.03.2023г.. Гарантът „Файненшъл България“ ЕООД прехвърлил с договор за цесия от 02.03.2020 г. и Приложение №1/01.03.2023 г., сключен между него, като цедент и „Агенция за контролна просрочени задължения” ООД, като цесионер, дължимите към длъжника вземания. Посочено е, че длъжникът бил уведомен за цесията на 07.03.2023г..

Приложена и тарифа на „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

С разпореждане № 1149/06.06.2024 г. по ч.гр.д. № 720/2024 г. на НПРС, съдът е отхвърлил изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника Ю. Р. К., а именно за сумите: 536,65 лв. главница; 28,28лв. договорна лихва за периода от 15.03.2022 г. до 12.08.2022 г.; 120,99 лв., законна лихва за забава за периода от 13.08.2022 г. до 28.05.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението и в частта относно разноските за 25лв. държавна такса и 200 лв. адвокатски хонорар, от които 50 лв. по чл. 13, т. 2 НЗПП и 150 лв. по чл. 26 НЗПП. Съдът е изложил мотиви, че договорът за потребителки кредит съдържал неравноправна клауза /чл.4/ предвид чл.143, ал.2, т.3 от ЗЗП, поради което на основание чл.146 ЗЗП се явявал нищожен. Договорът за предоставяне на гаранция бил сключен на основание чл.4 от договора за паричен заем който е нищожен и поради своята акцесорност, той също се явявал нищожен. Освен това влизал в противоречие с чл.16 ЗПК, водел до заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и също бил нищожен. Договорът за кредит не отговарял на изискванията на чл.11, ал.1, т.т. 9а и 10 от ЗПК. Дори да е платил, гарантът бил плати по нищожен договор за предоставяне на гаранция и платеното се явява недължимо платено. След като поръчителят не притежава права основани на договора за представяне на гаранция той не може да прехвърли такива на заявителя. Предвид това са налице хипотезите на чл.411, ал.2 т.2 и т.3 ГПК и искането за издаване на заповед за изпълнение за посочените суми следва да се отхвърли.

С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до следните изводи: Съгласно разпоредбата на чл.411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията на Република България съгласно чл.411, ал. 2 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 ГПК съдът не издава заповед за изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т.3, на чл.411, ал.2 /нова - ДВ бр. 100/2019 г./ заповедният съд е задължен да следи за наличието на неравноправни клаузи, или налице ли е обоснована вероятност за това, когато искането на заявителя произтича от потребителски договор, какъвто е настоящият случай. С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на пар. 13 от ДР 3 на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК.

Съгласно чл. 24 ЗПК, за договора за потребителски кредит се прилагат и чл.143-148 от ЗЗП, като неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В чл.143, ал.2 ЗЗП са посочени 20 хипотези, при наличието на една от които би могло да се приеме, че е налице неравноправна клауза.

В случая заявителят претендира от длъжника заплащане на следните суми: 536,65лв. главница; 28,28лв. договорна лихва за периода от 15.03.2022г. до 12.08.2022г.; 120,99лв., законна лихва за забава за периода от 13.08.2022г. до 28.05.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението. В заявлението е посочено, че поради неизпълнение на задължението по договора за потребителски кредит от кредитополучателя, същото било изпълнено от гаранта - „Файненшъл България“ ЕООД. Заемополучателят не възстановил платената сума по договора за заем на гаранта, поради което за дружеството гарант се породило право на регресен иск срещу длъжника, респ. е възниквал правен интерес от предявяване на претенцията по съдебен ред.

Видно от представения договор за паричен заем № 4396880/10.02.2022г. размерът на предоставения паричен заем е 800 лв. за срок от 6 месеца, размерът на месечната погасителната вноска е 149,31лв., при фиксиран годишен лихвен процент 40,00% и ГПР 47,33 %. Общо размерът на плащанията съгласно договора и погасителния план е 895,86лв.

В чл.4 от договора за паричен заем е предвидено, че заемателят за задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на договора за предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1/ две физически лица – поръчители всяко от които да отговаря на посочените в договора условия; 2/ банкова гаранция, с валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията но договора; 3/ одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя гаранционни сделки.

Между „Файненшъл България“ ЕООД и длъжника е сключен договор за предоставяне на поръчителство от 10.02.2022 г., с който гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД /бенефициер/ с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на потребителя по договора за паричен заем, както и всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за паричен заем за сума покриваща заемната сума – 800 лв.; възнаградителната лихва и законната лихва за забава в случай на забава, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски, адвокатски хонорар. За поемане на задължението, потребителят дължи възнаграждение на гаранта в размер на 262,14лв. разсрочено на вноски, всяка от които по 43,69лв. на датите на които се дължат вноските по договора за кредит. При което видно от погасителния план, общият размер на вноската е в размер на 193лв. /включваща главница, лихва и възнаграждение за предоставяне на гаранция/. „Изи Асет Миниджмънт“ е овластено да приеме вместо гаранта изпълнението на задължението на потребителя за плащане на 4 възнаграждение по договора за поръчителство и всички други вземания на гаранта по договора. В случая, че платената сума е недостатъчна за погасяване на изискуемите задължения на потребителя към „Изи Асет Мениджмънт“ АД и на задължението на потребителя към гаранта по договора за предоставяне на поръчителство, с внесената сума се погасяват с приоритет задълженията към гаранта.