Протокол № 22 от 30.01.2025, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 22 гр. Бургас, 30.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Петя Ив. Петрова Дакова

Яни Г. Гайдурлиев при участието на секретаря Елена П. Георгиева и прокурора Е. Янч. Ч.

Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Анг. Синков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242000600311 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

Жалбоподателят подсъдим И. Г. И., се явява лично с упълномощения защитник адв. М. Р. от АК – Варна.

Не се явяват частните обвинители Н. В. и Д. Г. , редовно призовани. За тях се явява упълномощеният повереник адв. Н. В..

За Апелативна прокуратура – Бургас се явява прокурор Ч..

По хода на делото:

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото, няма процесуални пречки за това.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото. Известени са доверителите ми за днешното съдебно заседание, не желаят да участват.

АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.

Съдът предвид обстоятелството, че явяването на частните обвинители не е задължително условие за разглеждане на делото, както и същите са редовно призовани, заявили са пред повереника, че не желаят да присъстват и са надлежно представлявани от упълномощен адвокат, намира, че няма пречка за разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, 1 поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

Страните поотделно ЗАЯВИХА, че нямат искания за отводи на състава на съда, на прокурора и на секретаря.

ДАВА ХОД на съдебното следствие.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча нови доказателства. Моля да се приключи събирането им.

АДВ. В.: Няма да соча нови доказателства. Моля да приключите съдебното следствие.

АДВ. Р.: Нямаме доказателствени искания.

Съдът като изслуша становищата на страните и като не намери служебна необходимост за събиране на допълнителни доказателства О П Р Е Д Е Л И:

ПРОЧИТА събраните по делото доказателства.

ПРИКЛЮЧВА събирането им, както и съдебното следствие.

ДАВА ХОД на съдебните прения.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, считам, че обжалваната присъда и мотивите към нея, са в пълно съответствие с разпоредбата на чл. 305 от НПК.

Съдът е подложил на внимателен, обективен и цялостен анализ всичките събрани по делото доказателства. Мотивите не са лишени от конкретика и не са противоречиви по основни моменти от кръга на доказване, в каквато насока са твърденията на защитата. Липсват доказателства, които да опровергаят правилността на фактическите констатации, направени от първоинстанционния съд, както и обосноваността на неговия акт. Правилно съдът е приел, че не са налице визираните в чл. 304 от НПК предпоставки за оправдаване на подсъдимия Й.. Напротив. Налице са достатъчно 2 доказателства, а именно свидетелските показания на П., Д., Т. и С., обясненията на подсъдимия, както и назначените множество експертизи и другите налични в кориците на делото доказателства, които убедително подкрепят извода на съда за виновността на подсъдимия. Вещото лице по назначената съдебна автотехническа експертиза е категорично в заключението си, че разкъсването на протектора на гумата е внезапен процес, получен от стареене на същата и движение на автомобила с висока скорост. Експертът е приел, че характерът на увреждането на гумата е критично и е свързано с разкъсване на протектора при движение със скорост близка до максималния скоростен индекс, за този вид и марка гума. Автомобилът действително се е движел с малко по-малка скорост - 196 км/ч, както е приел експертът, от приетия максимален скоростен индекс от 240 км/ч, но много правилно съдът е приел заключението на вещото лице и е взел предвид, че в процеса на амортизация на гумата нейният индекс се понижава. Както става ясно от заключението на допълнителната експертиза и само това допълнение, което прави експертът и поддържа изцяло първоначалното си заключение, вероятно, с голяма степен на вероятност, гумите са били произведени по-рано, т.е. с по-голям срок спрямо годината на производство. Т.е. не са били със срока на експлоатация от една година и два месеца, както е било посочено върху тях.

Съдът правилно е приел, че водачът на автомобила не е имал техническа възможност да предвиди момента на разкъсване на протектора, но е имал техническа възможност да се движи при максимално разрешената скорост на движение за магистрала – 140 км/ч и именно при движение с тази скорост, той е имал възможност да предотврати ПТП. В допълнителната експертиза експертът приема, че при всички случаи, при движение с тази максимална за магистрала скорост, ударът и последиците биха били значително по-малки и незначителни, дори ако прием, че това е максималната скорост на движение.

Действително в настоящият случай следва да се приеме заключението на първоинстанционния съд, че при избора на тази скорост от 196 км/ч, водачът сам се е поставил в техническа невъзможност да предотврати ПТП. Правилно в мотивите първоинстанционният съд е приел като безспорно доказан изводът на вещото лице, че техническа причина за настъпилото ПТП е движение на автомобила със скорост над максимално разрешената и близка до границата на скоростния индекс на гумите, като технически правилно е било водачът да подбере такава, която е максимално възможна за магистралата, защото при тази скорост той би имал възможност и да спре с плавно завъртане на волана, както заключава експертът.

Безспорно по делото е доказано, че допуснатото от подсъдимия нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а именно управление на автомобила с превишена скорост, е в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат, а именно настъпилата смърт на неговия приятел Д. Г..

Предвид това, което казах до момента, считам, че не следва да се 3 приема становището на защитата, че съдът е подменил действителното съдържание на експертните изводи със свои догадки и предположения.

Считам, че съдържанията на експертните заключения, са пълни, ясни, обосновани и не възниква никакво съмнение в тяхната правилност, поради което не предполагат и тълкуване, за да се твърди и подменено съдържание на същите. Точно по тази причина съдът е приел всичките заключения, представени от вещите лица по назначените експертизи. От съда тези заключения са обсъдени обективно, в цялост и във връзка с другите събрани доказателства, като считам, че съдът е посочил и подробно защо кредитира същите. По делото съдът приема само изцяло единствено факти описани в обвинителния акт, без да излиза извън очертанията на неговата рамка и на фактическата обстановка, каквото е твърдението на защитата в жалбата, с която е сезирана настоящата инстанция.

В обвинителния акт изрично е записано, че: „Разкъсването протектора на гумата е внезапен процес, породен от стареенето на гумата и движението на автомобила с висока скорост. В резултат внезапното разкъсване на протектора се получава въртящ момент…“ и т.н., колегата е обяснил какво се е случило по-нататък. Това обстоятелство прави несъстоятелно твърдението на защита, че подсъдимият е осъден по обвинение, което не му е повдигнато и по което не се е защитавал, и това е довело до нарушаване правото му на защита.

Съдът е отговорил на доводите и възраженията на страните мотивирано и ги е приел за неоснователни. Обсъдена е хипотезата на чл. 15 случайно деяние, което се е претендирало от подсъдимия и защитата, като правилно съдът е приел, че при виновно допуснато нарушение на ЗДвП, в случая чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, от страна на подсъдимия, каквито са безспорни доказателства в случая, това виновно допуснато нарушение е както казах, в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, е невъзможно приложението на чл. 15 от НК, каквито са претенциите.

От първата инстанция е обсъден и чл. 343а от НК, като съдът правилно е приел, че в случая тази норма е неприемлива. Ноторно известно е, че помощта е необходима ако пострадалият се е нуждаел от нея и извършените от дееца мероприятия обективно са съдействали за спасяването на живота му.

В случая, пострадалият е получил тежки травми, несъвместими с живота.

Смъртта му е била неизбежна и неминуемо е настъпила много бързо, каквото е заключението на съдебномедицинската експертиза. Всяко действие и инициатива за спасяване живота на пострадалия при ПТП, се обхваща от съдържанието на понятието „необходима помощ“, щом като чрез извършването обективно се помага на пострадалия.

Предвид изложеното, считам, че не е налице и тази хипотеза, както правилно е приел съдът. Относно размера на наказанието, уважаеми съдии, на мен лично не ми стана ясно, в жалбата пише, че не са преценени доказателствата по чл. 54 от НК. В случая е приложен чл. 55 от съда, така че 4 липсва протест, нямам никаква възможност да претендирам увеличаване на наказанието. Държа да се запише само моето становище, въпреки че не мога да въздействам на промяна на наказанието. Считам, че значително е занижен размерът и в никакъв случай не са налице предпоставки за приложението на чл. 55 от НК. Предвид липсата на протест, мога само да помоля, да не намалявате размера, а да го потвърдите във вида, в който е произнесен от първата инстанция, като потвърдите присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна.

АДВ. В.: Уважаеми апелативни съдии, аз ще бъде много кратък.

Ще вървя по отговора на постъпилата въззивна жалба, на колегата Р.. Аз и моите доверители сме обединени под едно мнение, че постановената присъда на Сливенски окръжен съд е правилна, законосъобразна, обоснована и постановена в унисон с материалния и процесуалния закон.

Както започнах пледоарията си пред Окръжен съд – Сливен, починалият Г. и подсъдимия в днешното съдебно заседание, са били много близки приятели, изключително близки приятели. Горе-долу са били на една възраст. Общували са почти всеки ден, за което ми е трудно да пледирам по отношение на наказанието, което съм изявил, като съм поискал да бъде към минимума пред Окръжен съд – Сливен. Считам, че СлОС в мотивите си детайлно е обсъдил и изследвал всички доказателства, които са приобщени и относими по делото. Считам, че фактическата обстановка е изцяло установена с разпита на свидетелите, с изготвените експертизи – съдебномедицинска и автотехническа експертиза, по отношение на настъпилия вредоносен резултат.

Считам, че е неоснователно защитата на подсъдимия да счита, че постановената присъда е в противоречие на правните изводи на решаващия съд. Считам, че решаващият съд много коректно и правилно е обсъдил искането на защитата по отношение на приложението на чл. 15 от НК и неговото оневиняване.

Считам, аз и моите доверители, че решаващият съд правилно е приел, че подсъдимият Й. не следва и не може да черпи дивиденти от своето противоправно поведение, а именно, че по един безспорен и категоричен начин в хода на досъдебното производство и съдебното следствие, на база изготвената техническа експертиза, че скоростта към момента на инцидента е била 196 км/ч или около 55 над разрешената. Считам, че на база това нарушение от ЗДвП – чл. 21, ал. 1, подсъдимият не може да се уповава на случайно деяние, на основание чл. 15, тъй като той самият е извършил това нарушение от ЗДвП. Друго би било ако е бил със скорост около разрешената предвидена в закона, около 140 км/ч или под нея.

На следващо място, считам, че решаващият съд правилно е приел заключението на двете автотехнически експертизи, като е анализирал и останалите доказателства по делото, като е приел по безспорен и категоричен начин, че причината за настъпването на инцидента, е управлението на 5 автомобила от подсъдимия Й. със скорост, която е значително много по-висока от максимално разрешената.

На следващо място, защитата се уповава, че следва да бъде приложен привилегирования състав, а именно по чл. 343а от НК. Споделям становището на прокурора от БАП, че помощта трябва да бъде изцяло ако има нужда и ако лицето е живо. Видно от съдебномедицинската експертиза на труп, изводът е следният, че смъртта е настъпила много бързо след разкъсване на тялото от торса, а именно мантинелата е навлязла в автомобила вътре и същата е сразяла трупа на две части. Просто няма как да е имал малък процент живот, да живее пострадалия. Поради което считам, че не следва да бъде прилагат привилегирования състав на чл. 343а от НК.