Решение № 1258 от 30.09.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1258 гр. Пловдив, 30.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Таня Д. Стоилова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20245330203605 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 692/06.06.2024 год., издадено от Заместник кмет „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, с което на Р. Я. Т. на основание чл.183, ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - глоба в размер на 20,00 /двадесет/ лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ангажира становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на НП. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите на страните и служебно провери правилността на атакуваното НП намери, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията в тази насока са следните:

В АУАН и НП са изложени следните фактически параметри на вмененото административно нарушение:

1

При извършена проверка на 10.04.2024 г., около 14,55 часа в град Пловдив на площад „Сливница“ срещу Гранд Хотел Пловдив, жалбоподателката Т., като водач на лек автомобил „Хонда“ с рег. № ***, паркира в зоната на действие на пътен знак В – 27 /служебен абонамент/, без съгласието на ползвателя за което й е съставена глоба с фиш № 0002568015/ 10.04.2024 г., в отсъствие на водач в размер на 20,00 лева.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие актосъставител М., които съдът кредитира като последователни, логични и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност, включваща приложените по преписката писмени доказателства, както и събраните такива в хода на съдебното следствие по инициатива на съда.

Наред с горното следва да се отбележи и това, че нарушението се установява и по силата на чл. 189, ал. 2 от ЗДП , според която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т. е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не е била оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.

Въпреки гореизложеното обаче в случая е налице неправилно съотнасяне на извършеното нарушение описано в АУАН и НП като такова по чл.6, т.1 ЗДВП и определянето на административно наказателната разпоредба, с която е наложено административното наказание спрямо жалбоподателката.

Съгласно посочената от администрацията санкционна разпоредба на чл.

183, ал.2, т. 1 ЗДвП, въз основа на която е определено наказание по вид и размер в конкретния случай за соченото нарушение на чл.6, т.1 ЗДвП, се наказва с глоба водач на МПС, който неправилно паркира или престоява.

Нормите, които определят реда за паркиране и престой, обаче са тези на чл.93-98 в раздел XIX на ЗДвП.

В оспорваното наказателно постановление не се сочи нарушение на реда на престоя, паркиране посочен в раздел XIX от ЗДВП. Напротив от текстово описание става ясно, че се касае за неспазване на забранителен пътен знак за което законодателят е предвидил друга административно - наказателна разпоредба, а именно тази по чл.179, ал.1, т.5 ЗДвП. В посочената разпоредба е предвидено и още едно изискване, а именно от това неспазването на пътен знак да е създадена непосредствена опасност за движението. Този допълнителен елемент не е изложен във фактическата рамка на обвинението.

В същото време, обаче и сочената разпоредба по чл.183, ал.2, т.1 ЗДвП не е съответна на нарушението по чл.6, т. 1 ЗДвП.

Или казано по друг начин - пред настоящия съд стои въпросът за това налице ли е възможност за промяна на квалификацията на нарушението В тази връзка е необходимо да се съобразят чл.63, ал.7 вр.с ал.1, т.4 ЗАНН , а така също и с правомощията визирани в ТР № 8/21г. по т.д 1/2020г. на ВАС.

2

Видно от текста на чл.63 ал.7 от ЗАНН са изброени всички хипотези в които може да се измени акта, а именно:

Съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да: приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението; намали размера на наложеното административно наказание или да го замени с по-леко по вид от предвидените за същото нарушение; замени наложеното административно наказание с по-леко по вид в случаите по чл. 15, ал. 2 ; намали размера на наложената имуществена санкция; отмени или измени акта по чл. 58д в частта относно прилагането на чл.

20 и 21 или разпореждането с веществените доказателства; намали или увеличи размера на обезщетението.

В конкретния случай при приложената макар и неправилно административно-наказателна разпоредба по чл.183, ал.2, т.1 ЗДВП на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 20,00 лева. А в случай на преквалификация и прилагане на коректната административно наказателната разпоредба по чл.179, ал.1, т.5 ЗДВП, следва да се наложи глоба в размер 150 лв.

Очевидно процедирането по този начин би довело до определяне на по тежко административно наказание на жалбоподателката Т. и утежняване по неблагоприятен начин на нейното положение, което се явява напълно недопустимо. Ето защо единствената възможност за съда е да отмени наказателното постановление поради неговата неправилност по изложените по – горе съображения.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски има жалбоподателката.

Такава претенция е своевременно направена, като по делото надлежно е представено пълномощно, както и договор за правна защита и съдействие и списък на разноските. Видно от същия, страните по него са договорили възнаграждение в размер на 400,00 лева, което е изплатено изцяло и в брой в момента на подписване на договора, поради което и същото следва да бъде присъдено изцяло в полза на въззивника.

Съгласно пар. 1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на разноски“ от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващия орган, а именно Община Пловдив.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът 3

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 692/06.06.2024 год., издадено от Заместник кмет „Обществен ред и сигурност“ в община Пловдив, с което на Р. Я. Т., ЕГН ********** на основание чл.183, ал.2, т.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание - глоба в размер на 20,00 /двадесет/ лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Община Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на Р. Я. Т., ЕГН

********** сумата от 400,00 /четиристотин/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за представителство пред Районен съд - Пловдив.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4