Акт № 2498 от 05.11.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2498 гр. Бургас, 05.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Димитър П. Стоянов при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело № 20242120106369 по описа за 2024 година

За да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 32 от ЗС.

Производството е образувано по повод на искова молба, подадена от К.

Г. С. с ЕГН **********, против „ПАЛОН“ ООД с ЕИК *********, Държавата, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството, Д. Н. Д. - Ш. с ЕГН ********** и Н. И. И. с ЕГН **********.

В исковата молба се твърди, че ищцата, „ПАЛОН“ ООД и Държавата са съсобственици на следния недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, ***, представляващ Поземлен имот с идентификатор ***96, с адрес на имота: гр.

***, с площ на имота 491, 00 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване. Посочва, че в поземления имот е построена сграда, в която всеки един от ответниците и ищцата притежават самостоятелни обекти.

Твърди, че между нея и ответника „ПАЛОН“ ООД съществуват дразги и спорове относно начина на ползване на съсобственото им дворно място.

Представляващият дружеството „ПАЛОН“ ООД ползвал и се разполагал на по – голямата част от дворното място. В едната част на поземления имот, ответното дружество било изградило външна веранда с бетонова основа и навес, както и масивен павилион, достъпът до който бил ограничен за останалите съсобственици в дворното място. В средната част на дворното място, А. П. /представляващ „ПАЛОН“ ООД/ посадил дървета, а останалата част използвал, за да паркира автомобила си. Въпреки, че ищцата притежавала 79, 74 кв.м. идеални части от дворното място, тя била възпрепятствана да ползва тези части по какъвто и да било начин. Представителя на „ПАЛОН“ 1

ООД отказвал да уреди ползването на дворното място и се разполагал в имота като собствен.

Сочи, че от друга страна държавата притежавала повече от половината идеални части от дворното място. Позовава се на разпоредбата на чл.32 от ЗС.

С тези доводи се моли от съда да постанови решение, с което да разпредели ползването на съсобствения между ищцата, „ПАЛОН“ ООД и Държавата недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор ***96, в който е построена сграда с идентификатор ***96.1, с адрес на имота: гр. ***, с площ на имота 491, 00 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване. Представят се писмени доказателства. Ангажира се назначаване на съдебно-техническа експертиза. Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Н. И. И., с който се изразява становище по така предявения иск за недопустимост, евентуално за неоснователност.

Сочи, че е собственик на СОС с идентификатор ***96.1.5, находящ се в гр. Бургас, *** на втори етаж.

Твърди, че в настоящия случай по отношение на ищцата не били налице предпоставките по чл.33, ал.2 от ЗС, поради което същата не разполагала с правото да предяви искова претенция с такова основание. Държавата и ответника „ПАЛОН“ ООД притежавали повече от половината идеални части и нямали по между си противоречия за начина, по който се ползвало дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор ***96. Твърди, че до настоящия момент дворното място се ползвало без противоречия и по начин съответстващ на правата на съсобствениците, притежаващи повече от половината от площта му, който бил съобразен и с правото на ползване на ищцата.

Оспорва твърдението, че липсвало решение на собственици, които притежават повече от половината от дворното място. Твърди, че от момента на придобиване на идеални части от дворното място от ищцата /през май 2024 г./ всички собственици на апартаменти в сградата с идентификатор ***96.1, както и собствениците на поземления имот са ползвали дворното място без спорове и разногласия по между си.

Оспорва твърдението на ищцата, че управителят на „ПАЛОН“ ООД възпрепятствал ищцата да ползва дворното място. Посочва, че през пролетта на 2014 г. „ПАЛОН“ ООД е придобило собствеността върху идеалните части от дворното място, като от този момент управителят на дружеството осъществява поддръжка на дворното място, влага средства и усилия за това, включително и за сградата, която се намира в имота.

Заявява, че при разпределение на ползването на дворното място на ответника Н. И. И. следва да се осигури достъп до избеното помещение, което притежава. Представят писмени доказателства. Прави доказателствени искания.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „ПАЛОН“ ООД, с който се изразява становище по така предявения иск за недопустимост, евентуално за неоснователност.

2

Сочи, че е собственик на СОС с идентификатор ***96.1.1, находящ се в гр. Бургас, ***, ведно с избено помещение, както и 146, 10 кв.м. ид.ч. от поземления имот с идентификатор ***96, целият с площ от 491 кв.м., като никога не създавал пречки за ползването на имота за когото и да било от съсобствениците на дворното място, нито за собствениците, притежаващи апартаменти в сградата.

Твърди, че в настоящия случай по отношение на ищцата не били налице предпоставките по чл.33, ал.2 от ЗС, поради което същата не разполагала с правото да предяви искова претенция с такова основание. Държавата и ответника „ПАЛОН“ ООД притежавали повече от половината идеални части и нямали по между си противоречия за начина, по който се ползвало дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор ***96. Твърди, че до настоящия момент дворното място се ползвало без противоречия и по начин съответстващ на правата на съсобствениците, притежаващи повече от половината от площта му, който бил съобразен и с правото на ползване на ищцата.

Оспорва твърдението, че липсвало решение на собственици, които притежават повече от половината от дворното място. Твърди, че от момента на придобиване на идеални части от дворното място от ищцата /през май 2024 г./ всички собственици на апартаменти в сградата с идентификатор ***96.1, както и собствениците на поземления имот са ползвали дворното място без спорове и разногласия по между си.

Оспорва твърдението на ищцата, че управителят на „ПАЛОН“ ООД възпрепятствал ищцата да ползва дворното място. Посочва, че през пролетта на 2014 г. „ПАЛОН“ ООД е придобило собствеността върху идеалните части от дворното място, като от този момент управителят на дружеството осъществява поддръжка на дворното място, влага средства и усилия за това, включително и за сградата, която се намира в имота. Заявява, че при разпределение на ползването на дворното място на ответника Н. И. И. следва да се осигури достъп до избеното помещение, което притежава.

Моли за отхвърляне на предявения от ищцата иск. Представят писмени доказателства. Прави доказателствени искания.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, с който се изразява становище по така предявения иск.

Не оспорва собствеността на всяка от страните по делото в процесния поземлен имот, както и в построената върху него сграда. Посочва, че построената в имота сграда представлява недвижими културна ценност, включена под №65 в Списък на архитектурните паметници на гр. Бургас от Възраждането и периода 1878 – 1930 г.

Посочва, че поземленият имот се явява обща вещ – съсобствен между държавата, „ПАЛОН“ ООД и К. Г. С.. До настоящия момент държавата, като притежаваща повече от половината идеални части върху поземления имот не е взимала решение за използването и управлението на общия имот съгласно чл.31, ал.1 от ЗС, в т.ч. не е договаряла формално или неформално с останалите съсобственици начина на ползване на имота.

3

Поради изложеното, счита предявеният иск за основателен и моли да бъде постановено решение, с което да бъде разпределено ползването върху процесния имот. Представя писмени доказателства. Поставя въпрос към вещото лице по поисканата от ищцата съдебно – техническа експертиза.

В рамките на производството по делото на основание чл.228, ал.3 от ГПК дружеството „ПАЛОН“ ООД е заместено от В. Н. Г., като по отношение на посоченото дружество производството по делото е прекратено.

В същото открито съдебно заседание като главна страна по делото е конституирана М. Д. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 32 от Закона за собствеността. В тежест на ищеца по така предявения иск е да докаже кумулативното наличие на следните предпоставки, обуславящи основателността на иска: че страните са съсобственици на процесния имот; че е невъзможно образуването на мнозинство за вземане на решение за ползване на общата вещ; че е възможно разпределение на ползването съобразно фактическото състояние и предназначението на вещта.

На първо място, съдът намира, че възраженията, направени относно допустимостта на настоящото производство, са неоснователни, поради което и същото не следва да бъде прекратено. Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.2 от ЗС ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ. Видно от тази разпоредба са две предпоставките за допустимост на такъв иск. На първо място в случай, че не може да се образува мнозинство от съсобствениците, съобразно притежаваните от всеки идеални части от общата вещ. Другата предпоставка е в случай, че така взетото решение на мнозинството е вредно за общата вещ. В това производство съдът замества мнозинството от съсобствениците и преценява целесъобразността, както и възможностите съобразно участието на страните в съсобствеността за разпределяне ползването на общия имот.

Аргумент за допустимостта на иска се съдържа и в мотивите на т.1 от Тълкувателно решение №13/2012 по т.д.13/2012 на ОСГК на ВКС.

Действително там въпросът касае случая, при който един съсобствинек притежава сам повече от половината от идеалните части от общата вещ, но същата аргументация е приложима и тогава когато е налице формирано мнозинство от двама или повече съсобственици. Така прието е, че съсобствениците нямат юридическо задължение да използват правомощията, дадени от закона на мнозинството и съответно съсобственикът, притежаващ сам повече от половината от общата вещ, не е длъжен да взема решения как да се ползва, съответно и да разпределя ползването, същият може и да няма правни и/или технически познания, които често са необходими за законосъобразно разпределение, с оглед вида и естеството на вещта, броят на съсобствениците и други особености; не са налице и установени от закона ред 4 и форма за вземане на такова решение, поради което самото сезиране на съда по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС прави допустимо искането за разпределение ползването.Още повече, че в настоящия случай е видно, че е налице спор между съсобственици относно упражняване на правото им на собственост върху процесния имот, като се твърди, че се създават пречки от мнозинството от съсобствениците по отношение на ползването на имота от третия съсобственик – ищцата в настоящото производство.

В допълнение следва да се посочи, че в случая незастроената част от процесното дворно място не се намира в режим на етажна собственост, доколкото и действително в имота е построена сграда в режим на такава собственост, но съгласно трайната практика на ВКС, когато не е налице съвпадение между всички етажни собственици и тези, които са такива на земята, то последната не може да бъде обща част към сградата. Това е и предвид обстоятелството, че земята не е обща част по естеството си, а може да бъде такава единствено по предназначение при наличие на субективен идентитет в собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост и тези на земята, както и изразена воля за това. Тези елементи в случая не са налице, поради което и не е налице процесуална или материалноправна пречка за разпределение на ползването на земята по реда на Закона за собствеността.