Определение № 2816 от 26.11.2025, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2816 гр. Бургас, 26.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА Частно наказателно дело № 20252120202926 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

Образувано е по жалба на И. В. Д., ЕГН ********** и А. Т. Д., ЕГН **********, и двамата с адрес: С., ж.к. „Н.“ ***, ***, ***, ***, действащи чрез пълномощника си адвокат Н. А. от БАК, против Постановление от 06.08.2025г. на прокурор при РП - Бургас, с което досъдебно производство № 281/2022г. по описа на РУ - гр. Созопол, вх. № 8/2023г. по описа на БРП, пор.

№ 2510/2024г. по описа на БРП, водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, е прекратено на основание чл. 199 и чл. 243, ал.1, т. 1, вр. с чл. 24, ал.1, т.1 от НПК.

В жалбата се застъпва становище за незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на атакувания прокурорски акт. Сочи се, че наблюдаващият делото прокурор е разгледал случая едностранчиво и повърхностно, като е тълкувал превратно събраните по делото доказателства.

Твърди се, че проведеното разследване е непълно и незаконосъобразно, тъй като не били обсъдени всички факти и обстоятелства, имащи значение за извършване на деянието. Изразява се несъгласие с извода на прокурора за липса на осъществен състав на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК. По изложените съображение се моли за отмяна на атакуваното прекратително постановление.

Бургаският районен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съобрази разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания прокурорски акт, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 243, ал. 4 НПК, срещу подлежащ на обжалване прокурорски акт и от активнолегитимирани лица /имащи качеството на пострадали от твърдяното престъпление, доколкото процесните 1 два апартамента, водомерите в които са били премахнати, се притежават от двамата в режим на съпружеска имуществена общност/, поради което същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество жалбата е и основателна, по следните съображения:

Досъдебното производство е било образувано след като с Протоколно определение № ***/*** на БРС по НЧХД № ***/*** производството по същото, инициирано въз основа на тъжба от И. В. Д. против З.М.П. за престъпление по чл. 170, ал.1 от НК, е прекратено на основание чл. 287, ал.7 НПК и материалите по делото са изпратени на БРП за произнасяне по компетентност, предвид извода на съда, че деянието – предмет на тъжбата покрива признаците на престъплението по чл.323 от НК, което е престъпление от общ характер.

В хода на разследването са събрани гласни доказателствени средства, както и са приобщени писмени доказателства и доказателствени средства.

Няколкократно са правени и съответно уважавани искания по реда на чл. 234, ал.3 от НПК за удължаване срока за разследване, включително с оглед предстоящо назначаване на техническа експертиза, каквато обаче не е назначена и съответно изготвена.

В резултат на извършените действия по разследването няма привлечено в качеството на обвиняем лице.

С обжалваното постановление наблюдаващият прокурор е прекратил воденото досъдебно производство на основание чл. 199 и чл. 243, ал.1, т. 1, вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК.

В настоящото производството съдът има контролни функции. В същото той следва да провери законосъобразността и обосноваността на атакувания акт, като съобрази и анализира събраните в хода на образуваното досъдебно производство доказателства и прецени дали изводите на прокурора се подкрепят от доказателствения материал, т.е. дали е налице посоченото от прокуратурата основание за прекратяване на наказателното производство. В проверката по чл. 243, ал. 5 от НПК съдът също трябва да прецени дали на досъдебно производство са били извършени всички възможни следствени действия за установяване на обективната истина и дали разследващите са пропуснали да съберат относими доказателства, т.е. дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно.

В тази връзка съдът намира следното:

Действително в атакувания прокурорски акт липсва анализ на доказателствената съвкупност по делото. Единствено при обсъждането на въпроса за осъществен състав на престъпление по чл. 170, ал.2 от НК лаконично е посочено, че в конкретния случай всички разпитани по делото свидетели са категорични, че отключването и влизането в жилището на св. Д. е станало в светлата част на денонощието, което изключва признака „нощем“.

В тази връзка следва да се посочи, че нито страните, нито съдът, осъществяващ контрол в производство по чл. 243 НПК, следва сами да извеждат волята на прокурора по житейски или логичен път, а същата трябва да бъде обективирана от самия него в постановлението за прекратяване на 2 наказателното производство и то въз основа на логическа дейност, свързана с преценка на доказателствата по делото с изтъкване на положителни или отрицателни доводи касателно доказателствената им сила.

Крайният извод на представителя на държавното обвинение за липса на осъществен състав на престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, обаче, се споделя от настоящия състав на съда.

Съгласно съдебната практика изпълнителното деяние на престъпния състав по чл. 323, ал. 1 НК изисква да е налице предварително оспорено имуществено право от насрещната страна по правоотношението, което да е било обективно изразено и безусловно обхванато от умисъла на подсъдимия /в този см. Решение № 248 от 14.07.2011г. на ВКС по н. д. № 1302/2011г., II н. о., Решение № 460 от 24.10.2008г. на ВКС по к. н. д. № 465/2008г., I н. о. и др. /.

Законът поставя като изискване преди започване на самоуправните действия да е съществувал правен спор между подсъдимия и пострадалото лице /в този см. Решение № 553 от 11.11.2002г. на ВКС по н. д. № 461/2002 г., II н. о. /.

Само страните по конкретното правоотношение могат да бъдат извършител или пострадал от престъплението по смисъла на чл. 323, ал. 1 НК.

Самоуправството се извършва винаги и само в условията на възникнал правен спор за имуществено право, като спорът е налице тогава, когато насрещната страна изрази несъгласие със самото му съществуване или с избрания от дееца начин за неговото осъществяване. Преди да извърши самоуправното действие деецът се оказва страна по спорно правоотношение и правото му в него се оспорва от насрещната страна.

В разглеждания случай не се установява към 13.12.2022г. между жалбоподателите И. В. Д. и А. Т. Д. от една страна, и свидетеля З.М.П. от друга, да е съществувал спор относно правото на собственост върху процесните два апартамента или относно водопреносната инсталация в същите и потребяването на вода в тях.

От материалите по делото се установява, че действията на П. са били предшествани от спор между него и Д.и относно начина на заплащане на разходите за поддръжка в комплекса, в който се намират апартаментите /включително разходите за вода, предвид наличието на обща партида/. Не са подкрепени с доказателства твърденията на П. за наличие на течове от двата водомера, още по-малко въпросът за отстраняване на евентуални такива течове да е бил обсъждан между него и Д.и, съответно да е съществувал спор по този въпрос.

С действията си по премахване на водомерите и спиране на водоподаването в двата апартамента – собственост на жалбоподателите З.М.П. безспорно е засегнал правото на последните да упражняват безпрепятствено правото си на собственост върху двата имота, създавайки пречки по-големи от обичайните при използването на тези имоти, поради което и с влязло в сила решение по гр. д. № 2097/2023г. на БРС е уважен предявеният от тях негаторен иск по чл. 109 от ЗС, но както е посочил и прокурорът, макар със същите да се преследвани неправомерни цели, тези действия на П. не се явяват елемент от осъществяване на спорно право, доколкото спорът между него и Д.и е с различен предмет.

3

Изложеното обуславя извода за несъставомерност на деянието по чл.

323, ал. 1 НК.

Настоящият състав на съда споделя и извода на прокурора за липса на осъществен състав на престъпление по чл. 170, ал.2 от НК.

Съгласно чл. 170, ал. 1 от НК /деянието по който текст се преследва по тъжба на пострадалия/, който влезе в чуждо жилище, като употреби за това сила, заплашване, хитрост, ловкост, злоупотреба с власт или специални технически средства, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация до шест месеца. Ал. 2 на чл. 170 от НК предвижда, че ако деянието по предходната алинея е извършено нощем или от въоръжено лице, или от две или повече лица, наказанието е лишаване от свобода от една до пет години.

В конкретния случай от събраните по делото гласни доказателствени средства се установява, че З.М.П., заедно със свидетеля Г.Д.Д., са влезли в процесните два апартамента – собственост на жалбоподателите, след като същите са били отключени от свидетеля И.С.С., на 13.12.2022г. около 13:48 часа, т.е. в светлата част на денонощието. Липсват каквито и да е било доказателства, а и твърдения в тази връзка, някой от двамата – П. или Д. да е бил въоръжен. Действително в случая в двата чужди апартамента, без съгласието на собствениците за това, са влезли две лица – З.М.П. и Г.Д.Д., но съставомерността на деянието по чл. 170, ал.2 от НК от обективна страна изисква поне едно от изрично изброените в ал. 1 на същия член обстоятелства да е било налице по отношение и на двамата извършители. В конкретния случай от доказателствата по делото би могло да се приеме, че З.М.П. е употребил хитрост за да влезе в двата апартамента на Д.и, представяйки се за собственик на цялата сграда /т.е. включително и на тези два апартамента/ пред свидетеля И.С.С. за да използва предоставяните от последния ключарски услуги, което обстоятелство се установява от свидетелските показания на С., но по отношение на втория евентуален извършител – Г.Д.Д. не е налице никое от изрично изброените в чл. 170, ал.1 от НК обстоятелства, поради което действията му са несъставомерни, което от своя страна обуславя и липсата на съставомерно деяние по чл.170, ал.2 от НК.

В обжалваното постановление обаче, липсват мотиви, съответно и краен извод на прокурора за липса на осъществен състав на престъпление от общ характер по смисъла на НК въобще, в какъвто смисъл е посоченото в постановлението законово основание за прекратяване на досъдебното производство по чл. 24, ал.1, т.1 от НПК. Атакуваният прокурорски акт обективира единствено изводи на представителя на държавното обвинение за липса на осъществен състав на престъпление по чл. 323, ал. 1 НК и по чл.170, ал.2 от НК.

В хода на разследването не е назначена и изготвена посочваната няколкократно в уважените искания по реда на чл. 234, ал.3 от НПК за удължаване срока за разследване техническа експертиза, която по-скоро би следвало да е комплексна техническа и оценителна експертиза, която да установи какви точно са повредите, вследствие на неправомерните действия на П., по водопреносната инсталация в двата процесни апартамента на жалбоподателите и съответно каква е тяхната стойност, които обстоятелства 4 са необходими за извършване на преценка за осъществен състав на престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК. В случая прокурорът въобще не е обсъждал дали поведението на П. може да се подведе под състава на чл. 216, ал. 1 НК.

Предвид изложеното, съдът приема, че разследването по ДП не е проведено обективно, всестранно и пълно, което от своя страна е довело и до немотивираност на обжалваното постановление, поради което същото следва да бъде отменено, а делото – върнато на прокурора за продължаване на разследването и съответно нова оценка на събраните доказателства, въз основа на която да бъде формулиран еднозначен извод за наличието или липсата на осъществен състав на престъпление от общ характер по смисъла на НК въобще.

Така мотивиран и на осн. чл. 243, ал.6, т. 3 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 06.08.2025г. на прокурор при РП - Бургас, с което досъдебно производство № 281/2022г. по описа на РУ - гр. Созопол, вх. № 8/2023г. по описа на БРП, пор. № 2510/2024г. по описа на БРП, водено за престъпление по чл. 323, ал. 1 от НК, е прекратено на основание чл. 199 и чл.