Решение № 620 от 12.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 620 гр. Варна, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Красимир Т. Василев мл.с. Ива Бл. Благоева като разгледа докладваното от мл.с. Ива Бл. Благоева Въззивно гражданско дело № 20263100501269 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№18135/03.06.2026г., подадена от Г. Н. Г., ЕГН **********, в качеството му на длъжник по изпълнително дело 20247190400965 по описа на частен съдебен изпълнител С.Я, с рег.№719, с район на действие – Окръжен съд – Варна, срещу действие на частния съдебен изпълнител, обективирано в Постановление за разноски, инкорпорирано в Призовка за принудително изпълнение с изх.№23775/01.06.2026г.

В жалбата се оспорва начисляването на такси и разноски в изпълнителното производство. Изтъква се, че за първи път жалбоподателят е бил уведомен за пълния размер на дълга едва с връчената му призовка за принудително изпълнение. Сочи се, че в нея не са описани отделните компоненти на задължението, което възпрепятства възможността му да оспори дължимостта им. Конкретизира се, че съдебният изпълнител е насочил извършването на опис и оценка на притежавано от жалбоподателя МПС.

Излагат се доводи, че тези действия биха довели до допълнително начисляване на такси и разноски, без към настоящия момент да е изяснено дали начислените вече такива, са реално дължими. Посочва се, че в отделните актове, съставяни от съдебния изпълнител, всеки път се изчислява различна сума на общия дълг по изпълнителното производство. Акцентира се, че жалбоподателят не е отказвал да получи поканата за доброволно изпълнение.

Обобщава се, че МПС, върху което е наложен запор, не е в движение от около 5 години. Твърди се, че през този период не са заплащани данъци за него, няма валиден годишен технически преглед, няма валидна „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Допълва се, че докато автомобилът е с наложен запор, същият не може да бъде свален от отчет, което води до 1 допълнително начисляване на данъци. Твърди се, че актът за установяване на задължения, въз основа на който е образувано изпълнителното производство, не е бил редовно връчен на жалбоподателя, което реално е станало причината за ненужно образуване на изпълнително производство и начисляване на допълнителни такси и разноски.

Отправено е искане за освобождаване на жалбоподателя от заплащане на държавни такси и разноски в настоящото производство на основание чл.83, ал.2 ГПК, за което е приложена саморъчно попълнена декларация.

Отправено е искане за спиране на действията по изпълнението на основание чл.438 ГПК.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК не е постъпило писмено становище от страна на взискателя – Община Варна.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК са постъпили писмени мотиви от частния съдебен изпълнител, в които се сочи, че жалбата е допустима, но неоснователна. Конкретизира се, че след получена молба от жалбоподателя е вдигнат наложеният спрямо получаваната от него пенсия запор. Сочи се, че длъжникът е отказал да получи поканата за доброволно изпълнение, за което е съставен надлежен протокол. Допълва се, че разноските по изпълнението се събират от длъжника и същите са коректно начислени и определени. Сочи се, че съдебният изпълнител е бил сезиран с годно изпълнително основание и няма правомощия да преценява дали е протекло законосъобразно, съставянето на представения акт за установяване на задължения.

Постъпила е и допълнителна молба с вх.№19129/11.06.2026г., подадена от жалбоподателя, в която се обобщават доводите за незаконосъобразност на осъществените от съдебния изпълнител действия, както и се моли да бъдат спрени действията по изпълнението.

Съдът, след като се запозна с доводите и възраженията на жалбоподателя, намира следното:

Изпълнително дело 20247190400965 по описа на частен съдебен изпълнител С.Я, с рег.№719, с район на действие Окръжен съд Варна, е образувано на 20.05.2024г. по молба на Община Варна, към която е приложен Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК №МД-АУ-89691/28.12.2023г., издаден срещу Г. Н. Г. за дължими от него данъци, такси, в размер на 919,60 лева и 124,64 лева, лихва за просрочие, изчислена към 28.12.2023г., общо 1044,24 лева.

На 05.06.2024г. бил наложен запор върху притежаваните от длъжника банкови сметки в „Изипей“ АД, „Айкарт“ АД, „Алианц Банк България“ АД.

На 04.07.2024г. бил съставен доклад от съдебния изпълнител, в който е посочено, че постоянният адрес на длъжника е посетен, за да му бъде връчена покана за доброволно изпълнение, на дата 16.06.2024г. и 17.06.2024г. На 02.07.2024г. лицето се е явило в кантората на частния съдебен изпълнител, но е отказало да получи поканата за доброволно изпълнение, а на 04.07.2024г. се е явил и упълномощен от него адвокат, който е имал правомощията само да се запознае с материалите по изпълнителното дело.

На 14.06.2024г. бил наложен запор спрямо, притежаваното от длъжника МПС.

2

На 28.04.2026г. длъжникът бил уведомен от частния съдебен изпълнител, че общият размер на дълга му възлиза в размер на 860,64 евро. На 08.05.2026г. съдебният изпълнител, изготвил сметка за размера на дълга, съгласно която общият му размер, възлиза на 862,11 евро, както следва: 470,18 евро – главница, 88,78 евро – лихва, 97,65 евро – разноски по изпълнителното дело, 10,23 евро – допълнителни разноски, 78,16 евро – пропорционална такса по т.26, 117,11 евро – лихва за периода от 16.05.2024г. – 08.05.2026г.

На 27.05.2026г. бил наложен запор върху получаваната от длъжника пенсия, който по негова молба, бил вдигнат на 01.06.2026г. и на същата дата му била изпратена призовка за принудително изпълнение с посочен актуален размер на дълга.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Обжалвано е действие на ЧСИ, изразяващо се в определяне на разноски в изпълнителното производство, което е в кръга на подлежащите такива на съдебен контрол – чл.435, ал.2, т.7 ГПК. Изрично в жалбата е посочено, че това е основният й предмет, като допълнително изложените доводи, следва да бъдат преценени при обследване на цялостната законосъобразност на изпълнителното производство.

Жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице – длъжник по изпълнителното дело, поради което е допустима.

Жалбоподателят изрично е отправил искане да бъде освободен от заплащане на дължимата от него държавна такса за разглеждане на подадена от него жалба, като е приложил декларация за имуществено състояние, експертно решение, справка от ТП-НОИ – град Варна.

Видно от представената декларация, а и от материалите по изпълнителното дело, се установява, че жалбоподателят е на 57 години, разведен, живее сам, няма задължение за заплащане на издръжка, не получава такава, не работи, няма приходи от граждански договори, хонорари, наеми, аренда, стопанска дейност, единствен негов доход е получавана в размер на 274,02 евро, лична инвалидна пенсия. Същият не притежава недвижимо имущество, не притежава собствено жилище, земеделски земи или други, няма спестявания, вземания от трети лица, няма активна банкова сметка.

Страда от тежки хронични заболявания, има призната намалена работоспособност, а предвид влошеното му здравословно състояния има ежемесечни разходи за лечение.

С оглед горното, съдът намира, че са налице предпоставките за освобождаване на жалбоподателя от заплащане на дължимата към съда държавна такса за разглеждане на подадената от него жалба, на основание чл.83, ал.2 ГПК, с оглед финансовото му и здравословно състояние.

На следващо място, следва да бъде посочено, че длъжникът може да обжалва всяко действие на съдебния изпълнител, с което се определят дължимите разноски по изпълнителното дело. Без значение е как е наименован и къде е обективиран този акт. В случая, таксите и разноските са обективирани в призовка за принудително изпълнение, която е получена от страна на длъжника на 01.06.2026г., а жалбата е подадена на 03.06.2026г.

Съгласно чл.79, ал.1 ГПК разноските по принудителното изпълнение са 3 за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда.

На първо място следва да бъде посочено, че съдебният изпълнител, както и съдът в производството по чл.435 ГПК, нямат правомощията да обследват редовността и законосъобразността на съставения по реда на чл.107 ДОПК Акт за установяване на задължения №МД-АУ-8969-1/28.12.2023г.

Съгласно чл.209, ал.2, т.3 ДОПК, актовете по чл.107 ДОПК подлежат на принудително изпълнение, независимо дали са обжалвани. В случай, че жалбоподателят твърди, че актът не му е бил надлежно връчен, за да заплати задълженията си, преди да се предприеме принудителното изпълнение, същият има възможност да обжалва същия по реда на АПК, съобразно чл.166, ал.3 ДОПК. По този ред следва да бъдат разгледани възраженията изложени в жалбата, касаещи липсата на реално осъществени действия от страна на взискателя за връчване на съставения спрямо длъжника акт. Ако намира, че посочените в акта задължения не са дължими, то има възможност да оспори същите с предявяването на иск по чл.439 ГПК или да претендира вреди от бездействието на съответните органи. Но в настоящото производството, посочените възражения не подлежат на разглеждане.

Относно предмета на настоящото производство, следва да бъде посочено, че доколкото в конкретния случай, взискателят по изпълнителното производство на основание чл.81 ЗЧСИ е освободен от авансовото внасяне на дължимите по изпълнението такси, то следва същите да бъдат събрани от длъжника, съгласно чл.79, ал.2 ГПК.

В настоящия случай плащане не е реализирано, а и в случай, че след образуване на изпълнителното производство длъжникът плати, неговата отговорност не отпада. В т.11 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№2/2013г. е посочено, че съдебно изпълнителната такса, дължима на частен съдебен изпълнител се определя като частно вземане за възнаграждение за положен труд. В случаите, в които изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител, длъжникът дължи всички такси, дори и в хипотеза, в която той изпълни задължението си в срока за доброволно изпълнение. Същият дължи платените от взискателя авансови такси, разноски за извършените необходими действия по изпълнителното дело, разноските на взискателя за процесуално представителство, както и окончателната такса по т.26 от тарифата.

Поради което и съдът следва да провери единствено дали дължимите такси и разноски по изпълнението са надлежно определени от страна на частния съдебен изпълнител и дали са начислени за реално осъществени действия по изпълнението.

В конкретния случай, следва да бъде посочено, че действително поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ГПК. Налагането на запор и възбрана обаче са допустими действия, и то още с образуването на изпълнителното дело, дори преди или едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение до длъжника, тъй като тези действия имат обезпечителен характер. В настоящия случай не са 4 предприемани други действия, освен налагането на запор. Поради което и няма основание да се приеме, че разноски по изпълнението не се дължат, тъй като не са налице действия, които да са осъществени незаконосъобразно или такива, които да са били отменени от съда.

Следва обаче да бъде обърнато внимание на съдебния изпълнител, че своевременното връчване на поканата за доброволно изпълнение е негово задължение, от една страна, за да се реализира възможност за надлежно и срочно удовлетворяване на взискателя, но и да се гарантират правата на длъжника и да му бъде осигурена възможност да упражни същите своевременно.

Относно различните размери, които са посочени в съставяните от съдебния изпълните актове е нужно да се уточни, че се променя размерът на дължимата лихва, както и съответно се начисляват такси и разноски за нови осъществени от съдебния изпълнител действия, които се отразяват върху общия размер на дълга.