Решение № 14999 от 27.07.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 14999 гр. С., 27.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. Б. като разгледа докладваното от ЯНА Д. Б. Гражданско дело № 20211110164632 по описа за 2021 година

Постъпила е молба от 29.05.2026 г. от Л. Д. Й., с която се иска допълване на решение с рег.№ 9071/15.05.2026 г., като съдът се произнесе по предявения иск за делба досежно имот, находящ се на ул.“Ф.“ № 70. Постъпила е и молба по чл.251 от ГПК за тълкуване на решението, като ответниците молят съдът да тълкува волята си в диспозитива на решението, като посочи дали ищцата става собственик на определени идеални части или на целите имоти.Постъпил е отговор по молбата за допълване от ищцата, с който заявява, че счита същата за основателна.

Постъпила е и молба от ищцата от 18.06.2026 г., с която се иска да бъде допълнено решението в диспозитива му също по отношение на предявения иск за делба за имот, находящ се на ***, както и за допълване на диспозитива на решение, като в същия се посочи, че се поставят в дял на ищцата конкретни идеални части от имотите, предмети на завещателни разпореждания, които са били отменени, респ. намалени.

Постъпил е отговор на молбата, подаден от ответниците, с който изразяват становище за неоснователност на същата и молят да бъде отхвърлена.

Съдът, след като разгледа молбите, намери следното:

С решение № 9071 от 15.05.2026 г. съдът се е произнесъл по предявените искове за възстановяване на запазена част на ищцата В. Г. Х. чрез намаляване на завещателни разпореждания. Същевременно по делото е бил предявен и евентуален иск за съдебна делба на имотите, в случай че претенциите за възстановяване на запазена част чрез отмяна, респ. намаляване на завещателни разпореждания бъдат уважени.

В мотивите на решението съдът е приел /стр.16/, че „саморъчното завещание на едно лице може да има за предмет само имуществени права, притежавани от същото към момента на неговата смърт, като то не може да засяга имуществени права, притежание на преживялата съпруга или на други лица, поради което следва да бъдат зачетени правните последици на двете завещания до размера на притежаваните от Г. Б. Й. запазени части. От това обаче не следва, че завещателните разпореждания са изцяло недействителни, защото нямат за предмет изцяло чужда вещ. От момента на приемане на завещанието преминава и собствеността върху завещаното имущество, като наследникът придобива такива и толкова права, каквито е притежавал починалият към момента на откриване на наследството. При това положение към момента на смъртта си Г. Й. е притежавал ½ идеална част от правото на собственост върху дворно място в 1 гр.С., ул.“К.“ № 3 и ½ идеална част от недвижим имот, находящ се в гр.П., ул.“Ф.“ № 70, за които се установи да са придобити по време на брака му с Л. Д. Г. в режим на СИО…“.

На стр.24 от съдебното решение съдът излага мотиви досежно разпорежданията, които подлежат на отмяна или намаление, като преди произнасянето в частта за разноските е приел, че „при това положение предявените против Т. И. и А. Й. искове с правно основание чл.30 от ЗН следва да се отхвърлят като неоснователни. Предвид обстоятелството, че вследствие на възстановяване на запазената част на ищцата не се създаде съсобственост между нея и някой от ответниците, искът за делба, предявен като евентуален не следва да се разглежда“.

Съдът намира, че този краен извод за липса на предпоставки за разглеждане на евентуалния иск за делба следва да се тълкува като относим единствено досежно другите двама ответници – Т. И. и А. Й., предвид факта, че спрямо същите не се постановява намаляване или отмяна на завещателни, респ.дарствени разпоеждания. По отношение обаче на ответницата Л. Г. е налице непълнота на решението по смисъла на чл. 250 ГПК, тъй като липсва диспозитив по един от предявените искове – този за делба на имота, находящ се на ул.“Ф.“ № 70, въпреки че съдът е приел на равнище мотиви, че процесуалното условие за разглеждане и уважаване на иска се е сбъднало. Ето защо и двете молби за допълване на решението, като се допусне делба на този имот, са основателни. Решението следва да бъде допълнено, като с оглед приетото от съда, а именно – че завещателното разпореждане досежно недвижим имот, находящ се в гр.П., ул.“Ф.“ № 70, следва да се отмени до ½ идеална част, каквато част от собствеността е притежавал наследодателят към момента на откриване на наследството, предвид факта, че имотът е бил придобит в режим на СИО приживе от него и ответницата Л. Г., следва да се допусне делбата на този имот, поради възникнала съсобственост между ищцата и ответницата Л. Г. при квоти за всяка от тях по ½ идеална част.

Молбата за тълкуване на решението съдът намира за неоснователна, доколкото решението представлява единство на мотиви и диспозитив, съдът се е произнесъл конкретно и ясно по всяко искане на страните, като липсват противоречия в изразената воля на съда, налагаща изясняване чрез тълкуване.

Съдът намира молбата за допълване на решението, подадена от ищцата, в останалата и част за неоснователна. Съдът се е произнесъл по всички предявени претенции, като виждането на ищцата как следва да бъде изписана словесно постановената отмяна, респ. намаляване на завещателни разпореждания в диспозитива на решението, не е основание за допълване на решението – съдът е формирал воля и се е произнесъл по предмета на спора.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ДОПЪЛВА Решение № 9071 от 15.05.2026 г., като ДОПУСКА ДО ДЕЛБА недвижим имот, представляващ еднофамилна жилищна сграда с идентификатор *** по ККР на гр.П., одобрени със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на изпълн.директор на АГКК с площ от 195 кв.м., на един етаж, находящ се в гр.П., ул.“Ф.“ № 70

Между следните лица и при следните квоти:

В. Г. Х., ЕГН: ********** и Л. Д. Й., ЕГН: ********** при квоти за всяка една от тях – по ½ идеална част от правото на собственост върху имота.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба, подадена от Л. Д. Й. на 18.06.2026 г. за допълване на решението в останалата и част, както и молба, подадена от ответниците по чл.251 от ГПК за тълкуване на решението.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред СГС.

2

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3