Протокол № 77 от 16.02.2024, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 77 гр. Сливен, 16.02.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Марева при участието на секретаря Радост Д. Гърдева

Сложи за разглеждане докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело № 20232200100177 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 13:40 часа се явиха:

Ищецът Й. Б. Б., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Н. П. от АК – Пазарджик, надлежно упълномощен.

За ответното дружество „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД, редовно призовано, се явява юриск. П. Н., надлежно упълномощена, съгласно представено в днешното съдебно заседание заверено пълномощно.

Свидетелят М. Е. К., нередовно призован, не се явява.

Съдът ДОКЛАДВА ,че до момента не е върнат отрязък на хартия от призовката по делото за свидетеля М. К..

Вещото лице Д-р Р. Д. П., редовно призована, се явява.

АДВ. П.: Да се даде ход на делото.

Юриск. Н.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД на делото.

Съдът ДОКЛАДВА, че по делото е постъпила молба от адв. Н. П., с която представя писмени доказателства - фактура за лекарства превод от френски .

Съдът ДОКЛАДВА втора молба от адв. П., с която представя медицинско удостоверение за отпуск по болест на лицето Р. Д. за периода от 09.01.24 до 07.03.24 г., за която се твърди, че желае да бъде разпитана като свидетел по делото.

Адв. П.: Представил съм извлечение относно това, че доверителят ми си е закупувал предписаните му лекарства и лечението му продължава във 1

Франция.

Съдът по приемане на представените с молбата на адв. П., вх. № 1049/14.02.24г. писмени доказателства ще се произнесе след изслушване на вещото лице.

Адв. П.: Въпреки, че сега съм днес в залата, изпращам по ел. поща документите, тъй като за мен няма друг начин да разпечатам на хартия доказателствата. Имам и изразено становище в молба от 24.01.24г. във връзка с искането с КСМАТЕ и становище от прокуратурата.

Относно становището на адв. П. от 24.01.24г., съдът ще се произнесе след като докладва развитието относно производството по което е приложено НОХД № 464/2021г. на Сливенски ОС.

Юриск. Н.: Относно представените доказателства, не съм запозната с тях. По отношение на представените писмени доказателства правя възражение поради преклудиране на същите, тъй като са били известни към първо съдебно заседание.

Съдът ПРЕДОСТАВИ възможност на представителя на ответната страна да се запознае с писмените доказателства, депозирани от ищеца с фактури за закупени лекарства и медицинско удостоверение относно лице, което ищецът желае да бъде разпитано като свидетел.

Юриск. Н.: Относно фактурата, която е представена с писмо, с вх. № СД-02-05-1049/14.02.24 г., фактурата е била налична към 12.12.23г., което е преди проведеното открито съдебно заседание, което е било съответно на 14.12.23 г., поради което считам, че е налице преклузия и моля съда да не допусне представеното доказателство. По отношение на искания свидетел, считам че е допустимо. Поддържам исканията в отговора на ИМ за допускане на САТЕ и имаме внесен депозит за издаване на съдебно удостоверение относно здравното състояние на ищеца.

Съдът установи, че по искането за издаване на съдебно удостоверение, съдът се е произнесъл в предходно съдебно заседание.

С оглед внасянето на държавната такса за издаване на удостоверението, съгласно определението по протокол № 424/14.12.2023г., съдът О П Р Е Д Е Л И:

ДА СЕ ПРЕДАДЕ на ответника, удостоверението, издадено съгласно определение по протокол № 424/14.12.2023 г.

СТРАНИТЕ: Нямаме възражения да се изслуша вещото лице.

Съдът ПРИСТЪПВА към изслушване на вещото лице.

САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ:

Д-р Р. Д. П. – Началник „Психиатрично отделение“ при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“, на 70 г., българка, българска гражданка, с висше образование, разведена, неосъждана, без особени отношения и родствени връзки със страните и техните представители.

2

ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност, обещава да даде заключение по знание и съвест.

РАЗПИТАНА КАЗА: Поддържам представеното заключение. Същото е представено в срок на 08.02.24г. Не установявам депресивна симптоматика.

Освен това липсват и критериите назад във времето, когато аз снемах анамнеза за състоянието на г-н Б. от 2020г. Липсват и критериите, покриващи психичното разстройство за посттравматично стресово разстройство. Тук има известно противоречие, което аз съм описала в експертизата, тъй като в исковата молба е описано, събитието, при което е загинало момчето, е станало на 18.11.2020 г. В исковата молба е описано, че г-н Б. е бил информиран от близки по телефона на 20.11., същата година. Той обаче твърди, че е разбрал десет месеца по- късно, след като е получил уведомление от полицията в Сливен. Просто констатирах противоречие, ако приемем под условие, че е уведомен от септември 2021г. Разпитвайки какво е било състоянието му непосредствено след получаване на това известие, имам предвид на коя дата е било, единствените неща, които той ми спомена, че тогава е чувствал, е, че е имал намален апетит, нарушение в съня и главоболие. Освен това е направено впечатление, че първата документация, която от психиатър, е през м.08.2023г., като имах предвид, че исковата молба е от м. май 2023г. Г-н Б. обаче не потвърди посещението при психиатър през м. август 2023г., а потвърди единствено посещението при психиатър във Франция, м. декември 2023г. Ако приемем, че е бил известен м.09.2021г. и приемем, че това посещение през м.08. се е случило 2023 г. при психиатър, това са две години, когато не е проследяван, не е лекуван, не му е оказана адекватната специализирана помощ. Липсва психичен статус в документацията. Има само диагноза накрая. На 05.02.24г. се видях с него.

Липсва депресивна симптоматика. Това е нормална психична реакция на скръб при загуба на близък, която продължава цял живот, но не преминава границите към някакво заболяване. В експертизата съм коментирала и родителското отчуждение, което също трябва да се има предвид при обсъждане на психичното състояние на г-н Б..

В документацията, която е издадена от този лекар, който издава тази рецепта, пише, че е за лечение в продължение на един месец. Изписано е на 12.12.23г., че се изписва от д-р Ф. Т. - градска психиатрия, че е изписана терапия и пише в продължение на един месец.

Адв. П.: Това, което представям е фактура. Не разполагам с рецепта.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Д-Р П.: Няма как да проверим, дали той наистина коректно си ги взема лекарствата. В случая г-н Б. не можа да ми покаже никакви лекарства. Каза, че са във Франция, не можа дори да им назове имената. Ние, психиатрите имаме праволинейни методи чрез които наблюдаваме и правим преценка като например, че пациентите обикновено си ги носят в себе си, знаят им имената, показват ги. Съблюдават редовното вземане, т.е. съблюдават терапевтичната схема, която е назначена.

Лекарствата, които ми показа по фактура, едното е бензодиазепин, атаракс, 3 дава се при лека тревожност. Виждам, че е изписана най-ниската доза, която е възможна. Другото лекарство е антидепресант. Назначен е в доза 75 мг, като депресивното състояние лекуваме в дози от 225 до 300 мг дневно. Не знам какво е очаквал лекаря, който го е назначавал. Вероятно френските психиатри използват друга технология. Аз съм използвала при моето изследване Международната класификация на болестите. Меланхолия и депресия е едно и също нещо. Няма симптоми на депресивно състояние.

В заключението съм описала, че при него липсват данни за психично или невротично разстройство. Дори и здрав човек може да посещава психотерапевт, ако желае, без да има болест. Когато снемаме анамнеза, пациентът говори на езика, който е свикнал да говори и не е необходимо да използва терминология. Терминологията използваме ние специалистите. Аз съм описала нещата в психичния статус. Това е 1:1, това, което той ми е споменал. Той си описваше, какво е усещал човека със свои думи. Написала съм в експертизата, откъде имам информацията за родителското отчуждение.

Това е практика в психиатрията да получаваме допълнителна информация от ключов информатор и затова се свързах с Кмета на с. Р., тя е жена, която каза, че живее от 20 години там и се познава с хората, които живеят там. Тя ми даде телефона и ме свърза с дъщерята на Й. Б. - С.. Когато аз го питах защо не се свързва с тях, той ми твърдеше, че телефоните им били сменени, но се оказа, че последните 5-6 години са същите. Затова отделно съм описала анамнезните данни, които са дадени от кметския наместник на с. Р. и дъщеря му С.. Кметския наместник провери в някакъв електронен регистър и се оказа, че г-н Б. има и друго дете от друга връзка след развода си през 1987 г. с първата си съпруга. Те не са поддържали връзка. Не са прекарвали заедно време. Когато се обадих, дъщеря му С. не знаеше, че аз ще й се обаждам, за да се подготви. В документа, издаден през м.08.23г., е описано, цитирам: „В съзнанието му нахлува образът на травматичната сцена на катастрофата, при която е загинал синът му.“ Как може да нахлуе сцена, при която не си присъствал? Не съм го коментирала, не ми е известно и не ми е споделял г-н Б., дали са му изпращани снимки.

Към момента на събеседването няма наличие на скръб. Описала съм го в прегледа, пояснила съм го, че липсват данни за дистимия - емоционално потиснато настроение. Не намерих такава емоционална връзка и това е допълнителен мотив, за да коментирам родителско отчуждение. При събеседването не бяха споменавани факти от живота на неговия син. Аз трудно мога да свържа причинно-следствено нещо, което е преживяно м.09.21г. и започнато лечение м.12.23г. Това са две години след това и три месеца. По делото не установих данни за потърсена друга помощ за психичното състояние на ищеца. В разговора също не ми спомена да е търсил помощ. Спомена, че е търсил м. декември 2023г.

Разговарях с г-н Б. около два часа и половина. Ако е държал да чуя нещо, щеше да го разкаже. Целта ми не е била да разпитвам, доколко той знае подробности от живота на сина си.

4

СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси.

Съдът ОСВОБОДИ вещото лице от залата.

Адв. П.: Аз ще Ви моля да не приемате експертизата. Считам, че в същата голяма част от заключенията са направени от необективни данни, а на предположения и по тази причина заключението е необосновано според мен.

Поисках от Вас да допуснете съдебно- психологическа експертиза.

Психиатрията се занимава с болни хора. Човекът не е болен. Събрани са един вид свидетелски показания от кметски наместник, който въобще не познава Б., той не го е виждал. И от неговата дъщеря, това са един вид гласни свидетелски показания, които могат да се дават пред съда, да се използват.

Тука се ползва като доказателство по делото, че имал син, че вероятно не плаща издръжка. Да не се приема заключението.

Юриск. Н.: Моля да се приеме заключението. Считам експертизата за пълна, всеобхватна, компетентна. По оспорването на ищцовата страна, считам същото за бланкетно, необосновано. Моля да бъде приета експертизата.

Адв. П.: Искам да допуснете повторна експертиза, която да бъде психиатрична и психологическа комплексна, а не само психиатър, защото считам, че интелектуалното развитие на Б. трябва да се вземе предвид и състоянието му като здрав. Той не е болен човек. Все пак е завършил 8 клас там. Не може с термини психиатрични да обясни какво му е състоянието. Това е абсурдно.

Юриск. Н.: Противопоставям се, възразявам. Експертизата е пълна.

Противопоставям се на искането. Същото не е аргументирано. Касае се за заболявания, които трябва да се обследват от психиатър, не от психолог.

Адв. П.: Попитах Б. защо не си е взел лекарствата. Той ми каза, че ако носи тези лекарства на летището, ще го помислят за луд и други неща. Затова не ги е взел със себе си. Обади ми се и каза, че той е казал други неща, тука е интерпретирано друго в заключението. Той няма друга възможност да иска обезщетение за неимуществени вреди, освен, както е записано в законите на България.

Съдът намира, че следва да приеме заключението на д-р Р. П. като доказателство по делото. Същото е назначено именно с оглед твърденията чрез пълномощника на ищеца, както и съобразно представените от негова страна обективни данни за посещение при психиатър.

Разпечатката съдържа 59 от 86 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0cd4db4a-62b7-41e7-8beb-f6cddd6f611f