Решение № 2350 от 21.11.2023, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2350 гр. Бургас, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20222120106994 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявената от „ХЕЛИО-ТУР-С” АД и „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ” ЕООД против Г. П. Д., М. Д. З. и „ДЕЛТА ГАРД” ЕООД и допълнително уточнена искова молба, с която са предявени главни искове по чл. 76 от ЗС – за осъждане на ответниците да върнат на „ХЕЛИО-ТУР-С” АД насилствено отнетото му на 29.04.2022 г. владение, а на „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ” ЕООД насилствено отнетото му на същата дата държане на поземлен имот с идентификатор **** по КККР на гр. С***, с площ от 1 960 кв.м., находящ се на територията на къмпинг „****” в м. „***”, земл. на гр.

С****, както и евентуален иск на „ХЕЛИО-ТУР-С” АД по чл. 75 от ЗС, а именно ако главният иск на дружеството бъде отхвърлен, поради липса на насилие при отнемане на владението, да бъдат осъдени ответниците да предадат на ищеца отнетото му на 29.04.2022 г. владение върху процесния имот. Претендира се и присъждане в полза на ищците на направените разноски по делото. В исковата молба се твърди, че „ХЕЛИО-ТУР-С” АД владее процесния имот от 2000 г. и е негов собственик по силата на изтекла през 2010 г. придобивна давност, а от 2015 г. имотът е в държане на „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ” ЕООД по силата на сключен между двете дружества договор за наем. Твърди се също така, че на 29.04.2022 г. ответниците са влезли в имота без никакво уведомление и не по установения ред, с голям камион са внесли в него преградни платна и са го заградили, а впоследствие са поставили и колчета, маркиращи границите на имота, както и преградни ленти, поставени са били и табели на охранителна фирма „ДЕЛТА ГАРД” ЕООД, като по този начин чрез насилие са отнели владението на „ХЕЛИО-ТУР-С” АД и държането на „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ” ЕООД върху имота, евентуално са нарушили владението на „ХЕЛИО-ТУРСС” АД. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищците, който поддържа 1 предявените искове, ангажирани са доказателства.

Така предявените главни искове са с правно основание чл. 76 от ЗС, а евентуално предявеният иск е с правно основание чл. 75 от ЗС, като същите са допустими.

В законоустановения срок ответниците Г. Д. и М. З. са подали отговор, в който са оспорили предявените искове. Твърдят, че са установили необезпокоявано фактическата си власт върху процесния имот на 24.03.2022 г. (т.е. повече от месец преди посочената от ищците дата) и от тогава го владеят и стопанисват, поради което считат, че исковете са недопустими като предявени извън предвидените 6-месечни срокове. Твърдят също така, че исковете са неоснователни, тъй като: ответниците са установили фактическа власт върху имота месец преди посочената от ищците дата, като това не е било сторено насилствено, а мирно и необезпокоявано, със знанието и съдействието на ищците; към датата на установяване на фактическа власт на ответниците ищците не са били владелец и държател на имота, а същият е бил във фактическа власт на „Джи енд Джи-90” ЕООД и/или „ДЕЛТА ГАРД” ЕООД. Заявени са и други възражения, които са ирелевантни за спора по делото с оглед предмета на предявения иск и подлежащите на доказване факти. Моли се исковете да бъдат отхвърлени и на ответниците да бъдат присъдени направените разноски по делото. В съдебно заседание се явяват процесуални представители на ответниците Д. и З., ангажирани са доказателства.

Ответникът „ДЕЛТА ГАРД” ЕООД е подал отговор в законоустановения срок, като твърди, че предявените против него искове са недопустими, тъй като дружеството не е пасивно легитимирано да отговаря по тях, поради факта, че нито владее, нито държи, нито охранява процесния имот. Твърди се също така, че ответното дружество не е нарушило владението на ищците, както и че охранители на същото не са нахлували на 29.04.2022 г. в процесния имот, нито дружеството е било наето да охранява този имот. С оглед на това се моли исковете против дружеството да бъдат оставени без разглеждане като недопустими, евентуално да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира се и присъждане на направените от ответното дружество разноски по делото. В съдебно заседание се явяват процесуални представители на „ДЕЛТА ГАРД” ЕООД, ангажирани са доказателства.

След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представен Акт № *** от **** г. за държавна собственост на недвижим имот – к-с „****“, състоящ се от имоти, описани в приложения към акта, построени върху държавен терен от 350 дка - бивш ССФ и ДГФ – 131,5 дка. В АДС е отразено, че имотът е бил предоставен за оперативно управление на „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД – гр. С**.

Представен е и Акт за държавна собственост № *** от **** г. на недвижим имот, намиращ се в земл. на гр. С***, а именно къмпинг „***“ с площ от 217,40 дка, заедно със сгради, подробно описани в приложение към акта, като в този акт е посочено, че имотът е включен в капитала на „ХЕЛИО-ТУР-С“ ЕАД – гр. С*** на основание Решение за регистрация от 28.02.1995 г.

Като доказателства по делото са представени сключени между „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД (наемодател) и „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ” ЕООД (наемател) множество договори за наем на к-г „***“, а именно договор за наем от 01.02.2009 г. и анекс към него от 25.01.2012 г., договор за наем от м. май 2013 г., договор за наем от 05.01.2015 г. и договор за наем от 01.05.2016 г. С първите три договора са били отдадени под наем недвижими имоти, част от които са терен с площ от 217 400 кв.м., представляващ къмпинг „*****“ и находящи се в него търговски и туристически обекти, а с последния договор к-г „****“ отново е отдаден под наем, но вече като терен с площ от 32 400 кв.м., без да е ясно по делото от къде произлиза тази разлика в площта на къмпинга, нито къде точно са били ситуирани 2 отдадените под наем площи. Последният договор за наем (този от 01.05.2016 г.) е със срок на действие 3 години от датата на подписването му, като в т. 1.2 на договора изрично е посочено, че действието му може да бъде продължено за същия период при взаимно съгласие на страните. По делото липсват представени доказателства след изтичането срока на този договор, а именно след 01.05.2019 г. действието на договора за наем от 01.05.2016 г. да е било продължено или между същите страни да е бил сключен нов договор за наем.

Видно от представения нотариален акт № ****, т. ***, рег. № ***, дело № 495/12.09.2016 г., ответниците Д. и З. са закупили от Н. Н., Д. И., М. Ж. и В. К. процесния недвижим имот – поземлен имот с идентификатор ****, с площ от 1 983 кв.м., възстановен по картата на землището като имот № *** по № **** Къмпинг. Видно е от нотариалния акт, че продавачите са се легитимирали като собственици на имота с Решение № 288/01.06.2000 г. на ПК-С*** и протокол за въвод във владение от 27.09.2000 г.

Представено е решение на ВКС по гр.д. № 2561/2004 г. (влязло в сила на 25.05.2006 г.), с което е отменено решение на БОС по гр.д. № 1425/2003 г. и е отхвърлен предявения от „ХЕЛИО-ТУР-С“ АД против А. Н., Н. Н. и Д. И. установителен иск за собственост на недвижим имот с площ от 1,984 дка, м. „****“, имот № **** по картата на землището на гр.

С****, възстановен на ответниците с решение № 288/01.06.2000 г. на ПК-С***.

Представени са писмени доказателства (Заповед № 8-Z-285/19.02.2018 г. на кмета на Община С***, Решение № 3 от 03-04.04.2018 г. на ОД „Земеделие“ – гр. Б***, Заповед № 8-Z-989/01.08.2018 г. на кмета на Община С****), от които е видно, че със заявление от 20.10.2017 г. ответниците Г. Д. и М. З. са предприели действия по промяна предназначението на процесния поземлен имот от земеделска земя в земя за неземеделски нужди, както и за урегулиране на същия. С разрешение за строеж от 28.03.2019 г. на ответниците е било разрешено да поставят в процесния имот преместваем обект за търговска дейност - бистро, а с разрешение за строеж от 11.03.2021 г. им е било разрешено да построят в имота лека постройка за инвентар – допълващо застрояване.

Ответниците Д. и З. са представили доказателства за платени от тях местен данък и ТБО за процесния имот за периода 2018 г. – 2022 г.

Представен е и договор за наем от 01.04.2022 г., с който Г. Д. и М. З. са отдали под наем на Х. Н. 30 кв.м. от ПИ с идентификатор ****, намиращи се в западната част на имота за поставяне от наемателя на каравана, като е уговорен срок на договора до 30.09.2022 г. с възможност за неговото продължаване по взаимно писмено съгласие на страните. Ищците са оспорили съдържанието на договора за наем, както и неговата автентичност - в частта относно подписите на сключилите го лица, поради което съдът е открил производство по чл. 193 от ГПК по отношение на този документ. Във връзка с това оспорване по делото е била назначена съдебно-графологична експертиза, вещото лице по която е установило, че подписът срещу „За наемодателя“ е положен от Г. П. Д., а подписът срещу „За наемателя“ е положен от Х. Н.Н.. Страните не са оспорили заключението на вещото лице, поради което то следва да бъде кредитирано от съда и въз основа на него да се приеме, че оспорването по чл.

193 от ГПК на договора за наем е недоказано и неоснователно.

По делото са разпитани свидетелите П. Е. (воден от ищците), Д. Н. (воден от ответника „ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД), Х. Г., Е. Г. и Х. Н. (водени от ответниците Д. и З.).

Св. Е. заявява, че работи в „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД от 2016 г. и работата му е свързана с к-г „****“, чийто наемател е горепосоченото дружество. Заявява също така, че познава процесния имот, който се намира в средата на къмпинга и от есента на 2022 г. е ограден. Твърди, че на 29.04.2022 г. около 10,00 ч. е бил уведомен по телефона от охранител, че в къмпинга са нахлули около 20 човека с камион с платна и са заградили няколко имота, включително процесния, а до този момент имотът не е бил ограден.

Свидетелят посетил къмпинга същия ден след обяд и видял поставените огради. Същият сочи, че на 29.04.2022 г. е била поставена ограда само на северната граница на процесния 3 имот, която е представлявала част от оградата на съседния му (от северна страна) имот, който е бил ограден изцяло, но по другите граници на процесния имот не е имало ограда.

Свидетелят също така заявява, че на горепосочената дата са били заградени 11-12 имота – собственост на „Трансформър“, като той не е присъствал на заграждането им. Заявява, че няма информация „ДЕЛТА ГАРД“ да е охранявала процесния имот, нито е виждал отличителни знаци на тази фирма по границите на имота. Според свидетеля, Г. Д. е собственик на процесния имот от 2016 г. – 2017 г., като в момента имотът е заграден, но достъпът до алеите, които преминават през него, е свободен и от там може да се стигне до другите имоти в къмпинга. Заявява, че през 2017 г. владението на „ТХ РУСАЛКА ХОЛИДЕЙЗ“ ЕООД върху къмпинга е било отнето и след водено дело в края на 2021 г. им е било възстановено, но по отношение на процесния имот дружеството не е въвеждано във владение.

Св. Н. твърди, че през м. април 2022 г. е работил като охранител на к-г „****“ към „ДЕЛТА ГАРД“ ЕООД. Заявява, че през 2022 г. „ДЕЛТА ГАРД“ е охранявало имоти на „Трансформър“ в к-г „****“, както и един имот на физическо лице – С., но не е охранявало имота на Г. Д., а към момента не охранява никакви имоти в къмпинга. Твърди, че служители на „ДЕЛТА ГАРД“ не са ограждали имота на Г. Д., като там няма поставени отличителни знаци на тази фирма. Твърди също така, че „Трансформър“ е собственик на няколко имота в къмпинга, като един от тях е съседен на имота на Г. Д. и между двата имота има поставена мрежа.

Св. Г. заявява, че познава Г. Д. и знае, че той има имот в къмпинг „***“, който е закупил в периода 2015 г. – 2017 г. Твърди, че Д. стопанисва имота си от преди 2022 г., като е направил ПУП, по негова инициатива е била съборена незаконна ограда на имота, направил е нова ограда и много други неща още преди 2022 г., включително през 2020 г. е направил бунгало в имота. Според свидетелката, на 29.04.2022 г. в къмпинга са влезли две момчета с камион, натоварен с пана и са заградили други имоти, включително имот, съседен на този на Г. Д., но не са заградили неговия имот, както и не е имало внушителна група охранители, а са били само двамата. Твърди също така, че познава Е. Б., като не знае тя да е имала претенции към имота на Д., а двамата дори били в добри отношения. Заявява, че „ДЕЛТА ГАРД“ никога не е охранявало процесния имот, нито служители на това дружество са ограничавали достъпа до този имот и никога не е имало проблеми с достъпа до него.