Решение № 808 от 18.07.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 808 гр. Варна, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария К. Терзийска

Членове:

Диана К. Стоянова

Елина Пл. Карагьозова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело № 20253100501075 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по въззивна жалба вх. №28695/28.03.2025г. от Армеец“ АД, ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление: град София, Район Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2 срещу решение №836/10.03.2025г., постановено по гр.дело № 20243110100497/2024г. на Варненския районен съд, с което е осъден въззивника да заплати на Д. А. Г., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 10 181.36 лева – частичен иск от общо 11 575 лева, представляваща неизплатено обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден десен калник, предна дясна врата, задна дясна врата и заден десен калник, причинени в резултат на настъпило на 27.08.2023 г. застрахователно събитие по Договор № 0306Х0760301/30.09.2022г. за „Каско“ за лек автомобил марка и модел „Мерцедес МЛ 320“ с рег. № ***, със срок на действие от 30.09.2022 г. до 29.09.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 16.01.2024 г. до окончателното на основание чл.405, ал.1 от КЗ.

1

В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Съдът не обсъдил въведеното в отговора на исковата молба възражение по т.119.3 от Общите условия на застраховка „Каско“. Съгласно посочената клауза застрахователното обезщетение е ограничено в случаите на щети от злоумишлени действия на трети лица, които не са доказани със служебна бележка или друг документ за заявяване на събитието, издаден от полицейско управление, в чийто район е настъпило събитието, като уврежданията се покриват в размер на 5%. На следващо място ищецът е нарушил задълженията си в т.82.2 от Общите условия, като не е уведомил незабавно компетентните органи. Това е извършено съгласно издадено удостоверение от ОД на МВР – Варна на 12.10.2023г., почти два месеца след събитието. Неизпълнението на това договорно задължение е значително с оглед интереса на застрахователя, тъй като препятства доказването на настъпилото събитие. Предвид изложеното е заплатена сумата от 925.00лв. /5% от 18500.00лв./.

На следващо място изложени са оплаквания за това, че неправилно първоинстанционния съд е кредитирал тройната съдебно автотехническа експертиза по отношение на размера на вредата. Изложени са доводи за това, че съдът е следвало да даде вяра на заключението по първоначалната експертиза, което е остойностило щетите в размер на 7909.74лв.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли предявения иск, в условие на евентуалност да го уважи само до размера на 7909.74лв.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна Д. А. Г., в който застъпва становище, че решението е правилно и законосъобразно. Установено е по делото, че е налице валидна застраховка, настъпило е застрахователно събитие – злоумишлени действия на трети лица, установен е механизма на причиняване на щетите. Правилно първоинстанционният съд е кредитирал заключението по тройната съдебно автотехническа експертиза по отношение на стойността на вредите.

Първоначалната експертиза е необоснова и поради това е била оспорена.

За неоснователни се считат оплакванията във въззивната жалба, че ищецът не е изпълнил своите задължения по т.82.2 от Общите условия.

Посочва се, че няма срок да бъдат уведомени органите на МВР за 2 извършените злоумишлени действия, отделно от това ищецът е представил такова уведомление пред застрахователя. Счита се, че нормите на т.119.3 от Общите условия и т.82.2 от Общите условия са нищожни, като противоречащи на повелителни правни норми на Кодекса на застраховането. Отделно от това са нищожни и поради тяхната неравноправност.

По изложените съображения първоинстанционното решение. моли съдът да потвърди

В съдебно заседание въззивникът редовно призован чрез процесуалния си представител поддържа подадената жалба, въззиваемата страна, също редовно призована, оспорва жалба. Молят за присъждане на разноски съобразно изходът от спора.

Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за редовност.

Съдът е бил сезиран с частичен иск с правно основание чл.405, ал.1 от КЗ от Д. А. Г. да бъде осъден ответникът „Армеец“ АД да заплати сумата от 100.00 лева, частичен иск от общо 11 575 лева, представляваща неизплатено обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на преден десен калник, предна дясна врата, задна дясна врата и заден десен калник, причинени в резултат на настъпило на 27.08.2023г. застрахователно събитие по договор № 0306Х0760301/30.09.2022г. за „Каско“ за лек автомобил марка и модел „Мерцедес МЛ 320“ с рег. № ***, със срок на действие от 30.09.2022г. до 29.09.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 16.01.2024г. до окончателното на основание чл.405, ал.1 от КЗ.

В исковата молба са наведени твърдения, че на 30.09.2022г. ищецът сключил застраховка „Каско “, клауза „Пълно“ по застрахователна полица № 0306Х0760301/30.09.2022 г. с ответника със срок на действие 30.09.2022г. до 29.09.2023г. по отношение на лек автомобил марка и модел „Мерцедес МЛ 320“ с рег. № ***, при застрахователна сумата от 18500.00лв.

Застрахователната премия е била платена еднократно в размер на 1344.48лв.

Автомобилът на 26.08.2023г. е бил паркиран в гр. Варна, кв. „Владислав Варненчик“, бл.31. На 27.08.2023г. ищецът сутринта установил, че автомобилът е с увредени преден десен калник, предна дясна врата, задна 3 дясна врата и заден десен калник. Било уведомено Трето РУ на МВР за злоумишлени действия от неизвестен извършител, за което е издадено удостоверение с рег. №439000-27793/2023г.

На 28.08.2023г. е уведомен и застрахователя, който образувал преписка по щета №13023030103889/28.08.2023г.

Било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 925.00лв., която сума ищецът счита за недостатъчна да покрие вредите в общ размер от 12500.00лв.

По изложените съображения е формулиран петитум да бъде осъден ответникът да заплати процесната сума.

Ответникът „Армеец“ АД в подадения отговор е оспорил предявения иск по основание и размер. Не оспорва фактите досежно наличие на договор за застраховка, настъпил застрахователен риск, механизъм на причиняване на щетите и техния обем и вид.

Оспорва се размера на претендираното обезщетение. Съгласно т.119.3 от Общите условия на застраховка „Каско“ застрахователното обезщетение е ограничено в случаите на щети от злоумишлени действия на трети лица, които не са доказани със служебна бележка или друг документ за заявяване на събитието, издаден от полицейско управление, в чийто район е настъпило събитието, като уврежданията се покриват в размер на 5%. Отделно от изложеното ищецът е нарушил задълженията си в т.82.2 от Общите условия, като не е уведомил незабавно компетентните органи. Това е извършено съгласно издадено удостоверение от ОД на МВР – Варна на 12.10.2023г., почти два месеца след събитието. Неизпълнението на това договорно задължение е значително с оглед интереса на застрахователя, тъй като препятства доказването на настъпилото събитие /т.91 от Общите условия/.

Предвид изложеното е заплатена сумата от 925.00лв. /5% от 18500.00лв./.

Формулирано е искане съдът да отхвърли предявения иск.

С протоколно определение от 25.02.2025г., на основание чл. 214, ал.1 от ГПК е допуснато изменение в размера на предявения иск посредством неговото увеличаване от сумата 100.00лв. на 10181.56лв., частичен от 11575.00лв.

При така очертаните предмет на предявения иск и въззивен 4 контрол, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява частично основателна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл.405, ал.1 от КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят по договора за имуществена застраховка е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Ищецът носи доказателствената тежест да докаже, че между него и ответника е сключен валиден договор за застраховка, че на посочената дата е настъпило описаното застрахователно събитие по посочения начин и механизъм, в следствие, на което са били нанесени претендираните щети, чийто размер е равен на заявения, включващ разходите за тяхното поправяне /материали и труд/.

Фактите по делото сочат, че страните са били обвързани по силата на договор за застраховка „Каско “, клауза „Пълно“ по застрахователна полица № 0306Х0760301/30.09.2022 г. със срок на действие 30.09.2022г. до 29.09.2023г. за лек автомобил „Мерцедес МЛ 320“ с рег. № ***.

Липсват оплаквания във въззивната жалба, а и ответникът не оспорва в отговора на исковата молба, че е настъпило застрахователно събитие, а именно извършени злоумишлени действия /периода 26.08.2023г. до 27.08.2023г./ по отношение на паркирания лек автомобил – пробити и надрани врати и калници, за които действия е било уведомено Трето РУ на МВР – Варна към ОД на МВР – Варна на 04.10.2023г. и е издадено удостоверение с рег. №439000-27793/12.10.2023г.

Не се оспорват вида на нанесените щети, описани с опис – заключение по щета №13023030103889/28.08.2023г. – преден десен калник, предна дясна врата, задна дясна врата и заден десен калник.

Единственият спор повдигнат с въззивната жалба е за дължимостта на застрахователното обезщетение и неговия размер.

В отговора на исковата молба и във въззивната жалба се съдържа възражение, че ищецът е нарушил задълженията си в т.82.2 от Общите условия, като не е уведомил незабавно компетентните органи за извършените 5 злоумишлени действия от трети лица, поради което и на основание т.91 от същите общи условия това неизпълнение на договорното задължение е значително с оглед интереса на застрахователя по смисъла на чл.408, ал.1, т.3 от ТЗ.

Принципно нормата на чл.408 от КЗ въвежда случаи, при които застрахователят може да откаже плащане на обезщетение. Първите две хипотези /чл.408, ал.1 и т.2 от КЗ/ касаят умишлено причиняване на застрахователното събитие от страна лице, което има право да го получи или от застраховащия, с цел обезщетението да се получи от друго лице. Според чл.408, ал.1, т.3 от КЗ отказът може да се основава на неизпълнение на задължение от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.

Т.е отказът от заплащане на застрахователно обезщетение е свързан именно с доказването, че събитието е следствие от неизпълнение на задълженията на застрахования и следователно наличието на причинно – следствена връзка е включено от законодателя като елемент от фактически състав на правото на застрахователя. При липса на причинно – следствена връзка между неизпълнението и настъпването на събитието, неизпълнението не може да обоснове отказ на застрахователя да заплати обезщетение. В този смисъл е и чл.395, ал.5 от КЗ.

В конкретиката на настоящия казус ищецът към датата на подаване на искането за заплащане на застрахователно обезщетение /28.08.2023г./ не уведомил органите на реда за извършените от страна на неизвестни извършители на действия по повреждане на процесция автомобил, каквото задължение клаузата по т.82.2 от Общите условия към застрахователната полица му вменява. Уведомяването както съдът посочи по – горе в мотивите си е направено на по – късен момент /04.10.2023г./. Съдът не намира клаузата за нищожна поради противоречие със закона или като неравноправна. Нито противоречи на нормативен акт, нито поставя в господстващо и облагодетелстващо положение застрахователя.