Решение № 2665 от 18.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2665 гр. София, 18.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20241110132559 по описа за 2024 година

Софийският районен съд е сезиран с искова молба от Д. П. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ..., чрез адв. М., против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ..., „САП Център София“, ет. 8, представлявано от изпълнителния директор ...., чрез процесуалния представител мл.адв. Б.-К., със съдебен адрес: гр. София, ..., ет.

1 и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „...“ № 25, офис – сграда „Л....., представлявано заедно и поотделно от изпълнителните директори ..., чрез юрк. ... П., с иск за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит № ..., сключен с първия ответник на 22.08.2018 г., вземанията по който са прехвърлени с договор за цесия на втория ответник, поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и наличие на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП, обективно съединен в условията на евентуалност с иск за прогласяване на нищожността на неустоечната клауза от процесния договор, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на поръчителство, както и осъдителни искове срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД за връщане на платената по нищожния договор за възлагане на поръчителство сума в размер на 10 лв. /частичен иск от общо 407,10 лв./ поради начална липса на основание, както и срещу „Агенция за събиране на 1 вземания“ ЕАД за връщане на платената по нищожния Договор за потребителски кредит № .../22.08.2018 г. сума в размер на 50 лв. /частичен иск от общо 619 лв./ поради начална липса на основание .

Ищецът твърди, че на 22.08.2018 г. е сключил с ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД договор за потребителски кредит № ..., но при подписването на договора не му били представени изискуемите документи съгласно чл. 10 ЗПК /липсвала сумата на договора, годишният лихвен процент и други съществени елементи от правоотношението/, като същите били посочени в отделно приложение към договора, съгласно което сумата по кредита била в размер на 800 лв., със срок от 10 месеца. Поддържа, че съгласно чл. 1 от посоченото приложение, кредитополучателят бил длъжен да представи обезпечение по кредита , най-късно до деня, следващ деня на сключването на договора, като в случай на неизпълнение на посоченото задължение, същият дължи неустойка в размер, посочен в погасителния план. Твърди, че въпреки формално дадената възможност на кредитополучателя да осигури обезпечение в срок от 24 часа, още със сключването на Договора на същия била начислена „неустойка“ в размер, надхвърлящ многократно допустимия по закон. Сочи, че е получил уведомление от втория ответник „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за прехвърляне на вземането му към „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД.

Навежда твърдения, че уговорената неустойка противоречи на множество императивни правни норми на ЗПК, поради което, на основание чл. 26 от ЗЗД, същата се явява нищожна. Счита, че с клаузата за неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален размер на Годишен процент на разходите /ГПР/ съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в резултат на което да бъде осигурено допълнително възнаграждение за предоставяне на процесиите заемни суми - т.нар „скрита възнаградителна лихва“.

На следващо място твърди, че така уговорената неустойка излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция, като същата противоречи на закона и добрите нрави, тъй като е начислена в необосновано висок размер. Счита, че е налице заобикаляне на закона.

Навежда твърдения за неравноправност на посочената клауза на основание чл.

143, ал. 2, т. 5 ЗПК. Отбелязва, че предвидената неустойка следвало да бъде включена към ГПР, доколкото в него следва да бъдат описани всички дължими от кредитополучателя разходи, вследствие на което е била нарушена 2 разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Предвид гореизложеното, навежда твърдения за нищожност на целия договор за паричен заем, поради което моли да бъде прогласена неговата нищожност, а в условията на евентуалност – да бъде обявена за нищожна клаузата, предвиждаща неустойка за непредоставяне на обезпечение по кредита. Моли да бъде осъден ответникът „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД да му заплати сума в размер на 10 лв. /частичен иск от общо 407,10 лв./ представляваща недължимо платена сума при начална липса на основание, представляваща неустойка по договора за кредит за периода от 12.12.2018 г. до 10.09.2019 г., както и да бъде осъден ответникът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да му заплати сума в размер на 50 лв. /частичен иск от общо 619 лв./, представляваща недължимо платена сума при начална липса на основание, по договора за кредит за периода от 13.09.2019 г. до 13.04.2020 г.

Претендира сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

Към исковата молба са приложени документи, като се иска тяхното приемане за установяване на твърдените обстоятелства, направени са доказателствени искания за задължаване на ответниците да представят преписките по сключване на процесните договори в оригинал, както и да представят справки за всички извършени плащания във връзка с процесните договори, за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред БНБ за снабдяване с информация за всички сключени договори за кредит между страните, както и за допускане изслушването на съдебно-счетоводна експертиза с конкретно формулирани въпроси.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото от ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Не оспорва сключването на процесния договор, като навежда твърдения, че същият е сключен чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уебсайт и телефон), при спазване на изискванията на ЗПФУР, ЗЗД и ЗЕДЕУУ. Оспорва твърденията за нищожност на процесния договор, като сочи, че са спазени изискванията на чл. 10 от ЗПК и договорът съдържа всички изискуеми от закона реквизити.

Поддържа, че в договора изрично е записан ГПР и условията за прилагането му, както и че размерът е съобразен със законовите изисквания. Сочи също, че размерът на ГПР е изчислен съгласно формулата, посочена в Приложение 1 3 към чл. 19, ал. 2 ЗПК, както и че в ОУ към договорите е посочен начинът на изчисляване на ГПР, поради което, при сключване на договора за кредит, не е било допуснато нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Развива подробни съображения в насока, че задължението за неустойка не е разход по кредита, който следва да се включи в ГПР, съгласно чл.19, ал.1, вр. с пар.1 от ДР на ЗПК, а по своята същност е обезщетение за неизпълнение. Оспорва наведените от ищеца твърдения, че неустойката, установена в сключения между страните договор, е недействителна на основание чл. 143 от ЗЗП, както и поради заобикаляне на закона, включително поради накърняване на добрите нрави, доколкото същата не надхвърля функциите, присъщи на всяка неустойка. Подробно аргументира, че клаузата, уреждаща неустойката, е действителна, както и че същата е била индивидуално уговорена. Оспорва твърденията на ищеца за недействителност на неустойката поради противоречие с чл. 71 от ЗЗД, както и че по отношение на неустойката следва да се прилага ограничението на разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗПК. Релевира възражение за изтекла погасителна давност на претендираните от ищеца вземания. Моли съда да отхвърли предявените искове, като претендира направените в производството разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с който отговор предявените искове се оспорват като неоснователни и недоказани.

Поддържа, че между ищеца и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД е налице валидно съществуващо правоотношение по силата на процесния договор. Оспорва твърдяната недействителност на процесния договор, като счита, че същият отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Навежда твърдения, че горепосочената неустойка е уговорена с оглед принципа на свобода на договаряне, поради което същата не накърнява добрите нрави и не е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Поддържа, че неустойката обезпечава изпълнението на конкретно задължение, а именно да се представи обезпечение. Предвид гореизложеното, моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Към отговорите на исковата молба са приложени документи, като се иска тяхното приемане за установяване на твърдените обстоятелства.

Съдът, като прецени изложените в исковата молба и отговорите на 4 исковата молба фактически твърдения и съобрази формулираните искания, намира, че е сезиран с обективно съединени в условията на евентуалност искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 от ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.2 и 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

С Определение № 38131 от 20.09.2024 г. съдът е отделил за безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо се от доказване в процеса обстоятелството, че между ищеца и ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД е сключен Договор за заем № ... от 22.08.2018 г., вземанията по който са били прехвърлени на втория ответник „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.

От представените по делото писмени доказателства се установи, че между ищеца и ответника „АЙ ТИ ЕФ ГРУП” АД в настоящото производство е сключен Договор за заем № ... от 22.08.2018 г., по силата на който ответникът, в качеството му на кредитодател, е предоставил на ищеца, явяващ се кредитополучател по процесния договор, сума в размер на 800 /осемстотин/ лева срещу насрещното задължение на ищеца да възстанови горепосочената сума от отпуснатия кредит, посочена в Погасителен план, представляващ Приложение №1 към процесния договор, в рамките на 10 /десет/ погасителни месечни вноски, за срок от 10 /десет/ месеца, считано от датата на изпращане на сумата по кредита от страна на кредитодателя, както и годишен лихвен процент (ГЛП) от 41,00 % и ГПР от 49,66 %. Общата дължима сума по кредита възлиза на 957,90 /деветстотин петдесет и седем лева и деветдесет стотинки/, с падежна дата на първата вноска - 21.09.2018 г. В договора е било предвидено, че ищецът следва да представи обезпечение, представляващо банкова гаранция или поръчителство на поне две лица, в срок най-късно до деня, следващ деня на сключването на договора, като при непредоставяне на обезпечението, същият следва да дължи неустойка в общ размер на 792,10 лв.

В чл.3.2. от посочения договор е било уговорено, че неустойката се начислява на месец, считано от датата на изтичането на срока за предоставянето й, както и че същата се дължи само за периоди, в които кредитът е бил без осигурено обезпечение. В допълнение, в случай, че срокът, 5 за който е била начислена неустойката, е по-кратък от срока между две погасителни вноски, горепосочената сума следва да бъде начислена на ден и би била в размер на 1/30 от месечната неустойка.

С оглед твърденията на страните и предвид приложеното по делото уведомление за изплатени задължения към втория ответник „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД /л.11 от делото/ се установи, че по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 06.07.2021 г., сключен между „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, в качеството му на цедент, и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството му на цесионер, е било прехвърлено вземането по сключения между ищеца и „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД договор за заем № ... от 22.08.2018 г., ведно с всички привилегии, обезпечения и лихви, за възникването на което обстоятелство ищецът е бил надлежно уведомен от страна ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.