Решение № 14368 от 24.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14368 гр. С., 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20251110116379 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба на Н. С. Л. срещу „В. К.“ АД, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за прогласяване недействителността на Договор за паричен заем Standart 30 № 5660108/29.12.2020 г., сключен между страните, и за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 627,60 лв., представляваща общата стойност на неоснователно извършени плащания за възнаградителна лихва, такса за неустойка и такса за експресно разглеждане на документи по посочения договор за паричен заем (над чистата стойност на главницата по договора в размер на 600 лв.), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.03.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.

Ищцата твърди, че на 29.12.2020 г. като заемател е сключила с „В. К.“ ООД (понастоящем „В. К.“ АД) Договор за паричен заем Standart 30 № 5660108/29.12.2020 г. за сумата от 600 лв. при фиксиран годишен лихвен процент /ГЛП/ в размер на 40,32 % и годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 49,49 % и срок на заема 12 месеца, разделен на 12 броя седмични вноски. Твърди, че в чл. 1, ал. 2 - 4 от договора било уговорено, че преди подписването му заемателят е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, като за извършената от к.ора допълнителна услуга заемателят дължи такса за експресно разглеждане на документи (чл. 1, ал. 3 от договора) за отпускане на паричен заем в размер на 425,52 лв., която следвало да се заплати от заемателя разсрочено - на равни части, и да се включи в размера на всяка от погасителните вноски. В чл. 5, ал. 1 от договора било предвидено в 3-дневен срок от усвояването на сумата заемателят да предостави като 1 обезпечение на задълженията му поръчителство от физическо лице, което трябвало да отговаря на конкретно посочени условия, или банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем в размер на цялото задължение на заемателя по договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора. Съгласно чл. 5, ал. 2 при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение заемателят дължал неустойка за неизпълнение в размер на 283,68 лв., платима разсрочено ведно с погасителните вноски.

Ищцата твърди, че с добавяне на таксата за експресно разглеждане на документи и неустойката за непредоставяне на обезпечение действителната цена на отпуснатия заем била в размер на 1448,16 лв. Твърди, че по този договор е извършила плащания в размер на 490,31 лв., след което рефинансирала к.а с нов, от конкурентно дружество, с което била погасена и сума в размер на 737,29 лв., или общо заплатената сума по процесния договор за паричен заем е в размер на 1227,60 лв.

Твърди, че сключеният между страните договор за паричен заем е изцяло недействителен поради неточно посочен ГПР, поради което на основание чл. 23 ЗПК ищцата дължи връщане единствено на чистата стойност по к.а - 600 лв. и разликата над тази сума до заплатената от 1227,60 лв. (627,60 лв.) е платена при начална липса на основание. Излага съображения за нищожност на клаузата, предвиждаща такса за експресно разглеждане на документи като противоречаща на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, съгласно който к.орът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на к.а, каквото представлява експресното разглеждане на документите за к.а. Счита, че с посочената клауза е заобиколена нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което същата е нищожна на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК. Сочи, че срещу заплатената такса не се предоставя реална насрещна услуга, а същата представлява скрито възнаграждение на к.ора. Твърди, че доколкото таксата е в размер на 425,52 лв., т. е. п.е от 50 % от размера на отпуснатия заем, то с нея се накърняват добрите нрави поради неекв.лентност на престациите. Освен това поддържа, че клаузата е и неравноправна. Твърди, че клаузата за неустойка има за цел заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като се касае за скрита печалба за к.ора, неустойката няма обезщетителна функция, тъй като не зависи от в.е от неизпълнението на основното договорно задължение, като по начина, по който е уговорена, би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. Счита, че неосигуряването на поръчител, респ. банкова гаранция, не може да води до настъпване на вреди за к.ора, по-големи от тези при пълно неизпълнение на основното задължение по договора за к.. Сочи, че клаузата, предвиждаща неустойка при непредоставяне на обезпечение, заобикаля чл. 33 ЗПК, тъй като с нея се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, от което обаче не произтичат вреди за к.ора, както и че клаузата е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП.

Сочи, че неустойката не притежава обезщетителна функция, тъй като се дължи независимо дали к.орът е претърпял вреди от настъпило неизпълнение, както и че накърнява добрите нрави, не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

2

Твърди, че целият договор за потребителски к. е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, вр. чл. 22 ЗПК, тъй като посоченият в договора ГПР не отговаря на действителния такъв, като е нарушено ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК и с включването на таксата за експресно разглеждане на документи и неустойката за непредоставяне на обезпечение ГПР би бил в размер много над пет пъти размера на законната лихва. Счита, че посочените такси отговарят на понятието „общ разход по к.а“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и следва да се включат при изчисляването на ГПР. Твърди, че посочването на по нисък от действителния ГПР представлява невярна информация с характер на заблуждаваща търговска практика съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, вр. чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната по чл. 19, ал. 4 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора, с позоваване на практика на СЕС – решение по дело С-714/22 и решение по дело С-453/10. Счита, че с оглед недействителността на договора за заем и съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК дължи единствено чистата стойност на к.а, но не и лихви и разноски. С оглед гореизложеното моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Оспорва предявения установителен иск за прогласяване на нищожността на договора като недопустим, поради липсата на правен интерес, доколкото ищцата е предявила осъдителен иск, в предмета на който подлежат на разглеждане действителността на договора за заем и неговите клаузи.

Счита, че с предявения иск ищцата единствено цели обогатяване с разноски, което представлява злоупотреба с право и превратно упражняване на права. По същество оспорва исковете като неоснователни. Оспорва услугата по експресно разглеждане на документи да е такава по управление или усвояване на к.а, доколкото същата се извършва преди сключването на к.а. Счита, че се касае за допълнителна услуга, като клиентът доброволно е избрал да се ползва от нея, поради което стойността й не следва да се включва при изчисляването на ГПР. Освен това, клаузата не е и неравноправна, тъй като потребителят е могъл да влияе върху съдържанието на договорните клаузи. Не се касае и за накърняване на добрите нрави, тъй като цената на услугата е ясна, услугата не е задължителна за ползване и потребителят сам е избрал да я ползва.

По отношение на клаузата за неустойка посочва, че тя е начислена с оглед неизпълнението на поети от заемателя договорни задължения. Твърди, че уговорената неустойка има обезщетителна функция, като предназначението й е да обезщети евентуалните вреди от неизпълнението на договора. Твърди, че не е принудил ищцата да сключи договора за заем, като тя е била наясно с клаузите и при несъгласие с тях е имала възможност да не сключи договора. Твърди, че непредоставянето на обезпечение поставя несигурност за ответника да събере главницата, което е основният му предмет на дейност и източник на приходи. Сочи, че при получаването на СЕФ ищцата е била информирана с изискванията за предоставяне на обезпечение, като е имала достатъчно време да се снабди с поръчител или да осигури банкова гаранция. Посочва, че заемателят е разполагал със срок от 3

14 дни да се откаже от сключения договор, в който случай би дължал единствено връщането на главницата по к.а. Посочва, че не е налице кумулиране на неустойка за забава и мораторна лихва, доколкото неустойката се претендира от изтичането на тридневния срок за предоставяне на обезпечението до крайния срок на договора, а законната лихва от настъпването на падежа по договора до изплащането на задължението.

Твърди, че посоченият ГПР в договора е правилен. Поддържа, че чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК не изисква в договора да се сочи математически алгоритъм, по който се изчислява ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляването на ГПР, както е сторено в случая. Счита, че задължението за неустойка за неизпълнение на основно задължение по договора не следва да се включва в ГПР, а включването й би представлявало нарушение на правилата на ЗПК. По отношение на таксата за експресно разглеждане посочва, че същата е допълнителна услуга, като клиентът доброволно е избрал да я ползва, поради което не следва да се прибавя към ГПР. Посочва, че ГПР е под 50 %, с оглед на което не надвишава допустимата законова граница. Счита, че не е налице нарушение на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК. Оспорва да е налице неоснователно обогатяване или заплащане от ищцата на суми без правно основание, с оглед действителността на договора за паричен заем. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на сторените по делото разноски. Оспорва да са налице основанията за присъждане на възнаграждение за безплатна правна помощ в полза на процесуалния представител на ищцата, евентуално моли за присъждане на разноски в минимален размер.

Въз основа на съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и при съобразяване становищата на страните съобразно чл. 235 ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет Договор за паричен заем Standart 3 0 № 5660108/29.12.2020 г., сключен между Н. С. Л., като заемател и „В. К.“ ООД, като заемодател, по силата на който на ищцата е предоставен заем в размер на 600 лв., със срок на погасяване 12 месеца, подлежащ на връщане на 12 месечни вноски, с падеж на първата вноска – 28.01.2021 г. и падеж на последната вноска – 24.12.2021 г., с размер на месечната погасителна вноска 97,04 лв., в която са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане, с уговорен фиксиран годишен лихвен процент по заема – 40,32 %, ГПР - 49,49 % и общо задължение 1164,48 лв., представляващо сбор от общия размер на заемната сума и общите разходи по к.а при взети предвид посочените допускания в т. 8, и включваща - 600 лв. - главница, 425,52 лв. – такса за експресно разглеждане, 138,96 лв. - договорна лихва.

Страните са постигнали съгласие да се рефинансира текущ заем на заемателя, като същият заявява, че желае да погаси изцяло задължението си по Договор за паричен заем № 5638446/29.09.2020 г., което към датата на подписване на договора е в размер на 334,95 лв.

(чл. 2, ал. 1). Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора, страните правят изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми задължения, а именно от заемната сума по този договор, заемодателят прихваща задължението на заемателя, посочено в ал. 1. След извършеното прихващане задължението на заемателя се погасява изцяло, а заемодателят 4 изплаща на заемателя остатъка от заемната сума по този договор, съгласно договореното в чл. 3, ал. 2. Съгласно чл. 3, ал. 2 от договора, с подписването на същия, заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно получена сума.