Определение № 467 от 29.07.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 467 гр. Плевен, 29.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Г.И К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВАКОВАЧЕВА

МАРИАН В. ИВАНОВ при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА в присъствието на прокурора В. Д. Ф. като разгледа докладваното от МАРИАН В. ИВАНОВ Въззивно частно наказателно дело № 20254400600552 по описа за 2025 година Производство по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.

Образувано е по частна жалба от Д. С. Б., ЕГН **********– обвиняем по досъдебно производство по прокурорска преписка № 4708 от 2025 година по описа на Районна прокуратура – Плевен, ЗМ № 332 от 2025 година по описа на Първо РУ – Плевен, чрез защитника си адвокат Г. С. от АК-Плевен против Определение №736 от 23.07.2025г. по ЧНД №1366/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1 от НПК спрямо обвиняемия Д. С. Б. мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

С жалбата се правят оплаквания за липса на задължителните предпоставки за вземане на най-тежката мярка за неотклонение посочени в чл.63 от НПК. Твърди се липса на доказателства за наличие на опасност от укриване или извършване на друго престъпление от обвиняемия. В подкрепа се сочи известен постоянен адрес, трудова ангажираност, това че е дал обяснения по делото, признал се за виновен и изразил критично отношение към участието си в конфликта. Това, според защитата, както и че се ползва с добро име след съселяните си се счита, че би следвало да са доказателства за липса на една от предпоставките за вземане на най-тежката мярка за неотклонение. Твърди се, че прокуратурата не представя нито едно доказателство в противен смисъл. Акцентира се, че деянието, което е извършил обвиняемият не е предизвикано от него, а от лица, търсели саморазправа. Моли се, след преценка на необходимостта от най-тежката мярка за неотклонение, да се измени определението на Районен съд – Плевен, като се наложи по-лека мярка за процесуална принуда, която ще постигне целите, предвидени в НПК.

В съдебно заседание жалбата се поддържа изцяло по същество от защитника на обвиняемия. Излагат се отново доводи, като упрек за непредставяне на доказателства от страна на прокуратурата, като инициатор 1 на производството за най-тежката мярка за неотклонение. Прави се аналогия с държание и действия на лица, намиращи се в законодателния орган на Република България. Отново се прави искане за изменение на взетата мярка за неотклонение.

Обвиняемият Д. С. Б. поддържа изцяло жалбата и становището на защитника. Желае да му бъде изменена мярката за неотклонение. Изразява съжаление.

Прокурорът счита, че следва да се потвърди определението на първоинстанционния съд. Счита, че деянието правилно е квалифицирано и се касае за действия, отличаващи се с дързост и цинизъм.

Плевенският окръжен съд, като взе предвид изложеното в жалбата, доводите на страните, доказателствата по делото и след цялостна проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд, намира следното:

Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в законоустановения в чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Досъдебното производство е образувано на 21.07.2025 година с първите следствени действия и разпити на свидетели при условията на чл.212, ал.2 вр. чл.23, ал.2 от НПК.

С постановление от 22.07.2025 година на С. Ц. – старши разследващ полицай при Първо РУ – град Плевен Д. С. Б. е привлечен като обвиняем за това, че в периода 20–21.07.2025 година, в условията на продължавано престъпление, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, както следва: На 20 срещу 21.07.2025 година, в село *********, Плевенска област, на ул. „Белград“ пред № 1, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в ругатни и викове на висок тон на публично място, както и нанасяне на удари и побой, като деянието се отличава с изключителни цинизъм и дързост; На 21.07.2025 година, в град Плевен, на ул.

„У. Гладстон“ пред № 7 А, непосредствено пред сградата на Първо РУ – Плевен, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, изразяващи се в ругатни и викове на висок тон на публично място, както и нанасяне на удари и побой, като деянието се отличава с изключителни цинизъм и дързост – престъпление по чл. 325 ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26 ал. І от НК.

Първоинстанционият съд правилно е приел, че е налице първата предпоставка за вземане на най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“, позовавайки се на гласните доказателствени средства – разпитаните до момента свидетели – С.П.М., Д.В.В., П.К.И., П.П.М., Г.К.Б., Т.Т.Ж., Р.М.И., К.Г.П., Т.А.Ж., Р.М.И., К.Г.П., Т.А.Ж., Б.Г.В., К.Р.В., А.К.К.,

Н.Ю.Ц., С.Д.И., К.Ч.П., Н.Й.И., както и събраните писмени доказателства – протокола за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбум, изготвената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, електронна справка за съдимост и характеристични справки на обвиняемото лице. На този етап тези доказателства са достатъчни, за да се направи обоснованото 2 предположение за авторство на деянието, за което е привлече като обвиняем Д. С. Б.. Участието на този обвиняем не се отрича. Дал е обяснения в какво се състои участието му и е изявил желание за сключване на споразумение.

Въззивният съд счита, че е налице към настоящия момент и втората предпоставка на чл.63, ал.1 от НПК. Обвиняемият е реабилитиран, което заличава последиците занапред, но по същество не заличава факта на самото осъждане. Видно, обаче, от характеристичната му справка е, че не се ползва с добро име сред съседите. Има данни да общува с лице от активния криминален контингент. В конкретния случай съдът счита, че не следва да толерира деяния, извършени по начина, както е в конкретния случай.

Междуличностните отношения не бива и няма как да се решават по този начин, а именно: чрез масов побой, включително и пред сградата на Първо РУ – град Плевен. Може да се направи извод, че дори и наличието и опитите на полицаите не са довели до респект, така че да бъдат прекратени действията на лицата от двата рода, включително и от обвиняемия. Аналогията с други действия на лица, участващи в законодателната власт няма как да се приеме като основание за толеранс на такива действия и съответно, да доведе и в конкретния случай, до омаловажаване на действията от страна на този обвиняем. Така или иначе, по Конституция прокуратурата е с правомощия да решава по отношение на кои лица и за какви престъпления да предявява обвинение. Това не е в правомощията на съда. В конкретния случай, макар обвиняемият да се е признал за виновен и да изразява желание за сключване на споразумение, то предвид личностните взаимоотношения между родовете в село ********* и изминалия кратък период от избухналия конфликт, е налице все още опасността или обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. Опасността за друго престъпление е налице с оглед оказване на влияние върху другите обвиняеми, върху евентуални свидетели.

Деянията са извършени по начин, показващ пълно пренебрежение към обществените норми и липса на респект към органите на МВР. Сбиването е било на публично място, както в селото, така и пред сградата на Първо РУ – Плевен, при което е причинено увреждане на един от полицаите.

Омаловажаването на конфликта пред РУ не може да се приеме от въззивния съд, тъй като за овладяването му се е стигнало до използването на оръжие от страна на свидетеля С. М. Тези обстоятелства и приетото в мотивите на първоинстанцоинния съд дават основания да се направи извод за висока обществена опасност на деянията, а така също и на дееца. Обвиняемият е участник в този масов побой.

Наличието на постоянен адрес и трудов договор на този етап на досъдебното производство не биха могли да мотивират като тежест съдът да измени мярката за неотклонение в по-лека. Налице е реална опасност да се извърши друго престъпление, както беше посочено по-горе. Разследването е на един ранен етап и по никакъв начин не може да се възпрепятства желанието, обаче, на обвиняемия да сключи споразумение с прокуратурата.

Освен това, в разпоредбата на чл.63, ал.3 от НПК е посочено, че когато опасността обвиняемият да се укрие или извърши престъпление отпадне найтежката мярка за неотклонение може да се измени или отмени.

Взетата мярка за неотклонение по отношение на Д. С. Б. на този етап е съответна на обстоятелствата по чл.56, ал.3, както и на целите посочени в чл.57 от НПК. Определението на първоинстанционния съд, като правилно и 3 законосъобразно, следва да се потвърди.

Водим от горното, Плевенският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №736 от 23.07.2025г. по ЧНД

№1366/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1 от НПК мярка за неотклонение ”Задържане под стража” спрямо Д. С. Б., ЕГН ********** – обвиняем по досъдебно производство по прокурорска преписка № 4708 от 2025 година по описа на Районна прокуратура – Плевен, ЗМ № 332 от 2025 година по описа на Първо РУ – Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4