Решение № 20 от 18.02.2026, Районен съд - Брезник

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Брезник, 18.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БРЕЗНИК, I -ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОМАН Т. НИКОЛОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА АС. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20251710100434 по описа за 2025 година

Предявени са два обективно съединени иска от „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК: 203374133 със седалище и адрес: гр. София, Район „Триадица“, бул. „България”, № 81 В, представлявано от управителите П. В. и Х. М. срещу Д. В. К., с ЕГН:

**********, с адрес: гр. *****************, с правно основание чл. 79 и сл. от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 124, ал. 1 и чл. 422 от ГПК, като моли да бъде признато за установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищцовото дружество сумата в общ размер от 348.65 лв., формирана както следва: главница в размер на 250 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 12.52 лв. за периода от 14.04.2020 г до 29.06.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 86.13 лв. за период от 29.06.2020 г. до 31.05.2025 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията, както и направените в заповедното и исково производство разноски.

Ответникът Д. В. К., чрез назначения му особен представител в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор, с който по подробно изложени съображения оспорва иска.

Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:

От фактическа страна:

Н а 10.06.2025 г., ищцовото дружество „АПС Бета България“ ЕООД, с ЕИК:

203374133, е подало Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника Д. В. К., с ЕГН: **********, в качеството му на длъжник до РС Брезник. По подаденото заявление е образувано ч. гр. дело № 172 по описа на Районен 1 съд Брезник за 2025 г. Същото е било частично уважено и съдът издал Заповед № 63 от 11.06.2025 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредил ответникът-длъжник да заплати на заявителя-кредитор следните суми: главница в размер на 250 лв.; договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 12.52 лв. за периода от 14.04.2020 г до 29.06.2020 г.; законна лихва за забава върху главницата в размер на 86.13 лв. за период от 29.06.2020 г. до 31.05.2025 г., както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит № 412732 сключен на 14.04.2020 г. между „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК: 202531869 от една страна, и Д. В. К., с ЕГН: **********, от друга страна вземанията, по който са прехвърлени.

Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника, по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК (чрез залепване на уведомление), поради което на кредитора са дадени указания и срок за предявяване на установителен иск за съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок, дружествотоищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 от ГПК. Предвид това, съдът приема, че предявеният установителен иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане.

По делото е приложен Договор за потребителски кредит № 412732 сключен на 14.04.2020 г. между „Сити Кеш“ ООД, с ЕИК: 202531869 и ответника Д. В. К., с ЕГН:

**********. В условията на кредита е посочено, че се отпуска потребителски кредит с общ размер на кредита 250 лева; срок на кредита – 1 месец, брой погасителни вноски – 1 дължима на 29.05.2020 г., размер на погасителната вноска 262.52 лева, фиксиран годишен лихвен процент от 40.05 %; годишен процент на разходите от 48.64 %.

Приложен е и Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 21.070.2022 г. между„Сити Кеш“ ООД и „АПС Бета България“ ЕООД.

Изискани и приложени са материалите по ч. гр. дело № 172 по описа на РС Брезник за 2025 г.

В хода на производството по делото не са били извършвани експертизи и не са били разпитвани свидетели, не са били направени и доказателствени искания от страните в тази насока.

Предвид установената фактическа обстановка, от правна страна съдът съобрази следното:

По отношение допустимостта на предявения иск:

Предявеният установителен иск е допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на издадена заповед за изпълнение, която не е влязла в законна сила.

Предмет на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК е установяване съществуването вземанията, обективирани в издадената Заповед за изпълнение на парично задължение към датата на подаване на заявлението.

По отношение основателността на предявения иск:

Уважаването на иск, предявен по реда на чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 422 от ГПК, 2 се предпоставя от установяване на съществуването на вземането. Затова в тежест на ищеца е да установи съществуването на вземането чрез ангажиране на съответните доказателства. Изрично посочено е в исковата молба от страна на ищеца, че горепосочения договор е бил сключен по електронен път по силата на ЗПФУР и, че същия е бил сключен като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, при което от отправяне на предложението за сключване на договор до самото му сключване са били използвани средства за комуникация от разстояние.

В случая се твърди, че процесният договор е такъв за предоставяне на финансови услуги от разстояние, тъй като е сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Основното възражение на ответника в отговора на исковата молба касае въпросът сключен ли е между страните договор за кредит с посочените параметри и усвоявана ли е по него заемната сума.

Изхождайки от предмета на Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 412732 от 14.04.2020 г. и страните по него – физическо лице, което при сключване на договора действа извън рамките на своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ, предоставящ кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът приема, че процесният договор има характеристиките на договор за потребителски кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, уредени в Глава III, чл.

10 и чл. 11.

Съдът на Европейския съюз многократно е подчертавал, че националният съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира неравнопоставеността между потребителя и доставчика. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен да провери неговата действителност, респективно, нищожност, пряко изводима от вида и съдържанието на договора и без да има позоваване за нищожност. (Решение № 23/07.07.2016 г., постановено по т. д. № 3686/2014 г. на ВКС).

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.

10 и чл. 11 от ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 от ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК, договорът за 3 потребителски кредит е недействителен.

По отношение на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, регламентираща формата на договора, предвид спецификата на договора, като такъв, сключен от разстояние, съдът намира, че изискванията за форма на договора са спазени. Информацията по договора е предоставена на потребителя по ясен и разбираем начин до степен да бъде попълнено неговото съдържание с необходимите реквизити. От приложените Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 412732 от 14.04.2020 г., Погасителен план към него, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и Общи условия е видно, че същите са изготвени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, поради което не е налице нарушение на тази императивна норма на закона.

Спазени са изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от ЗПК – в процесния Договор за потребителски кредит е посочен общия размер на кредита – 250 лв. и условията за усвояването му, посочен е лихвения процент по кредита – 0 %.

Изискването в чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК има предвид само формалното посочване на ГПР и общата дължима сума от потребителя и в настоящия случай, това изискване е спазено, като в чл. 1 от процесния Договор е посочена общата дължима сума в размер на 150 лв., която включва сумата на отпуснатия кредит в размер на 250 лв., лихвен процент – 40.05 %, ГПР – 48.64 %. Съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита се изчислява по формула, съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания, т. е. предвиден е законоустановен механизъм за пресмятане на ГПР. Изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите са посочени в чл. 7 от Общите условия. По делото е представен Погасителен план, в който e отразенa единствената вноска като дата (падеж), вноска (главница), в лева и в евро.

По отношение на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от ЗПК, регламентираща, че общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка страница трябва да бъде подписана от страните по договора, в случая, са приложени Общи условия на Договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние. Тъй като процесният Договор за потребителски кредит е сключен от разстояние, съгласно чл. 10, ал. 3 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, уреждащ предоставяне на финансови услуги от разстояние чрез отправяне на електронни изявления, потребителят има право през цялото време на действие на договора да получи условията на договора на хартиен носител, когато изрично заяви това, като това правило важи както за индивидуалните уговорки, така и за неразделните от тях общи условия. В настоящия случай, Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 412732 от 14.04.2020 г., Погасителен план към него, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, както и Общи условия са приложени по делото, като писмени доказателства.

С оглед така установеното съдържание на процесния Договор за потребителски кредит, съдът намира, че в същия са посочени съществените елемента на договорното правоотношение, отговаря на изискванията за форма и съдържание, действащи към 4 датата на сключването му, поради което е налице валидно облигационно правоотношение с характеристиките на договор за потребителски кредит.

По тези съображения, съдът намира, че са спазени изискванията на чл. 22 от ЗПК за действителност на процесния Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 412732 от 14.04.2020 г.

Тъй като ответникът се е позовал на изтекла в негова полза погасителна давност, съдът следва да се произнесе по така направеното възражение. Съдът намира, че уговореното между страните връщане на предоставена в заем сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. Това разбиране съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на понятието „периодични плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД. С оглед мотивите на тълкувателния акт и разгледаните в него примери за периодични плащания се налага изводът, че макар да са породени от един и същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни и че периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора. По отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй като нито задължението на заемодателя за предоставяне на уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се. Връщането на предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 от ЗЗД).