Протокол № 354 от 15.10.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

Номер 354

Окръжен съд – Варна

15.10.2020 г.

Град Варна

III състав

На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова

Елка Н. Иванова

Сложи за разглеждане докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско дело № 20203100501481 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 10:14 часа се явиха:

След спазване разпоредбата на чл.142, ал.1 ГПК.

Въззивникът Т. В. Ж. , редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна Р. В. Б. , редовно призована, явява се лично. Представлява се от адв. О., редовно упълномощена и приета от съда от преди.

Третите лица – помагачи Й. Ж. Г. и С. И. Г. , редовно призовани, не се явяват. Представляват се от адв. Н., редовно упълномощен и приет от съда от преди.

АДВ. О.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не съществуват процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ДОКЛАДВА ЖАЛБАТА

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. Рег. № 20926/1103.2020 г. на Т. В. Ж. с ЕГН ********** от с.Звездица, *** чрез адвокат Д. Г. от ВС с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване – гр.Варна, *** срещу Решение № 876 от 21.02.2020 г. по гр.д. № 7219 по опис на ВРС за 2019 г. , с което е отхвърлен иска на Т. В. Ж. да се приеме за установено по отношение на Р. В. Б. с ЕГН ********** че не е собственик на ПИ с идентификатор *** по КК и КР на с.Звездица, община Варна, местност под селото, с площ от 500 кв.м. при граници на ПИ с 1 идентификатори ***, ***, ***, ***, ***, на основание чл. 124 от ГПК.

Отправено искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на решение, с което предявения иск да бъде уважен, претендират се направените по делото разноски.

Във въззинната жалба се излага, че решението е незаконосъобразно и неправилно, тъй като е постановено при неправилно приложен материален закон относно заявеното в условията на евентуалност възражение за придобиване на право на собственост възоснова на придобивна давност. Твърди се, че съдът неправилно е възприел обекта на спорни права при липсата на възражения за осъществяване на фактическа власт върху реални части от него.

В отговорна на въззивната жалба, въззивнаемата Бейли моли съдът да приеме жалбата като неоснователна и да постанови съдебен акт, с който да потвърди първоинсанционното съдебно решение.

Претендира разноски в производството.

Постъпил е отговор от третите лица помагачи Йорданка и Стоян Георгиеви, които молят въззивния съд за остави без уважение въззивната жалба като потвърди обжалваното решение, като правилно законосъобразно и мотивирано.

Страните не са направили доказателствени искания.

АДВ. О.: Нямам възражения по доклада. Оспорвам жалбата. Поддържам отговора. Няма да соча доказателства. Представям списък с разноски по чл. 80 ГПК.

АДВ. Н.: Нямам възражения по доклада. Поддържам отговора на въззивната жалба.

Съдът намира, че следва да се приемат по делото представените от въззиваемата списък с разноски и доказателства за извършването им, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА по делото представените списък с разноски и доказателства за извършването им.

Съдът, предвид поведението на страните, счете спора за изяснен от фактическа страна и О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. О.: Моля, да отхвърлите подадената от Т. В. Ж. въззивна жалба срещу Решение № 876/21.02.2020г. по гр.д.№ 7219/2019г. по описа на Районен съд Варна като неоснователна и потвърдите решението на първоинстанционния съд. Моля, за присъждане на направените от доверителката ми разноски в настоящото производство. Поддържам изцяло подадения отговор срещу въззивната жалба, който моля да съобразите при 2 постановяване на своя акт.

Считам, че е абсолютно недопустимо с оглед нормата на чл. 266 ГПК, едва с въззивната жалба да се навеждат твърдения за това, че ищецът не бил уведомен за извършваните изменения на ПНИ през 2006г. и 2007г., поради което не знаел за тях. Така заявеният факт не е нито новоузнат от него след постановяване на решението на ВРС, нито нововъзникнал такъв и той е следвало да го наведе още пред първата инстанция след представяне на отговора ми и доказателствата към него. Това не е сторено, поради което по отношение на него е настъпила преклузия.

Нещо повече с този факт е обоснован порок в първоинстанционното решение, а именно неосъществяване на косвен съдебен контрол на административните актове, с които са одобрени измененията в ПНИ от 2006г. и 2007г., при който съдът щял да установи, че същите не били осъществени по законоустановения ред.

Това съждение е неправилно. Дали определено лице е уведомено за издаването на индивидуален административен акт /каквито са заповедите за одобряване на изменение на ПНИ/ - в случай, че изобщо има качеството на заинтересовано лице, е от значение за влизането в сила на акта, а не за неговата законосъобразност.

Отделно от това, следва да се има предвид, че съдът се произнася само по заявената от страната претенция, т.е. за него важи диспозитивното начало, регламентирано в чл.6 от ГПК. В тази връзка без да е сезиран с нарочно искане, той не е задължен, а и не разполага с компетентност да се произнася служебно по законосъобразността на административни актове, упражнявайки по този начин косвен съдебен контрол върху тях. В конкретния случай ищецът не е направил пред ВРС искане за осъществяване на такъв контрол по отношение на административните актове, с които са одобрени изменения в ПНИ от 2006г. и 2007г., поради което първата инстанция не е дължала такова произнасяне.

Независимо от изложеното, събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин факта, че административните актове, с които са одобрени измененията в ПНИ след първоначалното му одобряване през 2004г. са влезли в сила. Закупеният от доверителката ми имот, а и предходният, от който той е обособен, чрез разделянето му са били точно индивидуализирани с площ, граници, местоположение, координатни точки и др. по плана, върху който са нанесени.

За издадената Заповед № РД-06-7706-233/23.08.2006г. на Областен управител на област с административен център Варна, с която е изменена предходната неговата заповед от 2004г. за одобряване на ПНИ за местността „Под село" в частта на НПИ 830, КР 505, като изцяло в границите на този имот са одобрени новообразувани имот 900, записан на Марин Димитров Иванов /праводател на моя праводател/ и НИ 899, записан на наел. на Атанас Желязков Михалев, жалбоподателят като заинтересовано лице е бил уведомен чрез Държавен вестник - бр.78 от 26.09.2006г. Тази заповед не е била обжалвана и е влязла в сила на 11.10.2006г., както е удостоверено от областния управител.

С последваща Заповед РА-120/12.12.2007г. на кмета на Район Аспарухово е одобрено попълване /изменение/ на ПНИ в частта на ПИ 900, КР 505, който се заличава и от него се образуват нови ПИ 5050936 и ПИ 5050937 с по 500 кв.м., всеки с отразените по плана местоположение, граници, координатни точки и др. Към този момент, ПИ 900, КР 505 е отразен в регистъра на ПНИ като собствен на С. И. Г. и Й. Ж. Г. - правоприемници на Татяна Георгиева Бонева и Боян Иванов Бойчев, които от своя страна са правоприемници на Марин Димитров Иванов. По делото има данни за съобщаването на заповедта на отразените в регистъра като негови собственици - С. И. Г. и Й. Ж. Г. , които са и единствените 3 заинтересовани лица и предвид необжалването й е влязла в сила с изтичане на 14-дневния срок за това на 27.12.2007г.

В този вид и с тази индивидиуализация на имотите в релевантната част, ПНИ е инкорпориран /нанесен/ в КККР на с.Зездица, одобрена със Заповед № РД-1817/06.03.2015г., съобщена в Д.В., необжалвана и влязла в сила, като според СТЕ ПИ *** по КККР е идентичен с ПИ 505937 по ПНИ.

При тези данни, необосновано се твърди в жалбата, че до 2015г. единственото правилно отразяване на имота е в ПНИ от 2004г., където той не съществувал във вида, в който доверителката ми го е владяла, както и че предвид измененията, които са правени в ПНИ, владение върху конкретен обект било възникнало с индивидуализацията му по КККР.

Както НИ 900, така и ПИ 937 от КР 505 са обособени в резултат на проведени процедури по изменение на ПНИ, завършили е влезли в сила административни актове.

Посочените имоти са индивидуализирани по плана по площ, граници, местоположение, координатни точки и др., като събраните по делото доказателства установяват, че първоначално общият имот /ПИ 900/ е владян последователно от Марин Димитров Иванов и съпругата му Марийка Маркова Иванова, респективно от техните правоприемници - Татяна Георгиева Бонева и Боян Иванов Бойчев и от правоприемниците на последните - Й. Ж. Г. и С. И. Г. , а след разделянето му на два самостоятелни имота и закупуването на единият от тях - ПИ 5050937 на 16.05.2009г., владението върху него в границите му, определени от ПНИ е упражнявано непрекъснато от доверителката ми до настоящия момент.

През цялото проведено производство пред Варненския районен съд ответницата е твърдяла, че е упражнявала фактическата власт върху имот, индивидуализиран по КККР с идентификатор ***, респективно по ПНИ с № 5050937 /505.937/. Този имот е обособен от НПИ 5050900 /по изменението на ПНИ от 2007г./ и представлява точно определена реална част от него. От своя страна - ПИ 5050900, е новообразуван от ПИ 830 /по изменението от 2006г./ и представлява също точно определена реална част от последния, като върху него са упражнявали владение както праводателите на Р.Бейли, така и техните праводатели от 2004г. досега.

Нещо повече, считам, че след като имотите, предмет на измененията от 2006г. и 2007г. са попълнени в кадастъра, в случая в ПНИ /което не е спорно, а и за него сочат СТЕ, нотариалните актове на ответницата и праводателите й/, независимо дали актовете, с които тези изменения са одобрени, са законосъобразни и са влезли в сила, тези имоти, представляващи реална част от имот 830 по ПНИ от 2004г. са така индивидуализирани, че заявената за тях претенция е напълно ясна и конкретна, и върху същите могат да бъдат доказвани и установявани собственически права. Няма как, доверителката ми да претендира упражнено владение върху реална част от поземлен имот, след като в неговите граници в ПНИ с отделен кадастрален номер е попълнен друг самостоятелен имот, който тя е закупила с нотариален акт, владяла го е близо 10 години до предявяване на иска, владее го и понастоящем.

С одобряването на ПНИ за местността "Под село" през 2004г., ищецът и жалбоподател по въззивната жалба е могъл да предяви правата си по съдебен ред, твърдейки, че лицата, които се намират в имота му /в част от него/, не са негови собственици. За упражняването на тези права, достатъчно е било той да се информира кое лице владее имота /част от него/ - независимо от това дали то е вписано в регистъра на ПНИ, а за настъпилите кадастрални промени с него - да извърши справка с ПНИ.

Несъстоятелно се твърди от жалбоподателя, че след като в ПНИ при първоначалното 4 му одобряване през 2004г. ПИ 830 бил записан единствено на наследниците на Атанас Желязков /не и на друго лице/ - той не е могъл да знае, че някой друг упражнява фактическата власт върху имота с намерение за своене, респективно, че е налице спор за собственост. Несъстоятелно е и последващото твърдение, че след като Т.Желязков не бил уведомен за измененията, настъпили с имота /което и не кореспондира с доказателствата по делото/, той не знаел, че такива са извършвани и че трети лица претендират собственически права.

Владението на един имот е упражняването на фактическата власт върху него с цел своене, което се осъществява по много и различни начини - чрез стопанисването му /ползване, обработване, поддържане и др./, застрояването му, заплащането на данъци и такси, извършването на подобрения и др., каквито безспорно са извършвани в конкретния случай от моя страна и от страна на праводателите ми. Без съществено значение в тази връзка е дали лицето, упражняващо властта върху имота е записано или не в регистъра към действащия план като негов собственик. Следователно, след като владението върху имота във фактическите му граници е било манифестирано по несъмнен начин чрез различни способи от доверителката ми и праводателите й преди това, жалбоподателят е могъл да разбере, че е налице упражняване на упражняване на фактическата власт върху имота, още към датата на одобряване на ПНИ през 2004г. Нещо повече - скоро след това, през 2006г., владеещият имота праводател - Марин Димитров Иванов, именно демонстрирайки собственическите си права е поискал изменение на ПНИ, и в границите на ПИ 830 е било отразено такова, чрез обособяване на два имота /и пътни отсечки/, единият от които записан на него. Това изменение е било съобщено чрез Държавен вестник, при което жалбоподателят и по този начин е могъл да разбере за наличието на претенции върху имота от други лица и да предприеме нужните действия в защита на своите права. Това не е сторено. Желязков в продължение на 15 години не е проявил нужната заинтересованост, поставяйки се сам в неблагоприятно положение и допускайки придобиване на имота по давност.