Решение № 15 от 15.02.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Варна, 15.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело № 20233000500400 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по в.гр.д. № 400/2023 г. по описа на Варненския апелативен съд е образувано по въззивна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура", подадена чрез пълномощника й директора на ОПУ – Разград, против решение №77 от 26.05.2023 г., поправено с решение № 133/15.08.2023 г., постановено по гр.д. № 328/2022 г. по описа на Окръжен съд – Разград, В ЧАСТТА, с която Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София е ОСЪДЕНА да заплати на Д. Г. Х.: - сумата 20 000лв. представляваща стойността на причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 17.07.2019г., до окончателното и изплащане; -сумата 60,56лв. стойност на причинени имуществени вреди, представляващи медицински разходи, ведно със законна лихва, считано от 17.07.2019г. до окончателното им изплащане; - сумата 21 598 лв., представляваща стойността на причинени имуществени вреди/вреди по МПС и разходи по репатриране/, ведно със законната лихва от 17.07.2019г. до окончателното и изплащане; сумата 6 078лв. за разноски.

Въззивникът е настоявал, че решението в обжалваната осъдителна част е неправилно - постановено в нарушение на процесуалния и на материалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната му в посочените осъдителни части, за отхвърляне на исковете за същите, евентуално за намаляване на присъдените обезщетения. Навел е оплаквания, че при неправилна оценка на доказателствата (за липса на отворен капак на шахтата и необозначено препятствие; игнориране на показанията на свидетеля А., че 1 не е видял капакът да е бил отворен; позоваване на данни от протокола за ПТП, отразяващ положението на капака на шахтата след произшествието; позоваване на удостоверението от тел. 112, отнасящо се до всички капаци на шахти по републиканските пътища в село Тр.), съдът достигнал до погрешен извод за виновно поведение на служителите на агенцията, представляващо бездействие – неукрепване и необезопасяване на капака на шахтата и за наличие на предпоставките по чл. 49 от ЗЗД, вместо да приеме наличието на „случайно деяние“ по см. на чл. 15 НК. В разрез с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът определил силно завишен размер на обезщетението за неимуществени вреди при несъобразяване с неголямата тежест на уврежданията, краткото време за възстановяването и размера на минималната работна заплата за периода. Съдът неправилно определил размера на имуществените вреди за автомобила, като игнорирал заключенията на вещите лица, че той подлежи на поправяне. Необосновано съдът кредитирал заключението на вещото лице Р. за размера на сумата, необходима за възстановяване, изводът на същото вещо лице за наличие на „тотална щета“ и оценката му за посоченото (в заключението в производството по обезпечаване на доказателства) „известно усукване на купето“ без доказателства за него и за степента на усукване, както и неправилно приспаднал от обезщетението само 1 800 лв. (цената по договора за продажба на повредения автомобил), вместо сумата на действителната пазарна стойност на автомобила след увреждането. Позовал се е на липсата на отговор от вещото лице по първоначалната експертиза на поставения въпрос за пазарната цена на увредения автомобил към датата на продажбата му 04.03.2020 г., както и на своевременно оспорване на заключението по повторната експертиза ( със задача само за пазарната стойност на частите и труда, необходими за ремонта на лекия автомобил), като е поискал назначаване на „повторна“ СТЕ по въпросите за пазарната стойност на автомобила към датата на ПТП, за стойността на необходимите за възстановяването на автомобила труд и резервни части и за пазарната стойност на автомобила в състоянието, в което се е намирал след увреждането му.

Д. Г. Х., чрез адв. Р. Б., е подал писмен отговор, с който е оспорил въззивната жалба и по съображения за неоснователността на всяко от оплакванията и за правилността на решението в обжалваната му част е молил за потвърждаването му в същата част и за присъждане на разноските. Поради липсата на предпоставките по чл. 266, ал.3 ГПК, се е противопоставил на искането за назначаване на нова експертиза.

Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция в съответните му осъдителни части като неизгодно за него, редовна е и допустима.

Решението не е обжалвано в отхвърлителната му част.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивникът чрез юрисконсулт Й., е поддържал въззивната жалба и е претендирал присъждане на разноски, като е заявил и възражение за прекомерност на адвокатското 2 възнаграждение на насрещната страна. В предоставения срок е депозирал в писмен вид защитата си по съществото на спора. Въззиваемият, чрез адв. Б., е поддържал отговора на въззивната жалба и е претендирал разноски по списък по чл. 80 ГПК.

Производството пред окръжния съд е било образувано по предявени от Д. Г. Х. против Агенция „Пътна инфраструктура“, със седалище в гр. София искове по чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди, претърпяни от него при ПТП със собствения му автомобил „Фолксваген Туран“ с рег.№*, управляван от Ю. З. А. по републикански път II-49 в района на с.Тр. н а 17.07.2019г., вследствие на преобръщане на автомобила при преминаване през ревизионна шахта на пътното платно, а именно: сумата от 25 500лв. – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от получените травми при произшествието; сумата 60,56лв. – обезщетение за имуществени вреди стойност на медицински разходи; - сумата 24 160лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяваящи се в повреждане на автомобила и разходи за репатрирането му, всички ведно със законната лихва, считано от 17.07.2019г.

- датата на деликта до окончателното им изплащане. Ищецът е твърдял, че на 17.07.2019г. пътувал в собствения си л.а. Фолксваген Туран с рег.№*, управляван от Ю. З. А., като около 04,30ч. по републикански път II-49 в с.Тр., лекият автомобил се преобърнал на пътното платно поради наличието на необозначено препятствие на пътя - ревизионна шахта с неукрепен капак. Той за кратко изгубил съзнание, получил множество наранявания. Бил приет и лекуван в болница от 18.07.2019г. до 21.07.2019г., като имал счупване на дясната ключица, множество охлузвания и натъртвания по тялото, силно главоболие, гадене и световъртеж. Поставена му била диагноза „мозъчно сътресение, без открита вътрешночерепна травма“ и „счупване на ключицата“. Лечението продължило в домашни условия, като не можел да се движи самостоятелно, зависел от близките си за еженевното обслужване. Бил в отпуск по болест от 18.07.2019г. до 29.09.2019г., ходел на прегледи, изпитвал болки с месеци, включително и през нощта, пиел обезболяващи, не можел да спи, изпитвал силна уплаха и стрес и дълго време се страхувал да управлява и да се вози в автомобил. Платил разходи за лечение в размер на 60,56лв. В резултат на произшествието, платитил 160 лв. за репатриране, а тъй като автомобилът му бил изцяло унищожен и не подлежал на поправяне го продал за сумата от 1800лв. Поддържал е, че отговорността е на ответника, тъй като произшествието е осъществено на път - част от републиканската пътна мрежа, поддържан и стопанисван от ответната страна.

Ответникът е оспорвал исковете, като относими към настоящото производство са наведените с въззивната жалба възражения срещу осъдителната част на решението.

Съдът като извърши служебна проверка намира обжалваното решение за валидно изцяло и допустимо в обжалваната му част, а по правилността с оглед събраните по делото доказателства, намира следното:

3

Установена със събраните доказателства по делото е следната фактическа обстановка, а и страните в настоящата инстанция не спорят, че на 17.07.2019г., около 04,30ч., в с.Тр., ищецът като пътник в собствения си автомобил „Фолксваген Туран“ с рег. №*, управляван от Ю. А. е претърпял ПТП, вследствие на преобръщане на автомобила при преминаване през ревизионна шахта на пътното платно. Според заключението на вещото лице В. Д. по механизма на произшествието, то е възникнало в участък на път II-49 по посока от гр.Търговище към гр.Разград, като в близост до дом №14 в село в с.Тр., носачът на л.а. Фолксваген Туран с рег. №* преминал с предното си ляво колело през капака на канализационна шахта с форма на кръг, намираща се на осевата линия, при което капакът се завъртял и се отворил, като по този начин предизвикал преобръщане на превозното средство, което плъзгайки се върху дясната си страна се установило в спряно положение в дясната част на уличното платно, напречно на надлъжната му ос. Към датата на изготвяне на заключението капакът е бил подменен с друг. Установено е също така (вкл. заключението на вещото лице по СТЕ в производството по чл.207 ГПК), че водачът се е движил с максимално допустимата и съобразена с конкретния пътен участък и пътни условия скорост (съставеното му наказателно постановление в тази връзка е отменено от съда). Водачът – свидетелят Ю. А., е карал по средата на двете пътни платна, защото пазел колата, тъй като имало кучета на платното. Шахтата я видял след като се преобърнали. Колата се обърнала на едната си страна наляво, като причината била шахтата, а нея видял като дошли от полицията. Не е спорно, че процесната шахта се е намирала на път II-49 с.Тр. - част от републиканската пътна мрежа.

В производство по чл. 207 ГПК по гр.д. № 899/2019 г. за обезпечение на доказателства, след оглед на 08.02.2020 г. е изготвено заключение на вещото лице инж. Д. по съдебнотехническа експретиза за увредените части и агрегати на автомобила, както и за вида и степента на увреждането им. От огледа, вещото лице е констатирало, че процесният автомобил е с деформации по предната част, предна дясна и странична част на купето, както и че по лявата част на купето не открива деформации, но като цяло има известно усукване на купето. Специалистът е описал поотделно всички видими повреди и степента на увреждането, като е посочил, че е възможно наличието и на други повреди и деформации, които да бъдат установени след съответните демонтажни операции в сервизни условия.

Установено е, че с договор от 04.03.2020 г. ищецът е продал повредения автомобил за сумата от 1 800 лв.

По спорните въпроси за отговорността на ответника:

Процесното ПТП е настъпило при преминаване на автомобила през шахта на пътното платно, като капакът се завъртял и се отворил и по този начин предизвикал преобръщане на превозното средство и последвалите щети. Процесната шахта е ревизионна такава и е част от канализацията за отводняване и отвеждане на дъждовните води от пътното платно. Използва се за ремонт, почистване и поддържане проходимостта на канализационните 4 мрежи (така т.5.2 от заключението на вещото лице Д. по СТЕ) и е пътно съоръжение по смисъла на §1 т.3 от ДР на ЗП . Съгласно чл.19, ал.1 от ЗП, републиканските пътища се управляват от Агенция "Пътна инфраструктура", като съгл. ал.2 управлението включва и поддържането на пътищата.

Произшествието е станало на републикански п ъ т I I - 4 9 по посока от гр.Търговище към гр.Разград в участъка край с.Тр., поради което за поддръжката му отговаря ответника. Според чл.30, ал.1 от Закона за пътищата, Агенцията осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Според § 1, т. 14 от ДР на ЗП "Поддържане на пътищата" е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. Съгласно чл. 47, ал.1 от ППЗП, поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности, а според ал.2, текущият ремонт включва работите по отстраняване на локални повреди по настилката и пътните принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на пътя. Организирането на дейностите по поддържане на пътищата са задължение на Агенция „Пътна инфраструктура“ за републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии чл.48, ал.1т.1, б. „а“ ППЗП и за платното (платната) за движение на републиканските пътища в границите на урбанизираните територии за населените места с население до 100 000 души - чл.48, ал.1т.1, б. „б“ ППЗП.