Решение № 809 от 20.07.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 809 гр. Варна, 20.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Николай Св. Стоянов при участието на секретаря Марияна Ив. И. като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20263100500092 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 99661/28.11.2025 г. от Д. Г. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес - *******, чрез адв. Св. И., уточнена с молба № 104296/15.12.2025 г. срещу решение № 3769/27.10.2025 г., постановено по гр. д. № 20243110113349 по описа на ВРС за 2024 г., 7-ми състав, в частта, в която въззивникът е осъден да заплати на Г. Г. Й., ЕГН **********, с постоянен адрес – ****** сумата 1200 евро (2347 лв.), представляваща недължимо платена на 15.05.2023 г. сума при начална липса на основание, ведно със законната лихва за забава върху тази главница, считано от 15.11.2024 г. до окончателното изплащане, на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, както и е осъден да заплати на Г. Г. Й. сумата от 154,17 евро (301,54 лв.), представляваща съразмерна част от извършените разноските по гр. д. № 20243110113349 по описа на ВРС за 2024 г., както и сумата от 154,17 евро (301,54 лв.), представляваща съразмерна част от извършените разноски по ч.гр.д. № 20243110111391 по описа на ВРС за 2024 г.

В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Въззивникът сочи, че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се доказва възражението му, че търсената от ищцата, настояща въззиваема, сума му е платена на основание изпълнение на нравствен дълг. Смята за доказано, че отношенията между страните са били интимни и те са живеели при условията на фактическо съжителство.

Поради това правилно е да се приеме, че направените от него разходи за Г. Й. за качването на кораба, забавления, дрехи, почивки и други, са реализирани в смисъла, който влага СК за съпружеските грижи, материална и морална подкрепа, взаимопомощ, според възможностите на всеки от двамата съпрузи. В този смисъл процесната сума, представлява връщане на нещо, което тя е получила преди това от него. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че институтът на нравствения дълг не намира приложение в отношенията на 1 извънбрачните партньори, противно на практиката на ВКС, според която отношенията им са „като между съпрузи“. Показанията на разпитаните по първоинстанционното дело свидетелите установяват сериозността на отношенията на страните по делото. Те са имали намерение да си купят жилище, в което да съжителстват и ищцата е поела задължение за връщане на платеното от него за нея, след получаване на първите заплати от работата на кораба, което е било в смисъл, че тя участва пълноценно и съразмерно във връзката им. Това е основанието за даване на сумата – изпълнение на поетия от Г. нравствен дълг, като не е имало за нея друго основание. Даденото в изпълнение на един нравствен дълг не е дадено без основание, поради което и искът с правно осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД е неоснователен. Не се доказа по делото и да е налице неоснователно обогатяване от негова страна със сумите, които Г. му е превела. Напротив, той е заплатил през 2022г. стойността на мобилен телефон за нея, почивките и забавленията им през лятото на 2022г., разходите по качването й на кораб заедно с него през м. 03.2023г., приключил през м.11.2023г., като тя е обещала „реванш“ пред разпитаните свидетели. Сумите които му е превела са определени от нея самата по размер като „реванш“ за това, което той е направил за нея, както самата тя е била обещала.

Моли се да бъде отменено обжалваното решение изцяло, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените в условията на евентуалност искове . Претендират се направените пред двете инстанции разноски. С молба № 104296/15.12.2025г. страната уточнява, че не прави искане с правно осн. чл. 248 от ГПК.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Г. Г. Й. ЕГН **********, чрез адв. Кр. Т., с който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Счита обжалваният акт за правилен, законосъобразен и обоснован, като оспорва наведените в жалбата оплаквания.

Оспорва, че е предоставила процесната сума от благодарност или в изпълнение на нравствен дълг, а тя я е предоставена на ответника, сега въззивник на заем, за подпомагане закупуването на жилище. Това, че ответникът Д. я е подвел, че сумата му е необходима за заплащане на капаро по сделка, не изключва отговорността му. Той умишлена е целял да я заблуди за какво са му нужни парите, а е възразил, че е очаквал от нея тя да възстанови разходи, които е сторил за нея и тя да изпълни един нравствен дълг, който дори не е предполагала, че съществува, имайки близки отношения с него. Всички възражения на ответника, че двамата са съжителствали съвместно и са поддържали общо домакинство са безпротиворечиво опровергани с ангажираните гласни доказателства, чрез разпита на водените от двете страни свидетели. Тя е млад човек, живеещ при родителите си, работещ и учещ, за когото последните полагат грижи. Тя никога не е напускала дома си, не е създавала с друг човек домакинство. Възразява срещу сочените от ответника „имуществени отношения“, които се навеждат за първи път в настоящата жалба. В случая се касае за съвместното прекарване на ваканциите и интимни отношения, като такива не са имали нищо общо със семейните. Оспорва, че е налице финансова обезпеченост на ответника, като намира за доказано, че той не разполага с много средства, тъй като преди това е изпълнил само два контракта, между които не е работил, а е ползвал отпуск и е разходвал значителни средства. Както ответникът, така и неговите родители са се нуждаели от процесната сума. Г. периодично и за кратко е оставала в дома на родителите на ответника, но не е битувала в този дом, като приравнен на семейно жилище. Това, че ответникът е заплащал сметките и разходите в домакинството на родителите си, не би могло да й бъде вменено в задължение, още повече, като неин нравствен дълг. Именно правната връзка, основана на брак, родство или осиновяване в практиката на ВКС е определящият белег за разпознаване на нравствения дълг при настъпило имущественото разместване, което значително стеснява приложното поле на понятието „Нравствен дълг“. Връзка, като описаната липсва между страните.

Извършените от ответника разходи за ищцата по време на интимната им връзка са имали дарствен характер и не подлежат на връщане, още повече, че от доказателствената съвкупност не се е установява ответникът да е очаквал да бъде имуществено възмезден за 2 тях, още по-малко да са правени при изрична такава уговорка между страните. Такива разходи не пораждат задължение за възстановяване.

Моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди решението на ВРС.

Отправено е искане за присъждане на разноски по настоящото дело.

В редовно проведеното открито с.з. въззивникът, чрез процесуален представител поддържа въззивната жалба и оспорва отговора. Представя списък на разноските.

Въззивницата също се представлява от процесуален представител, чрез когото съответно оспорва въззивната жалба и поддържа подадения отговор, като представя и списък на разноските.

В предоставения, по реда на чл.149, ал.3 от ГПК, срок въззивникът е депозирал писмени бележки по съществото на спора.

Настоящият състав съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г. Г. Й., с ЕГН **********, с адрес: ******, срещу Д. Г. Г., с ЕГН **********, с адрес: *******, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване на задължението на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 2347 лева, представляваща главница по договор за заем, както и сумата в размер на 418,34 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.05.2023 г. до 09.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 09.09.2024 г. до окончателно заплащане на задълженията, за които е издадена Заповед за изпълнение № 5293 от 19.09.2024 г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 11391 по описа за 2024 г. на Варненски районен съд, 7-ми състав. В условията на евентуалност са предявени два обективно съединени иска, както следва. Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД за осъждане на Д. Г.

Г. да изплати сумата от 2347 лева на Г. Г. Й., получена от него при начална липса на основание, законната лихва върху главницата в размер на 418,34 лева, считано от момента на изпадане на длъжника в забава до 16.05.2024 г. до депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение пред съда, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 09.09.2024 г. до окончателното й изплащане.

Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата молба: Между страните е сключен устен договор за заем, по силата на който на 15.05.2023г. е предоставила на ответника парична сума в размер на 1200 евро, еквивалент на 2 347 лева, чрез банков превод. Между тях е имало устна уговорка за връщане на сумата, която обаче не е изпълнена от ответника, въпреки многократните покани. Претендира установяване на задължението за връщане на главницата, както и мораторна лихва за периода на забава от 16.05.2023 г. до 09.09.2024 г. в размер на 418,34 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 09.09.2024 г. до окончателно заплащане.

Излага, че страните са били в интимна връзка и работили заедно на круизен кораб.

Ответникът я помолил да му предостави паричната сума за капаро за жилище, което родителите му планирали да закупят. Уговорили се ответникът да върне сумата, като майка му също обещала, че парите ще бъдат възстановени, ако се случи нещо между тях като двойка. След раздялата им тя многократно отправяла покани за връщане на сумата, но ответникът не изпълнил задължението си. Страните провели среща, на която ответникът обещал да върне парите като започне работа на кораб, но така и не е сторил това.

В условията на евентуалност ищцата претендира, че ако договорът за заем не бъде установен, сумата е предоставена при начална липса на основание, поради което ответникът се е обогатил и следва да я върне на основание чл. 55, ал. 1, предл. I от ЗЗД, евентуално на 3 осн. чл. 59 от ЗЗД.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковете се оспорват като неоснователни и недоказани. Ответникът отрича между него и ищеца да е сключван устен договор за заем. Твърди, че никога не е искал паричен заем от ищеца и че между тях не е имало никаква уговорка за връщане на сумата. Посочва, че през целия период на интимната им близка връзка, той е бил този, който е покривал всички разходи за общото им домакинство, включително разходи за храна, почивки, дрехи, обувки, козметика, мобилни телефони и други необходими вещи. Твърди, че сумата от 1200 евро, преведена от ищеца на 15.05.2023 г., е била доброволно предоставена му, като връщане на разходи, които той е поел за нея по време на тяхната връзка. През годините е изхарчил значително повече средства за нея, отколкото сумата, която тя му е превела. Тя обещала да му върне част от разходите, които той е направил за нея, след като започне да получава заплата от работата си на круизен кораб. Твърди, че сумата не е била заем, а доброволен жест от благодарност за оказаната му помощ и за направените разходи за нея.

Предоставя подробна информация за финансовите средства, които е изхарчил за ищцата. Сочи, че през месец август 2022 г. закупил два мобилни телефона за себе си и за нея на обща стойност 1134 лева, както и че е похарчил над 5 000 евро за почивката им в с. Равда.