Решение № 23 от 29.02.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Свиленград, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20245620200050 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Е. Г. М. с ЕГН *********** от град **************, ул.„************” № ***, вход „*****”, етаж ***, област **********, със съдебен адрес: град *********, бул.„********” № ****, област ********, чрез адвокат П. Н. срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №********* издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал.1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – "Глоба" в размер на 50 лева за извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

С Жалбата са р елевирани оплаквания за незаконосъобразно и неправилно издаване на ЕФ – издаден бил в противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалния такъв. Жалбоподателя, моли съда да постанови решение, с което атакуваният електронен фиш да бъде отменен.Претендират се разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал.

1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА).

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. С Писмена молба-становище процесуалният й представител – адвокат П. Н., иска от Съда да отмени обжалвания ЕФ като излага доводи в тази насока. Не е представен Списък на разноските.

1

Издателят на електронния фиш - ОД на МВР – Хасково , редовно призовани, не изпращат представител по делото и не представят становище по жалбата.

Страна Районна прокуратура Хасково,ТО Свиленград,редовно призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:

На *********г. в *******часа в гр.********, обл.******* по улица „***********”, *******, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № ********, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М, е регистрирано и заснето движещото се в посока град *******, моторно превозно средство (МПС) марка „*****”, модел „*****” с държавен регистрационен номер ********, със скорост 70 км/ч, при разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 20 км/ч. (след приспадане на допустимата грешка от 3 км/ч).

След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР Хасково е издаден процесния ЕФ на името на жалбоподателя Е. М. в качеството й на ползвател, т.е. на лице, на което е предоставено превозното средство, видно от Справката за собствеността на автомобила към датата на деянието.

ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед.

В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал.1 о т ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя М. е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв.

Фишът е връчен на лицето н а дата ********* година (, видно от Справката за нарушител и Писмо с рег.№ ******* от ******* година) (възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189, ал. 5 о т ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС.

В указания срок, жалбоподателят Е. М. не представя в ОДМВР Хасково Декларация по чл. 188 от ЗДвП и не прави възражения в срока по чл.

189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).

За работата и използването на конкретното АТСС - TFR 1-M на 2 процесната дата - ******* година, когато е установено нарушението на жалбоподателя М., е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал.

1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г одина за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият е проверен от Началника на структурното звено срещу подпис, приложен е по делото и приет като доказателство.

От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС – ******** година и времето (13.45 часа д о 16.45 часа), за общото ограничение на скоростта , въведено в населено място - 50 км/ч (разрешена скорост) и точното местонахождение на мястото за контрол , където е използвана системата, режима на измерване - стационарен, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца.

ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, като са налични четири снимки за конкретния клип, на две от които е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер ******* в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 70 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50 км/ч.

На снимките обаче се установява наличието и на друг лек автомобил в зоната на заснемане с рег. № *********.

От представения Протокол № ******** година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.

В публичния Регистър на Български институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен на интернет - страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № ***** в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.

Издаденото за одобряването му Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.

Налично е и писмо на Зам.директор към МВР,съгласно което одобрените средства за измерване за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията по ЗДвП,за които изтича на 24.02.2020г. ,съгласно чл.30,ал.5 от Закона за измерванията,когато срокът на валидност на одобрения тип е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване,които отговарят на одобрения тип,се считат за одобрен тип,като съответно следва да са преминали последваща метрологична проверка,съгласно чл.43 от Закона за измерванията.

3

Наличен е и Протокол №****** за констатирани нарушения по ЗДвП за месец април 2023 с процесното техническо средство,както и снимка към ЕФ.

След получаването на ЕФ жалбоподателят М. не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд – Свиленград.

В кориците на делото е приложена и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят М. има наложени множество административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателни постановления (НП) за нарушения на ЗДвП и на Кодекса за застраховането, както и има налагани принудителни административни мерки.

Налична е и снимка на разположението на полицейският автомобил заснел процесното нарушение.

Видно от приетата като доказателство по делото Заповед № 8121з 172/29.02.2016г.на Министъра на Вътрешните работи е утвърдил образци на електронни фишове/приложен екземпляр от него по преписката/.

Изложената фактическа обстановка е установена от приложените към АНП писмени доказателства.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в Административнонаказателната преписка (АНП), както и допълнително представените такива, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от която и да е от страните в процеса, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмените доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение ,времето и мястото на осъществяването му на процесното нарушение,а що се отнася до извършителя ,съдът ще изложи доводи по долу в мотивите на съда.

По отношение на приложения снимков материал от заснет на ******* г. клип с автоматизирано техническо средство TFR 1-M, съображения ще бъдат изложени по – долу в изложението на правните изводи.

На това място следва единствено да бъде отразено законовото положение, че снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.

При така установените фактическа обстановка съдът намира от следното правна страна:

4

Жалбата е подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП, предвид представените доказателства за датата на връчването на санкционния акт от АНО/справка за нарушител /водач и преглед на ЕФ/ на ********г., а жалбата е входирана на ********г.поради което е процесуално допустима.

На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с изх.№ 351000-349 от 16.01.2024 година и от Справката за нарушител, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ, в резултат на плащане на финансовата санкция.

Преценена по същество,съдът намира подадената жалба за основателна по следните съображения:

Тълкувайки нормите на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП и чл. 188, ал. 1 и 2 от ЗДвП, в тяхната взаимна връзка е видно, че ЕФ може да се издаде само по отношение на собственика на МПС или на лицето, на което същото е предоставено. Последното обстоятелство може да се установява единствено с Декларация по реда на чл. 189, ал. 5, изречение второ от ЗДвП, в която собственикът декларира изрично, кое е лицето, извършило нарушението.

В конкретният случай по представената Администратвнонаказателна преписка (АНП) липсват доказателства, а и не се твърди от АНО, че преди издаването на ЕФ такава Декларация е подадена.

Следователно с издаването на ЕФ незаконосъобразно е ангажирана отговорността на лице, което не е собственик или лице, посочено от последния по реда на чл. 189, ал. 5, изречение второ от ЗДвП.

Не може да се приеме, че е налице идентичност между лицето, вписано в Справката от АИС – КАТ като ползвател и лицето, на когото е предоставено МПС. Последното подлежи винаги на конкретно установяване - спрямо момента, в който е осъществено административното нарушение.

Както вече бе посочено, в случая не е установено по предвидения законодателен ред, че на посочените в ЕФ дата и място именно жалбоподателят М. е управлявала описаното в санкционния акт МПС, а същата не се установява да е собственик на автомобила от представената от АНО Справка за собственост.

Предвид което неправилно М. е възприета за субект на нарушението и спрямо нея е издаден санкционният акт. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция по идентични случаи - Решение № 556 от 28.06.2019 година по КАНД № 506 по описа на Административен съд - Хасково за 2019 година, Решение № 66 от 16.03.2021 година по КАНД № 1173 по описа на Административен съд - Хасково за 2020 година и др.