Решение № 6822 от 08.10.2019, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

№ гр. София, 09.10.2019 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ

НАЙДЕНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР

ЛУКАНОВ

ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 2757 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по реда на Част втора,

Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл.

317 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Б.Н.Т., чрез надлежно упълномощен представител – юрк. П.И.П., срещу съдебно решение № 543561 от 23.11.2018г., постановено по гр. дело № 45308/2018г. по описа на Софийския районен съд (СРС), ІІ ГО, 72 състав.

С обжалваното решение съдът е признал за незаконно и е отменил уволнението на Р.П.К., извършено със заповед № ЧР 250/04.05.2018 г. издадена от генералния директор на Б.Н.Т., на основание чл.

328, ал. 2 от КТ. Възстановил е Р.П.К. на длъжността „главен продуцент“ в Дирекция „Програма БНТ 1“, Продуцентски център „Вътрешна телевизионна продукция“ и е осъдил Б.Н.Т. да заплати на Р.П.К. обезщетение за оставането му без работа за периода от 09.05.2018г. до 09.11.2018 г. в размер на 12 648 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 09.07.2018 г. до окончателното й изплащане. Със същото решение съдът е осъдил Б.Н.Т. да заплати на ответника сумата 1 020 лева – съдебни разноски, а на СРС държавна такса върху уважените искове в размер на 605.92 лв. и разноски за вещо лице в размер на 240 лв.

Въззивникът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага съображения, че неправилно първоинстанционният съд е тълкувал и приложил относимите към спора правни норми от Кодекса на труда (КТ) и Закона за радиото и телевизията (ЗРТ), респ. на съществуващата съдебна практика на ВКС. Твърди, че решението е постановено без да са обсъдени събраните в хода на делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка и без да са отчетени в пълнота доводите на БНТ за законосъобразност на уволнението, което води до неговата противоречивост и необоснованост. Твърди също, че неправилно съдът е приел, че не са налице две от предпоставките за законосъобразно реализиране уволнението на ищеца, тъй като БНТ не е „предприятие“ по смисъла на чл. 328, ал. 2 от КТ и на §.1, т.2 от ДР на КТ, както и че договорът на генералния директор на БНТ не носи характеристиките на договор за управление.

Във въззивната жалба се твърди, че в чл. 2 от Договора за управление изрично е установено, че „СЕМ възлага, а генералният директор на БНТ приема да управлява и представлява БНТ в съответствие с разпоредбите на ЗРТ … и концепцията, което по същество е бизнес задача за управление“. Прави се извод, че на генералния директор на БНТ са възложени за изпълнение бизнес задачи и постигането на стопански резултат, въз основа на разработената от него бизнес програма. Жалбоподателят не споделя изводите на съда, че БНТ не е субект, който може да сключва договор за управление, както и че „съдържанието на сключения договор за възлагане на управлението на БНТ не го определя, като договор за управление“. Поддържа се, че неправилното прилагане на нормата на чл. 328, ал. 2 от КТ от съда, в контекста на концепцията за статута на БНТ съгласно ЗРТ, се дължи на грешното тълкуване на волята на законодател, който не поставя ограничение работодателят, който упражнява правата, да е търговец по смисъла на ТЗ. Според въззивника нормата на чл. 328, ал. 2 от КТ се отнася и до юридически лица, чиято основна задача не е извършване на стопанска дейност, но въпреки това чрез нея те постигат конкретен финансов и икономически резултат, обвързан със спецификата на функциите им, които реално осъществяват. Счита, че по недопустим начин съдът се е позовал на съдебно решение на ВКС, като едностранно и субективно е възприел, като безпротиворечива съдебната практика. Поддържа се още, че тезата на първоинстанционния съд, че развивайки на практика стопанска дейност, телевизията няма за своя основна задача постигането на икономически резултат и не представлява предприятие, чийто управител притежава възможност да подбира ръководния си екип за постигането на тези резултати, е вътрешно противоречиво и неправилно.

На следващо място във въззивната жалба се поддържа, че в първоинстанционното решение е неглижиран въпросът относно ръководния характер на длъжността на ищеца. Твърди се, че съдът едностранчиво е преповторил субективните схващания на ищеца относно характера на длъжността му, като в решението липсват мотиви и самостоятелна и независима преценка на събраните от съда доказателства. Поддържа се, че в обжалваното решение изобщо не е обсъждан въпросът, че съгласно чл. 62, т. 12 и т. 14 от ЗРТ, като правомощия на колективния орган на управление са изведени утвърждаването на длъжностните характеристики на служителите, както и утвърждаването на сключването и прекратяването на трудовите договори на ръководните длъжностни лица в БНТ, които са намерили отражение в Правилника за дейността и организацията на Управителния съвет на БНТ, така и в Правилника за структурата и организацията на дейността на БНТ. Въззивникът поддържа, че едностранчивата преценка на част от доказателствата по делото и пълната липса на такива по отношение на останалите, отсъствието на мотиви и неглижирането на съществен за решаването на спора въпрос – дали ищецът е част от „ръководството“ на БНТ, представлява съществен процесуален пропуск при постановяване на обжалваното решение. Направено е искане същото да бъде отменено изцяло и се постанови ново, с което да се потвърди заповед № ЧР 250/04.05.2018 г. на генералния директор на БНТ и да се признае уволнението на ищеца за законно. Претендира направените в производството съдебни разноски, вкл. и пред първата инстанция.

В открито съдебно заседание въззивникът Б.Н.Т., чрез представител по пълномощие, поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Не сочи доказателства. Претендира разноски. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.

Въззиваемата страна Р.П.К., чрез представителя си по пълномощие – адв. Л.М.М. от САК, в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, е представил отговор в който оспорват въззивната жалба, като неоснователна. Излага подробни съображения. Иска въззивната жалба да бъде оставена без уважение и да бъде потвърдено решението на СРС. В открито съдебно заседание въззиваемата страна, чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба.

Поддържа отговора на въззивната жалба, както и уточнителната си молба. Не сочи доказателства. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. с чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата. Представя писмена защита и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Въззивният съд е допуснал уточнение на исковата молба в открито съдебно заседание от 25.09.2019г. в следния смисъл:

Ищецът Р.П.К. претендира от ответника Б.Н.Т.обезщетение за оставянето му без работа на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за периода от 09.05.2018 г. до 09.11.2018 г. Уточнението е част от исковата молба.

Страните не са направили възражения по направеното уточнение на исковата молба и не са сочили нови доказателства.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Софийският градски съд, в настоящия си състав, като взе предвид подадената въззивна жалба и съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от легитимирана и с правен интерес от обжалването страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно чл. 269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона с т.1 от Тълкувателно решение № 1/2013г. по тълк. д. № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

І. По валидността на обжалваното решение.

Обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

ІІ. По допустимостта на обжалваното решение.

Решението е допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на разгледаните искове, а съдът се е произнесъл именно по исковете с които е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

ІІІ. По съществото на спора съдът приема следното:

Съгласно чл. 271, ал. 1 от ГПК, когато констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо, въззивният съд следва да реши спора по същество, като потвърди, отмени изцяло или отчасти първоинстанционното решение.

Обжалваното решение е правилно.

Въззивната жалба е неоснователна.

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, във вр. с чл.225, ал.1 от КТ от Р.П.К. срещу Българска национална телевизия.

Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника, като считано от 18.07.2011 г. заемал длъжността „Главен продуцент“ с код по НКПД 26426005, а със заповед № ЧР 250/04.05.2018 г. на генералния директор на БНТ трудовият му договор бил прекратен на основание чл. 328, ал. 2 от КТ поради сключване на договор за управление. Ищецът поддържа, че така извършеното уволнение е незаконосъобразно, тъй като ответникът не представлява предприятие по смисъла на КТ и за него не е приложима хипотезата на чл. 328, ал. 2 от КТ и не сключва договор за управление за постигане на определени икономически резултати и печалба, а длъжността, която заемал не е ръководна и той не е бил част от ръководния екип на БНТ. Твърди, че не е налице сключен договор за управление с възложени конкретни бизнес задачи. Моли съда да признае извършеното уволнение за незаконосъобразно и да го отмени, да го възстанови на заеманата до уволнението длъжност и да му присъди обезщетение за оставането му без работа в размер на брутното трудово възнаграждение за шест месеца в размер на 12 648 лв., след допуснато увеличение на иска, с определение на първоинстанционния съд от 12.11.2018 г., което е за периода от 09.05.2018 г. до 09.11.2018 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда - 09.07.2018 г. до окончателното плащане. Претендира разноски.

Ответникът Б.Н.Т.в писмения отговор по чл.131 от ГПК е оспорил предявените искове, с твърдението, че уволнението е законосъобразно извършено, тъй като са спазени кумулативните предпоставки за законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца по 328, ал. 2 от КТ. Твърди, че БНТ, макар и национален обществен доставчик на медийни услуги, извършва и стопанска дейност, тъй като се финансира освен от държавния бюджет и от собствени приходи, което изисква управление на допълнителните дейности. Поддържа, че сключеният договор с новия генерален директор на БНТ е сходен с договора за управление на търговско дружество и за да реализира възложените му задачи, новоназначеният генерален директор разполага с възможността да избира служителите от ръководството на телевизията, с които да осъществява дейността на БНТ. Излага и доводи, че ищецът е бил част от ръководния екип на телевизията, тъй като осъществявал ръководството и контрола на трудовия процес в дирекция „Програма БНТ 1“, както и че в рамките на 9-месечния срок било прекратено трудовото правоотношение с него. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските.