Решение № 5532 от 11.10.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5532 гр. С., 11.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Цветелина Ал. Костова

ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Въззивно гражданско дело № 20231100512917 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №20033139/29.04.2022 г., постановено по гр.д. №58752/2020 г. по предявения от А. К. Т. срещу ЗК „Л.И.“ АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ съдът е осъдил ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 6400 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищцата болки, страдания и стрес вследствие на ПТП, настъпило на 17.11.2018 г. в гр.

С., ведно със законната лихва от датата на ПТП до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата над 6400 лева до пълния предявен размер от 8000 лева, като е приел, че е налице съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат поради пътуване без поставен обезопасителен колан.

Срещу така постановеното решение в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника ЗК „Л.И.“ АД, в която се излагат аргументи за неправилност на атакуваното решение поради противоречие на определения от съда размер на справедливото обезщетение с критериите за справедливост. Неправилно съдът бил взел предвид само обстоятелства, които обосновават по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди, без да отчете обстоятелствата обуславящи присъждането на по-нисък размер. Намира, че справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди била сумата в размер на 2000 лева, при намаляването на която с приетия от районния съд коефициент на принос в размер на 1

20%, съдът следвало да присъди на ищцата сумата в размер на 1600 лева. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново решение в гореизложения смисъл. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от ищцата А.

Т. срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение. Твърди, че същото било постановено в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и било необосновано. Решението било постановено в нарушение на принципа на справедливостта по чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Пострадалата била получила в резултат на ПТП контузия на долната част на лумбално-сакралната област и ляво коляно.

Изпитвала силни болки в травмираните области, била обездвижена и се налагало да приема обезболяващи медикаменти. Не можела да стъпва на левия си крак. Дълго време била неподвижна, като все още продължавала да изпитва болки и движенията й били затруднени. Чувствала се изключително зле психически, провела била рехабилитация за възвръщане на движенията на левия крак. Наред с това, в продължение на месеци не можела да се придвижва свободно. От деня на инцидента същата преживявала посттравматичен стрес, затворила се в себе си, не можела да се адаптира към заобикалящата я среда, страх я било да се вози в лек автомобил.

Претърпените от ищцата неимуществени вреди предполагали по-голям размер от определения от районния съд размер от 6400 лева, като по този начин било допуснато отклонение от практиката на ВКС относно детерминирането на критерия за справедливост от съществуващата в страната конюнкртура и от обезщественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото.

Неправилни били изводите на районния съд за наличието на съпричиняване от страна на ищцата поради непоставяне на предпазен колан. Не било правилно да се приема, че увреждането на коляното било водещо за търпените от страна на ищцата неимуществени вреди. Такива ищцата била търпяла и вследствие на тези увреждания, които били по-малки. Ето защо моли първоинстанционното решение в отхвърлителната част да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да бъде уважен иска в пълен размер.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд намира 2 следното:

Предявен за разглеждане е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането.

Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо който делинквентът е отговорен, може да предяви претенции за обезщетяване на вредите направо срещу застрахователя по договора за гражданска отговорност на делинквента – т. нар. пряк иск. Материалноправните предпоставки на претенцията са: валиден към момента на деликта договор за застраховка „гражданската отговорност“ на делинквента с ответника, настъпването на деликта - застрахователното събитие, за което застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен, настъпването на вреди за ищеца, както и причинно-следствена връзка между претърпените вреди и процесното ПТП.

По делото е безспорно, че към момента на настъпване на процесното ПТП – 09.01.2022 г., гражданската отговорност на водача на л.а. „Опел Астра“, рег. №******* е била застрахована при ответника – ЗК „Л.И.“ АД.

Съгласно изслушаната пред първата инстанция съдебна автотехническа експертиза и протокол за ПТП се установява, че на 17.11.2018 г., в гр. С., на прав участък от пътя по бул. Сливница в посока от ул. Банско шосе към ул. Добринова, в района на моста над АМ „Люлин“ водачът на л.а. „Опел Астра“ предприел забранена маневра изпреварване, като се отклонил наляво и навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил челно в предната част на насрещно движещия си л.а. „Ауди А6“, който не бил видим за водача на л.а. „Опел Астра“ след най-високата точка на пътя. Ударът бил непредотвратим за водачите и на двете МПС-та, тъй като не е имало видимост, а впоследствие не е имало възможност да се отклонят в лентите, в които са се движели.

Съгласно заключението на СМЕ ищцата е получила травма на тялото и левия крак, а именно: тяло-контузия на лумбо-сакралната област и ляв долен крайник-контузия на коляното. Контузията е травматично увреждане и се получава по механизма на директния удар с ниска кинетична енергия. Контузиите са травматични увреждания с благоприятен ход на развитие дори и без медикаментозно лечение и благоприятна прогноза за пълно възстановяване в рамките на 10 дни. Според вещото лице болката е била интензивна в първите 2 дни, минала е през умерена и затихнала в края на възстановителния период /около 10-тия ден/. Съгласно заключението на СМЕ ищцата не е била с поставен предпазен колан към момента на ПТП-то, а при хипотеза на поставен такъв, щяла да получи контузия само на ляво коляно, като поставеният колан е нямало да позволи изместването с ротация на тялото напред и наляво до степен да се контузи лумбално-сакралната област на кръста.

Спорни във въззивното производство остават въпросите налице ли е съпричиняване от страна на ищцата на вредните последици за здравето, настъпили 3 вследствие на процесното ПТП, както и относно размера на справедливото обезщетение за претърпените вреди.

Всеки от жалбоподателите поддържа, че неправилно е определен размерът на дължимото застрахователно обезщетение, като съдът не е съобразил установения в чл.

52 ЗЗД принцип на справедливост.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост на основание чл. 52 ЗЗД. Според задължителните за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, понятието "справедливост" в нормата на чл. 52 ЗЗД винаги е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства. При наличието на телесни увреждания, тези обстоятелства са свързани с характера и тежестта на увредите, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици, търпените битови неудобства, степента на възстановяване и пр. Всички относими към установяване на обема на вредите обстоятелства, вкл. икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, от значение за обществено-оправданата мярка за справедливост, следва да бъдат обсъдени от съда и въз основа на анализа и съвкупната им оценка да се определи паричният еквивалент на вредите /Решение № 39 от 07.05.2020 г. по т. д. № 1184 от 2019 г.; Решение № 128/01.08.2017 г. по т.д. № 231/2016. на ВКС, ІІ т. о.;

Решение № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г., ІІ ТО; Решение № 99/08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г., ІІ т. о.; Решение № 158/28.12.2011 г. по т. д.№ 157/2011 г. І т. о. и мн. др/.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се съобразят установените от СМЕ и от свидетелските показания претърпени от ищеца физически и психически болки и страдания, техния интензитет и продължителност, възстановителният период, възможността за пълно оздравяване, възрастта и общото здравословно състояние на пострадалия.

В случая в резултат на процесното ПТП ищцата е получила контузия на лумбосакралната област и контузия на коляното. Вещото лице сочи, че контузиите са травматични увреждания с благоприятен ход на развитие дори и без медикаментозно лечение, като в процесния случай при спазване на предписания режим на лечение болките на ищцата следвало да отшумят в рамките на 10 дни.

Като е кредитирал показанията на св. Б.Т. – съпруг на пострадалата, чиито показания следва да бъдат ценени при условията на чл. 172 ГПК, районният съд е приел че възстановителният период за ищцата е бил 2 месеца, за разлика от посочения от вещото лице период от 10 дни.

Основателни са възраженията на въззивника-ответник ЗК „Л.И.“ АД, че съдът неправилно е взел предвид единствено обстоятелства обуславящи присъждането на по4 висок размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Въззивният съд намира, че при определен от вещото лице период на възстановяване от 10 дни, житейски оправдано е да се приеме, че в конкретния случай възстановяването на ищцата е протекло по-продължително време, но в рамките на 1месечен период, какъвто и възстановителен период се възприема от въззивния съд като релевантен при определяне размера на справедливото обезщетение.

За да постанови атакуваното решение, съдът е обсъдил установените по делото обективни обстоятелства относно характера и тежестта на получените от ищеца телесни увреждания. Отчел е, че при ищцата възстановителния период е протекъл подълго, но неправилно е приел посочения от св. Токлуджанов възстановителен период в рамките на 2 месеца, без да отчете вероятната заинтересованост на свидетеля.

Основателно е възражението на ответника, че определеното от първата инстанция обезщетение за неимуществени вреди не съответства на принципа за справедливо обезщетяване на вредите, залегнал в чл. 52 ЗЗД.

При определяне размера на справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД въззивният съд взема предвид претърпените от ищцата болки и страдания от процесния инцидент през възстановителния период от един месец, както и и негативните психически преживявания на ищцата, вследствие на процесното ПТП, претърпените уплаха и стрес от преживения инцидент; обстоятелството, че ищцата изпитва лек страх при возене в лек автомобил.

Не следва да се разглеждат и да се взимат предвид при определяне размера на справедливото обезщетение изложените в насрещната въззивна жалба твърдения за претърпени неимуществени вреди от ищцата, изразяващи се в провеждането на рехабилитация за възстановяване движението на крака, преживян посттравматичен стрес, това, че ищцата се затворила в себе си, не можела да се адаптира към заобикалящата я среда, доколкото посочените обстоятелства са заявени за пръв път с депозираната от ищцата насрещна въззивна жалба. Изброяването на посочените обстоятелства е релевирано от ищцата с твърденията, че районният съд неправилно бил определил по-нисък размер на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като неправилно преценил посочените обстоятелства. Следва обаче да се посочи, че районният съд е определил справедлив размер на обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от ищцата, в изцяло претендирания от ищцата размер от 8000 лева, които впоследствие е намалил с 20% поради приемане на възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за основателно.