Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 2618 от 10.06.2025, Административен съд - Пазарджик

Съд
Административен съд - Пазарджик
Дело
Административно дело 1076/2023
Вид
Определение № 2618
Подписан
10.06.2025
В сила
10.09.2025
Състав
Десислава Кривиралчева

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛНО ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2618

Пазарджик, 10.06.2025 г.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК - , в съдебно заседание на 10.06.2025 г. 10:30 ч., в следния състав:

Съдия:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

При участието на секретаря Десислава Ангелова, като разгледа дело № 1076/2023 г. докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

На основание чл. 150, ал. 4 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, се извършва звукозапис на съдебното заседание.

На поименното повикване в 10:30 часа се явиха:

ЖАЛБОПОДАТЕЛ: В. С. В. – редовно уведомен, не се явява, явява се С. С. В., редовно упълномощен.

ОТВЕТНИК: Г. А. НА ОБЩИНА ПАЗАРДЖИК – редовно уведомен, не се явява, не изпраща представител.

ЗАИНТЕРЕСОВАНА СТРАНА: В. И. Д. – редовно уведомена, не се явява, не изпраща представител.

ВЕЩО ЛИЦЕ: А. Г. П. – редовно призована, явява се лично.

По хода на делото:

С. В.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, с оглед на което

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Съдът ДОКЛАДВА представено заключение по допусната по делото съдебно-техническа експертиза от вещото лице в срок.

Съдът ДОКЛАДВА постъпила писмена молба от пълномощника на жалбоподателя с вх. № 5549/09.06.2025 г., в която е взел становище по приемане на заключението, както и е представил писмени доказателства, а именно две нотариално заверени декларации от П. Л. П. и Р. С. В., които удостоверяват факти и обстоятелства, свързани с изграждането на междусъседската ограда. Представени са и писмени доказателства от 1990 г. във връзка с производство по отчуждаване на имота на жалбоподателя.

Всички тези доказателства съдът намира, че са неотносими към настоящия правен спор. Представените декларации съдържат данни, факти и обстоятелства във връзка с изграждането на процесната ограда, които в съдебното производство следва да бъдат удостоверени със специални знания от вещо лице. Именно за установяването на тези факти, по делото е допусната и представена експертиза. Останалите писмени доказателства за одържавяване на имота на жалбоподателя от 1990 г. са неотносими към настоящия правен спор, поради което не следва да бъдат приемани от съда.

С оглед на това, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане като доказателства по делото представените такива с писмена молба с вх. № 5549/09.06.2025 г.

Съдът ВРЪЩА същите на пълномощника на жалбоподателя.

ПРИСТЪПИ СЕ към изслушване на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза.

СНЕ СЕ самоличността на вещото лице, както следва:

А. Г. П.: българка, българска гражданка, неосъждана, с висше образование специалност „Геодезия“ ОКС магистър, без родствени и служебни отношения със страните по делото.

Съдът ПРЕДУПРЕДИ вещото лице за наказателната отговорност, която носи по чл. 291 от НК.

ВЛ П.: Представила съм заключение, което поддържам.

На поставените въпроси, вещото лице отговори следното:

Въпрос 1: Самата ограда е построена на три нива. Денивелацията между двата имота от двете страни на оградата ли е или е по дължината на оградата и построяването на оградата на три нива свързано ли е с денивелацията?

ВЛ П.: За това може да Ви ориентира Скица-Приложение 2. Направила съм разрез, където оградата е погледната от имота на жалбоподателя, имот 1233, и отдолу със зелено е съществуващият терен. Тоест все едно стоим срещу оградата и това е разрез на тази ограда и сме в терен. Откъм гаража на жалбоподателя теренът е с по-ниска кота, свързан с по-високия терен с рампа и излизаме на улицата. А откъм улицата е по-високият терен. Това е поглед от имота на жалбоподателя, имот 1233.

В имот 1228, който е на съседа, там теренът е равен и са отчетени в Скица-Приложение 2 височината на оградата от терена на жалбоподателя и от терена на имот 1228.

Цялата ограда е стъпаловидна – при поглед от имот 1233, височината на оградата откъм гаража е 2,00 м, после става 2,40 м и последното ниво е 2,04 м. Но тези височини са отчетени от терена на всяко стъпало. В най-ниската част на имота е 2,00 м, а котата в най-високата част, т.е. на последното стъпало на оградата откъм улицата, е 2,04 м.

Въпрос 2: Разстоянията 2,35 м и 2,87 м от основата на оградата ли са?

ВЛ П.: Това съм го посочила в Приложение 1 – разстоянията 2,35 м и 2,87 м са от основата на оградата до основна жилищна сграда на жалбоподателя. Където е посочено, че отстоянието на оградата до основната жилищна сграда е 2,87 м, това е откъм улицата и тук височината на оградата е 2,04 м, което означава, че оградата е по-ниска от разстоянието до къщата. В другия край на жилищната сграда отстоянието на оградата до основната жилищна сграда е 2,35 м и тук височината на оградата е 2,00 м от ниската част.

Въпрос 3: Оградата в кой имот се намира?

ВЛ П.: Изцяло оградата е построена в имот 1228. Даже по скицата, която направих, констатирах, че гаражът в имот 1233 на жалбоподателя, опира до тази ограда. Заснела съм му северозападния ъгъл, там където е свръзката на новопостроената ограда с този гараж. Така заснето, гаражът на жалбоподателя навлиза в съседния имот на В. Д. с 45 см. Заснела съм този ъгъл и оградата опира в гаража. Това може да се види освен от скицата, така и от снимковия материал.

Въпрос 4: Описаните прозорци от двете страни на входната врата на жилищната сграда на жалбоподателя на какви помещения са?

ВЛ П.: Прозорците са описани в Приложение 3. По-големият прозорец е прозорец на стълбищна клетка. Той се намира вляво от входната врата и за него казахме, че 0,54 м от него се скриват от оградата. Той е прозорец на стълбищна клетка.

Прозорец № 2, който е вдясно от входната врата, той е на приземен етаж и по архитектурни разпределения не мога да кажа за какво е било предназначено това помещение. Нещо от типа на избено помещение.

С. В.: Както съм писал в молбата, не съм съгласен със заключението на вещото лице. Смятам, че то е непълно.

По приемане на заключението, съдът намира, че съдебно-техническата експертиза е компетентно изготвена, вещото лице е отговорило в пълнота на поставените въпроси. С оглед на това,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА изготвената по делото съдебно-техническа експертиза.

На вещото лице ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение в размер на 500 (петстотин) лева от внесения депозит по сметката на Административен съд – Пазарджик за вещи лица, както и сумата от още 340 (триста и четиридесет) лева, след внасянето й по същата сметка на съда.

В тази връзка съдът ЗАДЪЛЖАВА жалбоподателя и заинтересованата страна, в 3-дневен срок, считано от днес за жалбоподателя и от получаване на съобщението за заинтересованата страна, да внесат по сметката на Административен съд – Пазарджик за вещи лица сумата от още 340 (триста и четиридесет) лева или по равно за двете страни по 170 (сто и седемдесет) лева възнаграждение за приетата по делото експертиза, като копие от платежния документ да бъде представен по делото.

Съдът освободи вещото лице.

Съдът намира по допустимостта на подадената жалба следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1 от ЗУТ, за издаденото разрешение за строеж или за отказа да се издаде такова разрешение, се съобщава на заинтересованите лица при условията и по реда на АПК, като заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1, във връзка с ал. 1 от ЗУТ, в случаите на нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж, са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 – възложителят и собственикът на земята. В този смисъл принципно законът изключва качеството на заинтересовани лица на собствениците и на носителите на ограничени вещни права в имоти, съседни на имота, за строителството в който се издава разрешение за строеж.

В случая предмет на разглеждане в настоящото производство е жалба против Разрешение за строеж на ограда между имот с идентификатор *** и имот с идентификатор *** в квартал № 406а по кадастралната карта на град Пазарджик. Същите представляват УПИ VI-1233, което е собственост на жалбоподателя, както и УПИ V-1228, който е собственост на заинтересованата страна В. Д..

При издаването на разрешение на строеж за изграждане на ограда по вътрешна регулационна граница между два съседни УПИ, вкл. в случаите, когато разполагането на оградата е предвидено да е изцяло в имота на възложителя, преценката дали собствениците и носителите на ограничени вещни права в съседните имоти имат качеството на заинтересовани лица по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, следва да се извърши в контекста на специалните норми на чл. 48, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ, регламентиращи изисквания за строеж на ограда с височина на плътната част над 0.6 м. Съгласно чл. 48, ал. 3 от ЗУТ оградите към съседните урегулирани поземлени имоти се разполагат с равни части в двата имота, като когато оградата е плътна с височина над 0.6 м, тя се допуска въз основа на изрично писмено съгласие на собствениците на засегнатите имоти и ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата. Съответно в чл. 48, ал. 4 от ЗУТ е предвидено, че при липса на съгласие на собственик на засегнат имот, строителството на плътна ограда между съседни имоти с височина на плътната част над 0.6 м. се допуска, ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния УПИ е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата, като оградата се разполага изцяло в имота на възложителя. Анализът на посочените разпоредби обуславя извод, че несъгласният със строителството на плътна ограда собственик на съседен имот има качество на заинтересовано лице и съответно е процесуално легитимиран да обжалва издадено разрешение за строеж на ограда с височина на плътната част над 0.6 м, вкл. и ако оградата се разполага изцяло в имота на възложителя, тогава, когато не са спазени изискванията на чл. 48, ал. 3, изречение второ и чл. 48, ал. 4 от ЗУТ. Всъщност самите законови норми на чл. 48, ал. 3 и ал. 4 от ЗУТ определят съседните урегулирани имоти, към които се разполага оградата, като "засегнати", но само при неспазване на изискванията по чл. 48, ал. 4 от ЗУТ и то, ако това неспазване води до засягане правата на собствениците на съседни имоти.

В случая няма спор, че жалбоподателят има собственост в съседния имот на предвижданата по оспореното Разрешение за строеж ограда. В този смисъл към датата на издаване на процесното Разрешение за строеж жалбоподателят не се легитимира нито като собственик на имот УПИ V-1228, в който имот е изградена процесната ограда, нито като носител на ограничени вещни права, нито като възложител или като лице, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, поради което няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 от ЗУТ.

Няма спор същевременно, че с обжалваното разрешение за строеж е разрешено строителство на ограда в УПИ V-1228, тоест имотът е съседен на УПИ VI-1233, собственост на жалбоподателя. Предвид разгледаните по-горе разпоредби, жалбоподателят ще има качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1, само ако не са спазени разпоредбите на чл. 48, ал. 4 от ЗУТ. Разпоредбата на чл. 48, ал. 4 от ЗУТ, както беше посочено по-горе, допуска строителството на плътна ограда между съседни имоти с височина на плътната част над 0.6 м, ако разстоянието от оградата до жилище в първия етаж на сграда в съседния урегулиран поземлен имот е по-голямо или равно на височината на плътната част на оградата, като оградата се разполага изцяло в имота на възложителя.

От приетата в днешното съдебно заседание съдебно-техническа експертиза се установи, че отстоянието на оградата до основната жилищна сграда на жалбоподателя е 2.87 м при височина на оградата в частта й 2.04 м и отстояние 2.35 м при височина 2.00 м. Тоест разстоянието от оградата до жилищната сграда на жалбоподателя е по-голямо от височината на плътната част на оградата. Установи се също така, че оградата е изцяло разположена в имота на заинтересованата страна В. Д. в УПИ V-1228, нещо повече, гаражът на жалбоподателя навлиза с 0,45 м в имота на заинтересованата страна.