Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5473 от 04.12.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно частно гражданско дело 2538/2025
Вид
Определение № 5473
Подписан
04.12.2025
В сила
04.12.2025
Състав
Мила Йорданова Колева, Тони Кръстев, Ралица Каменова

Цитирани разпоредби

  • чл. 108 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 121 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5473 гр. Варна, 04.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Ралица Каменова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно частно гражданско дело № 20253100502538 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 121 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу Определение № 729/03.10.2025 г. по гр. д. № 587/2025 г. на РС-Девня, в частта, с която съдът е оставил без уважение възражението на ответника за местна неподсъдност и е приел, че предявеният иск по чл. 439 ГПК следва да бъде разгледан по правилата на чл. 113 ГПК – по настоящ адрес на потребителя.

Жалбоподателят твърди неправилност на акта и иска неговата отмяна и изпращане на делото по подсъдност на Софийски районен съд.

Подаден е и писмен отговор от ищцата, която оспорва жалбата като неоснователна и поддържа, че искът по чл. 439 ГПК е потребителски спор, поради което компетентен да го разгледа е съдът по нейния настоящ адрес – РС-Девня.

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното:

С исковата молба ищцата е предявила срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД иск по чл. 439 ГПК, с който оспорва материалната законосъобразност на предприетото спрямо нея принудително изпълнение поради настъпило погасяване на вземането по давност.

Възражението на ответника е, че искът не е потребителски, тъй като не се търси защита на права по договора за кредит, а се оспорва правото на принудително изпълнение.

Жалбоподателят счита, че следва да се приложи общата подсъдност по чл. 108 ГПК по седалището на ответника (СРС).

Районният съд е приел, че ищцата има качеството потребител по договора за кредит, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, и че искът – макар и формално по чл.

439 ГПК – представлява последваща защита във връзка със същото потребителско правоотношение, поради което е приложима специалната местна подсъдност по чл. 113 ГПК.

Настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно.

Искът по чл. 439 ГПК представлява способ за последваща защита на длъжника срещу принудителното изпълнение, когато се твърдят нови факти, погасяващи вземането.

1

В конкретния случай оспорваното вземане произтича от договор за кредит, сключен между потребител и кредитна институция, впоследствие цедиран на жалбоподателя. Именно това вземане е предмет на заповедното производство и на изпълнението.

Съдът намира, че качеството на ищеца като потребител не се променя поради избора на конкретен способ за защита, нито поради последващата цесия на вземането.

Съгласно пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, както и чл. 2, б. „б“ от Директива 93/13 ЕИО, потребител е физическо лице, което участва по договор извън своята професионална дейност. В настоящия случай това качество е безспорно.

Искът по чл. 439 ГПК, макар и формално насочен срещу изпълнението, по същество отрича вземането по договора за потребителски кредит. Спорът е по повод на потребителски договор и чл. 113 ГПК се прилага независимо от характера на исковия способ, ако предметът на спора е съществуването на задължение по потребителски договор. Прехвърлянето на вземането към колекторска фирма не променя качеството на потребителя.

Чл. 113 ГПК установява специална и императивна местна подсъдност за дела „на и срещу потребители“ – по настоящ адрес на потребителя. От служебната справка, изготвена от районния съд, е установено, че ищцата има настоящ адрес в гр. Девня, поради което РСДевня е местно компетентен съд. Няма законово основание чл. 113 ГПК да бъде изключен при иск по чл. 439 ГПК, доколкото спорът е неразривно свързан с потребителски договор, както приема и ВКС в константната си практика.

Ето защо доводите на жалбоподателя са неоснователни, а Определение № 729/03.10.2025 г. е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 729/03.10.2025 г., постановено по гр. д. № 587/2025 г. на Районен съд – Девня, в частта, с която е оставено без уважение възражението за неподсъдност на ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2