Решение № 250 от 06.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Варна, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. В.

Деница Славова като разгледа докладваното от Красимир Т. В. Въззивно гражданско дело № 20263100500328 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството по делото е по Глава 39 от ГПК, с правно основание чл.435 от същия, и е образувано по жалба от И. В. Д., чрез адв. М. против процесуалните действия и бездействия на ДСИ Петков по изп.дело № 1094/2024 година.

В жалбата се твърди, че с настоящата жалба не се атакуват определени действия на ЧСИ, а по скоро неговото процесуално поведение и най – вече липсата на произнасяне по искания на молителя, конкретно в отказ да се произнесе по писмо от 29.12.205 година и писмо Вх.№ 910 от 09.01.2026 година, с които е било отказано произнасяне с надлежен акт.

В отговор на молбата е депозирано становище от страна на Н. Ж.

******* чрез адв. К., с които се излага, че жалбата е недопустима и че съдебното решение следва да се изпълнява стриктно и от двете страни. Сочи се, че пред 2025 година Коледните празници са предоставени на майката, а Новогодишните на бащата. Искането е жалбата да се остави без разглеждане.

За да се произнесе ВОС като съобрази предметните предели на настоящото производство, намери за установено следното:

На базата на изп.лист, първоначално пред ЧСИ Станчева, а по – късно пред ДСИ Петков е било образувано изпълнително производство, по молба на И. В. Д., касаещ РЛО с детето Я И.ва Д.а.

От материалите по делото става ясно, че отношенията между родителите на детето са силно влошени - причина за това е новата връзка на майка Н.

*******

1

Също от делото става ясно, че режима на лични отношения е бил спазван, като през лятото на 2024 година детето Я е заболяло от „Салмонелоза“, което е наложило и двукратното й медицинско хоспитализиране. С последното действително е бил нарушен контакта на бащата с детето, но обичайно следва да се приеме, че по висшата ценност е именно здравето на детето.

По делото са налице данни за наличието на производства по ЗЗДН, НЧХД дела, сезиране органите на МВР и други, което е допълнителен аргумент да се приеме, че отношенията между родителите са като цяло непримирими.

Доказателствата по делото показват, че РЛО е бил спазван, с изключение на цитираното по – горе заболяване на детето, а дори има данни за забавяне връщането му на майката от страна на бащата; оправданията също са били от медицински характер.

На 19.12.2025 година настоящия жалбоподател е отправил искане до ДСИ Петков да изпрати копие от ПДИ на МВР, както и да задължи МВР да състави предупредителен протокол на Н. ******* да изиска от Дирекция „Социално подпомагане“ за налагане на мерки по чл.23 от ЗЗД, като се състави и протокол от разговора им с майката. По този сигнал ДСИ е запознал Н.

******* а последната е депозирала възражение, че РЛО не включва предаването на детето за Коледните празници през нечетна година. Т.е., че искането на молителя за предаване пред време на Коледа е неоснователно.

Второто искане – вж.л.478 от делото касае запитване към ДСИ дали отказва да отговори формално и дали ще изпрати копие от поканата на МВР, като поиска от тях да съставят Предупредителен протокол; да отговори дали ще сезира Дирекция „Социално подпомагане“ за предприемане на мерки по чл.23 от Закона за закрила на детето и накрая дали ще изпълни задълженията си на 26.12.2025 година

ДСИ е отговорил на 29.12.2025 година, че т.к. майката Н.

*******изпълнява РЛО не се налага да бъде глобявана, да се сезират МВР и Дирекция „Социално подпомагане“

Третото отправено до ЧСИ искане 28.12.2025 година включва цитирането на текстове от различни закони и е отправено запитване защо детето не му е било предадено на 26.12.2025 година.

Със свое Разпореждане 08.01.2026 година ДСИ Петков е разяснил отново, че майката Н. Ваклева- Христова съвестно изпълнява РЛО и че по тази причина, не са налице основания за глобяването й, още повече за ангажираността на други институции.

Виждането на съда е следното:

Хипотезите, при наличието на които може да се атакуват действията на съдия – изпълнител са ясно, точно и изчерпателно посочени в нормата на чл.435 от ГПК. В случаят се сочат нарушения, по смисъла на чл.435 ал. 1, според които взискателят може да обжалва: отказа на съдебния изпълнител 2 да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие.

В конкретния случай се атакува процесуално бездействие на ДСИ, което според молителя се явява недопустимо и касае неизпълнението на режима на лични отношения между него и дъщеря му на 26.12.2025 година т.е. за Коледните празници, но най – вече отсъствието на произнасяне по негова молба / молби за сезиране на други институции и нежеланието на ДСИ да наложи глоба на Н. *******

По тези въпроси е редно да се обърне внимание на следното:

Изпълнителния процес, за разлика от исковия се явява строго формален и касае изпълнение на влязло в сила решение, на базата на представен на ДСИ/ЧСИ изпълнителен лист. Съдия изпълнителя е строго обвързан от отразеното в ИЛ и предприема изпълнителни действия в рамките на посоченото там. Дали се касае за обезпечение, парично вземане или РЛО на родител с дете, е без значение, като в случая ДСИ/ЧСИ не разполага с възможността да се отклони от отразеното в самия ИЛ. В този случай към него са били отправени несвойствени искания, които не касаят изпълнителния процес или поне не намират опора в данните по делото – като сезирането на други институции, налагането на глоби и/ или предприемане на изпълнителния действия извън определения РЛО.

По въпроса дали молителя ще сезира сам други институции, съдът не би могъл да се произнесе, това е негово право, съобразно Конституцията на Р България и действащите закони; въпроса за основателността на подобни искания обаче е отделен и той следва да се разрешава именно органа, до които тези искания са били отправени. В частност, настоящата инстанция приема, че ДСИ Петков не се е отклонил от задълженията си, доколкото по делото няма данни, че е налице нарушение / отклонение от РЛО от страна на майката, с изключение на лятото на 2025 година, когато детето е било двукратно хоспитализирано. Това отклонение следва да се приеме за допустимо, т.к. съдът вече изясни, че висшата ценност е здравето на детето. Редно още да се посочи, че ДСИ не е своеобразна пощенска кутия, която да бъде принуждавана да изпраща писма до други органи, без да е налице основание за това; в случай, че молителя намира, че правата му са били нарушени без основание, то той следва сам да ги сезира.

Неоснователно е и искането за назначаване на Съдебно медицинска експертиза. Както настоящата инстанция вече изясни по – горе, ДСИ/ЧСИ е строго обвързан с изпълнителния титул, които той изпълнява.

Аналогично е виждането на съда, досежно настояването на молителя да бъде наложена глоба на Н. ******* Глобите, в рамките на изпълнителния процес са уредени в нормата на чл. 93 от ГПК и касаят 1. нарушения по чл.

85 - 88; 2. създаване на пречки да бъде преглеждана вещта, обявена за продан;

3. неизпълнение на други негови нареждания. От така цитираните текстове, съдът прави извод, че нито една от хипотезите не е налице и това е така, т.к. е видно, че Н. *******не е създавала пречки за изпълнение РЛО между бащата 3 и детето; не е затруднявала процеса, нито е препятствала по един или други начин вече отразения режим на срещи. Правомощие на ДСИ е именно тази преценка и съдът споделя изразеното в Разпореждането му на л.538 виждане, че причини за налагане на глоба няма.

Също неоснователно, според ВОС е искането за предприемане на изпълнителни действия за 26.12.2025 година. Данни за подобни действия в кориците на делото няма и това е по простата причина, че така постановения РЛО между молителя и детето на нечетна година /а 2025 година е именно такава/ не включва предаване на детето. В този ред на мисли съдът указва, (в случай, че молителя не се е запознал с него), че в кориците на изп.дело – л.512 се намира и Определение № 5985 от 20.12.2025 година, постановено по гр.дело № 3249/2025 година на ВКС, с което не е било допуснато до разглеждане решението на ВОС. Така постановения по него РЛО да взема детето на 23.12. до 28.12 на всяка ЧЕТНА календарна година. Доколкото 2025 година се явява нечетна, той не разполага с правото да стори това, следователно всякакви оплаквания в тази насока са неоснователни и „бездействие“, каквото е виждането на молителя, от страна на ДСИ, няма.

И накрая - отношенията между родителите на детето, са важни и са свързани с осигуряване на неговото благополучие, и спокойствие при израстването. Детето следва да знае, че може да се довери и разчита на всеки един от тях, без значение колко пъти и кога се вижда с единия от тях, и на какво разстояние живее той. Доколкото, по настоящото съдебно производство съдът констатира, че това не е така, намира за необходимо да им обърне внимание на това обстоятелство. Особено неблагоприятна е констатацията за поведението на бащата по време на хоспитализирането на делото; нахлуването в болничната стая с други непознати лица, заснимането и други. Това не е в интерес на детето, и в рамките на един процес може да бъде отчетено като негатив за бащата. Редно е още да се посочи, че за съда е изключително важно и той би отчел като висша ценност, именно благополучието на детето, а не непримиримите отношения между неговите родители, в частност това на молителя. Проявената сдържаност и разсъдлИ.ст биха били далеч по толерирани. Към настоящия момент не са налице отклонения от РЛО между бащата и детето, а в случай, че молителя не е съгласен с това би следвало да сезира съда с нова искова молба за промЯ РЛО, като изложи аргументите си за това и ги докаже в рамките на този процес.

По тези съображения молбата на Д. следва да се отхвърли досежно липсата на контакт между бащата и детето пред Коледните празници на 2025 година, а по отношение налагането на глоба на Н. Ж. *******и сезирането на МВР и отдел „Закрила на детето“ при ДСП – без разглеждане.

Предвид изложеното, съдът,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба Вх.№ 1275 от 20.01.2026 година на И. В. Д., ЕГН ********** против отказа на ДСИ Красимир Петков да 4 осъществи РЛО между молителя и детето Я И.ва Д.а на 26.12.2025 година, като неоснователна.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба ВХ.№ Вх.№ 1275 от

20.01.2026 година на И. В. Д., ЕГН ********** против отказа на ДСИ Красимир Петков да сезира органите на МВР и отдел „Закрила на детето„ при ДСП – Варна, както и отказа на ДСИ Петков да наложи глоба на Н. Ж.

******* като недопустима и ПРЕКРАТЯВА производството в тази му част.

Решението не подлежи на обжалване, в частта, с която съдът се е произнесъл по молбата, досежно отказа да се осъществи РЛО между молителя и детето на 26.12.2025 година, и подлежи на обжалване, в частта, с която съдът е оставил без разглеждане отказа на ДСИ Красимир Петков да сезира органите на МВР и отдел „Закрила на детето„ при ДСП – Варна, както и отказа на ДСИ Петков да наложи глоба на Н. Ж. *******и е прекратил производството, в едноседмичен срок, считано от съобщаването, пред състав на Апелативен съд – град Варна.

ОСЪЖДА И. В. Д., ЕГН ********** да заплати в полза на Н. Ж. В.Х.

ЕГН ********** сумата от 150 (сто и петдесет) евро, възнаграждение за адвокат, пред ВОС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5