Решение № 1040 от 19.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1040 гр. София, 19.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20251110140815 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК от Ц. Й.

С.,ЕГН **********,с адрес гр.С,с пълномощник адв.Х. И.,против „Е М“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,с искане да бъде постановено решение,с което да бъде признато за установено,че ищцата не дължи сумите от 2265 лева по договор за кредит ***** и от 920 лева по договор за кредит ***** поради настъпила погасителна давност.

В исковата молба се твърди,че през 2023 г. ищцата С. посетила банков офис,за да кандидатства за отпускане на кредит,при което узнала,че по искане на ответника в ЦКР е подадена информация за наличие на задължения по два договора за заем. Сочи се,че задълженията произтичат от два договора за кредит,сключени с „Ю Б“АД на 03.11.2006 г. – за потребителски кредит и за кредитна карта. Ищцата поддържа,че договорът за потребителски кредит бил сключен за срок от пет години – до 03.11.2011 г.,а последното плащане по този договор е от 2009 г. В исковата молба се поддържа,че вземанията за периодични платежи се погасяват при тригодишна давност,а дори да бъде възприета петгодишна давност,то задълженията се явяват погасени по давност. Ищцата С. твърди,че не е получавала уведомления за цесия,но в ЦКР като кредитор фигурира ответното дружество. Оспорва дължимостта на паричните суми и моли съда да постанови решение,с което да уважи исковете.

Ответникът „Е М“ЕООД в подадения писмен отговор не оспорва,че е носител на вземането на основание сключен договор за цесия,но счита,че за ищцата липсва правен интерес от предявяване на исковете,защото дори да е настъпила погасителна давност,вземането на кредитора продължава да съществува.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната 1 съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

Представено е извлечение от Централния кредитен регистър за Ц. Й. С..

Видно от договор за потребителски кредит,сключен на 03.11.2006 г. между „Б П Б“АД,като кредитор,и Ц. Й. С.,като кредитополучател,страните са постигнали съгласие да бъдат обвързани от правоотношение,според което банката предоставя в заем сумата от 3000 лева за текущи нужди,а заемополучателката се задължава да връща паричната сума на вноски за срок от шестдесет месеца.

По делото са приети вносни бележки относно наредени от Ц. Й. С. парични суми в полза на „Б П Б“АД.

Представен е договор за разплащателна сметка на физически лица от 03.11.2006 г.

Установява се,че по месечни извлечения за кредитна карта виза,издадена от „П Б“АД са удостоворени транзакции в периода до 29.06.2010 г.

С определение на съда е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните,че вземанията на „Ю Б“АД към Ц.

Й. С. по договори за потребителски заем и за издаване на кредитна карта са прехвърлени с договор за цесия от „Ю Б“АД на „Е М“ЕООД.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

По допустимостта на иска :

С оглед твърденията на ищцата С.,че не дължи парични суми,които не са заплатени,а които са посочени в ЦКР,съдът намира,че за ищцата съществува правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск. Когато ищцовата страна оспорва вземане,което е прехвърлено с договор за цесия,какъвто е настоящият случай,ищцата има интерес от предявяване на иска спрямо цесионера,който е носителят на вземането.

По основателността на иска :

Когато е предявен отрицателен установителен иск,в тежест на ответната страна е възложено доказването,че вземането съществува. Доказателствената тежест при отрицателния установителен иск се носи от ответника,който е длъжен да установи по основание и по размер оспореното вземане. В хипотезата,при която страната ищец се позовава на погасителна давност,ответникът следва да докаже,че вземането може да бъде реализирано чрез способите на принудително изпълнение. Погасителната давност е регламентирана в полза на длъжника,който може да се позове на давност,ако в определен период от време,считано от настъпване изискуемост на вземането кредиторът бездейства. Съдът счита,че приложимата давност за вземания,произтичащи от договори за банков кредит и кредитна карта е общата петгодишна давност,тъй като тези вземания не попадат в изключенията,регламентирани съгласно чл.111 от ЗЗД,а за тези вземания е приложима общата давност,уредена в нормата на чл.110 от ЗЗД. При договора за заем страните уговарят размер на заемна парична сума,която се съгласяват страната заемополучател да връща на части,т.е. разсрочено. В този смисъл съдът приема,че е налице съществено различие между връщането на парична 2 сума на части,от една страна,и периодичните платежи,от друга страна,а в хипотезата на връщане на заемна парична сума разсрочено,приложимата давност е общата петгодишна давност. Софийският районен съд намира,че вземането от 2265 лева по договор за паричен заем,сключен на 03.11.2006 г. със срок за издължаване 60 месеца,е погасено по давност,защото не са представени доказателства кредиторът да е предприемал действия,с които да прекъсва давността. С оглед обстоятелството,че крайният срок по договора за заем е настъпил на 03.11.2011 г.,без да са ангажирани доказателства относно реализирани действия,с които се прекъсва давността,съдът намира,че е изминал срок над пет години и вземането се явява погасено по давност,т.е. не може да бъде реализирано чрез способите на принудително изпълнение.

Софийският районен съд приема,че и искът за сумата от 920 лева – вземане по договор за издаване на кредитна карта е доказан по основание и подлежи на уважаване. Договорът за кредитна карта е разновидност на договора за банков кредит като страните са постигнали съгласие за наличието на кредитен лимит,в рамките на който страната картодържател може да реализира плащания или да извършва тегления,а след усвояване на сума от кредитния лимит възниква задължение за връщане на заемната парична сума или поне на минимална погасителна вноска. Приложимата давност за сумите по договора за кредитна карта също е общата петгодишна давност. За да счете,че исковата претенция е основателна,съдът взе предвид,че от представените месечни извлечения относно кредитна карта виза наличието на задължения в рамките на кредитния лимит е отразено още към 2010 г.,което означава,че при отчитане периода на услояване на паричните суми и при липсата на предприети действия в рамките на петгодишен период,с които давността се прекъсва,исковата претенция се явява основателна. Развитите съображения мотивираха съда да приеме,че исковете следва да бъдат уважени.

При този изход на делото и като съобрази,че исковете са основателни,а същевременно с писмения отговор ответникът е оспорил исковете,съдът намира,че отговорността за разноски следва да бъде разпределена при съобразяване правилото на чл.78,ал.1 от ГПК,т.е. в полза на ищцата. Съдът намира,че следва да бъде присъдена сумата от 127,40 лева ( 65,14 евро ) съдебноделоводни разноски,както и в полза на ищцата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 500 лева ( 255,65 евро ),а за разликата до претендирания размер от 620 лева съдът възприема формулираното в писмения отговор възражение за прекомерност по чл.78,ал.5 от ГПК за основателно,в която насока съдът намира,че следва да бъде отчетена цената на иска,фактическата и правна сложност на казуса,както и разглеждането му в едно съдебно заседание,а и според решение на СЕС по дело № С-438/2022 г. е възприето,че съдът не би могъл да бъде обвързан от минимум на възнаграждение,определен в наредба.

Водим от гореизложеното, Софийският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124,ал.1 от ГПК по отношение на „Е М“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Р М Т,че Ц. Й. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С не 3 дължи сумите от 2265 лева ( две хиляди двеста шестдесет и пет лева ) ( 1158,08 евро ) по договор за кредит ***** и от 920 лева ( деветстотин и двадесет лева ) ( 470,39 евро ) по договор за кредит ***** поради настъпила погасителна давност.

ОСЪЖДА „Е М“ЕООД,ЕИК *****,със седалище и адрес на управление гр.С,представлявано от Р М Т да заплати на основание чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.1 от ГПК на Ц. Й. С.,ЕГН **********,с адрес гр.С сумата от 627,40 лева ( шестстотин двадесет и седем лева и четиридесет стотинки ) ( 320,79 евро ) сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4