Решение № 251 от 06.03.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 251 гр. Варна, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20263100500003 по описа за 2026 година

Производството по делото е въззивно и е образувано по жалба на „Е.-п. п.“ АД - Варна против решение № 3874 от 02.11.2025 г., постановено по гр.д.№ 11745 по описа за 2024 г. на Районен съд – Варна, четиринадесети състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че В. К. К. не дължи на „Е.-п. п.” АД сумата от 5 680,92 лева, представляваща главница за незаплатена електроенергия за фактури за периода от 20.09.2012 г. до 08.11.2012 г. за обект с абонатен № **********, находящ се в град В. - ул. „П. Н.” № **, ап. * и абонатен № *********, находящ се в град В. - ул. „П. Н.” № **, с клиентски № *********, за която сума е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 337/2014 г. по описа на Районен съд – Варна, въз основа на който са образувани изпълнително дело № 869/2014 г. по описа на ЧСИ И. С. /прекратено/ и изпълнително дело № 921/2020 г. по описа на ЧСИ Х. Г., поради погасяване на възможността за принудително събиране на вземането, на основание член 439, алинея 1 от ГПК; осъдено е въззивното дружество да плати на В. К. К. разноски за платена държавна такса в размер на 227,24 лева на основание член 78, алинея 1 от ГПК, както и на адвокат И. Т. И. възнаграждение в размер на 868 лева на основание член 38, алинея 2 във връзка с алинея 1 от ЗА.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилно, необосновано, незаконосъобразно пи постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.

Сочи се, че съгласно член 114, алинея 1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо и в конкретния случай това е датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение и приложимата норма е тази по член 117, алинея 2 от ЗЗД.

Подробно се аргументира становище, че давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., които доводи са развити от въззивника пред първоинстанционния съд, но същият ги е пренебрегнал при постановяване на решението си. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли иска.

1

Въззиваемата страна в срока по член 263, алинея 1 от ГПК е депозирала отговор по така подадената жалба, с който същата се оспорва,като същевременно се излага, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се излага, че в полза на „Е.-п. п.“ АД е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила на 14.03.2014 г. заповед за изпълнение по член 410 от ГПК № 170 по ч.гр.д.№ 337/2014 г. и е образувано изпълнително дело № 921/2020 г. по описа на ЧСИ Х. Г. за следните суми: 5 680,92 лева, представляваща главница за незплатена електроенергия по фактури за периода от 20.09.2012 г. до 08.11.2012 г., и 706,41 лева, представляваща мораторна лихва върху на всички фактури от датата на падежа на всяка от тях до 06.01.2014 г. Твърди се, че сумите са погасени по давност, поради което ищцата не дължи заплащането им. Върху посочения изпълнителен лист е поставено разпореждане от ЧСИ за прекратяване на предходно изпълнително дело, образувано по същия изпълнителен лист. От постановлението става ясно, че последното изпълнително действие е извършено на 04.12.2014 г., поради което счита, че давността започва да тече от дата 04.12.2014 г. В изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, поради което нова давност започва да тече от предприемане на всяко валидно изпълнително действие. С оглед изложеното приложимата давност за погасяване на процесното вземане е общата петгодишна давност и предвид, че последното валидно изпълнително действие е от 04.12.2014 г., то общата петгодишна давност е изтекла на 04.12.2019 г. Съобразно разпоредбата на член 119 от ЗЗД с погасяването на главното вземане са се погасили и произтичащите от него акцесорни вземания по изпълнителния титул. Поради това и предявява иск с правно основание член 439, алинея 2 във връзка с член 124, алинея 1 от ГПК с искане съдът да постанови решение, с което приеме за установено в отношенията на страните, че ищцата не дължи на ответника поради погасяване на възможността за принудително събиране на вземанията сумата 5 680,92 лева, представляваща главница за неплатена ел. енергия по фактури за периода от 20.09.2012 г. до 08.11.2012 г., както и сумата от 706,41 лева, представляваща мораторна лихва върху на всички фактури от датата на падежа на всяка от тях до 06.01.2014 г.

Ответното дружество в депозирания отговор в срока по член 131 от ГПК оспорва иска като неоснователен и моли за отхвърлянето му. Счита, че възражението за недължимост на сумите поради погасяване на вземането по давност е неоснователно. Излага, че на 13.01.2014 г. срещу ищцата е образувано заповедно производство по реда на член 410 от ГПК пред Районен съд - Варна във връзка със съществуващи задължения по отношение на дружеството за консумирана, но незаплатена електроенергия. Със заповед за изпълнение № 170 от 14.01.2014 г., издадена по ч.г.д.№ 337/2014 по описа на ВРС, длъжникът В. К. К. е осъдена да заплати на „Е.-п. п.“ АД сумата от 5 680,92 лева, представляваща главница за незаплатена електренергия по фактури, издадени в периода 20.09.2012 г. - 08.11.2012 г., и мораторна лихва в размер на 706,41 лева, изчислена от падежа на всяка от фактурите до дата 06.01.2014 г., ведно със законна лихва върху главницата изчислена от датата на подаване на заявлението в съда /13.01.2014 г./ до окончателното изплащане на задължението, както и сума в общ размер на 459,37 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски. Не се 2 спори, че заповедта е влязла в сила. В този смисъл и материализираното във веднъж стабилизираната заповед за изпълнение вземане не може да се оспорва от длъжника по съображения, твърдения и факти, които е могъл и е следвало да заяви преди влизането й в сила. Като извод се налага становището, че по последици заповедта по член 410 от ГПК е приравнена на установено със съдебно решение вземане. Следователно в случая приложимата давност е тази по член 117, алинея 2 от ГПК и същата съгласно член 116, буква „в" от ЗЗД се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. Въз основа на издадения изпълнителен лист на 09.06.2014 г. е образувано изпълнително дело № 869/2014 г. по описа на ЧСИ И. С.. В рамките на развилото се изпълнително производство са извършени множество действия, като на 04.12.2014 г. е наложена възбрана върху имоти собственост на задълженото лице. На 14.05.2018 г. съдебният изпълнител е извършил справка в БНБ и НОИ с цел налагане на запор, което действие предвид възложите правомощия по член 18 от ЗЧСИ прекъсва давността. Към датата на образуване на изпълнителното дело в сила е било ППВС № 3 от 18.11.1980 г., според което погасителната давност се прекъсва с образуване на производство за принудително изпълнение, като по време на неговата висящност давност не тече. С точка 10 на тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС е дадено противоположно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Въпреки настъпилата отмяна, последиците от възприетото с ППВС 3/1980 г. тълкуване следва да намерят приложение в настоящият случай, защото с постановено по реда на член 290 от ГПК решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр.д.№ 2382/2017 на ВКС е прието, че последващите тълкувателни актове нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред, а тълкувателното решение се явява именно такъв последващ тълкувателен акт, поради което няма обратно действие. Това становище е застъпено окончателно в тълкувателно решение № 3/2020 г. на ВКС. От горното следва, че с подаването на молба от 09.06.2014 г. взискателят е прекъснал течението на давностния срок, като същият е спрял да тече до постановяване на тълкувателно решение № 2/2015 г. на ВКС.

Това означава, че до 26.06.2015 г. давността за вземанията по изпълнителния лист е била спряна по силата на самия факт, че за тяхното събиране е образувано изпълнително производство. Изхождайки от тези съображения, новата погасителна давност в случая е започнала да тече от момента на отмяна на даденото с ППВС тълкуване - 26.06.2015 г. също така се излага, че съгласно член З, точка 2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение, давност не тече. Съгласно параграф 13 от заключителните разпоредби към закона, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародване в „Държавен вестник“ на 14.05.2020 г. Следователно, давността е спряла за времето от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. Тоест, започналата да тече от 26.06.2015 г. погасителна давност изтича на 03.09.2020 г. Преди това обаче, въз основа на същия изпълнителен лист на 31.08.2020 г. е образувано ново изпълнително дело под № 921/2020 по описа на ЧСИ Х. Г., поради което следва да се приеме, че към момента на неговото образуване не е било погасено правото за принудително изпълнение на присъденото в полза на дружеството вземане. Още с молбата за образуване дружеството - взискател е направило искане за проучване имущественото състояние на задълженото лице и прилагане на определен изпълнителен способ - запор на движими вещи, възбрана, опис, което искане съгласно задължителните разяснения дадени с тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 на ВКС прекъсва давността. По изпълнителното дело е наложена възбрана върху имоти собственост на длъжника - на 28.09.2020 г. С молба от 01.12.2021 г. дружеството е поискало извършването н а справка в БНБ и налагане на запор, предоставило е контакти за връзка с длъжника, а в евентуалност при липса на плащане, извършването на опис и продан на 3 възбранения по делото имот. На 07.07.2023 г. длъжникът е поискал разсрочване на задължението, като с молба от 21.07.2023 г. взискателят е изразил съгласие, поискал е отлагане извършването на опис на имота. Предвид липсата на плащане от страна на длъжника, следващите действия по делото са свързани с публичната продан на имота по молби от дружеството - взискател, подадени на 08.02.2023 г., 21.06.2023 г., 14.12.2023 г., 26.08.2024 г., насрочване на опис на 21.06.2023 г., 30.06.2023 г., 22.03.2024 г., извършване на опис на 10.04.2024 г., изготвяне на оценка от 18.04.2024 г. и обявяване на публичната продан на 22.06.2024 г. и 30.08.2024 г. Следователно до образуване на изпълнително дело № 921/2020 г. на 31.08.2020 г., давността не е изтекла, респективно претенцията на ищеца се явява неоснователна.

Предявен е иск с правно основание член 439 от ГПК от В. К. К. против „Е.-п. п.“ АД с искане за приемане за установено в отношенията на страните, че ищцата не дължи на ответника поради погасяване на възможността за принудително събиране на вземанията сумата 5 680,92 лева, представляваща главница за неплатена ел. енергия по фактури за периода от 20.09.2012 г. до 08.11.2012 г., както и сумата от 706,41 лева, представляваща мораторна лихва върху на всички фактури от датата на падежа на всяка от тях до 06.01.2014 г.

Пред настоящата, както и пред първата инстанция, между страните не е налице спор по фактите, а именно: че по ч.гр.д.№ 337/2014 г. по описа на ВРС, въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по член 410 от ГПК в полза на ответното дружество и срещу ищцата е издаден изпълнителен лист с предмет процесните суми; че въз основа на този изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 869/2014 г. по описа на ЧСИ И. С., а на 31.08.2020 г. е образувано ново изпълнително дело под № 921/2020 г. по описа на ЧСИ Х.