Решение № 4041 от 26.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4041 гр. София, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20221100508690 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 20224805/21.12.2021 г. по гр. д. № 27755/2020 г. по описа на СРС, 144 св, са уважени изцяло по предявените от „Банка ДСК“ ЕАД срещу А. И. Г. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. чл. 240 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на „Банка ДСК“ ЕАД вземания по договор за кредит за текущо потребление от 25.04.2005 г. и Анекс от 27.03.2008 г. към него, а именно – сумата от 13033,18 лв. като главница по договора ведно със законна лихва от 18.4.2018 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 14873,15 лв. за периода от 30.8.2010 г. до 17.4.2018 г., наказателна лихва в размер на 2765,9 лв. за периода от 7.9.2010 г. до 17.4.2018 г., такса в размер на 120 лв., които суми са предмет на заповед за изпълнение от 30.04.2018 г. по ч. гр. дело № 24574/ 2018 г. по описа на СРС, 144 гр. с-в.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ответника в първоинстанионното производство А. И. Г. с доводи за неправилност на обжалвания акт.

Оспорва се изцяло претенцията на ищеца като недоказана и погасена по давност. Твърди се, че ищецът не е доказал реалното усвояване на главницата и е завишавал едностранно лихвения процент, което е повлияло на размера на дълга. Оспорва се и законосъобразността на капитализацията на лихвите (анатоцизъм), както и начисляването на договорна и наказателна лихва без правно основание и за припокриващи се периоди. Посочва се, че голяма част от вземанията са погасени по давност съгласно чл. 110 и 111 ЗЗД. Оспорват се и таксите по кредита, като се подчертава, че клаузите, които ги уреждат, са неравноправни и нищожни по смисъла на Закона за защита на потребителите. Жалбоподателят счита, че поведението на банката е недобросъвестно и в ущърб на правата на потребителя.

Моли съда за отмяна на постановеното решение в цялост и отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Банка ДСК“ ЕАД. Излага, че не е изтекла петгодишната погасителна давност по 1 задължението на А. Г.. Посочва се, че вноските по банков кредит не представляват периодични плащания, а частично изпълнение на едно цялостно задължение, чийто падеж настъпва или с последната вноска, или при обявена предсрочна изискуемост. Тъй като крайният срок по договора е 30.01.2018 г., а заявлението по чл. 417 ГПК е подадено на 18.04.2018 г., давността не е изтекла. Оспорват се твърденията на въззивника за едностранно увеличение на лихвения процент като неоснователни. По време на действието на договора няма доказано увеличение на договорната лихва от страна на банката – напротив, лихвеният процент е бил намаляван, като е спаднал от 12,95% при подписване на договора до 12,70% към датата на анекса от 27.03.2008 г.

Моли за потвърждаване на постановеното решение изцяло. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е частично основателна, по следните съображения:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, чл. 92 ЗЗД и чл. 79, ал. 1 вр. чл. 78 ЗЗД от „Банка ДСК“ ЕАД срещу А. И. Г. за признаване за установено, че ответникът дължи на „Банка ДСК“ ЕАД вземания по договор за кредит за текущо потребление от 25.04.2005 г. и Анекс от 27.03.2008 г. към него, а именно – сумата от 13033,18 лв. като главница по договора ведно със законна лихва от 18.4.2018 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 14873,15 лв. за периода от 30.8.2010 г. до 17.4.2018 г., наказателна лихва в размер на 2765,9 лв. за периода от 7.9.2010 г. до 17.4.2018 г., такса в размер на 120 лв.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ЗЗД:

Според чл. 9, ал. 1 ЗПК с договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на паричен заем, които последният се задължава да върне чрез извършването на периодични парични вноски през целия период на неговото предоставяне.

Правопораждащият фактически състав за присъждане на претенцията за реално изпълнение на задължението за връщане на паричния заем включва следните елементи:

1.Възникване на правоотношение по договор за кредит с твърдяното от него съдържание;

2.Предоставянето на сумата, респ. усвояването на кредита от кредитополучателя;

3.Размерът на задължението и предпоставките, уговорени в договора за настъпване на изискуемост или обявяване на предсрочна изискуемост.

Между страните е безспорно и правилно е установено въз основа на събраните доказателства в първоинстанционното решение наличието на сключен между страните по делото договор за текущо потребление от 25.04.2005 г. и приложими общи условия (ОУ) към него. Кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД се е задължил да предостави на кредитополучателя А.

И. Г. паричен кредит в общ размер на 13 500 лева, които ответникът следвало да върне на равни ежемесечни вноски в размер на по 249,71 лева за срок от 83 месеца за периода 24.06.2005 г. – 25.04.2012 г. Уговореният годишен лихвен процент е 12,95 %. Падежът на всяка погасителна вноска е определен на 24-то число на съответния месец, следващ месеца, 2 за който се отнася, с изкл. на първоначалната вноска. Падежът на последната вноска е 25.04.2012 г.

Съгласно погасителния план към договора, крайният срок на договора е падежът на последната вноска 20.12.2017 г. Падежът на всяка погасителна вноска е определен на 20-то число на съответния месец. Съгласно чл. 3 от ОУ към договора - месечните погасителни вноски включват главница по заема заедно с надбавка, покриваща разноските на кредитора по подготовка и обслужване на заема, и определена добавка, съставляваща печалбата на кредитора. Съгласно чл. 5 от условията на договора - при забава на една или повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на забавата върху всяка забавена погасителна вноска.

При просрочване на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включително всички определени надбавки ведно с дължимото обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост. Посочено е в последния абзац на договора че потребителят е получил необходимата по ЗПК преддоговорна информация.

Страните по делото са подписали анекс към договора на 27.03.2008 г., с който задължението на кредитополучателя е преструктурирано в размер на 15 000 лв. със срок за погасяване от 120 месеца и краен падеж на 30.01.2018 г. По анекса е договорено задължението да се погасява на всяко 30-то число от месеца, а лихвата да се формира от базов лихвен процент (БЛП) от 5.19% и надбавка от 7.51 пр.п., или общо 12.70%. Посочен е и ГПР от 15.92%, който може да се променя при условия, предвидени в ОУ, с които кредитополучателят се е запознал и е приел. ОУ уреждат условията за начисляване на лихва и определяне на ГПР. Предвидено е кредитът да се олихвява с фиксирана и/или плаваща лихва, включваща БЛП и надбавка, начислявана върху усвоената и непогасена част от кредита. При промяна на БЛП банката актуализира месечната вноска и предоставя нов погасителен план. Също така, ГПР включва освен лихвата и дължимите по договора такси съгласно чл. 23 от ОУ.

Съгласно неоспореното от страните и прието от съда заключение на съдебносчетоводната експертиза в първоинстанционното производство, което настоящият въззивен съд кредитира по реда на чл. 202 ГПК като обективно и неопровергано от останалите доказателства по делото, банката е отпуснала на ответника сума в размер на 13 500 лева.

Сумата в размер на 13 500 лв. е преведена по личната банкова сметка кредитополучателя видно от приетото по делото извлечение от банковата сметка на кредитополучателя.

Предвид обстоятелството, че на ответника е предоставен потребителски кредит, който е сключен при общи условия и няма данни да е предназначен за извършване на търговска или професионална дейност, същият има качеството на потребител по смисъла на действащите разпоредби към договора за кредит § 13, т. 1 ДР ЗЗП и § т. 1 ДР ЗЗППТ.

Същевременно ищецът е търговец по смисъла на § 13, т. 2 ДР ЗЗП и § т. 2 ДР ЗЗППТ.

В конкретния случай, договорът за потребителски кредит е сключен в изискуемата форма – писмена форма на хартиен носител, като е посочен общият размер на кредит, лихвеният процент, налице е погасителен план, информация за правата на потребителя, както и общите условия са подписани от потребителя.

Относно нищожност на договора, евентуално – на отделни клаузи:

Съгласно р. III, т. 4 от договора, кредитополучателят заплаща лихва в размер, определян периодично от УС на банката. Тази разпоредби дава право на кредитора да изменя базовия лихвен процент и годишния процент на разходите (ГПР), без длъжникът да има някакъв контрол върху процеса. В посочената клауза липсва конкретика в критериите, което фактическа предоставя възможност за произволно изменение на размера на цената на кредита от кредитодателя. Основанията за изменение на цената на банковата услуга (възнаградителната лихва) следва да са ясно и разбираемо формулирани за средния потребител. Последният не може да прецени без специални познания дали еднострА.та 3 промяна на възнаградителната лихва се базира на основателно съображение от страна банката. По същество е уговорена еднострА. промяна на възнаградителната лихва от кредитодателя-финансова институция – по своя преценка – без прилагане на съответна методика, посочване по какъв начин ще се измени възнаградителната лихва, както и без да са установени обективни критерии, извън контрола на управителните органи на банката, които да обосновават изменението. След като изменението на цената не се дължи на външни причини, които не зависят от доставчика на финансови услуги, не са породени от въздействието на свободния пазар и/или от държавен регулатор, то процесната клауза в частта, отнасяща се за начина на промяната на лихвения процент на възнаградителната лихва, е неравноправна. Същата води до дисбаланс между интересите на страните по договора в полза на по-силната икономически страна – кредитодателят. Тази разпоредба е неравноправна и на още едно основание, а именно като клауза, които дава право на търговеца едностранно да увеличава цената на заемния ресурс, без потребителят в такива случаи да има право да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с първоначално уговорения размер. С оглед изложеното разпоредбата на р. III, т. 4 от договора за кредит е нищожна в частта, отнасяща се до начина на промяна на лихвения процент, а т. 6 от анекса към договора – доколкото се основава на нищожно съглашение.