Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 244 от 21.06.2021, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 268/2021
Вид
Решение № 244
Подписан
21.06.2021
В сила
21.06.2021
Състав
Станислав Стефански, Йордан Воденичаров, Светослав Иванов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. Велико Търново , 11.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Станислав Стефански

Йордан Воденичаров

Светослав Иванов като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20214100500268 по описа за 2021 година

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл.437, вр. с чл.435, ал.1, т.3 ГПК Предмет на подадената от АСП-С. чрез ДСП –В.Търново – взискател по изпълнително дело № 218/2019 г. по описа на ДСИ при ВТРС, жалба е оспорена законосъобразност на постановление от 29.01.2021 г. санкциониращо прекратяване на изпълнителното производство по съображение , че липсва идентичност в ЕГН на лицето , срещу което е образувано по молба на взискателя и ЕГН на лицето , посочено в изпълнителния лист, въз основа на който е образувано . Оплакванията се основават на обстоятелствата и положенията , че втората цифра от ЕГН на длъжника Д. ИВ. К. , изписана в изпълнителния лист е очевидна фактическа грешка , на връчената й покана за доброволно изпълнение това лице е положило подпис с отбелязване“лично“, не е направила никакви възражения , че не е длъжник на АСП по конкретните вземания , а освен с ЕГН идентификацията на физическите лица се извършва и с трите им имена и адрес, доколкото няма изискване в процесуалния закон молителят непременно да посочва ответника/ длъжника с въпросния личен идентификатор.

Съдебният изпълнител е изразил становище за неоснователност на жалбата.

Длъжникът не е изразил становище .

Прекратителната санкция на изпълнителното производство е лишена от процесуално основание . Тя, освен че не намира опора в хипотезите на чл. 433, ал.1 ГПК е проява на недопустим формализъм , противоречащ на здравия разум и правната логика.

Нормативното положение , че единният граждански номер е уникален , с който физическите лица се определят еднозначно / чл. 11, ал.1 ЗГР/ не означава , че за нуждите на гражданското съдопроизводство и изпълнителното производство определянето им не може да стане без посочения идентификатор. Тъкмо напротив- достатъчно е ищецът/ молителят/ взискателят да посочи трите имена и адреса на ответника/ длъжника – чл. 127, ал.1, т.2 , вр. с чл. 426, ал.3, вр. с ал.1 ГПК / тази достатъчност е разбираема, защото уникалния номер е 1 под закрилата на ЗЗЛД и не може да се иска от лицата с горните процесуални качества да го посочват поради невъзможността предварително да го узнаят по официален ред/ и затова единният граждански номер не е задължителен елемент от съдържанието на съдебния акт по същество – чл. 236, ал.1, т.4 , чл. 412, т.4 ГПК. Следователно не е и задължителен елемент от съдържанието на изпълнителния лист като официален удостоверителен документ въз основа на който съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение срещу длъжника – аргумент от чл.405 , ал.1, чл.409, вр. с чл.427 ГПК.

А щом не е такъв , обстоятелството на несъответствие на някоя цифра от посочения в молбата за образуване на изпълнително производство единен граждански номер на лицето длъжник с друга от изписания в изпълнителния лист не може да бъде основание за прекратяването му поради липса на „надлежна страна“ / както неправилно е приел съдебния изпълнител/ или на неустановена правосубектност, при положение , че трите имена, адреса и всички останали цифри на ЕГН/ както е в случая/ напълно съвпадат. Ако съдебният изпълнител има сериозно и видимо оправдано съмнение / каквото тук не може да има / дали става въпрос за едно и също лице , той е длъжен и може да провери по различни начини, което не изключва и възможността да напъти страните към производство за поправяне на очевидна фактическа грешка по реда на чл.247 ГПК/ каквото тук обаче не е необходимо !/ , но не й да прекратява производството- аргумент от чл.101, вр. с чл. 129, ал.2 ГПК.

Случаят не разкрива нищо повече от една незначима техническа грешка от цифрово естество в изпълнителния лист, засягаща единния граждански номер на длъжника. А че лицето, посочено в молбата като длъжник по предявените за събиране вземания е действителния длъжник по тях , т.е. че е едно и също лице със записаното в изпълнителния лист , следва както от съвпадението на трите имена и всички останали цифри на ЕГН , така и от логиката на обстоятелствата , изложени в жалбата и пресъздадени по-горе в уводната част на решението.

Ето защо обжалваното постановление подлежи на отмяна.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление от 29.01.2021 г. санкциониращо прекратяване на производството по изпълнително дело № 218/2019 г. по описа на ДСИ при ВТРС.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2