Решение № 54 от 27.01.2025, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Бургас, 27.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: П.А Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от П.А Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20242120204774 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на ЕТ „Р. - Д.Р.“ ЕИК *********, срещу Наказателно постановление № НИ-1-02-01570355 от ********г., издадено от ръководител на ТП на НОИ, с което за нарушение по чл. 5, ал. 4 от КСО и на основание чл. 349 ал.1 КСО, на ЕТ „Р. Д.Р.“ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв.

Жалбоподателят оспорва наказателното постановление като незаконосъобразно, неправилно и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на правото му на защита. В жалбата са изложени подробни съображения в тази насока.

Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и с адв. В.. Поддържа жалбата и изложените в нея доводи. Пледира за отмяна на обжалваното НП, както и за присъждане на разноски за платено адвокатско възнаграждение.

АНО, редовно уведомен не се явява и не се представлява.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 30.01.2024 г. жалбоподателят подал до директора на ТД на НОИ гр. Бургас заявление за заличаване на ЕТ „Р. - Д.Р.“ предвид прекратяване на дейността му. С нотариално заверено сведение жалбоподателят е декларирал, че архивните документи на ЕТ 1 са се съхранявали на място, където са били унищожени от наводнение през лятото на 2019 г.

Във връзка с подадената декларация служител на НОИ - П. К. извършила на ******** г. проверка. При проверката се констатирало, че ведомостите за работни заплати от 2003 до 2015 г. не са били съхранени от жалбоподателя.

При така установеното П. К. съставила на ******** г. срещу ЕТ „Р. - Д.Р.“ АУАН за извършено нарушение по чл.5, ал. 4 КСО. Впоследствие на ******** г. било издадено и обжалваното наказателно постановление.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че в административнонаказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които обуславят отмяна на обжалваното наказателно постановление.

На първо място в случая се касае за ангажиране на отговорността на жалбоподателя за нарушение по чл. 5, ал. 4 КСО. От съдържанието на посочената разпоредба се установява задължение за осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите периодично д а представят в Националната агенция за приходите изчерпателно изброени в алинеите на нормата данни. Т.е. за да се приеме, че е налице нарушение на чл. 5, ал. 4 КСО, безспорно следва да се установи, че лицето не е представило съответните данни. От друга страна както в АУАН, така и в НП са били въведени фактически основания за наказване на жалбоподателя за това, че не са били съхранени ведомости за заплати. В тази връзка е налице неяснота по отношение на вмененото на жалбоподателя нарушение. Както правилно е отбелязано в жалбата, не става ясно дали жалбоподателят е бил санкциониран за това, че не е съхранил ведомостите, или за това, че не ги е представил на контролния орган. Наличието на неясно формулирано административнонаказателно обвинение категорично следва да се приеме, като съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като е нарушено правото на защита на жалбоподателя да разбере в извършване на какво нарушение е обвинен и да организира защитата си.

На следващо място от изложените в АУАН и НП фактически констатации не може да се изведе кога е било извършено нарушението, което обстоятелство е от съществено значение за извършване на преценка дали са били спазени сроковете по чл. 34 ЗАНН и давностните 2 срокове по НК. В чл. 5, ал. 4 КСО, посочен от контролните органи като нарушен в АУАН и НП от жалбоподателя, е предвидено периодично да се представят изброените данни в НАП.

В разпоредбата задължението не е скрепено с конкретен срок, а се предвижда периодично.

Независимо от това, за да се прецени дали не е било изпълнено задължението по чл. 5, ал. 4 КСО, според съда следва да се посочи кога е следвало жалбоподателят да представи ведомостите за заплатите и след изтичане на срока да се приеме, че не е било изпълнено задължението. В тази връзка от изложеното в АУАН и НП не може да се направи категоричен извод за датата на извършване на нарушението. Датата на нарушението е обективен негов елемент, който е задължителен реквизит както за АУАН, така и за НП съгласно разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН. След като не е била конкретизирана датата на нарушението, при съставяне на АУАН и издаване на НП са били нарушени посочените норми на ЗАНН.

Констатираните от съда допуснати нарушения в административнонаказателното производство, описани по-горе в изложението са съществени, нарушават правото на защита на жалбоподателя и не могат да бъдат преодолени в съдебното производство, поради което налагат отмяна на обжалваното наказателно постановление.

С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалваното наказателно постановление, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя следва да се заплатят направените разноски за изплатено адвокатско възнаграждение. Видно от представен по делото договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е платил в брой 500 лева за адвокат, като същата сума се претендира за присъждане. Следователно претенцията за присъждане на разноски се явява основателна.

В настоящото производство съдът следва да се произнесе и по въпроса за присъждане на разноските при предходното разглеждане на делото, както и в производството пред касационната инстанция. Видно от представен по НАХД № 1549/2024 г. на БРС договор за правна защита и съдействие жалбоподателят е заплатил в брой адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. Същата сума се претендира за присъждане, поради което претенцията се явява основателна. Видно от материалите по КАНД № 1303/2024 г. на Административен съд – Бургас не са налични писмени доказателства за направени от жалбоподателя разноски, както и не се претендира присъждане на такива.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НИ-1-02-01570355 от ********г., издадено от ръководител на ТП на НОИ, с което за нарушение по чл. 5, ал. 4 от КСО и на основание чл.

349 ал.1 КСО, на ЕТ „Р. - Д.Р.“ , ЕИК ********* е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лв.

3

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт да заплати на жалбоподателя Д.Р.Р.

ЕГН**********, съдебно-деловодните разноски за адвокатско възнаграждение общо в размер на 1000 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4