Решение № 137 от 13.12.2022, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 137 гр. Раднево, 13.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20225520100650 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.

Производството е образувано по искова молба на М. Н. М. срещу Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица-изток” ЕАД, гр. Раднево, с която се предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ. Ищецът твърди, че на по силата на трудов договор заемал длъжността „машинен оператор ТТМ-ГТЛ 1800“ в участък РТНК-1 в ответното дружество. Твърди, че със заповед № ЧР-02174/30.08.2022 г. на управителя на ответника му било наложено дисциплинарно уволнение за неявяване на работа – последното му явяване било на 08.09.2021 г., от когато до сега не се явявал на работа, а за отсъствията си представил болнични листи от 27.10.2021 г. до 03.03.2022 г., а след тази дата не представил оправдателни документи и продължил да не се явява на работа. Твърди, че според работодателя болничните му листи били отменени с експертни решения на ТЕЛК-Стара Загора № 0274 и 0275 от 22.06.2022 г. Твърди, че заповедта била немотивирана и съгласно чл. 195 КТ не били посочени кои 2 работни дни не се явил работникът на работа, а само били посочени текстове на закона. Твърди, че непосочване на дните на неявяване са пречка за преценка и на срока по чл. 194 КТ. Твърди, че работодателят е наложил наказанието след изтичане на двумесечния срок от 1 открИ.е на нарушението. Твърди, че ответникът с писмо до него посочил, че узнал за извършено от ищеца нарушение на трудовата дисциплина на 11.07.2022 г., на която дата получили писмо от РКМЕ към РЗИ-Стара Загора.

Твърди, че тези решения на ТЕЛК са постановени след като НЕЛК София отменил първоначалните решения ТЕЛК от 11.02.2022 г., за които ответникът бил уведомен през месец февруари 2022 г. Твърди, че работодателят не е преодолял закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ поради започнат разрешен отпуск за временна неработоспособност. Твърди, че е бил отпуск за временна неработоспособност от 09.09.2021 г. до 03.03.2022 г., които били обжалвани и предмет на висящо производство пред НЕЛК. Твърди, че преди изтичане на срока на последния болничен лист се явил пред ЛКК към МЦ Св.Анна-2012 ЕООД, гр. Стара Загора, които му насрочили дата за клиничен преглед на 28.03.2022 г., след изтичане на болничния лист. Твърди, че след прегледа му издали протокол № 105 от 28.03.2022 г. за ТЕЛК с мнение за продължаване на трудовата му неработоспособност и за освидетелстване. Твърди, че на 31.03.2022 г. представил протокола и заявление пред РКМЕ към РЗИ-Стара Загора и до момента нямало произнасяне на ТЕЛК по въпроса, като устно му отговорили, че ще се произнесат след приключване на производството пред НЕЛК по обжалване на болничните листи. Твърди, че в тази връзка уведомил прекия си ръководител, че затова не може да представи оправдателен документ, но и че още бил неработоспособен и не могъл да изпълнява трудовите си задължения. Твърди, че в случая е налице обективна непреодолима причина за него да работи, а не виновно поведение за неявяване на работа. Твърди, че за другите посочени нарушения в уволнителната заповед не му били искани обяснения по реда на чл. 193 КТ и затова била незаконна заповедта в тази й части на това основание. Иска от съда да постанови решение, с което да признае за незаконно прекратяването на трудовия договор и да се отмени заповедта, с която същото е прекратено, да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Рудник „Трояново-север“, клон на „Мини Марица-изток” ЕАД, гр. Раднево, в който взема становище, че исковете са допустими, но неоснователни и недоказани.

Признава обстоятелствата досежно сключения трудов договор № 21 от 12.01.2018 г. с ищеца за изпълнение на длъжността „машинен оператор ТТМ2 ГТЛ 1800“ в участък РТНК-1; издадена заповед № ЧР-02-174/30.08.2022 г. на управителя на ответника, с която се прекратява трудовото правоотношение на ищеца с дисциплинарно уволнение. Твърди, че оспорва останалите твърдения на ищеца. Твърди, че заповедта била мотивирана съобразно изискването на чл. 195 КТ, като ясно било посочено, че ищецът не се явил на работа от 08.09.2021 г. и до настоящия момент, а тъй като заповедта била с дата 30.08.2022 г., то настоящият момент в нея означавало до 30.08.2022 г. Твърди, че писмените обяснения на ищеца били искани на 13.07.2022 г., с което те касаят периода от 04.03.2022 г. до 13.07.2022 г. Твърди, че НЕЛК и ТЕЛК отменили болнични листи и за периода от септември 2021 г. до 04.03.2022 г., с оглед на което ищецът нямал оправдателни документи и за този период.

Излага съображения защо срокът до 11.02.2022 г. не обосновава изтичане на срока за налагане на дисциплинарно наказание. Твърди, че посоченото многоточие в заповедта касае липсата на необходимост да се цитира целия текст на закона, който няма отношение към случая, а не е липсват текст и липса на индивидуализация. Твърди, че в случая закрила по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ не е приложима, тъй като ищецът не е свързал с работодателя, не е представил никакви болнични листи, а такива нямало и издадени. Излага и съображения защо за останалите посочени нарушения са искани обяснения и не е бил налице пропуск в това отношение от работодателя по реда на чл. 193 КТ. Иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни и недоказани.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца. Представя писмена защита.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

С протоколно определение от 01.12.2022 г. е обявен за окончателен доклада по делото, обективиран в определението от 18.11.2022 г., с което на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК са обявени за признати и ненуждаещи се от доказване фактите: сключен трудов договор № 21 от 12.01.2018 г. с ищеца за изпълнение на длъжността „машинен оператор ТТМ-ГТЛ 1800“ в участък РТНК-1; издадена заповед № ЧР-02-174/30.08.2022 г. на управителя на ответника, с която се прекратява трудовото правоотношение на ищеца с дисциплинарно уволнение за неявяване на работа от 08.09.2021 г. и до настоящия момент /30.08.2022 г./.

3

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ:

За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване уволнението за незаконно и като такова да бъде отменено, принципно е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника и че същото е било прекратено с оспорената заповед /тези обстоятелства са безспорни и ненуждаещи се от доказване/, като оттук насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на оспорената заповед, а именно - че същата е издадена от компетентен орган, носител на работодателската и в частност - дисциплинарната власт, че заповедта притежава изискуемите от закона реквизити и е мотивирана, че е било налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение - че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието; че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена - на ищеца са били изискани обяснения преди налагане на наказанието и че наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.

Константна е съдебната практика обаче през последните години , постановена с решения по чл. 290 ГПК от ВКС /например решение № 86/11.04.2014 г. на ВКС по гр.д. № 7424/2013 г. III г.о. и множество други/, че съдът е длъжен да се произнесе само по отношение на въведените с исковата молба факти и не може служебно да разширява предмета на делото по отношение на факти, които не са въведени в процеса като част от обстоятелствената част на исковата молба. Поради това съдът ще разгледа единствено фактите, посочени в исковата молба и които най-условно биха могли да се групират както следва: липса на мотиви на заповедта /чл. 195 КТ/, неспазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание /чл. 194 КТ/, нарушена закрила по чл. 333 КТ, неспазена процедура за искане на обяснения /чл. 193 КТ/.

По отношение на първото въведено с исковата молба твърдение за незаконосъобразност на заповедта / липса на мотиви по чл. 195 КТ/:

Заповедта е съставена в изискуемата от закона писмена форма и е посочен като нарушител ищецът Михаил Н. М.. В оспорената заповед са изложени в изключително подробен вид достатъчно обстоятелства относно 4 вменените на ищеца нарушения на трудовата дисциплина чрез техните фактически и правни описания, нарушените норми и правила /правилник и заповеди/, дата на извършване на нарушенията на трудовата дисциплина /неявяване на работа от 08.09.2021 г. до момента на издаване на заповедта, без представяне на оправдателен документ/, т.е. заповедта е мотивирана съобразно формалните изисквания на закона. С оспорената заповед е вменено на ищеца нарушение на трудовата дисциплина, което да е извършено в периода от 08.09.2021 г. до 30.08.2022 г., чрез неявяване на работа и без представяне на оправдателен за това документ. Това описание на нарушението е точно и ясно, като не поставя никакви съмнение за какво нарушение на трудовата дисциплина е санкциониран дисциплинарно ищецът.

И поради това съдът намира за неоснователно въведеното от ищеца твърдение, че обжалваната заповед нямала мотиви. За пълнота ще се посочи, че в заповедта са посочени конкретните нарушения на трудовата дисциплина, наложеното наказание и законните текстове, въз основа на които е наложено същото.

С оглед на горното и ясно е описано в заповедта кога е извършено нарушението, кога е констатирано и по какъв начин, с което не се възпрепятства по никакъв проверката за спазване на преклузивните срокове по чл. 194 КТ, а напротив има достатъчно обстоятелства за извършване на тази проверка.

Посочените в заповедта обстоятелства са достатъчни както за осъществяване на защитата от страна на ищеца срещу нея, така и за проверка от съда на нейната законосъобразност (в този смисъл Решение № 322 от 07.11.2012 г. на ВКС по гр.д. № 278/2011 г., ІІІ г.о.; Решение № 432 от 07.11.2011 г. на ВКС по гр.д. № 65/2011 г., ІV г.о.; Решение № 126 от 26.06.2013 г. на ВКС по гр.д. № 1060/2012 г., ІІІ г.о.; Решение № 205 от 04.07.2011 г. на ВКС по гр.д. № 236/2010 г., ІV г.о.; Решение № 676 от 12.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 999/2009 г., ІV г.о.).

Поради всичко изложено до тук съдът намира, че не е допуснато нарушение на нормата на чл. 195 КТ при ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца.

По отношение на въведеното с исковата молба твърдение за незаконосъобразност на заповедта поради неспазване на преклузивните 5 срокове /чл. 194 КТ/:

Съгласно чл. 194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не покъсно от 2 месеца от открИ.е на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Според ал. 3 на тази норма сроковете не текат през времето, когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка, а според ал. 4 и през времето от подаване на искането до получаване на мнението на трудово-експертната лекарска комисия и/или на предварителното разрешение за уволнение от инспекцията по труда в случаите по чл. 333, ал. 1.

Оспорената заповед е връчена лично на ищеца на 31.08.2022 г.

Видно е, че представените от ищеца болнични листи /6 броя за периода от 27.10.2021 г. до 28.01.2022 г./ са били обжалвани, като многократно са били отменяни от ТЕЛК, чиито пък решения са били многократно отменяни от НЕЛК и връщани административните преписки за ново произнасяне от ТЕЛК. Последно един от болничните листи с номер Е20212240161, касаещ болнични в периода от 15.01.2022 г. до 28.01.2022 г. е бил окончателно потвърден с решение № 1074/31.10.2022 г. на НЕЛК, а останалите обжалвани 5 броя болнични листи с №№ Е20212239710 за периода 27.10.2021 г. до 09.11.2021 г., Е20212239840 за периода от 10.11.2021 г. до 26.11.2021 г., Е20212239920 за периода от 27.11.2021 г. до 10.12.2021 г., Е20212240002 за периода от 11.12.2021 г. до 31.12.2021 г., Е20212240092 за периода от 01.01.2022 г. до 14.01.2022 г., са последно върнати на ТЕЛК за ново произнасяне, но до момента такова няма по делото да има /то ще е четвърто произнасяне на ТЕЛК по тях, като изрично в решението на НЕЛК се подчертава ТЕЛК служебно да се снабди с нужната информация преди поредното произнасяне/. От всичко това е видно, че към момента за периода от 27.10.2021 г. до 28.01.2022 г. ищецът е представил болнични листи и те не са отменени в влязло в сила решение на ТЕЛК или НЕЛК.