Решение № 3 от 16.01.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№3 гр. София, 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Ирина Петрова

Десислава Добрева при участието на секретаря Ина Г. Андонова като разгледа докладваното от Десислава Добрева Касационно търговско дело № 20228002902168 по описа за 2022 година

Производство по чл. 47 и сл. от Закона за международния търговски арбитраж /ЗМТА/.

Образувано е по искова молба на „Оратранс“ ООД против „Ди енд Ди Хотелс“ ЕООД с искане за отмяна на решение, постановено на 25.05.2022 г. по арб.д. № 1/2022 г. по описа на Арбитражен съд при Сдружение „Съюз на независимите бизнес експерти“ /АС при ССНБЕ/.

В исковата молба при условията на евентуалност се поддържа нищожност и наличие на отменителни основания по смисъла на чл. 47, ал. 1, т. 2, т. 4, т. 6 ЗМТА по отношение на атакуваното арбитражно решение.

Твърди се, че сключеният на 10.01.2022 г. между „Оратранс“ ООД и „Ди енд Ди Хотелс“ ЕООД договор е нищожен поради противоречие с добрите нрави, тъй като с него се цели пряко увреждане на дружеството като бившият управител К. се разпореди в полза на приближени нему лица с дружествено имущество /основно недвижим имот със стопанско предназначение в гр.

Свиленград/. Сключеният на 10.01.2022 г. договор е привиден. Далечната цел на К. е да увреди съдружничката Р.П., бивша негова съпруга. С цитирания договор е възложено извършването на ненужни и безцелни услуги на изключително завишени цени и неустойка, значително надвишаваща нейната обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция, в размер на 230%.

Договорът е нищожен и поради сключването му от лице без представителна власт - липсва решение на ОС на съдружниците в „Оратранс“ ООД за овластяване на К. да подпише подобен договор от името на дружеството.

Оттук следва, че включената в договора арбитражна клауза е недействителна.

На следващо място се релевира, че договорът съдържа недействителна 1 арбитражна клауза, тъй като текстът й е неясен. Според записаното страните могат да отнесат спора до родово компетентен съд в гр. София или до АС при ССНБЕ. Тази формулировка поражда спор и объркване относно компетентността на едната или другата институция. При изложените твърдения се формулира искане за постановяване на решение, с което да се прогласи нищожността на арбитражното решение, евентуално то да бъде отменено на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА.

В евентуалност се твърди, че арбитражът е бил натрапен на дружеството и то не е имало възможност да се противопостави, което според ищеца се явява нарушение на чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА, съответно основание за отмяната на постановеното арбитражно решение.

На последно място в исковата молба се навеждат доводи, че клаузата на т. 11.5 от договора с дата 10.01.2022 г. предвижда спорът да бъде разрешен от постоянна арбитражна институция по смисъла на чл. 4 ЗМТА – АС при ССНБЕ по реда на Правилника и предвидения в него Раздел „Ускорени производства“, но към датата на подписване на договора такъв институционален арбитраж не е съществувал, нито такъв правилник е бил действащ към датата на предявяване на иска. Дори да се установи противното, производството се е развило в разрез с какъвто и да е правилник, тъй като не е било изпълнено постановеното на 04.05.2022 г. по арбитражното дело разпореждане за заплащане на дължима арбитражна такса в размер на 21 062, 85 лв., което е абсолютна процесуална предпоставка за разглеждане на делото. След като такса не е била заплатена, делото е следвало да бъде прекратено. Отделно се посочва, че учредителите на арбитражния съд са роднини по сватовство на едноличния собственик на капитала и представляващ ответното дружество „Ди енд Ди Хотелс“ ЕООД Д.П. Г., а именно адвокат Д.Н.Д и К.В.Д., а другият съучредител на арбитражния съд „Експрес деливъри“ ООД също се представлява от Д.П. Г., който е съдружник заедно с Д.Н.Д.,Д.Н.ДV е съпруг на К.В.Д., която пък е сестра на съпругата на Д.П. Г.. Съставът на съда е определен в нарушение на чл. 11, 13 и 14 ЗМТА, тъй като не е спазена процедурата за избор на арбитър, като същият е определен от председателя на съда или посочен от законния представител на ищеца като и в двата случая това е лице, свързано с „Ди енд Ди Хотелс“ ЕООД. Арбитърът е нарушил чл. 14 ЗМТА и не си е направил отвод. При изложените основания от ищеца се формира искане за отмяна на арбитражното решение с присъждане на разноски.

В отговора на исковата молба от ответника „Ди енд ди Хотелс“ ЕООД се оспорва основателността на предявените искове. Излагат се съображения относно хронологията на развилите се между двете дружества облигационни отношения по повод сключения на 10.01.2022 г. договор за изработка на интериорен проект и неизпълнение на задължението за заплащане на цената по него, което е довело до образуване на арбитражно производство и постановяване на атакуваното арбитражно решение, както и относно опитите на съдружниците в ищцовото дружество да препятстват принудителното изпълнение на решението. Поддържа се, че разпоредбата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА не може да се тълкува и прилага разширително, тъй като е 2 императивна. Разрешеният с арбитражното решение спор е имуществен, поради което приложение не може да намери чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Отделно, правната теория и практика приемат, че арбитражната клауза има относително самостоятелно значение и нищожността на самия договор не винаги води до нищожност на арбитражната клауза. Нито ТЗ, нито дружественият договор предвиждат някакво ограничение в представителната власт на управителя спрямо трети лица, поради което в процесната хипотеза не може да се приеме, че от страна на „Оратранс“ ООД договорът е подписан от лице без представителна власт. Твърденията за симулативност на договора за изработка според ответника са абсолютно произволни и необосновани, тъй като са налице доказателства за наличието на изпълнение по него. В отговора на исковата молба се мотивира становище за несъстоятелност на тезата, че арбитражният съд не е бил регистриран към датата, на която е подписан договорът за изработка. Оспорва се твърдението за наличие на основания, които пораждат съмнение в безпристрастността и независимостта на арбитъра по делото, съответно, че са били налице основания за искане на отвод. Заявява се твърдение, че преценката за независимост и безпристрастност се прави с оглед връзката на арбитрите със страните по делото, каквато всъщност ищецът не сочи. Връзките между учредителите не са обстоятелства, които подлежат на деклариране, съответно връзката между учредителите на арбитражен съд и страна по делото или нейн представител не води до извод a priori, че арбитърът, който разглежда арбитражния спор, е пристрастен. Прави се позоваване на практика на ВКС, обективирана в решение № 60288/17.01.2022 г. по гр. д. № 2125/2020 г. на IV г.о. За неоснователни се преценяват твърденията в исковата молба относно неясната формулировка на арбитражната клауза поради предвидените в нея алтернативни възможности за разглеждане на споровете между страните от избрания арбитраж или от съда по избор на ищеца. Сочи се, че практиката на ВКС приема такава формулировка за допустима /разрешението, дадено в решение № 57/2015 г. по т. д. № 2623/2014 г. на II т.о./. Отделно, в отговора се навежда довод за приложение на чл. 7, ал. 3 ЗМТА, тъй като ответникът в арбитражното производство е подал отговор и не е оспорил компетентността на арбитража. Оспорва се и твърдението, че „Оратранс“ ООД не е било уведомено за назначения арбитър. Отрича се наличието на основанието по чл.

47, ал. 1, т. 6 ЗМТА, тъй като страните изрично са уговорили, че споровете между тях ще бъдат разглеждани по реда на „Ускорените производства“.

Съгласно чл. 45, ал. 1, и ал. 2 от Правилника на АС при ССНБЕ при разрешаването на спор по този ред решаващият орган се състои от един арбитър, който се назначава от председателя на арбитражния съд. Оспорва се и твърдението, че такса за арбитражното производство не е била платена, както и, че назначеният арбитър не отговаря на условията по чл. 11, ал. 3 ЗМТА. При изложените съображения от ответника се прави искане за постановяване на решение, с което да бъде оставена без уважение предявената искова молба и да бъдат присъдени разноски в полза на ответното дружество.

В открито съдебно заседание молителят чрез своите процесуални 3 представители поддържа заявените с исковата молба претенции за отмяна на арбитражното решение, постановено арб. дело № 1/2022 г. на Арбитражен съд при Сдружение „Съюз на независимите бизнес експерти“, и заявява становище за оттегляне на претенциите с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА. Поради тази причина производството в тази част следва да бъде прекратено.

В писмените бележки, представени след даване ход по същество на производството, са изложени твърдения, че в устава на АС при ССНБЕ няма включено в предмета на дейност „разрешаване на спорове чрез арбитражни споразумения“. Тази дейност не е включена нито в целите, нито в средствата, нито в източниците за постигане на целите на това сдружение. То няма интернет страница, данни за регистрация по ДДС и т. н. Сключването на договор за доверителна сметка между АС при ССНБЕ и „Овърлорд“ ЕООД заобикаля данъчните закони ДОПК, ЗКПО, Закона за ограничаване на плащанията в брой. Не е видно и този договор да е с нотариална заверка, след като в т. 7 от същия е посочено, че служи за пълномощно, а това е задължително изискване на всички банки. Заявено е становище, че арбитър Д.С. К., който е постановил оспорваното арбитражно решение, заедно с Д.Н.Д. като пълномощници на Г. К. от електронната поща на адвокат Д.Д. са изпратили писмо до адрес на нотариус Филипов, с което са представили документи за собственост и са възложили на нотариалната кантора да изготви проект на нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот, с който Г. К. и съпругата му Р.П. /бивша К.а/ да дарят на синовете си ½ от притежаван от тях имот. Поради тази причина арбитър Д.К. не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 3 ЗМТА, тъй като не притежава императивно изискуемите се по закон „високи морални качества“. Същият е в явен конфликт на интереси, тъй като в хода на висящото арбитражно производство е работил в една кантора с адвокат Д.Н.Д., който е свързано лице с Д.Г., едноличен собственик на капитала на „Ди енд Ди Хотелс“ ЕООД. Направен е извод, че лицата Д.Г., Д.Д., Д.К. и Г. К. са били в сговор, който е целял да бъде нарушен и заобиколен законът като без решение на общото събрание на „Оратранс“ ООД се продадат чрез публична продан имоти на дружеството, съответно се увреди съдружникът Р.П.. Арбитражното споразумение е недействително на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА поради нарушение на добросъвестността и справедливостта в гражданските правоотношения.

Договорът за изработка и реализиране на интериорен проект от 10.01.2022 г. и съпътстващите го документи, развилото се арбитражно производство и арбитражно решение са част от фактически състав на едно продължаващо престъпление измама по чл. 212 НК.

От ответника не се оспорват сочените в исковата молба и последващите уточнителни молби роднински връзки по сватовство между адвокат Д.а, адвокат Д. и Д.Г..

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема следното :

Производството по арбитражно дело № 1/2022 г. на АС при ССНБЕ е 4 било образувано по искова молба на „Ди енд Ди Хотелс“ ЕООД против „Оратранс“ ООД, с която се претендира заплащане на сума в размер 943 142, 66 лв., представляваща възнаграждение по договор за изработка и реализиране на интериорен проект от 10.01.2022 г. и неустойка за забава. В исковата молба са изложени твърдения за изпълнение на възложената от ответника „Оратранс“ ООД работа, която не е била заплатена, съответно длъжникът възложител е изпаднал в забава. С разпореждане от 04.05.2022 г. исковата молба е била оставена без движение с указания за заплащане на държавна такса в размер на 21 062, 85 лева по банкова сметка IBAN BG05FINV91501016135273. Това задължение е било изпълнено с внасяне на сумата по цитираната в разпореждането банкова сметка, за която се установява от представените по делото доказателства, че е с титуляр „Овърлорд 1“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала съвпада с този на „Ди енд Ди Хотелс“ ЕООД, а именно лицето Д.Г..