Решение № 98 от 28.04.2026, Окръжен съд - Кюстендил

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Кюстендил, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20251500500509 по описа за 2025 година

С решение №452 от 05.09.2025г. постановено от Дупнишкия районен съд по гр.д.№2300/2024г. се отхвърля като неоснователен иска на Д. В. И. и П. К.

И. срещу Д. В. Д., за установяване граници между съседи имоти и отстъпване владение на имот с идент.№***.

В срок по делото е постъпила въззивна жалба, подадена от Д. В. И., ЕГН ********** и П. К. И. ЕГН ********** с адрес на двамата, гр.******.В подадената жалба са изложени съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт.Въззивниците се позовват на неизвършен доклад по спора, устии показания, каквито няма по делото, при проведена с експертиза защита, приел е заключение след като вещото лице не се е справило с поставените задачи.По претенция за установяване граници между два имота е посочил, че ответника не пречи на ищците да ползват имота си.След като квалифицира исковата претенция по реда на чл.109а ЗС, отхвърля я по съображения, че ищците претендират ответника да прекрати неоснователните си действия спрямо тяхната собственост и да отстъпи частта от имота, която владее неправомерно.Подържат, че заключението на съда за ненавлизане в имота на ищците не се потвърждава от вещото лице.Възразяват по обосноваността на представеното заключение в което, при представени от двете страни нотариални актове, в които е отразена квадратурата на всеки един от имотите, вещото лице не е посочило колко владее всяка от страните.Съдъj e прие.., че ответника не е навлязъл в имота на ищците н о това не е доказано по никакъв начин.Като самостоятелно основание за отмяна на решението се изтъква обстоятелството, че протоколите по делото са непълни и неточни.Решението се оспорва и в частта, в която въззивниците са осъдени да заплатят на ответника деловодни разноски в размер на 1500 лв.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на постановеното решение като необосновано, неправилно и незаконосъобразно и постановяване на решение с което делото 1 да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд , алтернативно за разглеждане на спора по същество и постановяване на решение.В подкрепа на оплакванията и исканията си въззивникът сочи Тълкувателно решение №4/2015г. гр.София, 06.11.2017г. в което са разисквани въпроси касаещи негаторния и ревандикационния иск, като средство за защита на правото на собственост, Тълкувателно решение №8/27.11.2013г. тълк.д.№8/2012г. ОСГК и Тълкувателно дело №/2012г. ОСГК относно правното действие на решението по ревандикацинен иск,решение №164/30.06.2022г.в което се съдържа решение за същността и правния характер на установителния иск и решение №260165/20.10.2020г. Сливенски районен съд,относно същността на иска за определяне на граници и недопустимостта на такъв иск, когато спорът касае урегулирани поземлени имоти.Посочени са ТР №1/06.08-2012г. тълк.д. №1/2012г. ВКС, ОСГК и решение №276/20.11.2014г. гр.д. №3036/2024г.,решение №87/07.05.2015г. по гр.д.№6486/2014г.и решение №299/15.06.2010г. ВКС, Второ ГО и решение №159/14.06.2013г. гр.д. №1492/2013г. ІІ г.о съдържащи указания и разяснения по прилагането на закона, при възникнал между съсобственици спор във връзка с владението на съсобствена вещ.

На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

След като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност при условията на чл.235 ГПК, съдът прие за установено следното:

Делото е образувано по искова молба, подадена от Д. В. И., егн ***, С АДРЕС ГР.******* общ.Д. и П. К. И., ,ЕГН ***, с адрес гр.******, общ.Д. срещу Д. В. Д., от гр.Д., ж.к.****** съдържаща искане за постановяване на решение, за осъждане на ответника да върне ползваната от него част от собствения им имот ,като се възстанови старата граница между имотите.

Обстоятелствата на които се основава искането са следните:По силата на нот. акт за покупко – продажба на недвижим имот, №95 от 1968г., К.Д. праводател на ищците е закупил празно дворно място, с площ от 385 кв.м., намиращо се в кв.ІV, отреден за имот с пл.№ 914 по регулационния план на гр.Станке Димитров, при съседи на имота тогава: улица, Й.Ш., П.Р. и С.К..С изменението на кадастралната карта на града и последно изменение на картата на Дупница със заповед №300-5-56/30.07.2004г. е образуван имот с идентификатор ***, ***, ***, ***,

***..При тази промяна площта на имота съгласно КК е определена на 311 кв.м. При създаването на имот *** част от имота на ищеца е била завзета от ответниците, но без да има отчуждаване на части от неговия имот и придаването им към имота на ответника, без уреждане на регулационни сметки за придаваеми и отчуждаеми части.Предвид изложените обстоятелства, считайки, че имотът им неправилно се владее от ответниците е искане, за постановяване на решение с което ответникът да бъде осъден да върне ползваната от него принадлежаща на ищците собственост и да възстанови старата имотна граница между двата имота.

С исковата молба по делото са представени Скица №15934482/10.10.2020г. на поземлен имот ***, с площ 311 кв.м., Нотариален акт за продажба на недвижим имот №95, том ІІ ( всъщност удостоверява права, придобити на основане давностно владение).

Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №139, том І, рег.№1899, дело 129/2023г. с който Х.Й.С. продава на Д. В. Д. правото на собственост по отношение на „поземлен имот с идентификатор *** , намиращ се в гр.Д., ул.***с площ 217 кв.м., ведно с намиращата се в имота сграда с идентификатор ***, със застроена площ 34 кв.м.,друг вид сграда за обитаване“.

2

Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит на основание наследство и давностно владение акт №159, том І, рег.№ 1907, дело 127/2024г. с който П. К. И. е признат за собственик на основание давностно владение, по отношение на първи жилищен етаж от сграда, етажна собственост, самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата при посочени съседи, ведно с поземлен имот с идентификатор ***,с площ 311 кв.м и административен адрес гр.Д., ул.***, с площ 311 кв.м.

На л.24 от делото е приложена Скица №15-1246222-04.12.2024г, за имот с идентификатор №*** с посочена площ 217 кв.м..

Със заключение с вх.№7518/30.06.2025г. изготвено от в.л. инж.Й.Г.А. се установява, че поземления имот, описан в нот.акт №95, т.3, дело №1195 от 21.08.1968г. съгласно регулационни план от 1958г. е с площ 385 кв.м, при придаваемо място от 12 кв.м.от имот №913.Документи за уреждане на регулационни сметки в архива на Община Дупница не се съхраняват.Съгласно регулационни план от 1990г. имотът е заснет с пл.№484, за който е отреден парцел ІV, площта на парцела, графично изчислена е 314 кв.м., от които 12 кв.м. придаваеми към имот пл.№485.Съгласно действащия регулационен план на гр.Дупница, одобрен с решение №110/15.07.2022г. на Общински съветДупница площта на имота е 311 кв.м. , идентичен с поземлен имот с идент.

№*** КККР на гр.Дупница, одобрена със Заповед №300-556/30.07.2004г. ИД на АГКК.Площите на имотите по регулационните планове преди изготвяне на кадастралната карта са изчислени по графичен начин.На място имотът се ползва в границите с които е отразен в КК.

При така посоченото съдържание на исковата молба , формулираното искане съпоставени с постановеното решение и на основание чл.269 ГПК указващ, че въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като има предвид изложеното и съпоставяйки изложеното в исковата молба и постановеното по делото решение въззивният съд приема, че постановеното решение е недопустимо.

Признаците на недопустимо решение не са посочени в ГПК.Те могат да бъдат изведени от глава Първа, Основните положения , ГПК, в чл.2 от който е посочено, че Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права , и чл.6, ал.1 предвиждащ, че съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице или по искане на прокурора в определените от закон случаи и ал.2 сочеща, че предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните.

Определение за недопустимо решение се съдържа и в Постановление № 1 от 10.XI.1985 г., Пленум на ВС , т.9 в което е указано, че това е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, като например липса на право на иск, ненадлежното му упражняване, оттегляне или отказ от иска (десезиране на съда), когато не е правено искане за възобновяване на производството, спряно по взаимно съгласие на страните, по устно предявен иск или изменен устно в отсъствие на противната страна и без да е уведомена за това, при неподведомственост или родова неподсъдност на спора и когато съдът не е разгледал иска на предявеното основание,разгледал е иск, който не е предявен, и не е разгледал предявеният.

Обжалваното решение носи всички белези на недопустимо решение – при искане за постановяване на решение, за връщане на завзета от ответника и заснета, като част от неговия имот площ и за определяне границите между двата имота, първоинстанционният съд е постановил решение, в което при изискване съгласно чл.236, ал.1 т.5 ГПК за посочване какво постановява съда по същество на спора отхвърляйки иска, вместо сочената завзета и заснета, 3 като част от имот *** площ от принадлежащия на ищците имот е посочил, като обект на предявения иск собственият им имот №***, в отсъствие на твърдения, че той не се ползва от ищците..

Изобщо не става ясно и кои имоти съдът е имал предвид, като предмет на предявения иск за определяне на граници – нито от мотивите на съдебния акт нито от диспозитива, в тази част решението е неразбираемо, порок който в съдебната практика се определя, като признак на нищожно решение – (Решение № 1553/12.11.2001 г. на IV г. о. на ВКС ; Решение № 874/13.05.2002 г. на IV г. о. на ВКС.).

С оглед на изложеното, тъй като съдът не се произнася по същество по спора и разпоредбата на чл.81 ГПК указваща, че във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за дължимите разноски, въззивният съд не дължи произнасяне по претенциите за разноски с настоящото решениес.

С оглед на изложеното и на основание чл.272 ГПК , съдът РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА постановеното решение №452 от 05.09.2025г. постановено от Дупнишкия районен съд по гр.д.№2300/2024г. и

ВРЪЩА делото на Дупнишкия районен съд за произнасяне по иска с който е сезиран.

Решението подлежи на обжалване от страните с касационна жалба пред Върховния касационен съд в 1- месечен срок от съобщаването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 98 гр. Кюстендил, 28.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав М. Начев

Членове:

Ваня Др. Богоева

Евгения Хр. Стамова при участието на секретаря Теодора С. Димитрова като разгледа докладваното от Евгения Хр. Стамова Въззивно гражданско дело № 20251500500509 по описа за 2025 година

С решение №452 от 05.09.2025г. постановено от Дупнишкия районен съд по гр.д.№2300/2024г. се отхвърля като неоснователен иска на Д. В. И. и П. К.

И. срещу Д. В. Д., за установяване граници между съседи имоти и отстъпване владение на имот с идент.№***.

В срок по делото е постъпила въззивна жалба, подадена от Д. В. И., ЕГН ********** и П. К. И. ЕГН ********** с адрес на двамата, гр.******.В подадената жалба са изложени съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт.Въззивниците се позовват на неизвършен доклад по спора, устии показания, каквито няма по делото, при проведена с експертиза защита, приел е заключение след като вещото лице не се е справило с поставените задачи.По претенция за установяване граници между два имота е посочил, че ответника не пречи на ищците да ползват имота си.След като квалифицира исковата претенция по реда на чл.109а ЗС, отхвърля я по съображения, че ищците претендират ответника да прекрати неоснователните си действия спрямо тяхната собственост и да отстъпи частта от имота, която владее неправомерно.Подържат, че заключението на съда за ненавлизане в имота на ищците не се потвърждава от вещото лице.Възразяват по обосноваността на представеното заключение в което, при представени от двете страни нотариални актове, в които е отразена квадратурата на всеки един от имотите, вещото лице не е посочило колко владее всяка от страните.Съдъj e прие.., че ответника не е навлязъл в имота на ищците н о това не е доказано по никакъв начин.Като самостоятелно основание за отмяна на решението се изтъква обстоятелството, че протоколите по делото са непълни и неточни.Решението се оспорва и в частта, в която въззивниците са осъдени да заплатят на ответника деловодни разноски в размер на 1500 лв.В съответствие с изложеното е искане за отмяна на постановеното решение като необосновано, неправилно и незаконосъобразно и постановяване на решение с което делото 1 да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд , алтернативно за разглеждане на спора по същество и постановяване на решение.В подкрепа на оплакванията и исканията си въззивникът сочи Тълкувателно решение №4/2015г. гр.София, 06.11.2017г. в което са разисквани въпроси касаещи негаторния и ревандикационния иск, като средство за защита на правото на собственост, Тълкувателно решение №8/27.11.2013г. тълк.д.№8/2012г. ОСГК и Тълкувателно дело №/2012г. ОСГК относно правното действие на решението по ревандикацинен иск,решение №164/30.06.2022г.в което се съдържа решение за същността и правния характер на установителния иск и решение №260165/20.10.2020г. Сливенски районен съд,относно същността на иска за определяне на граници и недопустимостта на такъв иск, когато спорът касае урегулирани поземлени имоти.Посочени са ТР №1/06.08-2012г. тълк.д. №1/2012г. ВКС, ОСГК и решение №276/20.11.2014г. гр.д. №3036/2024г.,решение №87/07.05.2015г. по гр.д.№6486/2014г.и решение №299/15.06.2010г. ВКС, Второ ГО и решение №159/14.06.2013г. гр.д. №1492/2013г. ІІ г.о съдържащи указания и разяснения по прилагането на закона, при възникнал между съсобственици спор във връзка с владението на съсобствена вещ.