Решение № 19366 от 27.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19366 гр. София, 27.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ В. МИНГОВА Гражданско дело № 20241110154851 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно и обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ, чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ, чл. 86, ал. 1 ЗЗД и чл. 203, ал. 1 вр. чл. 207, ал. 1, т. 1 КТ.

Ищецът ................... твърди, че с ответника Е. П. Г. са били в трудово правоотношение, възникнало с трудов договор от 08.05.2024 г. и прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ със заповед № ................. връчена на ответника на 24.07.2024 г. Поддържа, че трудовото правоотношение е безсрочно с уговорен срок на предизвестие при прекратяването му от три месеца, а размерът на брутното трудово възнаграждение, получено от ответника през месеца, предхождащ налагането на дисциплинарно наказание „уволнение” бил 933 лева. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 2799 лева, представляваща обезщетение при дисциплинарно уволнение за срока за предизвестието, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 13.09.2024 г. до окончателното плащане.

Излага, че ответникът е заемал отчетническа длъжност, като с разходен касов ордер на 28.05.2024 г. ответникът получил служебен аванс в размер на 50 евро, равняващи се на 97,79 лева, като от посочената сума ответникът разходвал 10 евро, а остатъкът от 40 евро или 78,23 лева не бил отчетен. Сочи, че ответникът е похарчил 15 лева собствени средства, които следва да се приспаднат от неотчетената сума от 78,23 лева, което определя неотчетена сума към ищеца в размер на 63,23 лева. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 63,23 лв., представляваща липса, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 13.09.2024 г. до окончателното плащане.

Сочи, че ответникът е извършил отчет на така посочените суми на 1

28.06.2024 г., която дата следва да се счита за датата на откриване на липсата за целите на дължимостта на законната лихва по смисъла на чл. 207, ал. 1, т. 2 КТ. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 1,86 лв., представляваща лихва от деня на откриването на липсата - 28.06.2024 г. до датата на подаване на исковата молба – 12.09.2024 г.

Излага, че ответникът е управлявал влекач ...................., като на 15.06.2024 г., в 16.30 часа влекачът и ремарке марка ...................... бил паркиран в гараж/база на ........................ При огледа на камиона било установено счупване на капака на хладилника, за което бил съставен нарочен протокол от 18.06.2024 г. Ремонтът на вратата на хладилника бил на стойност 285,13 лв. без ДДС или 342,16 лв. с ДДС. Посочената сума представлявала вреда, причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на трудовите задължения. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 342,16 лв., представляваща вреда, причинена на работодателя по небрежност при или по повод изпълнение на трудовите задължения, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 13.09.2024 г. до окончателното плащане.

Претендира разноски.

Ответникът Е. П. Г. в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал писмен отговор на исковата молба.

Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и правни изводи:

Действащият ГПК въвежда ранна преклузия за ответника да посочва, събира, оспорва доказателства и да противопоставя възражения, с което се цели да се съкратят сроковете за разглеждане на делата като се намали броя на откритите заседания. Съгласно чл. 131, ал. 1 ГПК, с изпращане на преписа от исковата молба и доказателствата към нея съдът дава указания на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок като посочва задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването му, както и възможността да ползва правна помощ. С получаване изчерпателните указания ответникът е известен за процесуалните действия, които следва да извърши. Ето защо, чл. 133, ал. 1 ГПК, изразяващ концентрационното начало в гражданския процес, предвижда, че ако страната бездейства и не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на представен документ, не посочи и представи доказателства или не упражни правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 ГПК, тя губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Когато ответникът не е подал отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, в доклада по делото по чл. 146 ГПК съдът няма основание да му дава указания за необходимостта да представя доказателства. Съдът не може да дава указания на страните относно защитната им позиция. На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да укаже на ответника необходимостта от събиране на доказателства, само ако в отговора по чл. 131 ГПК той е направил възражения и е посочил фактите, на които те се основават.

Съгласно т. 4 на ТР №1/09.12.2013 г. по т.д. №1/ 2013 г. на ВКС, ОСГТК 2 възраженията на ответника срещу предявения иск, се преклудират с изтичане срока за отговор на исковата молба по чл. 131 ал. 1 ГПК, ответникът губи възможността да противопостави възражения, основани на съществуващи и известни нему към този момент факти, които пропуски, допуснати поради собствената си небрежност, не може да отстрани. В този смисъл е и приетото от ВКС в постановените на основание чл. 290 ГПК и задължителни за долустоящите съдебни инстанции Решение № 429/21.06.2010 г. по гр. д.

№1151/2009 г. на ВКС, І г.о. и Решение № 60/10.04.2013 г. по гр. д. № 896/2012 г. на ІІІ г.о.: когато възраженията на ответника не са своевременно заявени до изтичане на срока за отговор по чл. 131, ал. 1 ГПК, се преклудира възможността ответникът да ги направи по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

С оглед посочената съдебна практика следва да се обобщи, че съдът не може да разгледа възражение, въведено от ответника след изтичане на срока за отговор; служебното начало не допуска съдът да се произнесе по незаявени възражения; съдът не може да оказва съдействие на страните извън рамките, поставени с чл.7 ал. 1 и чл. 8 ал. 2 и ал. 3 ГПК.

С оглед на гореизложеното, съдът не може да разгледа възраженията, направени от ответника в първото проведено по делото редовно открито съдебно заседание, доколкото е преклудирана възможността за това, като същият не сочи и не се позовава на особени непредвидени обстоятелства, а заявените от него възражения са основани на съществуващи и известни нему към момента на изтичане на срока за отговор факти. Не е преклудирана единствено възможността му да се брани чрез посочване на чисто правни съображения срещу наведените от ищеца в исковата молба обстоятелства, на които се основава спорното право, без да сочи нови факти и доказателства, които не фигурират в исковата молба, респ. в доклада по чл. 146 ГПК и които са извън хипотезите в чл. 147 ГПК. В този смисъл е постановената по реда на чл. 290 ГПК след допускане до касация на обжалваното решение задължителна практика на ВКС: Решение № 67 от 06.07.2010 г. на ВКС, ТК, Първо т.о. по т.д. № 898/2009 г. и Решение № 111/08.10.2010 г. на ВКС, ТК, Първо т.о. на ВКС по т.д. № 1068 /2009 г.

По иска по чл. 221, ал. 2 КТ:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже възникнало трудово правоотношение между страните; налагане на дисциплинарно наказание „уволнение” на ответника; размер на брутното трудово възнаграждение, получено от ответника през месеца, предхождащ налагането на дисциплинарно наказание „уволнение”.

От приетия по делото като писмено доказателство трудов договор от 08.05.2024 г., се установява, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, по силата на което Е. П. Г. е изпълнявал длъжността „шофьор на товарен автомобил международни превози“ при ищеца. Съгласно чл. 4 от същия, трудовият договор е безсрочен, със срок на изпитване 6 месеца в полза на работодателя. Срокът на предизвестието при прекратяването му от страна на работника в срока за изпитване е уговорен на три месеца, а след 3 изтичане на срока за изпитване срокът на предизвестието при прекратяването му е еднакъв и за двете страни и е определен на три месеца.

Трудовото правоотношение между страните е прекратено едностранно от работодателя със Заповед № ДО-6 от 22.07.2024 г. на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ поради неявяване на работа в течение на два последователни работни дни.

Следва да се посочи, че съгласно изводите, съдържащи се в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК (решения с № 716 от 27.12.2010 г. по гр. д. № 253/10 г. на ІІІ г.о., № 11 от 24.01.2012 г.по гр. д. № 1783/11 г.на ІV г.о. и № 376 от 26.10.2011 г. по гр. д. № 1405/10 г.на ІV г.о. на ВКС) трудовият договор със срок за изпитване не е срочен договор, а е самостоятелен вид трудов договор. Сключва се както когато работодателят иска да се провери годността на работника или служителя да изпълнява съответната работа, така и когато работникът желае да провери дали работата е подходяща за него.

Срок за изпитване може да се уговори както при договор за неопределено време, така и при всички видове срочни договори. Наличието на уговорен срок за изпитване не прави договора срочен, а дава право на страната, в чиято полза е сключен, да го прекрати с едностранно волеизявление в рамките на срока на изпитване. Това обаче не означава, че трудов договор със срок за изпитване не може да се прекрати на друго основание, тъй като съгласно чл.

70, ал. 3 КТ през време на изпитването страните имат всички права и задължения както при окончателен трудов договор.

Съгласно чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ трудовият договор се прекратява в хипотеза на прекратяване без предизвестие, какъвто е настоящият случай, от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на договора.

Процесната заповед е изпратена на адреса на ответника, посочен в трудовия договор и съвпадащ с регистрирания в НБД адрес, чрез куриерска служба, като същата е отказана от получателя на дата 24.07.2024 г., видно от приетата по делото товарителница (л. 22 и л. 24 от делото). Пратката, съдържаща процесната заповед, е върната на 24.07.2024 г. от подател Е. П. Г. на получател „СИРАКОВ“ ЕООД, получена на 25.07.2024 г., видно от приетата по делото товарителница (л. 23 – 24 от делото). Посочените обстоятелства не са оспорени от ответника в срока за отговор на исковата молба.

Съгласно установената практика на Върховния касационен съд, изявлението на страната по договора поражда действие с достигането си до адресата, т.е. съобразно общите правила на ЗЗД за действие на договорите.

Писменото изявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор може да бъде връчено лично срещу подпис на лицето или чрез пощенска услуга. В закона изрично е посочено, че при невъзможност заповедта да бъде връчена на работника или служителя, работодателят му я изпраща с препоръчано писмо с обратна разписка и в този случай наказанието се смята за наложено от деня на нейното получаване. Следователно, законодателят е предвидил като допустим способ за връчването на заповедта изпращането й по пощата. За да е осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е извършено лично на получателя. Редовно е и всяко друго 4 връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 42 и чл.

44 ГПК, както и съобразно специалния закон – чл. 36 от Закона за пощенските услуги (Решение № 39 от 27.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 410/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 283 от 6.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 507/2009 г., III г. о., ГК).

В последния случай, за да се приеме, че изявлението е достигнало до адресата, работодателят следва да е изпратил препоръчаното писмо на адреса, посочен от работника и пощата да удостовери доставянето на писмото на адреса.

Обстоятелството дали работникът е променил адреса, посочен от него на работодателя или не е предприел действия за получаване на пощенската пратка е без правно значение. С достигане на изявлението на посочения от работника адрес, работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор и тя е породила правно действие – в този смисъл са: решение № 283 от 06.04.2010 г. по гр.д. № 50782009г. на ІІІ г.о. ВКС; решение № 39 от 09.02.2012 г. по гр.д. № 410/2011 г. на ІІІ г.о. ВКС; решение № 35 от 07.05.2012 г. по гр.д. № 1877/2010 г. ІV г.о.