Определение № 158 от 22.01.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 158 гр. София, 22.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно частно гражданско дело № 20241000502975 по описа за 2024 година Въззивното производство е образувано по частна жалба на длъжниците в изп.производство В. С. Д. и М. Д. Д., чрез пълномощника им адв.С. М. против Определение №265 771 от 04.09.2024 г. на СГС, ГО, I-11 състав, постановено по гр.д.№13 224 от 2015г., с което съдът е оставил без уважение молбите им за издаване на обратен изпълнителен лист по делото, както и молба от 17.04.2024г. на М. Д. за прекратяване на принудителното изпълнетние по изп.д.№2960/2022г. на ЧСИ С. Л., евентуално за спиране на изпълнението.

Жалбоподателите излагат доводи за незаконосъобразност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, както и нарушение на процесуалните правила. Частната жалба е подробно мотивирана. Детайлно и последователно е проследено развитието на заповедното и съдебното производство по чл.422 ГПК по иска, предявен от ищцовата банка – „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“-АД.

Молят за отмяна на обжалваното определение и уважаване на молбата за издаване на обратен изпълнителен лист.

В законния срок е постъпил отговор от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“-АД чрез адв.Д. М., в който подробно се излагат доводи за неоснователност на частната жалба.Моли за потвърждаване на определението, с което е отказано издаването на обратен изпълнителен лист.

Софийският Апелативен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателите във връзка със събраните доказателства и законовите изисквания, приема следното:

Частната жалба е подадена в срок от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана 1 по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:

Производството по гр.д. № 13224/2015 г. на СГС, ГО, I -11 състав е образувано по искова молба на „Юробанк България“ АД, с която ищецът е предявил против М. Д. и В. Д. иск с правно основание чл.422 от ГПК за признаване по отношение на ответниците, че дължат на Банката сумите както следва: главница за периода от 10.06.2012 г. до 15.06.2015 г. в размер на 148 921, 07 лв.; договорна лихва за същия период в размер на 37 278, 99 лв., банкови такси за периода от 19.03.2013 г. до 15.06.2015 г. в размер на 324, 58 лв., за които суми са издадени Заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 29.06.2015 г. по ч. гр. д. № 33790/2019 г. на СРС, 54 състав по извлечение от счетоводните книги на банката.

С нарочна молба от 09.12.2015 г. ищецът е уточнил, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, главницата с настъпил падеж била в размер на 3 898, 48 лв. за периода от 10.06.2012 г. до 15.06.2015 г., а поради настъпила предсрочна изискуемост в резултат на неплащане на 3 последователни вноски, предсрочната изискуемост на кредита била обявена на 06.04.2015 г.

По делото пред СГС е прието от съда като неоспорено от страните заключение на съдебно - счетоводна експертиза, съгласно което задълженията на ответниците към 01.11.2017 г. към ищеца са в размер както следва:

44 926.68 лв. главница, лихви в размер на 37 278.99 лв. и законови лихви в размер на 31 311.56 лв. Последната вноска по кредита е извършена на 03.09.2012 г., а кредиторът е осчетоводил сумата от общо 22 500 евро по приложени три бордера за валутен превод. С тази сума са извършени погасявания на падежирали задължения преди заповедното производство.

Задължението, посочено в счетоводните книги на банката за издаване на заповед за изпълнение е с отчетено погасяване на тази внесена сума.

Експертът е посочил в табличен вид датите на сторените плащания и в погасени на какво са осчетоводени, като е посочил, че за периода от 10.04.2007 г. до 19.07.2013 г. ответниците са погасили главница в размер на 37 713.76 лв., лихви в размер на 79 592.38 лв., а за периода от 08.05.2009 г. до 02.04.2013 г. – такси и застраховки в размер на 1 473.01 лв., общо погасените съдебни разноски са в размер на 21 435.31 лв.

С Решение № 1336 от 25.02.2019 г. СГС , ГО, I – 11 състав е признал за установено на основание чл.422, във вр. с чл.415 от ГПК, че М. Д. и В. Д. дължат солидарно на „Юробанк България“ АД сумите както следва: предсрочно изискуема главница в размер на 44 926, 68 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.06.2015 г. до окончателното й изплащане, сумата от 37 278, 99 лв. договорна лихва за периода от 10.06.2012 г. до 15.06.2015 г., такси за периода от 19.03.2013 г. до 15.06.2015 г. в размер на 84.58 лв., за които суми е издадена посочената по – горе заповед за незабавно изпълнение. Искът е отхвърлен за разликата над посочените суми до размера на присъдените от заповедния съд.

2

С Решение №11619 от 21.07.2020 г. САС е потвърдил първоинстанционното Решение, а с Определение № 60600 от 27.07.2021 г.

ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивното Решение.

С молба от 04.07.2023 г. ищецът е поискал тълкуване на първоинстанционното Решение, като е посочил, че при постановяване на същото, съдът, макар да не го бил посочил изрично, е взел предвид стореното погасяване в резултат на постъпилите по изпълнителното дело суми.

С Решение № 261140 от 13.09.2023 г. СГС е оставил молбата на ищеца без уважение, като е посочил, че постановеното от първоинстанционния съд Решение № 1336 от 25.02.2019 г. е ясно и недвусмислено, а в производството по тълкуване не е допустимо да се обсъджат правни доводи относно предмета на спора и доказателствата, както и оплаквания за допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закон.

С молба от 06.03.2024 г. ответниците са поискали издаване в тяхна полза на обратен изпълнителен лист, като са посочили, че ЧСИ Я. бил превел на ищеца сумата от 121 060.24 лв., която не само била достатъчна за покриване на притезанието му, но и Банката получила повече от дължащото й се.

С последваща молба от 10.04.2024 г. М. Д. и В. Д. са поискали да им бъде издаден обратен изпълнителен лист срещу „Юробанк България“ АД за следните суми:

-103 994,39 лв., представляваща разлика между главницата от 148 921.07 лв., за която е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 33790/2015 г. на СРС, и действително дължимата такава в размер на 44 926, 68 лв. съгласно влязлото в законна сила след инстанционен контрол Решение на СГС;

-240 лв., представляваща разликата между сумата за банкови такси по изпълнителния лист и действително дължимите такива според акта на съда;

-3 790, 49 лв. държавни такси по заповедното производство, тъй като сумата е включена в присъдените с Решението разноски от 1645, 80 лв.;

-сумата от 3 993, 44 лв. адвокатско възнаграждение за заповедното производство, като сумата е включена в присъдените с Решението разноски от 1645, 80 лв.;

-сумата от 16 245, 75 лв. надплатена главница по изпълнителното дело пред ЧСИ Я., явяваща се разлика между събраната въз основа на Решението на СГС в размер на 44 926, 68 лв.;

-240 лв., представляващи разлика между събраните по разпределението такси в размер на 324, 58 лв. и дължимите съгласно Решението в размер на 84, 58 лв.;

-2 351,03 лв., представляващи реално дължимите такси по т.20 от 3

ТТР към ЗЧСИ;

-2 351, 51 лв., явяваща се разлика между събраното в рамките на изпълнителното дело адвокатско възнаграждение и реално дължимото се такова според съдебното Решение;

-387,25 лв., представляваща разлика между събраните такси по изпълнителното дело и действително дължимите се съгласно съда;

-сумата от 3078,05 лв. недължими, но събрани по изпълнителното дело по протокола за разпределение от 09.11.2016 г.;

-сумата от 1091,17 лв. събрани без основание по протокола за разпределение.

С Определение от 04.09.2024 г. съдът е оставил молбите на ответниците без уважение, като е приел, че разпоредбата на чл.245, ал.3 от ГПК не следва да намери приложение в случая, тъй като постъпилите в погашение на дълга суми по изпълнителното дело било взето предвид от вещото лице, изготвило заключението на съдебно – счетовдната експертиза, прието по делото пред СГС, като съдът е възприел изцяло заключението при постановяване на своето решение.

Въззивният съд намира определението за правилно и съобразено със закона.

Съгласно константната практика на ВКС, а и според задължителните разяснения, дадени в т.13 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, свързани с приложението на чл.245, ал.3, изр. II от ГПК, обратен изпълнителен лист по чл.245, ал.3, изр.2 ГПК се издава за "връщане на сумите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение" и по-конкретно, получени въз основа на разпореждането за незабавно изпълнение по чл.418 ГПК, като за издаване на обратния изпълнителен лист е от значение дали в изпълнителното производство са събрани суми от длъжника, от които да е постъпило плащане на взискателя, както и дали тези суми подлежат на връщане предвид влязлото в сила решение за отхвърляне на установителния иск или на определението за прекратяване на производството по делото.

В конкретния случай, с влязлото в сила след инстанционен контрол Решение № 1336 от 25.02.2019 г., СГС е признал за установено на основание чл.422 ГПК, че М. Д. и В. Д. дължат солидарно на „Юробанк България“ АД сумите както следва: предсрочно изискуема главница в размер на 44 926, 68 лв., ведно със законната лихва, считано от 16.06.2015 г. до окончателното й изплащане, сумата от 37 278, 99 лв. договорна лихва за периода от 10.06.2012 г. до 15.06.2015 г., такси за периода от 19.03.2013 г. до 15.06.2015 г. в размер на 84.58 лв., като тези суми са част от вземанията, за които са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Съдът е постановил решението, позовавайки се на установената 4 съдебна практика, че съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене, т.е. СГС е установил наличие на вземане у ищеца в посочените размери след съобразяване на твърдяното от ответниците погашение на дълга в резултат на принудителното изпълнение върху собственото им имущество. Да се приеме обратното би означавало да се пререши спора, което е в разрез със забраната чл.299 от ГПК.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че СГС е постановил решението по чл.422 ГПК, като е взел предвид приетото и неоспорено от процесуалния представител на ищците заключение на съдебно – счетоводна експертиза, на която последните не са поставили допълнително въпроси, в т.ч. и дали ищецът е осчетоводил получени от ЧСИ при разпределение парични суми, постъпили в рамките на изпълнителното производство.

С оглед горното, поради съвпадение в крайните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Съдът намира, че пътят на защита на длъжниците, при твърдение, че взискателят е получил повече от дължимото, е предявяване на осъдителен иск за връщането му, като актът на съда би послужил за изпълнителен титул за принудителното реализиране на притезанието им.

Така мотивиран, Софийският Апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №265 771 от 04.09.2024 г. на СГС, ГО, I-11 състав, постановено по гр.д.№13 224 от 2015г.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5