Решение № 396 от 17.10.2022, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 396 гр. С., 17.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., III СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана К. Димова при участието на секретаря ВИКТОРИЯ В. МУСТАКОВА като разгледа докладваното от Светлана К. Димова Административно наказателно дело № 20222230200688 по описа за 2022 година Производството е по повод жалба на Д. М. Г. против НП № 6183/11.11.2021 г. на Директора на ОД МВР С., с което на основание чл. 209а, ал.1 от ЗЗ е наложено наказание „Глоба“ в размер на 300 лева за нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Моли да бъде отменено обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

Жалбоподателката, редовно призована се явява лично и с упълномощен процесуален представител адв. С. К. от АК –С..

В съдебното заседание органа издал обжалваното наказателно постановление не изпраща свой представител, който да вземе становище по жалбата.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно, като непротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 17.10.2021 г. около 00:30 часа служители от РУ на МВР- С., били нощна смяна и във връзка с постъпил сигнал извършили проверка в кафе-клуб „Делийт“, намиращ се в гр.С., ул.“Ц.С.“ №1.Проверката била във връзка с получен сигнал за работа на посоченото заведение въпреки въведената забрана за това във връзка с наличната епидемия от Ковид в страната.във връзка с контролиране спазването на противоепидемичните мерки в страната.

При пристигането си полицейските служители установили, че извън заведението се чува музика,навън има лица,които говорят помежду си, а вътре се намират голям брой посетители. Вратата на заведението била отворена и достъпа свободен. Полицейските служители започнали да 1 извършват проверка на намиращите се там посетители като установили,че това са общо 35 лица, между които и жалбоподателката в настоящото производство. На всеки от посетителите била извършена проверка на документите за самоличност, след което били уведомени ,че следва да се явят на 18.10.2021 г. в сградата на РУ гр.С. за съставяне на АУАН за нарушаване на наложените със заповед на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки.

За извършената проверка била съставена докладна записка срегистрационен № 1670Р-27164/17.10.2021 г.

На 18.10.2021 г. жалбоподателката Д. Г. се явила в сградата на РУ С., където дала сведение за случилото се и и бил съставен.

Въз основа на установеното по време на проверката и посочената докладна записка й бил съставен АУАН затова, че на 17.10.2021 г. около 01:30 часа кафе-клуб „Делийт“ не е изпълнила въведените с т.I.15 от Заповед РД

01-748/02.09.2021 г. на министъра на здравеопазването противоепидемични мерки по чл.63, ал.4 от ЗЗ, поради което е извършила нарушение на разпоредбата на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето и й съставил АУАН № 194169/18.10.2021 г.

Въз основа на издадения АУАН, на жалбоподателката Д. М. Г. било издадено наказателно постановление № № 6183 /11.11.2021 г. на Директора на ОД МВР С. за нарушение на чл.209а, ал.1 от ЗЗ и на основание чл.209а, ал.1 от ЗЗ й наложил наказание „Глоба“ в размер на 300 лева.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно, като непротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото, а именно актосъставителят П. П. и свидетелите Н. П.. Дава вяра и на показанията на св.

Д. С./изготвил докладната записка и присъствал при установяване на нарушението /, Й. Т., И. С., С. Т.,всички служители на ОД на МВР С. и присъствали при извършване на проверката, доколкото същите взаимно се допълват и не си противоречат помежду си относно основните подлежащи на доказване факти. Всеки един от тях е категоричен ,че при проверката са били установени голям брой празнуващи лица, проверката е била в час от денонощието, който не е разрешен и въпреки въведената забрана за това със Заповед на Министъра на здравеопазването. Съдът приобщи към доказателствения материал и показанията на разпитаните по делото св.

Виктория Златева и св.П. П., тъй като същите са категорични и не отричат ,че жалбоподателката е била в заведението където е прекарала вечерта както и,че при пристигането на полицейските служители както те така и жалбоподателката са се намирали в заведението . Действително твърдят ,че са били пред него,а не вътре но това не променя факта,а и свидетелките не 2 отричат,че преди това жалбоподателката е била в заведението и е присъствувала на събиране .

Съдът дава вяра и на писмените доказателства по делото и в частност на изготвената докладна записка .

По делото е безспорно установено, че на 17.10.2021 година около 01, 30 часа, сутринта жалбоподателката се е намирала в питейното заведение „Делийт“, находящо се в гр.С., на улица „Ц.С.“ №1.

Установено е ,че освен не я в заведението е имало още 34 лица като между тях е бил и управителя на заведението както и, че от заведението се е чувала силна музика, а вратата е била отворена и достъпа по него възможен.

Съдът счита, че при така установеното, АНО правилно е приел, че е налице нарушение на чл. 209а, ал.1 от ЗЗ и е ангажирал административната отговорност на жалбоподателката поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето ( в сила от 14.05.2020 г.), при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал.1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. В ал. 3 са предвидени хипотези на непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, а разпоредбата на ал. 4 предоставя правомощие на Министъра на здравеопазването да въвежда със Заповед временни противоепидемични мерки по предложение на Главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1. В изпълнение на горното в Раздел I.т.15 от З аповед № РД-01-748 от 02.09.2021 г. на Министъра на здравеопазването са въведени противоепидемични мерки на територията на Република България за срок до 31.10.21г. , във връзка с епидемичната обстановка, създадена от разпространението на COVID-19 на територията на страната.

В посочената т.15 от Заповедта е въведена противоепидемична мярка изразяваща се в указания относно посещенията в заведенията за хранене и развлечения по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма, игрални зали и казина като в същите се допускат посещения само в часовия интервал от 07.00ч. до 23.00ч , при спазване на отС.ие от 1.5м между облегалките на столовете на съседните маси, попускане на не повече от 6 души на една маса и носене на защитни маски за лице от персонала.

От своя страна санкционната разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, предвижда, че който наруши или не изпълни въведени от Министъра на здравеопазването или от Директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал.4, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.

В конкрения случай е безспорно установено, че жалбоподател ката е била в посоченото заведение, установено е, че това е било в 01. 30 ч. както и, че заедно с нея в заведението са били още 35 лица. Установено е ,че в 3 заведението е присъствувал и управителя му както и,че е имало обслужващ персонал .

Съдът не приема за основателно твърдението ,че жалбоподателката не следва да носи административна отговорност защото е присъствувала на частно тържество, за което според нея посочената Заповед не важи и не следва да задължава лицата присъствували на тържеството да я спазват.

На първо място посоченото заведение има статут на заведение за хранене и развлечение по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма и за всеки един от посетителите му каквато се явява и жалбоподат елката важи забраната и ограниченията въведени с т.15 от Заповед № РД-01-748 от 02.09.2021 г. на Министъра на здравеопазването.

На второ място в т.15 от Заповед № З аповед № РД-01-748 от 02.09.2021 г. на Министъра на здравеопазването е посочена изрична забрана за посещение в заведение след 23.00ч., а видно от докладна записка № 1670Р27164/17.10.2021 година по описа на РУ С. жалбоподате лката е установена в заведението в 01.30 ч.

На трето място следва да се отбележи,че направеното възражение за липса на основание за ангажиране на административната отговорност на жалбоподателя, тъй като в заведението се е провеждало частно парти и то не е работило като заведение е напълно неоснователно и като такова не може да се приеме като достатъчно за оневиняване на жалбоподателя. В посочената Заповед са разграничени посещенията и въведените в тяхна връзка забрани както при посещение в питейно заведение, така и при организиране на събирания от частен характер. Провеждането на последните е уредено в т.16 от Заповедта, а тези изразяващи се в посещение на питейно заведение в т.15 от Заповедта. Смесването на двете с обяснението,че се касае за частно събиране, но организирано на територията на питейно заведение, съдът приема като опит за оневиняване и заобикаляне на закона, но не и като основание за оневиняване на нарушителите. Противното би водело след себе си пълна невъзможност за осъществяване на контрол по изпълнение на въведените със Заповедта на Министъра на здравеопазването ограничения и даване на възможност, всеки посетител и всеки собственик на питейно заведение да заобикаля закона с обяснението, че в момента на проверката провежда частно събиране. В конкретния казус лицето е установено в питейно заведение, ведно с още 34 човека, извън разрешения часови диапазон и в присъствието на управителя на заведението и обслужващ ги персонал, което напълно съответства с описаната фактическа обстановка, както в АУАН, така и в обжалваното НП и налага извод за нарушение на ЗЗ.

По отношение на оспорването от процесуалния представител на жалбоподателката за допуснати процесуални нарушения при съставянето на НП, съдът счита за неоснователни поради следните съображения:

Доказателствената тежест при административно наказателни дела лежи върху АНО и той е този, който следва в хода на съдебното дирене да докаже допускането на нарушението на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето от страна на санкционираната. В тази връзка административно наказателния 4 орган доказа, че са спазени сроковете предвидени в чл.34 от ЗАНН. От изисканите и приложени по делото препис от книгата за наказателни постановления в РУ-С. с инв.№ 1805, информационна карта за наряда АП-624 за 16/17.10.2021г., както и разпечатка от Информационна система – административно наказателна дейност при ОД МВР С. за дата 11.11.2021 г., се установява, че няма разминаване в поредността на издадените НП като дата и номер, изходящия номер съответства на процесното НП, а атакуваното НП № 6183/21г. е издадено, въз основа на АУАН с бланков № 194169 от 18.10.2021 г. и налична резолюция от страна на Директора на ОД на МВР гр.

С. за налагане на глоба на жалбоподателката.

Съдът счита за неоснователно и възражението за липса на основание за носене на административна отговорност предвид,необходимостта от прилагането на принципа залегнал в разпоредбата на чл.3, ал. 2 от

ЗАНН,доколкото Заповед РД 01-748/02.09.2021 г. на МЗ е действала до 21.10.2021 г . Посочената като нарушена Заповед е с действие от 07.09.2021 г. до 31.10.2021 г.и към момента на извършване на нарушението същата е била в сила като е предвиждала конкретна забрана до неопределен кръг от лица.

Като общ административен акт тя е имала ограничено действие във времето и с отпадане на предварително заложения в нея срок (или с изринатата й отмяна) действието й е отпаднало, но това не обезсилва със задна дата правата и задълженията, които е пораждала през периода на действието си. Това би било така единствено ако е била обявена за нищожна, но такива данни не са налице по делото (в този смисъл Решение от 16.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 107/2020 г. на Административен съд – Габрово; Решение № 160 от 03.12.2020 г. по к. адм. н. д. № 152/2020 г. на Административен съд – Кърджали;