Акт от 28.11.2019, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№……… гр.Радомир, 28.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд-Радомир, гражданска колегия, ІІІ състав, в публичното заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

Районен съдия : Татяна Тодорова при секретаря: Илияна Стоева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 918 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът „А.з.к.н.п.з.“

ООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Р.Г.А.и Т.Я.К.чрез пълномощника си ю.к. А. е предявил обективи кумулативно съединени искове против Д.Ц.С. с ЕГН ********** ***.

В исковата молба се твърди, че е подал заявление по чл.410 от ГПК, като в негова полза била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, която била връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което е предявил иска.Сочи, че обстоятелствата, въз основа на които била издадена заповедта за изпълнение, бил подписан договор за кредит № 316706 от 06.11.2015 г. между „Ф.Б.“ ЕООД, в качеството му на кредитор и С., в качеството на кредитополучател, който бил сключен чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща, уеб-сайт) във формата на електронен документ и отношението било реализирано при спазване изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния подпис и Закона за електронната търговия.

Сочи, че действията по отпускане на заема, били описани в Общите условия, уреждащи отношенията между „Ф.Б.“ ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити. Твърди, че съгласно договора ответникът е декларирал, че приема всички условия посочени в преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по смисъла на чл.8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и Общите условия. Сочи, че със сключване на договора за кредит, кредитополучателят е удостоверил, че е получил, запознат е и се е съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифата на кредитодателя, както и с общите условия, неразделна част от договора. Твърди, че съгласно сключения договор за кредит на ответника бил отпуснат заем в размер на 600.00 лева, който следвало да бъде върнат ведно с лихвата, представляваща печалба на кредитора в размер на 138.00 лева, за срок от 360 дни и краен срок до 31.10.2016 г. Сочи, че с цел повишаване кредитоспособността си „Ф.Б.“ ЕООД е предложил на ответника обезпечение, предоставено от Гарант – „Ф.Б.“ ЕООД, като на 06.11.2015 г. между гаранта и ответника бил сключен договор за гаранция № 316706, съгласно който, гарантът се задължавал в полза на кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на ответника, като се задължил солидарно с него. Сочи, че съгласно чл.5.8 от Общите условия, при неизпълнение задълженията на кредитополучателят, кредитора имал право да предяви претенциите си директно към гаранта, без да е необходимо предварително да е поискал удовлетворяването им от ответника. Твърди, че съгласно общите условия по договора за гаранция, ответникът се задължил да плати на гаранта такса за предоставяне на гаранцията в размер, определен в договора за гаранция, която била в размер на 462 лева. Излага доводи, че ответникът не е изпълнил договорното си задължение да върне отпуснатият му кредит, поради което кредиторът е поискал изпълнение от гаранта, който е погасил дължимата сума в пълен размер към кредитора, с което е встъпило в правата на кредитора. Твърди, че на основание чл.10, т.1-т.8 от Общите условия на ответника била начислена и административна такса за събиране на вземането, поради просрочие от ответника в размер на 100.00 лева.

Излага доводи, че на 01.12.2017 г. бил сключен договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и приложение Г от 01.12.2017 г. между ищеца и „Ф.

Б.“ ЕООД, по силата на който процесното вземане било прехвърлено в полза н. „А.з.к.н.п.з.“ ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности.

Твърди, че ответникът не е извършвал плащания по договора за кредит, поради което дължал на ищеца сума в общ размер на 1330.53 лева, от които главница в размер на 600 лева, договорна лихва в размер на 138.00 лева за периода от 06.12.2015 г. до 31.10.2016 г., административна такса за събиране на вземането в размер на 100.00 лева, такса за гаранция в размер на 462.00 лева, мораторна лихва върху непогасената главница в размер на 30.53 лева за периода от 01.11.2016 г. до 17.05.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Искането към съда е да постанови решение, по силата на което да признае за установено, че ответника дължи на ищцовото дружество по договор за кредит № 316706 от 06.11.2015 г. във връзка с договор за гаранция от 06.11.2015 г. сумата в размер на 600.00 лева – главница, сумата от 138.00 лева – договорна лихва за периода от 06.12.2015 г. до 31.10.2016 г.; сумата от 100.00 лева – административна такса за събиране на вземането, сумата от 462.00 лева такса за гаранция, сумата от 30.53 лева – мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 01.11.2016 г. до 17.05.2018 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, като им се присъдят направените по заповедното и исковото производство разноски.

С молба от 12.10.2018 г.ищецът е заявил, че оттегля претенцията си за мораторна лихва в размер на 30.53 лева.

В срока за отговор, ответника Д.Ц.С. чрез назначения му особен представител – адв. В.Б. е подал отговор на исковата молба, в който са релевирани възражения за недопустимост на иска, поради непредставяне на доказателства към исковата молба за сключен договор за кредит между „Ф.Б.“ ЕООД и ответника и за сключен договор между ответника и „Фератум Банк“ ЕООД, за който се твърди, че е погасило процесната сума, както и няма доказателства, че „Ф.Б.“ ООД, в качеството на гарант по договора за кредит е заплатил задължението на ответника, както и липса на доказателства за неговото уведомяване за изпълнението на дълга от негова страна, поради което е поискал от съда да прекрати производството по делото.

В отговора са оспорени предявените искове по основание и размер, като е поискано от съда да ги отхвърли изцяло. Заявено е становище, че ищеца и ответника не са в облигационни отношения, тъй като до знанието на ответника не е достигнала информация за цесията преди подаване на заявлението с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Твърди, че между ответника и „Ф.Б.“ ЕООД не са налице валидно сключени онлайн договор за кредит, както и няма доказателства ответникът да е усвоил сумата по кредита. Моли съда да отхвърли предявения иск изцяло, като неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищцовата страна не се представлява.

В съдебно заседание ответника – Д.Ц.С. се представлява от назначения му особен представител – адв. В.Б., която оспорва предявените искове и моли съда да ги отхвърли като неоснователни и недоказани.

Радомирският районен съд, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства и при спазване разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, от фактическа страна прие за установено следното:

Не се спори между страните, че на 29.05.2019 г. ищецът "А.з.к.н.п.з." ООД е подал до Районен съд-Радомир заявление с искане за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК против ответника Д.Ц.С. за дължими суми по договор за гаранция между “Ф. Б.” ООД и Д.Ц.С. от 06.12.2015 г. във връзка с договор за кредит № 316706 от 06.11.2015 г., въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 594/2018 г. на РдРС, по което в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 521 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 29.05.2018 г. против длъжника и настоящ ответник, с която е разпоредено последният да заплати на ищеца сумата от 600.00 лева – главница, представляваща задължение по договор за гаранция от 06.11.2015 г. във връзка с договор за кредит № 316706 от 06.11.2015 г., сумата в размер на 138.00 лева – договорна лихва за периода от 06.12.2015 г. до 31.10.2016 г.; сумата от 100.00 лева – такси; сумата от 462.00 лева – гаранция по кредитна сделка; сумата от 30.53 лева – мораторна лихва за периода от 01.11.2016 г. до 17.05.218г., законната лихва от подаване на заявлението в съда - 29.05.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, които вземания са цедирани с подписан на 01.12.2017 г. договор за покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2012 г. на ищеца. Заповедта за изпълнение е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на ищеца съдът е дал указания по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си, като иска е предявен в указания на страната срок.

От приетия и приложен по делото договор за придобиване покупко-продажба на отписвания на необслужвани потребителски кредити от 01.12.2017 г. се установява, че ,,Ф. Б.” ЕООД като продавач и ищеца като купувач са се съгласили, продавачът да прехвърля на купувача всички кредитни отписвания, колективно посочени като ,,П.”. В съответствие с уговореното в чл.3.2 от договора по делото е представено потвърждение за сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, както и пълномощно, по силата на което цедентът е упълномощил цесионера – ищец, да уведоми от негово име всички длъжници за извършеното прехвърляне на вземания с процесния договор за цесия и Приложение Г, което е неразделна част от него. В качеството си на пълномощник на цедента ищецът е изготвил уведомление, адресирано до ответника, в което изрично е отразено, че задължението му по процесния договор е изкупено от ищеца, поради което от момента на уведомяването той е неговият нов кредитор. Доказателства за връчване на същото преди образуване на настоящото производство не са представени от ищеца, но препис от него е връчен на назначения особен представител на ответника, ведно с останалите книжа към исковата молба.

По делото е представен и приет е договор за потребителски кредит № 316706/06.11.2015 г., по силата на който "Ф.Б." ЕООД е предоставил кредит в размер на 600 лева на Д.Ц.С., при договорена лихва в размер на 138.00 лева и ГПР в размер на 49.11 %, като кредитът е следвало да бъде погаси на 12 вноски всяка по 61.50 лева, при първа падежна дата на 06.12.2015 г. Договорът е подписан за кредитополучател с идентификационен номер 1862. Приложени са и договор за гаранция и Общи условия към договор за гаранция /поръчителство/, влизащи в сила на 01.06.2015 г. Прието е потвърждение от трето неучастващо по делото лице- "Ф.Б." ЕООД, относно изплащане на задълженията на ответника по договор за кредит № ./06.11.2015 г. от страна на поръчителя "Ф.Б." ЕООД.

По делото е изслушана и приета съдебно – икономическа експертиза, изготвена от вещото лице Б.П., от заключението на която се установява, че процесните суми не са платени и няма извършени плащания от кредитополучателя по процесния договор за кредит. Вещото лице е посочило размерът на всяко задължение по договора, които са както следва: неплатена главница в размер на 600.00 лева; неплатена гаранция по договор за гаранция от 06.11.2015 г. в размер на 462.00 лева; възнаградителна лихва по договор за кредит в размер на 138.00 лева за периода от 06.12.2015 г. до 31.10.2016 г. включително; административна такса за събиране на вземането в размер на 100.00 лева, и мораторна лихва за периода от 01.11.2016 г. до 29.05.2018 г. в размер на 29.50 лева, и общ размер на дълга от 1329.50 лева.

С молба от 12.10.2018 г.ищецът е заявил, че оттегля претенцията си за мораторна лихва в размер на 30.53 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства, както и изслушаната, приета и неоспорена от страните съдебно – икономическа експертиза.