Решение № 504 от 21.10.2025, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 504 гр. Монтана, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА В. Т.-ЕФРЕМОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело № 20251630101067 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл.344 ал.1 т. 3 от Кодекса на труда, във връзка с ал.225 ал.1 от КТ; чл.344 ал.1 т.3, във връзка с чл.225 ал.2 от КТ; чл.224 от КТ и по чл.86 ЗЗД.

Производството е по реда на чл.357 от КТ.

След допуснато изменение на иска:

Предявени са искове с правно основание чл.344 ал.1 т. 3 от Кодекса на труда, във връзка с ал.225 ал.1 от КТ; чл.344 ал.1 т.3, във връзка с чл.225 ал.2 от КТ; по чл.124 ал.1 ГПК, във връзка с чл.224 от КТ и по чл.86 ЗЗД.

Ищецът, И. Д. Н., ЕГН ********** и адрес за кореспонденция: гр. с адрес: гр. Монтана, ж.к. П. № 1, вх. Е, ет. 2, ап. 65, GЅМ ****, чрез процесуалния си представител адвокат Ц. С., вписана в АК – Бургас, е предявил иск срещу: РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – МОНТАНА, БУЛСТАТ:

****, със седалище: гр. Монтана. ул. „Марин Дринов“ № 2, ет. 4, представлявана от административния ръководител - районен прокурор Е. Е.

О..

С исковата си молба твърди, че с Районна прокуратура - Монтана имал сключен Трудов договор № 1 от 02.08.2010 г., съгласно който изпълнявал длъжността „Съдебен администратор“.

Договорът му бил прекратен на 04.01.2023 г. със Заповед № 4 от 04.01.2023 г. по описа на Районна прокуратура - Монтана на основание чл.

340а, ал. 6 от Закона за съдебната власт.

С Искова молба вх.№ 2174/01.03.2023 г. оспорил уволнението си пред Районен съд - Монтана като бил предявил искове по чл. 344. ал. 1. т. 1 и т. 2 от 1

Кодекса на труда. По образуваното гр. д. 20231630100524 по описа на РС Монтана са се отстранили всички съдебни състави, а делото е изпратено по реда на чл. 23, ал. 3 от ГПК от Окръжен съд - Монтана, за разглеждане от Районен съд - Лом. Районен съд - Лом не е уважил претенциите му по образуваното пред него гр. дело 20231620101098, като с Решение № 3/03.01.2024 г., постановено на 04.01.2024 г., е отхвърлил предявените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ срещу Районна прокуратура Монтана, като неоснователни.

С Решение № 482 от 08.08.2024 г. по в. гр. д. 20241400500391 по описа на Окръжен съд - В., изцяло е отменено Решение № 3 от 03.01.2024 г. по гр. д.

№ 1098/2023 г. на Районен съд - Лом, с което са отхвърлени, като неоснователни, предявените от него искове, като Окръжен съд - В. е признал за незаконно уволнението му и го е възстановил на заеманата преди уволнението длъжност „Съдебен администратор" в Районна прокуратура Монтана. След депозирана касационна жалба от страна на Районна прокуратура - Монтана, Върховния касационен съд в свое Определение № 1350 от 20.03.2025 г. к. гр. д. 20248002104475 по описа на съда за 2024 г. не е допуснал касационно обжалване на Решение № 482 от 08.08.2024 г. по в. гр. д.

20241400500391 по описа на Окръжен съд – В., с което последното е влязло в законна сила.

Въз основа на гореизложеното за него е възникнал правен интерес за предявяване на следните искове:

1. На основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда - обезщетение от работодателя в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, а именно - за периода от 04.01.2023 г. до 22.02.2023 г.

Считано от датата на прекратяване на трудово му правоотношение с Районна прокуратура - Монтана със Заповед № 4 от 04.01.2023 г. по описа на Районна прокуратура - Монтана - а именно от 04.01.2023 г. до 22.02.2023 г., е останал без работа. Това е видно от представената Трудова книжка Серия В, 852463, където последното вписано трудово правоотношение е именно с ответника – Районна прокуратура - Монтана.

Горното се потвърждава и от Служебна бележка изх. 60-05-107413/25.03.2025 г. на Агенция по заетостта в уверение на това, че е бил регистриран в Бюро по труда в периода от 06.01.2023 до 22.02.2023 г., както и от представената Служебна книжка № 1292 от 01.04.2004 г., Серия А, № 23126.

Видно от приложената Справка от 17.04.2025 г. - Данни за осигуреното лице И. Д. Н. за периода от 01.01.2022 г. до 31.12.2022 г., издадена от ТД Велико Търново е, че начисленият му месечен осигурителен доход през последния месец, предшестваш уволнението му - декември 2022 г. е 3785,54 лв. при 19 /деветнадесет/ работни дни. Или, среднодневното трудово възнаграждение за месец декември 2022 г. е в размер на 199,24 лв.

В посоченият период от 04.01.2023 г. до 22.02.2023 г. са 36 /тридесет и шест/ работни дни, или по 199,24 лв. на ден прави сума в размер на 7 172,64 2 лв. /седем хиляди сто седемдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки/ 2. На основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 2 от Кодекса на труда - за времето през което е работил на по-нископлатена работа разликата в заплатите при ответника - Районна прокуратура - Монтана и Регионално управление на образованието - Монтана към Министерство на образованието и науката за периода от 23.02.2023 г. до 03.07.2023 г.

ОБЩО РАЗЛИКА ЗА ПЕРИОДА ОТ 23.02.2023 г. до 03.07.2023 г. 7 005,98 лв.

3. На основание чл. 224 от КТ обезщетение за неизползван платен отпуск, за времето от 01.01.2023 г. до 22.02.2023 г.

Видно от т. 8 от последното двустранно подписано между него и ответника Допълнително споразумение № 44 от 26.05.2021 г. към ТД № 1/02.08.2010 г. е, че се е договорил с работодателя му - Районна прокуратура Монтана, за 40 /четиридесет/ дни платен годишен отпуск, или при 12 /дванадесет/ месеца, по 3,33 дни на месец, или за горния период от 01.01.2023 до 22.02.2023 г. са 7 /седем/ дни.

При среднодневно брутно трудово възнаграждение от 199.24 лв., прави сума в размер на 1 394,68 лв. - обезщетение за неизползван платен отпуск за времето от 01.01.2023 г. до 22.02.2023 г.

Видно от т. 2 на Заповед № 4 от 04.01.2023 г. по описа на Районна прокуратура - Монтана, е че ответника му е изплатил два дни неизползван платен годишен отпуск за 2022 г., но не и през времето през което е бил трайно безработен /регистриран в Бюро по труда/.

Съгласно Решение на Съда на Европейския съюз от 25.06.2020 г. по съединени дела С-762/2018 г. и С- 37/2019 г., което е задължително за българския съд на основание чл. 633 ГПК, работник/служител, който е уволнен незаконно, а по-късно възстановен на работа в съответствие с националното право вследствие на уволнението му със съдебно решение, има право да иска платен годишен отпуск в целия полагаем размер за периода от датата на незаконното уволнение до датата на възстановяването му на работа вследствие на тази отмяна, поради което работодателят дължи обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в случай, че уволнението е признато за незаконно и служителят е възстановен на работа, при последващо прекратяване на трудовото правоотношение на възстановения служител, за отпуска натрупана през периода от предходното му незаконно уволнение до възстановяването му на работа.

Видно от доказателствата по делото е, че на 23.02.2023 г. е започнал работа при друг работодател, с което задължението на ответника да му заплати платен годишен отпуск за останалия период, е отпаднало.

На 01.04.2025 г. се е явил в Районна прокуратура – Монтана, за да заеме длъжността „Съдебен администратор“, на която е възстановен, допуснат е до работното си място, и към момента работи при ответника.

Моли съда да постанови решение, с което за се осъди Районна прокуратура - Монтана с БУЛСТАТ **** и адрес на управление: гр. Монтана, 3 ул. „Марин Дринов“ № 2, представлявана от Е. Е. О. - административен ръководител, районен прокурор на Районна прокуратура - Монтана, да му заплати сумата от 15 573.30 лв. (петнадесет хиляди петстотин седемдесет и три лева и тридесет ст.), от която:

1. Обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за времето от 04.01.2023 г. до 22.02.2023 г. сума в размер на 7 172.64 лв. /седем хиляди сто седемдесет и два лева и шестдесет и четири стотинки/;

2. Обезщетение за времето, през което е работил на по-нископлатена работа на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 225, ал. 2 от КТ за времето от 23.02.2023 г. до 03.07.2023 г. сума в размер на 7 005,98 лв. /седем хиляди и пет лева и деветдесет и осем ст. /;

3. Да се признае за установено правото му да ползва платен годишен отпуск за периода от датата на незаконното му уволнение – 04.01.2023 година до възстановяването му на работа – 31.03.2025 година, както и да му заплати законната лихва върху дължимите обезщетения, за времето от дата поканата, а именно - 01.04.2025 г. до окончателното изплащане.

Претендира направените по делото разноски за всички инстанции, включително за адвокатско възнаграждение, съдебно-деловодни разноски, транспортни разходи и други.

Моли да се постанови предварително изпълнение.

Ответникът Районна прокуратура – Монтана, представлявана от административен ръководител Районен прокурор - Е. Е. О. - с административен адрес гр.Монтана, ул. „Марин Дринов“ № 2, в срока, предвиден за отговор взема становище по исковете.

Заявява, че предявените искове са допустими.

Предявените искове са частично основателни. Оспорва изцяло предявения иск с правно основание чл.224 от КТ.

Издадената Заповед № 4/04.01.2023г. на РП – Монтана, с която И. Д.

Н. е бил освободен от работа, считано от 04.01.2023г., е отменена от съда и същия е възстановен на работа.

С Решение № 482/08.08.2024г. на ОС - В. е отменено Решение № 3/03.01.2024г. на РС - Монтана. Уволнението е признато за незаконно и ищецът е възстановен на работа. С определение № 1350/20.03.2025г. ВКС не е допуснал касационно обжалване, поради което Решението на ОС - В. е влязло в сила.

В изпълнение на съдебния акт на 01.04.2025г. И. Н. се е явил на работа в РП - Монтана и към настоящия момент заема длъжността „Съдебен администратор“ в РП - Монтана.

Съгласно разпоредбите на чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца. Когато през времето по предходната алинея работникът или 4 служителят е работил на по-нископлатена работа, той има право на разликата в заплатите.

В конкретния случай, с оглед влезлия в сила съдебен акт, с който уволнението е признато за незаконно, безспорно се дължи обезщетение.

Оспорва иска за обезщетение на основание чл.224 от КТ, тъй-като законодателя е предвидил, че при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск. Обезщетението по предходната алинея се изчислява към деня на прекратяването на трудовото правоотношение. С оглед на това счита иска в тази му част за неоснователен, поради което го оспорва.

В представени писмени бележки, приема, че дължимото обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ е нетен размер на 5 870.71 лв., по чл.225 ал.2 от КТ – нетен размер от 4 704.05 лв., или за шест месечния период е от нетен размер на 10 574.76 лв., с приспаднат дължим данък от 10 % ДДФЛ, без фонд СБКО.

Моли съда да уважи иска до размера посочен от вещото лице с изключение на сумата за СБКО, която няма характер на постоянно трудово възнаграждение и не следва да се включва в сумата за брутното трудово възнаграждение за последния месец, въз основа на който се изчислява.

Вещото лице е дало отговор на въпроса относно ползваните от ищеца дни платен отпуск, за което е посочила, че разликата е от 24 дни.

Доказателствата по делото са писмени.

Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от вещото лице И. А., приета от съда и не оспорена от страните.

След приемане заключението на вещото лице и направено искане от процесуалния представител на ищеца, на основание чл.214 ал.1 ГПК е допуснато изменение на предявените искове както следва:

По чл.225 ал.1 от КТ – осъдителен иск за изплащане обезщетение в размер на 6 633.71 лв.;

Разпечатката съдържа 57 от 107 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/0ccc1392-cc87-443c-8518-a603b7e37db3