Присъда № 3 от 06.10.2022, Районен съд - Елена
- Съд
- Районен съд - Елена
- Дело
- Наказателно от частен характер дело 43/2021
- Вид
- Присъда № 3
- Подписан
- 06.10.2022
- В сила
- 23.03.2023
- Състав
- ЕМИЛ БОБЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 182, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл. 36, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 78а · Наказателен кодекс
- чл. 78а, ал. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 82, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 88а · Наказателен кодекс
- чл. 88а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
МОТИВИ към ПРИСЪДА № 3 по НЧХД № 43/2021 год. по описа на ЕРС
Постъпила е тъжба от С.Д.Х. с ЕГН **********, от гр. Елена, подадена чрез пълномощник - адв. Р.В. от ВТАК, против Д.К.Н. с ЕГН **********, с постоянен адрес в ********* за извършено от него престъпление по чл. 182, ал.2 от НК.
В тъжбата се твърди, че в Съдебно-изпълнителна служба при Еленския районен съд е образувано изпълнително дело № 42/2020 год. за изпълнение на определения със съдебно решение по гр. Дело № 267/2019 го. По описа на ЕРС режим на лични отношения между бащата Д. Н. и детето А. Д.ов К..
Твърди се също така, че в момента грижи за детето полагат родителите на майката С. Х., която е упълномощила с нотариално заверено пълномощно майка си Л.Д.Х. да се грижи и отглежда детето А. К. и да упражнява в пълен обем родителските й права.
В тъжбата се излага твърдения, че детето живее на определения адрес в гр. Елена и от този адрес винаги, когато бащата е изразил желание, е могъл да взема детето в определените от съда дни.
С тъжбата се твърди, че последното предаване на детето е било в петък – 09.04.2021 год. и бащата е следвало да върне детето в ******* в понеделник на 12.04.2021 година. Въпреки задължението му да спазва определения със съдебното решение режим на лични отношения, бащата не е върнал детето А.
К. в дома му в гр. Елена и дори към момента на подаване на тъжбата ( 21.04.2021 год.) то все още е при него. Твърди се, че към тази дата (21.04.2021 год.) детето не е посещавало детска градина в гр. Елена, поради това, че бащата го е задържал при себе си в с. К..
В тъжбата тъжителката сочи още, че последния случай не е единичен, като бащата системно нарушава режима на лични отношения тъй като или отива да взема детето в дни, които съдът не е определил, или го връща покъсно или по-рано от определения за това ден. Твърди, че Н. след като е взел детето на 09.04.2021 год., е заявил, че „няма да върне детето и не го интересуват никакви решения“, както и че реално към момента не се знае как е детето, с кого е и как е. Тъжителката твърди, че на 20.04.2021 год. детето А. е успяло да се обади по телефона на дядо си, като е плачело и е искало дядо му да отиде да го вземе, след което разговора неочаквано е бил прекъснат, като се предполага, че са му отнели устройството. Тъжителката сочи в тъжбата си, че с тези си действия бащата нарушава определените родителски права в полза на другия родител.
Предвид така изложеното е подадена тъжбата, като се моли съдът след като се убеди в истинността на твърдяното, да постанови присъда, с която да признае Д.К.Н. с ЕГН ********** от ******** за виновен в това, че е извършил престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК като е осуетил изпълнението на съдебно решение относно упражняването на родителски права, определени 1 с решение по гр.дело № 267/2019 год. по описа на Районен съд – Елена, като на 12.04.2021 год. не е върнал на определеното от съда местоживеене в гр.
Елена детето А. Д.ов К., род. Не 13.04.2017 год., като престъплението продължава да бъде извършвано и до деня на подаване на тъжбата, като му бъде наложено наказание предвидено в закона.
Към тъжбата са приложени писмени доказателства: 1. Копие от пълномощно с което С.Д. Х. упълномощава Л.Д.Х.; 2. Копие от пълномощно с което Л.Д.Х. преупълномощава адв. Р.К. В.; 3. Доказателства за внесена ДТ за образуване на НЧХД; 4. Копие от пълномощно с което С.Д.Х. упълномощава адв. Р.К. В..
С молба от 08.02.2022 год. адв. Р.В. в качеството й на упълномощен процесуален представител на тъжителката С. Х. прави доказателствени искания, а именно да бъде изискана справка от ДСИ гр. Елена по изпълнително дело № 24/2021 год., да бъде изискан доклад от Социална служба – гр. Елена по отношение на малолетното дете А. К., както и да бъде допуснат до разпит един свидетел при условията на довеждане.
Депозиран е писмен отговор от подсъдимия Д.К.Н. чрез адв. В.Д. от ВТАК – редовно упълномощен, в който се излагат доводи относно невиновно поведение от страна на Н., като се моли същия да бъде оправдан. С отговора са направени доказателствени искания, а именно: да бъдат допуснати до разпит при условията на довеждане двама свидетели; да се изиска от РС Елена гр. Дело № 267/2019 год., както и да се изиска от ДСИ при РС – Елена изпълнително дело № 42/2020 год.. Към отговора е приложено пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
В съдебно заседание частният тъжител чрез упълномощеният си повереник – адвокат Р.В. от ВТАК, поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като счита същото за доказано по безспорен и категоричен начин. Излага доводи в тази насока, като предоставя на съда да прецени вида и размера на наказанието, което следва да бъде наложено на подсъдимия. Претендира разноски.
В съдебно заседание подсъдимият се представлява от адвокат В. Д. от ВТАК – редовно упълномощен. Подсъдимия в предишно съдебно заседание се явява, като дава обяснения по повдигнатото с тъжбата обвинение. В обясненията си пред съда подсъдимия не се признава за виновен, като твърди, че действително е вземал детето, което му се е обадило по месинджър и е заявило, че не иска да стои при баба си (майката на тъжителката), като бабата Л. му е казала по телефона да отиде и да вземе детето, при което той отишъл и го вземал. Твърди, че след като са се прибрали в с. К. с детето, той се е обадил на тъжителката по телефона, която в този момент се намирала в Германия, като й заявил, че детето е при него тъй като не иска да стои при баба си Л.. Тогава тъжителката попитала детето къде иска да стои – при баща си или при баба си в гр. Елена, като детето отговорило, че иска да стои при баща си и при кака си А.. Твърди, че не е върнал детето при бабата (майката 2 на тъжителката), тъй като детето не искало да ходи при нея. Твърди, че винаги при телефонни разговори майката питала детето дали иска да ходи при баба си в гр. Елена, като то винаги отговаряло, че не иска и тогава тя му казвала, че щом не иска да ходи там, да стои при баща си.
Защитника на подсъдимия счита, че повдигнатото обвинение не е доказано по безспорен и категоричен начин, като не е осъществен състава на чл. 182, ал. 2 от НК. Сочи, че подсъдимия не е върнал детето съгласно определения със съдебното решение ред поради обективни причини. Излага доводи в тази насока. Молят подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото обвинение. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Тъжителката С.Д.Х. и подсъдимия Д.К.Н. нямат сключен граждански брак, но са живеели на семейни начала. От съвместното им съжителство на семейни начала са родени две деца - А. Д.ова К.а (родена на 21.02.2013 год.) и А. Д.ов К. (родена на 13.04.2017 год.). След раждането на второто дете в отношенията между двамата настъпва неразбирателство, като С. Х. напуска семейното жилище в с. К. заедно с малкото дете (А.) и се установява да живее при родителите си в г. Елена, а дъщерята А. остава да живее с баща си – подсъдими Н..
Поради неразбирателството относно упражняване на родителските права по отношение на децата, Х. и Н. са завели гражданско дело в РС – Елена. С протоколно определение от 16.06.2020 год. по заведеното Гр. Дело № 267/2019 год. по описа на РС – Елена, влязло в законна сила, съдът е одобрил постигнатата между страните спогодба, според която местоживеенето на малолетното дете А. Д.ов К. с ЕГН ********** се определя при майката С.Д.Х. с ЕГН ********** на адрес гр. Елена, .....
Според одобрената от съда спогодба, родителските права спрямо малолетното дете А. Д.ов К. се предоставят на майката С.Д.Х., като за бащата Д. Н. К. с ЕГН **********, с адрес с. К., общ. Елена, ул. **** се определя следния режим на лични отношения с детето, а именно: всяка втора и четвърта седмица от месеца от 17.00 часа в петък до 17.30 часа в понеделник, както и 20 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, половината от Коледната и Великденската ваканция.
Още на 13.07.2018 год. майката С. Х. с нотариално заверено пълномощно е упълномощила майка си Л.Д.Х. (Г.М.Х. с ЕГН **********, да се грижи и отглежда детето А. Д.ов К. с ЕГН ********** и да упражнява родителските права спрямо това дете в пълен обем. Пълномощното е безсрочно.
На 09.04.2021 год. (петък от втората седмица на месеца), съобразно определения режим на лични отношения с постигнатата по гр. дело № 267/2019 год. по описа на ЕРС, подсъдимия Д. Н. е взел детето А., като го е отвел в дома си в с. К.. Детето е било предадено на бащата от бабата Г.М.Х., 3 като към този момент майката С. Х. била извън страната. Съобразно спогодбата подсъдимия Н. е трябвало да върне детето на 12.04.2021 год.
(понеделника) до 17.30 часа на адреса на местоживеенето на майката – *******. Това обаче не се е случило, като детето не е било върнато на адреса нито на 12.04.2021 год., нито по-късно, като на 21.04.2021 год. майката С. Х. чрез адв. Р.В. от ВТАК е подала пред ЕРС тъжба за извършено от Н. престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК.
В хода на съдебното следствие по искане на страните бяха допуснати и разпитани в качеството на свидетели Г.М.Х. (майка на тъжителката С. Х.) и Н.И. Н.а (майка на подсъдимия Д. Н.). В показанията си пред съда св. Х. твърди, че подсъдимия често нарушавал определения от съда режим на лични отношения с детето А., като имало случай когато не е идвал да го вземе или пък идвал да го вземе в дни извън определените. Твърди, че действително през м. април 2021 год. Н. взел детето и не го е върнал в определения срок, а го е върнал едва на 18.05.2021 година. Твърди, че Н. е вземал през 2021 год. детето около рождения му ден и не го е върнал, като се е наложило да се търси съдействието на съдебен изпълнител и едва с помощта на съдебен изпълнител детето е било върнато принудително. Заявява, че не й е известно дъщеря й С. да е давала разрешение и съгласие на бащата Д. Н. детето А. да стои при него извън определения режим на лични отношения, като С. никога не й е казвала за такова съгласие. Твърди, че след като детето е било предадено чрез съдебен изпълнител през м. май 2021 год., майката С. била в България и е заминала за Германия през м. ноември, след което подсъдимия Н. отново е вземал детето и не го е върнал.
Св. Нела Н.а твърди пред съда, че е запозната с определения режим на лични отношения на сина й Д. с малолетния му син А.. Твърди, че тъй като детето имало рожден ден на 13.04 - вторник и ставало на четири години, бащата и семейството решили детето да остане при бащата в с. К. и да изкара рождения си ден със сестра си А., която живеела при баща си и да не го връщат в понеделника. Свидетелката заявява, че са се обадили на дядото на А. в гр. Елена и са му заявили, че искат детето да остане при баща си за рождения си ден. Твърди също така, че подсъдимия тогава се е обадил на тъжителката С. в нейно присъствие, като й заявил, че иска да отпразнува рождения ден на сина им А. заедно в с. К. и тогава С. се съгласила и дала разрешение. Свидетелката заявява, че подсъдимия и тъжителката били в добри отношения и се разбирали и С. завявала, че след като детето иска да остане при баща си, то нямало проблеми и можело да остане при него.
По делото по искане на процесуалния представител на тъжителката бе изискано изготвяне на социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Елена.
По искане на страните съдът изиска и приложи заверени копия от изпълнителни дела № 24/ 2021 год. и № 42/2020 год. по описа на ДСИ – гр.
Елена. Изискано бе и Гр. дело № 267/2019 год. по описа на РС – Елена, но 4 същото бе върнато поради провеждане на съдебни заседания по самото дело.
Горната фактическа обстановка се установи от показанията на свидетелите Г.М.Х. и Н.И. Н.а, от обясненията на подсъдимия, от изготвения социален доклад, както и от останалите, приложени към делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съдът намира за безспорно доказано от събраните по делото доказателства е, че подсъдимия Д.К.Н. със своето деяние, е осъществил от обективна страна състава на престъпление по чл. 182, ал. 2 от НК, доколкото на 12.04.2021 год. в гр. Елена, като родител на малолетното дете А. Д.ов К., с ЕГН **********, не изпълнил съдебно решение по Гр.д. № 267/2019 год. по описа на РС – Елена относно лични контакти с дете, като не върнал на определеното от съда местоживеене в гр. Елена детето А. К., което е взел на 09.04.2021 година.