Определение № 333 от 11.09.2026, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 333 гр. Велико Търново, 11.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ СТОЯНОВА

Членове:

ЖЕНЯ ИВАНОВА

ВАЛЕРИ СЪБЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Въззивно частно наказателно дело № 20264000600273 по описа за 2026 година Въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид следното:

Производство по чл.440 ал.2 от НПК.

Въззивното производство е образувано по частна жалба от Началника на Затвора Плевен против определение № 500/17.08.2026г., постановено по ЧНД № 464/2026год. по описа на Плевенски окръжен съд, с което А. М. С. е условно предсрочно освободен. В жалбата се твърди, че се твърди, че атакуваното определение незаконосъобразно. Като доводи се излагат отрицателното становище за поправянето на осъдения, за неизпълнение на плана към присъдата и за налично наказание, срокът на което не е изтекъл към настоящият момент. При лишеният от свобода се наблюдава непостоянство в поведението и начин на живот в рестриктивна среда. Тепърва е заложено преместването му в общежитие от открит тип, където да бъде наблюдаван и да се прецени поведението на С. в по- свободна среда. Все още, според началника на затвора има зони с дефицит, които не са преодолени напълно и работата следва да продължи. Ето защо иска въззивният съд да отмени постановеното определение и да остави без уважение молбата на осъденото лице за условно предсрочно освобождаване.

След като се запозна с частната жалба, атакуваното с нея определение и с материалите по делото, въззивнният съд намира за установено следното:

1

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт подлежащ на контрол, поради което е допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е и основателна.

От приложените към делото доказателствата, включително и досието на лишеният от свобода Алеш М. С. се установява следното:

Осъденият изтърпява общо наказание от двадесет и пет години лишаване от свобода за деяния по чл. 199 ал.2 т.2 и по чл. 339 ал.1 от НК, наложено с присъда по НОХД 34/2010г. на ОС Търговище и влязла в законна сила на 02.02.2011г.Определен е първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието.

Начало на изпълнение на наказанието е на 18.02.2011г., но преди това спрямо С. е била взета най- тежката мярка за неотклонение. Видно от приложената по делото справка към 02.07.2026год. лишеният от свобода е изтърпял фактически 16 години, 6месеца и 25 дни от наказанието лишаване от свобода, зачетени чрез работа 4 години, 5 месеца и 17 дни и му остават да търпи към 25.08.2026г. 3 години, 9 месеца и 25 дни лишаване от свобода.

От затворническото досие на осъдения А. С. се установява също, че по време на изтърпяване на това наказанието в Затворите е и наказван и награждаван. Последното му наказание е със заповед № 2926/10.11.2025г. на Началник Затвора Плевен и към настоящият момент наказанието не е изтекло.

Със заповед № Л-2093/02.12.2019г. на Началника на Затвора Плевен е променен режима на изтърпяване на наказанието от „Строг“ в „Общ“.

Съгласно приложеното становище от Началника на Затвора, осъденият е постъпил в затвора със средни стойности на риск от рецидив 53т. Към настоящият момент този риск е редуциран с три точки и е 50г. Но пред това е бил редуциран до 40т. От становището е видно, че се наблюдават позитивни промени в дефицитните зони. Касае се за зоните отношение към правонарушението – лишеният от свобода приема отговорността за извършеното деяние, но все още не осъзнава напълно факторите, допринесли за криминалното му поведение, омаловажава стореното и прехвърля вината върху странични обстоятелства; трудова заетост – продължително време е полагал труд, но след 06.01.2025г. не е бил включен в трудов процес; начин на живот и обкръжение - към настоящият момент не се включва в мероприятия, 2 поддава се на негативни влияния от други лишени от свобода; междуличностни отношения – наблюдава се склонност към конфронтация при неудовлетвореност на интересите му; умения за мислене – все още не осъзнава в достатъчна степен проблемите и алтернативите за справяне с тях.

В становището е посочено, че при С. се наблюдава непостоянство в поведението и начина му на живот. Общува избирателно и показва добро поведение, но едновременно с това е автономен, честолюбив и със завишена самооценка. Към настоящият момент е налице регрес в поведението, изразяващ се в неглижиране и неизпълнение на целите и задачите, заложени в плана към присъдата, основно свързани с внасяне на положителни корекции в мисленето и поведението, включване в специализирана групова работа и трудов процес.

На този етап Началникът на затвора Плевен не е установил да са налице достатъчно доказателства за пълното поправяне и е изразил отрицателно становище за условно предсрочно освобождаване. Посочил е, че тепърва е предвидено преместване на лишеният от свобода в общежитие от открит тип и наблюдаване на поведението му в такава среда, което е част от прогресивната пенитенциарна система.

Изложеното до тук се установява и от проведения пред първостепенния съд разпит на ИСДВР в качеството на свидетел – Д. Н..

Основното, на което набляга инспектора е непостоянството в поведението на лишеният от свобода и това, че към настоящият момент той изцяло неглижира плана към присъдата си. Специализираната работа със С. все още не е приключена, тъй като той трябва да покаже едно трайно състояние и непостоянството в поведението му следва да бъде преустановено.

Едновременно с това св. Н. сочи, че С. не е системен нарушител и спазва установения ред, отнася се с уважение към администрацията на затвора. Но е изключително честолюбив и се опитва да прехвърля вина. Съдът е изискал изготвянето и на пробационен доклад за лишеният от свобода С.. Съгласно отразеното в него тъй като е налице непостоянство в поведението, регрес, неглижиране и неизпълнение на целите и задачите, заложени в плана на присъдата са предложени различни форми на работа с лишения от свобода и в случай на УПО продължаване на корекцията с налагане на пробационна мярка „задължителна регистрация по настоящ адрес“.

3

По делото е приобщена и експертна оценка от инспектор психолог към Затвора Плевен за А. С. и неговото актуално психично и емоционално състояние. От нея се установява, че се касае за егоцентрична личност, чиито нагласи и действия са насочени към следване на личен интерес и изгода.

Стреми се да предразполага към себе си, като е възможно да злоупотребява доверие и да изопачава факти. Причините за грешките си търси извън себе си - в другите, в условията, в обстоятелствата. Със силно завишена самооценка и поведение, което се характеризира със социална обиграност и манипулативност.

Съдът е преценил необходимост и събирал допълнително доказателства, като е разпитал в качеството на свидетели Б. Н., М. М. и А. Д..

От показанията на първите двама се установява, че те са изтърпявали наказание лишаване от свобода със С. и го определят като добър човек, който избягва конфликти. Св. Н. след излизането си от затвора управлява заведение и е изразил готовност да вземе на работа С. ако бъде условно предсрочно освободен. Твърди да е продължил отношенията си със С., които се изразяват в телефонни разговори, но след излизането от затвора и отрича да го е посещавал в затвора. Що се касае до св. Д., тя сочи че има близки лични отношения с лишения от свобода. Освен това двамата заедно са издали стихосбирка с любовна лирика, редовно го посещава и подпомага. Окръжният съд е съзрял и необходимост като е назначил изготвяне и на съдебнопсихологична експертиза по делото, с която да бъде извършено експертно изследване на личността на А. С.. Заключението на тази експертиза не се намира в противоречие с изложеното от психолозите към затвора Плевен. Напротив, констатациите се припокриват. Вещото лице също е приело завишено преживяване на собствената значимост и чувствителност към външна оценка, наличие на повърхностност и егоцентрични и себесъхранителни тенденции и затруднения в дълбоко емоционално свързване и съпреживяване. Посочено е също, че С. в обичайни ситуации има добър волеви и поведенчески контрол, но в условия на повишен стрес /флустрация е с риск от импулсивно и недостатъчно добре осмислено отреагиране, отслабен поведенчески контрол и гневно –агресивни реакции.

Анализирайки събрания доказателствен материал по делото първостепенният съд е приел, че са налице предпоставките осъденият А. С. да 4 бъде условно предсрочно освободен.

Настоящият състав на въззивният съд намира изводът на решаващият съд за необоснован.

Безспорно е, че осъденият е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание двадесет и пет години лишаване от свобода. Безспорно се установява не само започнала, но и значително напреднала положителна тенденция по отношение поведението на осъдения С., постигната в рамките осъществяване на плана към присъдата.

Същевременно не може да бъде пренебрегнат факта, че положителната промяна не е завършена. На първо място не е извървян целият път на прогресивната пенитенциарна система с цел ресоциализация на лишения от свобода, като все още последният етап не е реализиран – преместването на осъдения в общежитие от открит тип, където поведението му да бъде наблюдавано. На следващо – установено е от всички доказателствени източници, че С. проявява непостоянство в поведението си. Освен това видно е, че макар да е имало една по- значителна редукция на риска от рецидив, сега в това отношение е налице регрес. По делото е установено непълно изпълнение на плана към присъдата и наличието все още на дефицитни зони – те са основно в сферите, отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение, междуличностни проблеми, образование и умения за мислене.

Всичко това предполага работата по изпълнение на плана към присъдата да продължи, за да се повишат ресурсите за социално вграждане на лишеният от свобода. Едновременно с това следва да се отбележи, че остатъкът от наказанието – три години девет месеца и двадесет и пет дни е все още повече от значим на фона на извършеното от него деяние - едно от най- тежките предвидени в НК.

Всичко изложено до тук обосновава извода, до който достигна настоящият състав на въззивния съд, че все още не може да бъде прието по несъмнен начин, че е налице втората изискуема кумулативно предвидената в чл.70 ал.1 от НК предпоставка, а именно с примерното поведение и честното отношение към труда да е дал доказателства за своето поправяне. Поправяне и превъзпитание, макар и започнало и напреднало в определена степен, не е постигнато в неговата пълнота, предвид всички констатации по отношение на осъдения, включени в разпоредбата на чл. 439 а ал.1 и 2 от НПК. Дефицитните 5 зони, върху които следва да се работи все още са налице. С. следва да осмисли вината и отговорността през призмата на собственото си поведение. Трябва да работи върху постоянство в поведението си, а също така и върху самоконтрола и самокритичността. Очевидно, че работата с осъдения в условията на затвора следва да продължи. За да се приеме, че съществуват предпоставките за условно предсрочно освобождаване, следва по делото да са събрани толкова категорични доказателства за поправянето и превъзпитанието на лишеният от свобода, че същите да не дават възможност да се приеме, че има дори и малка вероятност за осъществяване на други противоправни действия и с категоричност да се приеме, че има трайно изградени позитивни навици, привички и мислене, каквито следва да има всеки един гражданин. Такава категоричност видно от становището на Началника на затвора, разпита на ИСДВР, експертното становище, включително и пробационен доклад по делото не се установява. Не може да бъде подценяван факта, че служителите от администрацията на затвора са тези, които са в ежедневен контакт и комуникация с осъденото лице и именно те са тези, от чиито показания, доклади и становище може да се установи започнал ли е процес на проправяне и ако е започнал дали същият е завършил.

Очевидно точно такова подценяване е извършено от първостепенния съд, разгледал делото.