Разпореждане № 168006 от 17.11.2024, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 168006 гр. София, 17.11.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П.П.С. като разгледа докладваното от П.П.С. Частно гражданско дело №

20241110159913 по описа за 2024 година

РАЗПОРЕДИ:

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

№

17.11.2024 година

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД състав град София

IIІ ГО, сто петдесет и пети

На седемнадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С. като разгледа докладваното от съдия Петя П.Стоянова гражданско дело № 59913 по описа за 2024 година на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 от ГПК и е образувано по заявление, подадено от „...........” ООД, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. София, район 1

„............ представлявано от управителя Н.П.П., за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение против Х. Р. К., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „..........., за сумата от 700 лв. - главница по Договор за паричен заем № 868136 от 26.05.2023 г., сумата от 46,10 лв. - възнаградителна лихва за периода от 26.05.2023 г. до 01.09.2023 г., сумата от 189,90 лв. договорна неустойка за периода от 26.05.2023 г. до 01.09.2023 г., сумата от 142,73 лв. законна лихва за забава за периода от 01.08.2023 г. до 01.09.2024 г., сумата от 175 лв. – неустойка за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.10.2024 г. до окончателното заплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

След запознаване със заявлението и приложените към него доказателства съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С разпореждане от 17.11.2024 г. съдът е уважил заявлението на заявителя за издаване на заповед за изпълнение за сумата от 700 лв. - главница по Договор за паричен заем № 868136 от 26.05.2023 г., сумата от 46,10 лв. - възнаградителна лихва за периода от 26.05.2023 г. до 01.09.2023 г., сумата от 142,73 лв. - законна лихва за забава за периода от 01.08.2023 г. до 01.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.10.2024 г. до окончателното заплащане на сумата, както и за направените по делото разноски в размер на 53,22 лв.

По отношение на искането за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК за сумата от 189,90 лв. - договорна неустойка за периода от 26.05.2023 г. до 01.09.2023 г., сумата от 175 лв. – неустойка за забава, съдът намира следното:

В производството по реда на чл. 410 от ГПК не е необходимо прилагане на документи, като е достатъчно твърдение от страна на заявителя, че длъжникът не е изплатил определена сума, както и посочване на основанието, на което същата се претендира.

Съобразно с новелата на чл. 410, ал. 3 от ГПК заявителят е приложил към заявлението договор за потребителски кредит от 26.05.2023 г., който намира правното си основание в чл.

9 от ЗПК, а длъжникът в настоящото производство има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Новелата на чл. 7, ал. 3 от ГПК, обн. ДВ, бр. 100 от 2019 г., закрепваща служебното начало, възлага на съда да извърши проверка за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, но същевременно задължавана съда да осигури възможност на страните да изразят становище по тези въпроси. Заповедното производство е формално и едностранно до издаване на заповед от съда. Ето защо съдът намира, че в рамките на заповедното производство не може да се осигури състезателност на страните и възможност да изразят становище по въпроси, свързани с отделни клаузи в договор, страна по който има качеството на потребител по смисъла на закона, в случая на Закона за потребителския кредит, който е специален спрямо Закона за защита на потребителите. Претенциите за присъждане на договорна неустойка и неустойка за забава, съдът намира, че са в противоречие със закона, което обосновава и вероятна основателност на неравноправни клаузи. Ето защо и с оглед на гореизложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК и искането за издаване на заповед по реда на чл.

410 от ГПК за посочените суми следва да бъде отхвърлено.

2

Относно размера на присъдените по делото разноски, съдът е присъдил такива съобразно уважената част от претенцията, в съответствие с разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав, Р А З П О Р Е Д И :

ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение на „...........” ООД, с ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. София, район „............ представлявано от управителя Н.П.П., против Х. Р. К., с ЕГН **********, от гр. София, ж.к. „..........., за сумата от 189,90 лв. /сто осемдесет и девет лева и деветдесет стотинки/ - договорна неустойка за периода от 26.05.2023 г. до 01.09.2023 г., сумата от 175 лв. /сто седемдесет и пет лева/ – неустойка за забава.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок, който за заявителя тече от връчване на препис от разпореждането, а за длъжника – в двуседмичен срок от връчване на заповедта.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3