Разпореждане № 1950 от 17.04.2024, Окръжен съд - Варна

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1950 гр. Варна, 17.04.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Съдия:

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20243100500530 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид, следното:

Производството е по реда чл.413, ал.2 вр. с чл.418, ал.4 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на “Юробанк България“ АД, с ЕИК 000694749, със седалище и адрес управление: гр. София, бул.“Околовръстен път“ №260, чрез адв. Х. И., против Разпореждане №4224 от 30.01.2024г. по ч.гр.д.№1024/2024г. на Районен съд Варна, с която е оставено без уважение подаденото от жалбоподателят заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, против длъжника Ж. П. Ж., ЕГН ********** с адрес ***************** за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумите, както следва: 3159,07лева, представляваща изискуема главница по сключен между страните Договор за издаване на кредитна карта № ******** от *********., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.01.2024г. до окончателното й изплащане;

678,26лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 28.10.2022г. 16.10.2023г.; 354,51лева, представляваща обезщетение за забава за периода 28.10.2022г.- 16.10.2024г.; 245,49лева, представляваща сбор от такси за периода 10.12.2021г. – 08.07.2022г., от които - 45лева годишна такса за обслужване на платежен инструмент, съгл. раздел VIII, В, т.16, 170,49лева сбор от 8броя такси за надвишаване на кредитен лимит, съгл. раздел VIII, В, т. 7, 30 лева като сбор от 2бр.такса за блокиране на карта съгл. раздел VIII, В, т.5; 183,36лева- представляваща сбор от застрахователни премии за периода 23.12.2021г. до 28.06.2022г; 25,20 лева, представляваща обезщетение за уведомяване. Претендират се разноските направени в заповедното производство.

Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, защото е немотивирано и това съгласно постоянна е съдебната практика е основание за неговата отмяна, поради 1 неправилност на съдебния акт. Счита, че кредитополучателят е уведомен надлежно относно предсрочната изискуемост с нарочна покана, изпратена до обявения в договора адрес за кореспонденция, като изрично страните са приели възможността за фингирано връчване. Оспорва довода на заповедния съд относно необходимостта съдебният изпълнител да извършва връчване чрез работодател. Претендира се отмяна на атакувания съдебният акт, респективно постановяване на нов, с който да се уважи изцяло заявлението и издаде исканите заповед за изпълнение изпълнителен лист, ведно с присъждане на деловодни разноски.

На осн. чл. 413,ал. 2 от ГПК производството е едностранно, поради което насрещна страна не е конституирана.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е частично основателна, като съображенията за това, са следните:

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление, подадено от “Юробанк България“ АД срещу Ж. П. Ж. за суми по Договор за издаване на кредитна карта № ******** от *********.

За да отхвърли заявлението, заповедният съд е приел, че съдебният изпълнител, удостоверил връчването на уведомлението за предсрочна изискуемост, не е предприел връчване чрез работодател съгласно изискването на чл. 47, ал. 3 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 418, ал. 2 от ГПК незабавно изпълнение на издадена заповед за изпълнение се допуска само, ако представеният документ по чл. 417 от ГПК е редовен от външна страна и ако удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника – както е в настоящия случай. Видно от данните по т. 9, т. 12 и т. 14 от обстоятелствената част на заявлението, молителят е претендирал издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечение от счетоводните книги на банката, като се позовава на предсрочна изискуемост на задължението, считано от 16.10.2023 г., обявена чрез законовата фикция на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Съгласно постановките на ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС се изисква на длъжника да се връчи изявление за предсрочна изискуемост, като предпоставка за уважаване на заявлението.

Изборът на способ за връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост е предоставен на кредитора, стига да е положена дължимата грижа за откриването на длъжника (Решение по дело № С-327/10/17.11.2011 2 г.).

В случая кредиторът е избрал да връчи конститутивното изявление чрез съдебен изпълнител съгласно чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ. Видно от протокола на съдебния изпълнител за извършено уведомление № 1239/25.10.2023г. и приложените доказателства за връчване, на длъжника е изпратено съобщение на неговия настоящ адрес(съвпадащ с постоянния такъв), както и допълнително е изпратено съобщение по ел. поща. В приложената разписка е отразено, че адресът е посетен три пъти в рамките на три различни дни, включително и в почивен ден. Тъй като връчителят не е намерил лице, на което да връчи съобщението, е залепил уведомление на 29.09.2023г., на осн. чл. 47, ал.5 вр. ал. 1 от ГПК.

Съгласно чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ, частният съдебен изпълнител може да връчва всякакви покани, съобщения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения, а по разпореждане на съда - съобщения и призовки по граждански дела. Същевременно, в чл. 43 от същия закон е предвидено, че връчването на книжа се извършва при условията и по реда на чл. 37 – чл. 58 ГПК. По силата на посоченото препращане, за да се приеме, че е налице редовно връчване на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, следва да бъдат предприети последователно посочените в цитираните разпоредби от ГПК процесуални действия, разписани в ал. 1 до ал. 3 на чл. 47 ГПК /изм. с ДВ бр.

86 от 2017 г. /. Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗЧСИ както и чл. 431, ал. 3 ГПК, частният съдебен изпълнител има право на достъп до лични данни на длъжника, когато това е нужно за целите на изпълнението. Има се предвид с арг. от цит. разпоредба на чл. 431 ГПК /след изменението й с ДВ, бр. 86/2017 г. /, информация в съдебните и административните служби, в това число органите на НАП. Разпоредбата, даваща възможност за извършване на тези справки от ЧСИ се намира в частта за започване, спиране и прекратяване на изпълнение. Тези норми, чл. 431 ГПК, чл. 16 от ЗЧСИ са във логическа връзка с разпоредбата на чл. 74, ал. 4 от ДОПК, която предвижда възможности за достъпа до лична и осигурителна информация на ЧСИ, но само във връзка с образуваните изпълнителни дела. В този смисъл, съдът намира, че препращането в ЗЧСИ към разпоредбите относно връчването в ГПК, следва да се прилагат съответно на характера на производството и разпоредбата не може да бъде прилагана директно вкл. при връчване по възлагане на трето лице, какъвто е настоящия случай. Нещо повече, 3 разпоредбата на чл. 47, ал. 3 ГПК изрично визира като задължено лице съдът, поради което не следва да прилага разширително тълкуване на процесуалната норма.

В заключение, съдът намира, че изводите на първостепенния съд за неуведомяването изискуемостта на задължението по договора за кредит, са неправилни. При този извод съставът на въззивния съд следва да провери и останалите предпоставки за издаване на заповедта по чл. 411 от ГПК.

Съставът на въззивния съд намира, че представения документ по чл.

417, т. 2 от ГПК – извлечение от счетоводните книги е редовен от външна страна, като съдържа всички реквизити, изискуеми съгласно чл. 60, ал.2, т.1 до т.3 от ЗКИ.

Разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК предвижда възможност за отказ на съдът да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или добрите нрави, или в условията на т.3 на същата разпоредба ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. За наличието на тази отрицателна процесуална предпоставка се следи служебно, тъй като съдът още на фаза заповедно производство, следва да осъществи защита на по-слабата страна в договорните правоотношения.

Доколкото от съдържанието на представения Договор за издаване на кредитна карта ******** от ********., не се установява същият да е сключен в рамките на търговска или професионална дейност на длъжника, споразумението попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, доколкото не последния противоречи на специалния Закона за платежните услуги и платежните системи /отм., бр. 20 от 6.03.2018 г., в сила от 6.03.2018 г. Предвид смесения характер на договора, по отношение на кредитното правоотношение следва да намери приложение уредбата на ЗПК, а що се отнася до предоставяния платежен инструмент- кредитна карта, чрез която се усвоява кредита- от значение са правилата на Закона за платежните инструменти и платежните системи.

Със заявлението за издаване заповед за изпълнение заявителят е претендирал сборно вземане за такси, формирано от такса за обслужване на платежен инструмент, такса за надвишаване на кредитен лимит и такса за блокиране на кредитна карта

4

На основание чл.68, ал.1 от ЗПУПС, доставчикът на платежни услуги не може да начислява на ползвателите на платежни услуги такси за изпълнение на неговите информационни задължения или за предприемане на коригиращи и предпазни мерки, освен когато в глава пета е предвидено друго. Ако се допуска начисляване на такси, те се договарят между ползвателя на платежни услуги и доставчика на платежни услуги и трябва да съответстват на действителните разходи на доставчика на платежни услуги.

В случая таксите за обслужване на платежен инструмент за надвишаване на кредитен лимит и за блокиране на карта/кредитен лимит, не са от горепосочения характер, защото нито са свързани с информационните задължения на банката, нито са свързани с предприети при използване на платежния инструмент коригиращи и предпазни мерки. Въпросните задължения са свързани с обслужването/поддържането на самия платежния инструмент, за което доставчикът може да начислява такси. Доколкото въпросните такси не са свързани и с използване на картата при осъществяване на отделни транзакции, същите не попадат и в забраната на чл.68, ал.4 от ЗПУПС, съгласно която при платежни операции, извършвани чрез платежна карта или друг подобен инструмент, получателят не може да изисква от платеца заплащане на такси за използването на инструмента.

Не така стои въпроса, обаче по отношение претендираните разходи за уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост.

Въпросното вземане по съществото си представлява обезщетение за вреди от неизпълнение на задължението за погасяване на главницата по отпуснатия кредит, изразяващи се в разноски, които банката е направил за уведомяването. Тоест става въпрос за обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна загуба – реално сторените разходи от неизпълнението. Фактическият състав, от който възниква вземането за обезщетение обаче предполага установяване на договорно неизпълнение, претърпени вреди под формата на извършени разходи, причинна връзка между неизпълнението и вредите. Фактите от състава на правото на обезщетение за вреди в случая не могат да установяват посредством извлечението от счетоводните книги по чл.417, т.2 от ГПК. Дори и счетоводното извлечение, като извадка от търговските книги на кредитна институция, да е годно да установи размера на вредите, неизпълнението на 5 задължението по оказване на съдействие за връчването стои извън изпълнителното основание.

По отношение вземането за застрахователните премии, съдът съобразява, че застраховане е предложено на клиента чрез самия кредитор като представител на застрахователя, а предмет на застраховането е финансовия риск на кредитора. Самият договор не съдържа разпоредби относно застраховането, а същите са поместени в сертификат към групов застрахователен договор №************ Общият начин за учредяване на двете правоотношения поражда голяма вероятност потребителят да не е в състояние да възприеме последиците от множеството изявления, които е направил в хода на кредитирането. При сделка между неравнопоставени субекти, каквито са потребителите и доставчиците на кредитни и застрахователни услуги, добросъвестността изисква посредникът да разясни и предложи съдържание на клаузи, които да са разбираеми за потребителя.