Определение № 49139 от 27.11.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 49139 гр. София, 27.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110104262 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл.140, ал.1 ГПК.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими и необходими.

Следва да бъде уважено искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, тъй като с отговора на исковата молба ответникът е оспорил относими към предмета на делото обстоятелства, които са необходими за изясняването на спора.

Искането на ответника на основание чл. 183 ГПК за задължаване на ищеца да представи в оригинал Договор за кредит с приложенията към него, Извлечение от погасителен план с отразените по него плащания и поканата за доброволно изпълнение, изпратена до него, следва да бъде оставено без уважение, доколкото представените копия са четливи и са надлежно заверени от процесуалния представител на ищеца – юрк. Юлия Нешева.

С оглед извършеното оспорване от страна на ответника на Договор за кредит с приложенията към него, Извлечение от погасителен план с отразените по него плащания и поканата за доброволно изпълнение, изпратена до него, и на основание чл.

193, ал. 2 ГПК на ищеца следва да се укаже да заяви дали ще се ползва от оспорените документи.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проект за доклад по делото.

Така мотивиран и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца на основание чл. 193, ал. 2 ГПК, в едноседмичен срок от получаване на съобщението за настоящото определение, да заяви дали желае да се ползва от представените от него по делото Договор за кредит с приложенията към него, Извлечение от погасителен план с отразените по него плащания и поканата за доброволно изпълнение.

1

При неизпълнение на указанието, документът ще бъде изключен от доказателствата по делото.

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушването на ССчЕ със задачи, формулирани от ищеца с исковата молба, както и служебно поставен въпрос - Променян ли е размерът на уговорената възнаградителна лихва, както и на стойността на базовия лихвен процент (БЛП) по кредита, ако да – кога и при какви показатели. Какъв е дължимият размер на редовната лихва, съобразно първоначално уговореното, при депозит в размер на 500 лева, вносим от ищеца по сметка на СРС в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Виолета Стоянова Стоянова, тел. ***.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника на основание чл. 183 ГПК.

НАСРОЧВА делото за 17.02.2026г. от 15:40 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение.

На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от отговора.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Предявени са от ищеца „Тексим Банк“ АД срещу ответника Д. С. П. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати сумата в размер на 5457,98 евро, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 10200КР-АА-0720/12.12.2018 г., ведно със законната лихва за периода от 24.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 350,16 евро, представляваща договорна лихва за периода от 15.11.2023 г. до 24.06.2024 г., сумата в размер на 492,12 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 15.11.2023 г. до 22.01.2025 г., и сумата в размер на 46,02 евро, представляваща такса са връчване на уведомление чрез ЧСИ.

Ищецът „Тексим Банк“ АД твърди, че между него и Д. С. П. е сключен Договор за потребителски кредит № 10200КР-АА-0720/12.12.2018 г., по силата на който на ответницата е предоставен кредит в размер 15 000 евро, с краен срок за погасяване до 15.12.2025 г. Излага, че сумата е предоставена на заемателката еднократно на 12.12.2018 г., съгласно Мемориален ордер № АА – ***, като считано от 15.06.2023 г. същата била в неизпълнение на договорните си задължения за погасяване на месечни вноски по главница и лихва в общ размер на 2078,79 евро. Излага доводи, че на 25.04.2024 г. ответницата погасила еднократно само част от просрочените задължения като останалата част останала дължима и към настоящ момент. Ищецът посочва, че въз основа на това и на основание чл. 60, ал. 2 ЗКИ е обявил кредита за предсрочно изискуем, за което ответницата била уведомена чрез съобщение, връчено чрез залепване от ЧСИ Уляна Димоларова на 24.06.2024г. Наред със стореното уведомление чрез ЧСИ, ищецът уточнява, че е извършил такова и по електронната поща на ответницата – [email protected], която лично е посочила в попълнената от нея декларация – въпросник при сключване на процесния договор за кредит. С оглед на изложеното, обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите осъдителни искови претенции за останалата част, дължима съгласно договора за кредит, а именно: сумата в размер на 5457,98 евро, представляваща главница по 2

Договор за потребителски кредит № 10200КР-АА-0720/12.12.2018 г., ведно със законната лихва за периода от 24.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 350,16 евро, представляваща договорна лихва за периода от 15.11.2023 г. до 24.06.2024 г., сумата в размер на 492,12 евро, представляваща мораторна лихва за периода от 15.11.2023 г. до 22.01.2025 г., и сумата в размер на 46,02 евро, представляваща такса са връчване на уведомление чрез ЧСИ. Претендира сторените в производството разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответницата Д. С. П. е депозирала отговор на исковата молба, в който оспорва исковете като неоснователни. Оспорва твърдението, че главницата по кредита е предоставена от ищеца по собствената й банкова сметка, доколкото такава не била посочена в представения Договор за кредит. Оспорва доказателствената стойност на съсдържащата се в договора декларация. Счита договорът за кредит за бланкетен и неиндивидуализиран, притежаващ единствено качествата да уреди преддоговорни отношения за последващо сключване на заемен договор, поради което намира и че същият няма обвързваща спрямо нея сила.

Оспорва, че е уведомена за обявената от ищеца предсрочна изискуемост на кредита, като твърди, че съобщението не е достигнало до нея. Евентуално, намира, че ако се приеме съобщението за редовно връчено, то следва да касае единствено падежиралите и непогасени вноски по кредита. Оспорва, че подписите положени върху Договор за кредит с приложенията към него, Извлечение от погасителен план с отразените по него плащания и поканата за доброволно изпълнение, изпратена до ответника, са нейни. Релевира възражение за нищожност и неравноправност на процесния договор за кредит, погасителния план към него и рамковия договор за откриване на разплащателна сметка. Излага съображения, че клаузите не са индивидуално договорени, не е отразена методологията за формиране на БЛП, липсва клауза, предвиждаща възможността на потребителя да прекрати договора без неблагоприятни последици. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В тежест на ищеца по иска чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД е да докаже наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит между него и ответника с твърдяното съдържание, в т.ч. уговорка за възнаградителна лихва, получаване на паричната сума от кредитополучателя; уговорения начин за връщане на усвоените суми, падежа на уговорените дължими вноски за връщане на заема, настъпване на падежа на задължението за връщане на претендираните вноски по кредита и обявяването на кредита за предсрочно изискуем чрез уведомяване на ответника.

При установяване на горните факти, в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си за плащане на дължимите суми по договора.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главното парично задължение, настъпването на неговата изискуемост, както и размера на обезщетението за забава в размер на законната лихва.

Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на фактите, тежестта на доказване за които носят.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните 3 желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието (http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).

Медиацията е платена услуга.

Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.

Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, ***, ет. 2, ст. 204. Работно време за медиации - всеки делничен ден от 9 до 17 ч. Консултации с граждани вторник и четвъртък от 10 до 15 ч.; Дежурен медиатор - тел.02/ 8955423; За повече и нфо рма ц и я : Мариана Николова, Мария Г. - тел. ***, [email protected]; www.srs.justice.bg.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4