Решение № 66 от 09.05.2024, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Свищов, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Б. Стоянова при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Теодора Б. Стоянова Гражданско дело № 20244150100005 по описа за 2024 година

Съдът като взема предвид изнесеното в молбата, свидетелските показания и декларацията, както и представените писмени доказателства, приема за установено, следното:

Молителката Р. Д. Р. и ответника Т. Н. Ч. са родители на малолетното ни дете М. Т. Ч. , родено на 10.04.2017 г. Двамата са съжителствали, но не живеят заедно от лятото на 2018г. С решение № 206/ 25.09.2019 г., постановено по Гр.Д. №248/2019 г. по описа на Районен съд- Свищов упражняването на родителските права по отношение на детето М. е предоставено на нея и местоживеенето на дъщеря им е определено на нейния адрес, а на ответника е определен режим за лични отношения.Този режим е изменен с одобреното от съда споразумение , постигнато по Гр.Д. №163/2023 г. по описа на Районен съд- Свищов.Актуалният режим за лични отношения на ответника с детето М. включва възможност на бащата да взема детето през нечетни години в 10,00 часа на първия официален почивен ден за Коледните празници до 17,00 часа на последния официален ден от същите празници, със задължението му да взема и връща детето от и на адреса и в с. Ц.

На 23.12.2023 г. (събота) в 17, 00 часа ответникът взел детето М. от дома им в село Ц. За календарната 2023 г. последният почивен ден за Коледните празници е 27.12.2023 г. (сряда). В този ден, до 17,00 часа 1 ответникът следвало да върне детето М. в дома им в с.Ц.

През септември 2022 г. ответникът нарушил режима за личните му отношения с детето М., като не изпълнил задължението си да върне детето.

Затова на 23.12.2023 г. го помолила да върне детето на адреса според утвърденото от съда споразумение – до 17,00 часа на 27.12.2023 г. Той отговорил , че като на всеки жив човек можело да му се случат много неща- да се разболее, колата му да се повреди и трябвало да изчака, за да се види какво ще се случи. За нея това било заявен израз на намерението му отново да наруши режима за личните отношения с детето, като не върне детето в уговореното по споразумението време и място.

На 27.12.2023 г. около 15,00 часа позвънила на неговата майка, за да разбере към колко часа ще доведат дъщеря им в с. Ц. Тя отговорила, че колата им е повредена и че не знае кога ответника ще доведе М. при нея.За нея това било доказателство, че ответникът отново нарушава режима за личните му отношения с детето.

Затова, придружена от близки- св.Иван Иванов и св.Росен Д., заминала веднага за Пловдив. Потърсила и получила съдействие от полицията в Първо РУ на МВР- Пловдив, където представила документите относно режима за лични отношения на ответника с детето М. и обяснила създадената от ответника ситуация.

Била придружена от полицейски патрул в състав от двама униформени полицаи, както и от братовчед си.Същото се установява от изисканата от РП Пловдив преписка №241/2024г.

Като пристигнали на адреса на ответника, той устроил скандал . Крещял „ Боклук долен“, „Дано да те хване рак“, „С краката напред да те носят“, в смисъл, че и „пожелавал“ да бъда неизлечимо болна и да умре. Ставащото било неочаквано за молителката, особено поради присъствието на униформените полицаи.Тези крясъци били чути от детето М. и тя се разплакала.Полицаите многократно разпоредили на ответника да се успокои и да се съобрази, че притеснява и плаши детето, но той не изпълнил разпорежданията им.

Видели през отворената входна врата на апартамента, че ответникът влязъл в спалнята на жилището, откъдето се чувал плачът на М.. След това детето излязло в коридора на апартамента и докато обличало якето си, 2 ответникът му крещял „Виж я майката ти, дошла е да те вземе с полиция! Този боклук долен! Дано да я хване рак, дано да я носят с краката напред!“ Детето излязло от апартамента на ответника без ботуши, плачейки и тя го отнесла в автомобила. По-късно баба и донесла ботушите на детето и багажа. През цялото време детето плачело и криело лицето си в нея. През целия обратен път от Пловдив до дома им в с.Ц, общ.Свищов не успяла да успокои детето.

В следващите дни настъпили усложнения в нейното и на детето М. психично състояние, което наложило медицинското им диагностициране и прилагане на терапия.

Това поведение на ответника не е инцидентно. Страните по настоящото дело са били страни и по други дела със сходен предмет- с Решение №155/20.09.2018 г. по Гр.Д.№ 875/2018 г. на Районен съд- Свищов е издадена Заповед № 8/20.09.2018 г. за защитата от домашно насилие, със споразумение по НОХД № 372/2018 г. по описа на РС- Свищов ответникът е санкциониран за извършени от него престъпления по чл.296, ал.1 от НК и по чл.144, ал.3, вр.ал.1 от НК, по тъжба на молителката с обвинение по чл.130, ал.1 от НК било образувано НЧХД №426/ 2018 г. по описа на РС- Свищов.

Безспорно е , че отношенията на страните са крайно влошени , но същите следва да имат някаква комуникация при положение, че имат общо дете. В случая ответникът Т. Ч. не оспори , че на 27.12.2023 г. е отправил обиди и закани спрямо Р. Р.. Поведението си оправдава с обстоятелството, че бил много ядосан и не помни какво точно е казал, а относно детето – не видял, че то е наблизо и чува отправените реплики.

С оглед на гореописаното, съдът приема за установено, че е извършен акт на психическо насилие спрямо молителката Р. Р.. Отправени са и заплашителни реплики и закани - „ Боклук долен“, „Дано да те хване рак“, „С краката напред да те носят“ . Всичко това е изречено в силно раздразнено състояние от нарушителя Ч., както и на фона на едни техни влошени отношения от години , свързани с упражняване на режима за лични контакти на бащата Ч. с малолетното дете М. и практическото му изпълнение.

С оглед на гореописаното, съдът приема за установено, че е извършен 3 акт на психическо насилие спрямо малолетното дете М. Т. Ч. , доколкото детето е станало свидетел на упражненото насилие от баща му Т. Ч. спрямо майка му Р. Р..

Предвид интензитета на упражненото насилие, конкретната ситуация в която се е развило и обстоятелството, че лошите отношения на родителите не би следвало да пречат на връзката между детето и баща му,в какъвто смисъл е становището на ДСП Свищов, информацията, предоставена от ЦОП Свищов и разпита на психолога Е. С., съдът намира че няма основание да се налагат всички искани мерки за защита от домашно насилие по отношение на детето.

Налице са предпоставки за налагане на мярка по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН да се задължи извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо или в присъствие на малолетното дете М.. За останалите претендирани мерки няма основание да бъдат налагани. Не е оправдано налагане на забрана за Т. Ч. да приближава малолетното дете М., жилището което обитава и местата и за социални контакти и отдих. Първо страните живеят в различни населени места на голямо разстояние, което не предполага възможност за ежедневни срещи. Няма твърдения и данни за постоянно присъствие на Т. Ч. в гр.Свищов, или извършване на някакви действия от него, с които постоянно притеснява майката в присъствие на детето, за да се налага прилагането на този тип ограничителна мярка. Същият има определен режим за лични контакти, съгласно споразумение , постигнато по Гр.Д. №163/2023 г. по описа на Районен съд- Свищов , които не би могъл да реализира на практика , в случай че се приложи мярката за срещи в защитена среда и в присъствие на трето лице. В този смисъл е и заявеното от особения представител на детето М.-адв.И..

По отношение на молителката Р. Р. следва да се приложат следните мерки- по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН да се задължи извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея, да му се забрани да приближава на по-малко от 100 м Р. Д. Р., както и жилището с административен адрес в с. Ц, ул. „*, местата за социалните и контакти и отдих в същото населено място, както и посещаваната от дъщеря им М. Т. Ч. с ЕГН ** Целодневна детска градина в с. Ц, до където води и от където взема детето за обучението му в това учебно заведение за максимално предвидения срок, както и да не осъществява комуникация под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както 4 и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за същия срок.

Мерките по отношения на молителката са по интензивни, доколкото се установи че това агресивно поведението на ответника спрямо нея, не е инцидентно и всяка тяхна среща или комуникация води до конфликт.

Самият характер на Т. Ч. е по сприхав, агресивен , поради което същият следва да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева.

При този изход на делото, ответникът Т. Ч. следва да заплати на Р. Р. направените разноски в размер на 600,00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за защита от домашното насилие, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА Т. Н. Ч. от град ***, с ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на всякакви действия на домашно насилие спрямо Р. Д. Р. от село Ц, общ. ****, ЕГН ********** на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.

ЗАДЪЛЖАВА Т. Н. Ч. от град ***, с ЕГН ********** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на всякакви действия на домашно насилие спрямо М. Т. Ч. от село Ц, ул. „*****, с ЕГН ********** на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.

На основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН ЗАБРАНЯВА на Т. Н. Ч. от град ***, с ЕГН ********** да приближава на по-малко от 100 м Р. Д. Р. от село Ц, общ. ****, ЕГН **********, както и жилището с административен адрес в с.

Ц, ул. „*, местата за социалните и контакти и отдих в същото населено място, както и посещаваната от дъщеря им М. Т. Ч. с ЕГН ** Целодневна детска градина в с. Ц, до където води и от където взема детето за обучението му в това учебно заведение за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

5

ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН на Т. Н. Ч. с ЕГН **********, с адрес гр.****** да осъществява контакт с Р. Д. Р. с ЕГН **********, с адрес с.Ц Община Свищов, ул. „*, под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА.

ЗАДЪЛЖАВА Т. Н. Ч. с ЕГН **********, с адрес гр.****** да посещава специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева;

ОСЪЖДА Т. Н. Ч. от град ***, с ЕГН ********** да заплати на Р. Д. Р. с ЕГН **********, с адрес с.Ц Община Свищов, ул. „* направените по делото разноски в размер на 600,00 лева (шестстотин лева, 00 ст.).

ОСЪЖДА Т. Н. Ч. от град ***, с ЕГН ********** да заплати ДТ в размер на 25,00 лева (двадесет и пет лева) по сметка на СвРС, както и 5,00 лева (пет лева) – такса за издаването на изпълнителен лист.

Въз основа на решението да се издаде заповед за защита, която подлежи на незабавно изпълнение.

В заповедта за защита да бъдат вписани последиците от неизпълнението, съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗЗДН, а именно при неизпълнение на заповедта на съда полицейският орган констатирал нарушението задържа нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

ПРЕПИСИ от заповедта и от решението, да се връчат на нарушителя Т.

Н. Ч. с ЕГН **********, с адрес гр.******, на пострадалата Р. Д. Р. с ЕГН **********, с адрес с.Ц Община Свищов, ул. „*, на пострадалата М. Т. Ч. от село Ц, ул. „*****, с ЕГН **********, чрез своята майка и законен представител Р. Д. Р., ЕГН ********** и на РУ гр. Свищов, за сведение и изпълнение, за сведение и изпълнение.

6

ПРЕДУПРЕЖДАВА Т. Н. Ч. с ЕГН **********, с адрес гр.******, че при неизпълнение на тази заповед, ще бъде подведен под наказателна отговорност.

Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от връчването му на страните чрез Районен съд Свищов пред Окръжен съд Велико Търново.

Обжалването на решението не спира действието на издадената заповед.

Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________ 7