Присъда № 2 от 24.01.2025, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Мотиви към присъда рег.№2/24.01.2025 година, постановена по ВНОХД №359/2024 година по описа на Апелативен съд-Варна:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК

В настоящия стадий то е за трети път, при следната процесуална хронология:

І.С присъда №260006/04.09.2020 година по НОХД №134/2020 година подсъдимите Н. В., Р.С. и Т. Й. са признати за виновни в извършване на престъпление по чл.123, ал.1 от НК в условията на независимо съпричиняване, за което всеки един е осъден на по една година лишаване от свобода и лишаване от права, за всеки подсъдим е приложен чл.66 от НК в минималния срок. С присъдата са уважени два граждански иска от по 60000лв, ведно със законните лихви - възложени солидарно на В., С. и Й., направено е произнасяне по разноските и държавните такси.

Съдебният акт е обжалван от защитниците на тримата подсъдими с искане за въззивна намеса по чл.336, ал.1, т.3 от НПК, алтернативно – по чл.335, ал.2 от НПК.

С решение №260070/09.07.2021 година по ВНОХД №12/2021 година по описа на Апелативен съд-Варна присъдата е отменена поради допуснати съществени процесуални нарушения и делото върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд.

ІІ.С присъда №13/21.03.2023 година, постановена от състав на Окръжен съд-Варна по НОХД №669/2022 година подсъдимият Н. В. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.123, ал.1 от НК, защото на 26.04.2018г. в гр.Варна, като управител на „Ен ер груп“ООД, в условията на независимо съпричиняване с Р.С. – също управител на „Ен ер груп“ООД, както и координатор по ЗБУТ, причинил смъртта на Т. Т., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност – СМР, представляващи източник на повишена опасност, като:

1.Допуснал Т. Т. до извършване на самостоятелна работа в строителен обект - жилищна сграда в гр.Варна, без да му е проведен начален инструктаж, инструктаж на работното място и ежедневен инструктаж, в нарушение на членове 3; 11, ал.1; 12, ал.1 и ал.2; 13, ал.1; 15, ал.1 и ал.3 от Наредба № РД-072 от 16 декември 2009 година за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд;

2.Не осигурил на Т. Т., на длъжност „работник -строител на изолация", специално облекло за работа на височина - от две части и гащеризон, и лични предпазни средства за работа на височина -защитна каска, защитни обувки, защитен колан с осигурително въже, в нарушение на чл.284, ал.1 от КТ; чл.5, ал.1 от Наредба №3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания за безопасност и опазване на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място; чл.60, ал.1 и ал.2 от Наредба №2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи;

3.Не извършил проверка на Т. Т. на длъжност „работник - строител на 1 изолация" за ползване на специално облекло - от две части и гащеризон, и лични предпазни средства - защитна каска, защитни обувки, защитен колан с осигурително въже, в нарушение на чл.16, ал.1, т.7 от ЗЗБУТ;

4.Допуснал изграждането и пускане в експлоатация на рамково скеле, без паспорт/проект на фасадно скеле и без да отговаря на изискванията за безопасност, в нарушение на чл.87, ал.1 и ал. 2, чл.89, т.1, б.а и б.в, т.5 и т.6 от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

На В. е наложено наказание при условията на чл.54 от НК в размер на една година лишаване от свобода и една година лишаване от право да заема ръководна длъжност, свързана със СМР, изпълнението на първото наказание е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК с минималния изпитателен срок. В тежест на подсъдимия са два уважени граждански иска за неимуществени вреди от деянието от по 55000лв в полза на К. С. и на С. С., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й изплащане, държавна такса и разноски по делото.

По отношение на подсъдимия е постановено оправдаване във връзка с повдигнатото му обвинение за деятелност в условията на независимо съпричиняване с Т. Й..

Със същата присъда подсъдимата Т. Й. е оправдана по повдигнатото й обвинение по чл.123, ал.1 от НК – за това, че на 26.04.2018г. в гр.Варна, като технически ръководител на „Ен ер груп“ООД и в условията на независимо съпричиняване с Н. В. и Р.С. – всеки един от тях управители на „Ен ер груп“ООД, причинила смъртта на Т. Т., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност -СМР, представляваща източник на повишена опасност, като:

1.Допуснала Т. Т. до извършване на самостоятелна работа в строителен обект - жилищна сграда в гр.Варна, без да му е проведен начален инструктаж, инструктаж на работното място и ежедневен инструктаж - в нарушение на членове 3; 12, ал.1 и ал.2; 15, ал.1 и ал.3 от Наредба №РД-07-2 от 16 декември 2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и по чл.26, т.1 и т.4 от Наредба №2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи;

2.Не извършила проверка на Т. Т. на длъжност „работник - строител на изолация" за ползване на специално облекло - от две части и гащеризон, и лични предпазни средства - защитна каска, защитни обувки, защитен колан с осигурително въже, в нарушение на чл.24, ал.1 и ал.2 от Наредба №2 от 22 март 2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи;

3. Допуснала изграждането и пускане в експлоатация на рамково скеле без паспорт/проект на фасадно скеле и без да отговаря на изискванията за безопасност, в нарушение на чл.87, ал.1 и ал. 2, чл.88, ал.1 и ал.2 и чл.89, т.1, б.а - б.г от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

2

Присъдата е проверена по реда на глава ХХІ от НПК – по ВНОХД №210/2023 година, към чието образуване деволутивно действие са проявили протест на прокурор от първоинстанционната прокуратура и въззивна жалба от защитник на подс.В.. В резюме:

1)протестът се позовава на нарушение на материалния закон по отношение на под.Й. – аргументира се позиция, че същата е субект на престъплението по чл.123, ал.1 от НК в качеството й на технически ръководител на строеж на „Ен ер груп“ООД, в което длъжностно качество бездействала във връзка със задължения за инструктаж на пострадалия по ЗБУТ, за осигуряване на лични предпазни средства и безопасност при работа на височина. Заетите протестни съображения съответстват на искане по чл.336, ал.1, т.2 от НПК. Идентично нарушение се поддържа и по отношение на присъдата, съдържаща произнасяне по чл.304 от НПК спрямо подс.В. за причиняване на смъртта на Т. при условията на независимо съпричиняване с Т.

Й.. Протестът е насочен и към справедливостта на присъдата по отношение на подс.В. – с него се прави съответно искане по чл.337, ал.2, т.1 от НПК към кумулативното наказание. Поддържа се неправилност на присъдата в частта на разноските и държавната такса.

2)въззивната жалба на адв.В. е с апел второинстанционна намеса по чл.336, ал.1, т.3 от НПК, алтернативно – при условието на чл.335, ал.2 от НПК.

В допълнение по чл.320, ал.4 от НПК е мотивирана защитната позиция за допуснато с обжалваната присъда нарушение на материалния закон, т.к. подс.В. не би могъл да е субект на престъплението по чл.123 от НК, защото като управител на „Ен ер груп“ООД е изпълнил задължението си по Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи да назначи на строежа координатор по безопасност и здраве, включително към ЗБУТ преки задължения имал техническия ръководител в лицето на Т. Й.. Развити са и съображения в насока на съществени процесуални нарушения по чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, довели до приемане на фактически положения на деянието и авторството, които са лишени от доказателствена основа или пък са извлечени при незаконосъобразна оценка на доказателствата и техните източници.

С решение №43/30.03.2024г. по ВНОХД №210/2023г. присъдата по отношение на подс.Т. Й. е потвърдена, а по отношение на подс.В. – изменена, но само в частта на лишаването от свобода, което е намалено на осем месеца.

По касационна жалба на защитник делото е пренесено пред Върховния касационен съд – касационното производство е приключило с Р 494-20241н.о., с което въззивно решение №43/30.03.2024г. по ВНОХД №210/2023г. по отношение на подс.В. е отменено и делото е върнато за ново разглеждане във въззивния стадий със задължителни указания по приложение на закона.

В хода на пренията пред Варненския апелативен съд по настоящето ВНОХД №359/2024 година, прокурорът не поддържа протеста за увеличаване на наказанието на подсъдимия, а относно въззивната жалба на защитника заема становище за неоснователност. Представителят на публичното обвинение подчертава, че подс.Н. В. не би могъл изцяло да се дистанцира от ЗБУТ в „Ен ер груп“ООД, т.к. същият се явява съуправител на ЮЛ и работодател на пострадалия. Именно в очертаното качество, прокурорът 3 пледира, подсъдимият да е бездействал във връзка с допускането на неинструктирания, без облекло и лични предпазни средства Т. до работа, като причинната връзка на очертаното пасивно поведение с общественоопасната последица не се разкъсва от нарушенията на другия управител на дружеството.

Частният обвинител и граждански ищец С. също пледира по съществото на делото с искане съдебният процес да има край.

Защитните речи на адвокатите В. и Ж. са в унисон с аргументите от допълнението по чл.320, ал.4 от НПК. Адв.В. поддържа противоречие в мотивите по фактическата установеност на деянието с доказателствата по делото - в частност за възложената работа на пострадалия и за наличието на предположения относно мястото на падане, също за разграничението на отговорностите по ЗБУТ в „Ен ер груп“ООД, към които подс.В. нямал отношение. Защитникът атакува и обосноваността на присъдата по причинноследствения процес с финална позиция, че обвинението не е доказано по несъмнен и категоричен начин, затова подс.В. следва да бъде признат за невинен. В аналогична насока са съображенията и на адв.Ж., който в речта си отделя внимание на договора между „Ен ер джи груп“ООД и „Ен ер груп“ООД - сам по себе си опровергаващ възможността подс.В. да е субект на престъплението по чл.123, ал.1 от НК. С доводи и във връзка със спазване на нормативните разпоредби при изграждане на скелето, защитникът пледира за въззивно решение по чл.336, ал.1, т.2 от НПК.

В лична защита подсъдимият се присъединява към становищата на договорните адвокати, в последната си дума моли да бъде оправдан.

След като прецени изложените в протеста и във въззивната жалба съображения и провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт на основание чл.314 от НПК, настоящият въззивен състав прие следното:

В първата инстанция е проведено пълно съдебно следствие, в което са били проверени събраните в стадия на разследването доказателства и техните източници, доказателствената съвкупност е била попълнена с нови фактически данни и съдебни експертизи, след което окръжният съд е разрешил въпросите по чл.301 от НПК с проверяваната присъда. По инициатива на въззивния съд, в производството по глава ХХІ от НПК са извършени съдебни следствени действия, с изчерпването на които, обективната истина се счита за разкрита при следните фактически положения:

Дружествата „Ен ер джи груп“ООД и „Ен ер груп“ООД са регистрирани с предмет на дейност в областта на строителството. От учредяването им съдружници в тях били подс.Н. В. и Р.С. (починал на 14.08.2021г.). Двамата били управители и представлявали първото дружество поотделно, второто – заедно и поотделно.

Във воденето на дружествените дела имало разпределение – и в двете ЮЛ подс.Н. В. имал задължение към намиране на парцели за строителство, към документационния процес във връзка с проектирането и разрешенията за изграждане на сгради, към огледите и продажбите на обекти в тях, Р.С. от своя страна бил ангажиран фактически със строителството. Конкретно в „Ен ер груп“ООД С. осигурявал изпълнители на СМР, възлагал работата на работниците, плащал заплатите, осигурявал здравословни и безопасни 4 условия на труд, включително отговарял за инструктажа и за воденето на инструктажните книги (нови фактически положения по чл.316 от НПК).