Решение № 4530 от 17.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4530 гр. София, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Здравка Иванова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Теодора М. Петрова Въззивно гражданско дело № 20221100501545 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 4954 от 20.12.2021 г. , постановено по гр.д. № 38422/2021 г. по описа на СРС, ГО, 144 състав, е отхвърлен предявеният от „Софийска вода“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.

Младост 4, ул. „*******, сграда 2А иск с правно основание чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване по отношение на З. С. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. ******* II част, ******* съществуването на вземания в полза на ищеца за следните суми – 2872,08 лева, представляваща задължения за предоставени ВиК услуги за имот с кл. № 2800041109 и адрес в гр. София, ж.к. ******* II част,, ******* ведно със законната лихва от 17.3.2021 г. до изплащане на вземането, за които са издадени фактури за периода от 09.06.2012 г. до 08.10.2020 г. и са предмет на издадена по реда на заповедното производство заповед по чл. 410 ГПК от 26.03.2021 г. по ч.гр.д. № 15160/2021 г. по описа на СРС.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца – „Софийска вода“ АД, чрез процесуалния му представител – юрк. Т.Ч., в която излага доводи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на 1 съдопроизводствените правила и при неправилна интерпретация на събраните доказателства. Оспорва изводите на първоинстанционният съд за липса на доказателства, обосноваващи извода, че ответникът има качеството на „потребител“ на ВиК услуги за имота, доколкото по делото е представено заявление за промяна на титуляря на партидата. Претендира разноски.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника – З. С. С., чрез процесуалния му представител – адв. Ю. Г., с който я оспорва. Излага доводи, че обжалваното решение е правилно и обосновано, като същото е съобразено с доказателствения материал по делото. Поддържа, че както е приел и първоинстанционният съд, качеството на „потребител“ на ответника не е установено в хода на производството.

Твърди, че процесните вземания са погасени по давност, тъй като по отношение на тях приложима е тригодишна давност на основание чл. 111, б.

„в“ от ЗЗД. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на въззивен контрол съдебен акт, поради което същата е допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси въззивната инстанция е ограничена от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, в които следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо.

Първоинстанционният съд е сезиран с предявен по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 79 ЗЗД. В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за 2 изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, срещу която в срока по чл. 414 ГПК е постъпило възражение от страна на длъжника. Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

При така заявената претенция, на основание чл. 154, ал.1 ГПК в тежест на ищеца е било да установи при условията на пълно и главно доказване, че между него и ответника в производството е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на вода и отвеждане на отпадъчни води, както и че ищецът реално е доставил посочените ВиК услуги на ответника през исковия период и в твърдяното количество равно на претендираната сума. В тежест на ответника е било да установи факта на плащане на процесните суми, както и всички свои правоизключващи и правопогасяващи възражения.

За да отхвърли предявения иск, първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е ангажирал доказателства, обосноваващи извода, че ответникът има качеството на „потребител“ на ВиК услуги.

Съгласно § 1, т. 2, б. "а" и б. "б. " от Допълнителната разпоредба на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги "потребители" по смисъла на закона са: юридически или физически лица собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Такава дефиниция е дадена и в чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (наричана за краткост Наредбата), според който абонати, съответни потребители на услуги В и К, са отделните собственици на имоти и лица, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилищни имоти. В същия смисъл са и Общите условия на дружеството-ищец.

Настоящият съдебен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд относно обстоятелството, че по отношение на ответника не е доказано качеството му на потребител ВиК услуги, респективно, че липсват доказателства за възникнало валидно облигационно правоотношение между страните. Пред първоинстанционния съд е представено заявление за промяна на титуляр на партида от 18.08.2020 г., подадено от ответника, в което той изрично е посочил, че е собственик на процесния имот по силата на документ за собственост № 121, том I, рег. № 3887, дело № 105 от 2005 г. Доколкото в посоченото заявление се съдържа признание на неизгоден за ответника факт, който е от значение за правния 3 спор, съдът намира, че последният е придобил собствеността върху процесния имот през 2005 г., респективно, че е бил собственик на същия през исковия период. Следва да се има предвид, че предмет на предявения иск не е спор за собственост върху имот, поради което непредставянето на нотариалния акт за прехвърляне на вещни права върху имота, не обосновава извод за неоснователност на предявения установителен иск за съществуване на вземането.

С оглед на гореизложеното, въззивният съд намира, че страните са били обвързани от облигационна връзка през процесния период, възникнала по силата на публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собствениците на водоснабдителни и канализационни системи и от съответния регулаторен орган в съответствие с изискванията на Наредба № 4/14.09.2014 г.

Във връзка с доказателствената тежест на ищеца относно установяване на обема на доставените реално услуги и тяхната стойност, пред първоинстанционния съд е допуснато изслушването на съдебно-счетоводна експертиза. Съгласно заключението на вещото лице, процесният имот е водоснабден, като потреблението на доставяните в имота ВиК услуги е отчитано от проверител, а обемът на предоставените ВиК услуги за исковия период е 1390,23 куб.м., от които 1203,23 куб.м. в имота и 187 куб.м. – общи нужди. Отбелязана е и стойността на доставените услуги по периода. Според вещото лице, в съответствие с начислените количества, стойността на доставените ВиК услуги възлиза на 2872,08 лева, като няма данни за извършени плащания. Вещото лице е посочило и дължимите суми по фактури и периоди.

При тези доказателства, въззивният съд намира, че от доказателствената съвкупност по делото не се установява реалната доставка на ВиК услугите, чиято стойност ответникът дължи за исковия период. Този извод е обоснован от обстоятелството, че макар и неоспорено от страните, заключението на вещото лице единствено е направило преразказ на записите на количествата вода, описани във фактурите, издадени от ищца. Липсват доказателства за реалните отчети на водомерите в имота през процесния период, извършени ли са такива в присъствието на потребителя, съгласно нормативните изисквания, които да са съответни на отразените във фактурите данни за потреблението. В подкрепа на твърденията за доставка на посочените в исковата молба количества вода, не се представят карнетите за отчет на водомерите, подписани от ответника или негов представител.

По изложените аргументи, съдът приема, че от заключението на вещото лице се установява частично единствено правилността на извършените изчисления на база фактурираните от дружеството-ищец стойности, но не и наличието на реална доставка на ВиК услуги в процесния имот за исковия период. В изложения контекст, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск е неоснователен и правилно е бил отхвърлен от 4 първоинстанционния съд.

Доколкото крайните изводи на въззивния съд, макар и по различни съображения, съвпадат с тези на Софийския районен съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Своевременно страната е отправила искане за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в полза на адв. Ю. Г..

По делото е представен договор за правна защита и съдействие, както и пълномощно за учредяване на представителна власт в полза на адв. Г.. Ето защо, съдът намира искането за основателно, като в полза на адв. Г. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА вр. чл. 36, ал. 2 ЗА вр. чл.

7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /съгласно редакцията й към 07.02.2022 г. – датата на сключване на договора за правна защита и съдействие/, следва да се присъди сума в размер на 487,21 лева.

Воден от гореизложеното, съдът:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4954 от 20.12.2021 г., постановено по гр.д. № 38422/2021 г. по описа на СРС, ГО, 144 състав.

ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост 4, ул. „*******, сграда 2А, да заплати на адв. Ю. О. Г., ЕГН **********, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв сумата от 487,21 (четиристотин осемдесет и седем лева и двадесет и една стоинки) лева за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5