Решение № 372 от 26.05.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 372 гр. Бургас, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Жана Авр. Кметска като разгледа докладваното от Радостина П. Иванова Въззивно гражданско дело № 20262100500506 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивната жалба на ответницата О. Н. Г., гражданин на Р. Ф., код по БУЛСТАТ:*********, с адрес: гр. Н., к.к. С. б., в.с. С. с. *, вх. *, ет. *, ап. **, подадена чрез назначения й на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен процесуален представител адв.

Кирил Емилов Нешев- БАК против решение № 36 от 26.01.2026 г. постановено по гр. д. № 514/2025г. на Районен съд – Бургас, с което въззивницата-ответница е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на ищеца Етажната собственост на сграда с идентификатор *** в КККР, находяща се в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг-запад, в.с. „Сан Сити 1“ с председател на УС на ЕС Владимир Сергеевич, следните парични вземания, свързани с СОС с идентификатор *** по КККР на гр. Несебър: 1.) Сумата от 422.07евро, представляваща сбор от такси за фонд „Ремонт и обновяване“ за календарните 2022 г., 2023 г. и 2024 г., както и еднократна такса за Фонд „Асансьор“, ведно със законната лихва върху всяка една главница от датата на подаване на исковата молба – 15.04.2025 г. до окончателното им изплащане. 2.) Сумата от 435.58 евро мораторна лихва за периода от 01.10.2022 г. до 13.04.2025 г. върху дължимата главница за 2022 г.; 3.) Сумата от 159.01 евро мораторна лихва за периода от 01.08.2023 г. до 13.04.2025 г. върху дължимата за 2023 г. главница 2023 г.; 4.) Сумата от 83.77 евро мораторна лихва за периода от 01.08.2024 г. до 13.03.2025 г. върху дължимата за 2024 г. главница.

Със същото решение ответницата е осъдена да заплати на ищеца - Етажната собственост сумата от 494.97 евро, сторени съдебно-деловодни разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение, с оплаквания, че същото е недопустимо, с мотив, че исковата молба в подадена от Владимир Ятров, а се иска постановяване на съдебно решение в полза на ЕС, а в условията на евентуалност – 1 неправилно поради нарушение на материалния закон. Възразява се, че присъдените суми са недължими от ответницата-въззивница, тъй като са недоказани по основание и размер, респ., че са неправилно определени и, че не е настъпила тяхната изискуемост. Счита, че решенията на ОС на ЕС, въз основа на които се претендира процесните суми са нищожни, тъй като са разпределени в противоречие с чл. 50, ал. 2 и 51, ал. 1 от ЗУЕС, като в подкрепа на становището си излага подробни съображения, позовавайки се на цитирана в жалбата съдебна практика. На следващо място заявява, че обжалваното решение противоречи на материалния закон, доколкото ответницата не е обитавала имота повече от 30 дни за всяка от процесните календарни години -2022г.,2023г. и 2024г., поради което счита, че за тях тя не следва да заплаща сумите, за които е осъдена. Цитира съдебна практика. Излага подробни съображения за незаконосъобразност на решенията на ОС на ЕС, в случай, че съдът не ги счете за нищожни. В условията на евентуалност, моли ако се приеме, че решенията на ОС на ЕС са валидни, то да се счетат за неправилни, с мотив, че липсва възможност за определяне на размера на претендираната с исковата молба суми за фонд „Ремонт и Обновяване“ и Фонд „Асансьор“, като излага подробни доводи в тази връзка. Пак в условията на евентуалност, ако се счете, че таксите са определяеми, моли да се приеме, че те са определени в противоречие с чл. 50, ал. 2 и 51, ал. 1 от ЗУЕС, поради това, че определени лица е следвало да бъдат изключени от задължението за заплащане на тези две такси. На последно място сочи, че ответницата не е била уведомена по надлежния ред и начин за дължимостта на посочените такси, поради което счита, че тя не е изпаднала в забава, доколкото липса посочена от ЕС банкова сметка за заплащане на дължимите суми.

Направени са възражения по доклада на дело, извършен от първоинстанционния съд, в т.ч. и по отношение на неуважаване на доказателствените искания, направени в писмения отговор по чл. 131 от ГПК във връзка с твърдението, че ответницата не е пребивавала в имота повече от 30 дни за всяка от процесните календарни години. Иска се на основание чл. 266, ал. 3 от ГПК тези доказателствени искания да бъдат уважени от настоящата инстанция. По подробно изложените и доразвити във въззивната жалба съображения се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира присъждане на разноските по делото и за двете инстанции.

В съдебно заседание въззивницата, чрез особения си представител поддържа жалбата си и излага подробни доводи за уважаването й. Представя писмено становище.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият- ищец Етажна собственост на в.с. Сан Сити I, представлявана от Председателя на УС Владимир Ятров, чрез пълномощника си адв.

З. Н. е депозирал писмен отговор на въззивната жалба. Оспорва се възражението за недопустимост на съдебното решение, с мотив, че Владимир Ятров е подал исковата молба в качеството му на Председател на УС на ЕС, а не в лично качество като физическо лице.

Считат се за неверни твърденията, че решението на съда е неправилно поради нарушение на материалния закон. Сочи се, че доколкото процесните решения на ОС на ЕС са влезли в законна сила с тях е определен размерът на дължимата вноска на всяка календарна година, както и падежът й. Що се касае до вноските за фонд „Ремонт и Обновяване“ и Фонд „Асансьор“ се заявява, че същите са определяеми, като размерът на първата е точно посочен в решенията в съответствие с чл. 50 от ЗУЕС. Акцентира се, че цитираната в жалбата норма на чл. 51 от ЗУЕС в случая е неприложима, доколкото такса за управление и поддръжка не се претендира от ответницата. Въззиваемата страна заявява, че споделя извода на районния съд за неотносимост на възраженията на ответната страна за незаконосъобразност и нищожност на решенията на ОС на ЕС, доколкото не са направени в срока по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС. За неоснователни се считат и възраженията за недължимост на процесните суми, с мотив, че ответницата не е пребивавала в имота повече от 30 дни годишно за всяка от процесните календарни години, доколкото в случая претендираните суми са за вноски към Фонд „ Ремонт и обновяване“, а наред с това липсват доказателства в тази насока. За неоснователни се считат и възраженията във връзка с изготвения от първата инстанция 2 доклад и разпределената доказателствена тежест, доколкото докладът на съда е приет без възражения от особения представител на ответницата. Противопоставя се на доказателствените искания във въззивната жалба. По подробно изложените в писмения отговор съображения се иска с потвърждаване на първоинстанционното решение.

Претендира присъждане на разноските пред настоящата инстанция. В съдебно заседание въззиваемата ЕС не изпраща представител. Представя писмено становище с искане за присъждане на направените за въззивната инстанция разноски съгласно представени доказателства и списък по чл. 80 от ГПК.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено следното:

Първоинстанционното производство пред Районен съд- Несебър е образувано по следните предявени от ищеца Етажна собственост на сграда с идентификатор *** в КККР, находяща се в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг-запад, в.с. „Сан Сити 1“ чрез председателя на УС на ЕС Владимир Сергеевич Ятров обективно съединени искове за осъждане на О. Н. Г., гражданин на Руската Федерация като собственик на самостоятелен обект на собственост в същата ЕС - СОС с идентификатор *** по КККР на гр. Несебър да му заплати, въз основа на влезли в законна сила решения на ОС на ищцовата Е С о т 10.07.2017г. и 30.07.2021г.: 1.) Сумата от 825.50 лева /435.58 евро/, представляваща сбор от такси за фонд „Ремонт и обновяване“ за календарните 2022 г., 2023 г. и 2024 г., както и еднократна такса за Фонд „Асансьор“, ведно със законната лихва върху всяка една главница от датата на подаване на исковата молба – 15.04.2025 г. до окончателното им изплащане. 2.) Сумата от 851.92 лева /435.58 евро/ мораторна лихва за периода от 01.10.2022 г. до 13.04.2025 г. върху дължимата главница за 2022 г. в размер на 371.21 лева; 3.) Сумата от 311.00 лева /159.01 евро / мораторна лихва за периода от 01.08.2023 г. до 13.04.2025 г. върху дължимата за 2023 г. главница в размер на 198.45 лева; 4.) Сумата от 163.84 лева /83.77 евро/ мораторна лихва за периода от 01.08.2024 г. до 13.03.2025 г. върху дължимата за 2024 г. главница в размер на 255.82 лева

В исковата молба и последващите й уточнения се сочи, че влезли в законна сила и подлежащи на изпълнение по реда на чл. 38 от ЗУЕС решения от 10.07.2017г., 30.07.2021г., 22.07.2022г. и 20.07.2023г. на ОС на ЕС етажните собственици, в т.ч. от ответницата, който съобразно притежаваните от нея 90 % от 1.606% идеални части от общите части на сградата дължи вноски по чл. 50 от ЗУЕС за 2022, 2023 и 2024г. за „Фонд ремонт и обновяване“, заедно с обезщетения за забавеното им плащане от забавата до подаване на исковата молба, ведно със законна лихва върху всяка от главниците от подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.

В подадения в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор ответницата, чрез назначения й на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител е изразила подробно становище за неоснователност на предявените искове.

С обжалваното решение на първо място по възраженията на ответницата за недопустимост на производството съдът ги е намерил за неоснователни, с мотив, че подалият исковата молба Владимир Сергеевич Ятров има качеството на управител на Етажна собственост на сграда с идентификатор *** по КККР, находяща се в гр.

Несебър, с адрес: гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг-запад“, комплекс „Сан Сити 1“ въз основа на взето решение от ОС на ЕС, проведено на 20.07.2023 г. и решение на УС от 21.07.2023 г., поради което същият разполага с нужната представителна власт да осъществява представителство на ЕС по настоящото дело на основание чл. 23, ал. 4 от ЗУЕС. По същество съдът е посочил, че по делото е установено, че ответницата притежава 90 % ид.ч. от правото на собственост върху апартамент с идентификатор № ***, което й придава качеството на етажен собственик в процесната ЕС, като прилежащите към имота й 3 общи части на сградата са 1.606 %. Съдът е установил също, че общото събрание на ЕС е взело влезли в законна сила решения на 10.07.2017 г.,

30.07.2021г., 22.07.2022 г. и

20.07.2023г. и 26.07.2024г за определяне на паричната вноска за фонд „Ремонт и обновяване“ за процесния исков период. Съдът е счел, че доколкото няма данни ответницата да е отдавала под наем имота си, нито се твърди това от ищеца, дължимата от нея за обекта й вноска за фонд “Ремонт и обновяване“ е в непроменен размер за 2021 г. – в размерите, определени през 2017 г. Съобразявайки притежаваните от ищцата в собственост ид.ч. от самостоятелния обект в процесната ЕС съдът е уважил исковете за присъждане на претендираните от ищеца дължими суми за 20222, 2023г. и 2024г., заедно с обезщетения за забавеното им плащане. За ирелевантни и без нужда от разглеждане съдът е оставил възраженията на ответницата за незаконосъобразност и нищожност на решенията на ОС на ЕС, обективирани в съответните протоколи, доколкото такива възражения могат да се правят само в рамките на производството по предявен иск по чл. 40 от ЗУЕС или иск по чл. 26 от ЗЗД, поради привидност, какъвто не е налице. По тези съображения съдът е счел, че решенията на ОС на ЕС са влезли в сила, поради което са стабилизирани и въз основа на тях са определени дължимите от ответницата такси за Фонд „Ремонт и обновяване“ и таксата за асансьор . На последно място за неоснователно е прието възражението на ответницата за погасяване на вземанията по давност, с мотив, че петгодишния давностен срок не е изтекъл към момента на подаване на исковата молба.