Решение № 2390 от 21.04.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 21.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на седми февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.КА И.

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ мл. с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия И.ка И. гр. д. № 3893 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 461854 от 31.07.2018 г., постановено по гр. д. № 5682/2016 г. по описа на СРС, I ГО, 49 състав, са отхвърлени предявените от Г.И.Р. срещу К.Х.Х. искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД - за заплащане на сумата от 6 450 евро, представляваща обезщетение за неизпълнение на неформален договор за поръчка и 5 000 лв. лихва за забава за периода 07.02.2011 г. - 05.02.2016 г. Отхвърлен евентуално съединения иск с правно основание чл.;55, ал.2 ЗЗД, предявен от Г.И.Р. срещу К.Х.Х. с правно основание чл.55, ал.2 ЗЗД - за заплащане на сумата от 6 450 евро, представляваща стойност на неоснователно обогатяване на неосъществено основание. Ищцата е осъдена за заплати на ответника сумата от 1 000 лв. - разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищцата Г.И.Р., с която го обжалва изцяло.

Излага съображения, ме обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на процесуалния закон. Ответникът не оспорва получаването на процесните суми, като твърди, че те са преведени от ищцата за издръжката на сина им и оспорва основанието за превода. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че в платежно нареждане от 07.02.2011 г. като основание за превода е написано дарение, тъй като липсва посочено такова основание. Твърди, че ответникът е водил дела срещу нея, в които тя не е взела ефективно участие, за промяна на родителските права върху малолетния му син. Предявеният иск е уважен, като Г.Р. е осъдена да заплаща 110 лв. издръжка, ведно със сторените по делото разноски. Въз основа на влязлото в сила съдебно решение е образувано изпълнително дело пред ЧСИ М.Х., рег. № 788 КЧСИ. В хода на изпълнителното производство е продадена притежаваната от нея 1/2 ид. ч. от съсобствения имот - къща с двор в гр. София, ул. „*******, която е обявена на публична продан при цена 70 % от пазарната и притежаваната от нея ид. ч. е купена от ответника за сумата от 11 542, 63 лв. Всеки месец определената от съда издръжка от 110 лв. се превежда от сметка на Г.Р., попълнена от сумите от продажбата на недвижимия имот, по сметка на ответника. Така ответникът е получил от ищцата сума за 12 месеца в размер на 12 615, 12 лв., за които поддържа по делото, че са за издръжка на детето, а от друга страна води дело за издръжка и плаща 11 540 лв. за покупка на 1/2 ид. ч. от общото им жилище. Твърди, че от края на 2002 г. до м.07.2015 г. страните по делото са живели във фактическо съжителство. През 2004 г. са купили едноетажна полумасивна сграда със застроена площ от 48 кв. м., на която са съсобственици с равни дялове. Изтеглила банков кредит за сумата от 9 929, 32 лв. - главница, 2 252, 01 лв. - договорна лихва, както и сумата от 2 862, 90 лв. - главница по договор за комбинирани банкови услуги, ведно със законната лихва в размер на 401, 78 лв. и 18, 84 лв. - наказателна лихва за периода 01.10.2007 г. - 07.08.2012 г., както и сумата от 1 904, 88 лв. - главница по договор за кредитна карта от 24.11.2004 г., договорна лихва в размер на 42, 16 лв. До 2010 г. редовно е обслужвала кредитите си, а за времето, през което не е била в България редовно е изпращала пари на ответника, който да ги внася вместо нея в банките, от които е получила банкови кредити - ОББ и „Банка ДСК“ ЕАД. В представените по делото платежни нареждания никъде не е посочено, че основанието за плащане е издръжка на семейството. С оглед на това поддържа, че между страните е налице сключен неформален договор за поръчка по чл.280 ЗЗД, въз основа на който ответникът е приел всеки месец да получава по своята банкова сметки суми, преведени от ищцата и вместо нея да ги внася в посочените банки за погасяване на банковите кредити на ищцата. Страните не са уговорили възнаграждение за това. В интерес и на двете страни е било своевременното погасяване на кредитите, за да се избегне публична продан на общото им жилище. В нарушение на чл.289 ЗЗД ответникът се е отказал от поръчката без да има основание да това, като е продължил да получава всеки месец суми от ищцата на отпаднало основание, за което ищцата не била уведомена. В резултат на неизпълнение на договорните задължения към банките, същите са се снабдили с изпълнителни листове, въз основа на които са образувани изпълнителни дела. Необосновано СРС е приел, че тези дела са били образувани преди тя да замине за Кипър, тъй като датата на образуването им съвпада с датата на заминаването й. Въпреки, че е получил исковите суми, ответникът не е изпълнил задълженията си по договора за поръчка, поради което дължи обезщетение, което се изразява във връщане на получените суми. Твърди, че не е имала дарствено намерение или намерение да заплаща издръжка на детето.

Това твърдение се установява с показанията на разпитаните пред СРС свидетели К.

М., който е неин колега и К.Х., който е станала поръчител на ищцата. Счита, че свидетелските показания са възприети неточно и непълно в постановеното съдебно решение. Също така съдът не е обсъдил, че съгласно чл.55 ЗЗД, който е получил нещо без правно основание, е длъжен да го върне. Не е обсъдена също така и хипотезата на чл.59 ЗЗД, съгласно която всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Счита, че ответникът не е доказал по делото основание за превод на процесните суми дарение или издръжка, поради което предявеният в условията на евентуалност иск е основателен. Ответникът се позовава на изпълнен нравствен дълг, като е осигурявал издръжка на детето със средствата, предоставени от ищцата.

Същевременно нравствения дълг не може да изпълнява с пари, получени от друго лице. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, като уважи предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, а в условията на евентуалност иска за неоснователно обогатяване, като й присъди сторените по делото разноски.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника К.Х.Х., с който я оспорва. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Счита, че обосновано СРС е приел, че ищцата не е доказала сключването на договор за поръчка, както и не е доказала основанието за извършените преводи да е свързано с договор за поръчка. Не е доказано, че водените изпълнителни деля от „ОББ“ АД и “Банка ДСК“ ЕАД са във връзка с това, че не е внасял предоставените му от ищцата суми. От показанията на свидетеля К. М. е установено, че ако ответникът внася получените суми, не би могъл да се грижи за детето им. Също така в представеното по делото платежно нареждане от 07.02.2011 г. на английски език е отбелязано като основание за превода „подарък“. Съдът независимо от това не е приел, че това е дарение. По време на отсъствието на ищцата задълженията по отглеждането на детето им са били изцяло поети от ответника, с помощта на родителите му в Габрово.

Разходите, които са поети от него, включвали осигуряването на нормални условия за живот на детето чрез ремонтиране и обзавеждане на жилището, в което живее, както и осигуряване на грижа за физическото, умственото, нравственото и социалното възпитание на детето, неговото образование. Преместването на детето в Габрово е било наложително поради извършвания ремонт в къщата. През м.02.2012 г. ищцата е спряла да превежда суми за издръжката на детето им, като е заявила, че не желае да има нищо общо с ответника и детето им. Като е превеждала суми за издръжката на детето си, ищцата е изпълнила свой нравствен дълг. Моли съда да потвърди обжалваното решение, като му присъди сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Предявени са за съвместно разглеждане обективно съединени искови претенции в условията на евентуалност съответно с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, а в условията на евентуалност - чл.55, ал.1 ЗЗД. Ищцата твърди, че от края на 2002 г. до м.06.2015 г. с ответника са живели във фактическо съжителство. През целия период ищцата е работила в гр.

Никозия, Кипър, като периодично се е връщала в България за няколко месеца всяка година. През 2004 г. страните са купили едноетажна полумасивна сграда със застроена площ от 48 кв. м. в режим на съсобственост при равни дялове. Къщата се намирала в гр. София, ул. „*******, кв. „Враждебна“, ведно с 1/4 ид. ч. от ПИ № 133. Във връзка с покупката, ремонта, реконструкцията и обзавеждането на имота ищцата изтеглила следните кредити: от „Банка ДСК“ ЕАД - 9 929, 32 лв. - главни.а и 2 252, 01 лв.

-договорна лихва; от „ОББ“ АД - 2 862, 90 лв. - главница по договор за комбинирани банкови услуги, ведно със законна лихва в размер на 401, 78 лв. и 18, 84 лв. - наказателна лихва за периода 01.10.2007 г. - 07.08.2012 гщ., както и 1 904, 88 лв. - по договор за кредитна карта от 24.11.2004 г., договорна лихва в размер на 42, 16 лв. До края на 2009 г. внасяла редовно вноските по кредитите по време на престоя си в България или с пари, изпратени на ответника, които той внасял в посочените банки. Извършила следните преводи: на 07.02.2.11 г. - 500 евро; на 03.03.2011 г. - 450 евро; на 05.04.2011 г. - 500 евро; на 04.05.2011 г. - 700 евро; на 02.06.2011 г. - 700 евро; на04.07.2011 г. - 500 евро; на 02.08.2011 г. - 700 евро и на 01.11.2011 г. - 500 евро. Общият размер на преведените суми възлиза на 5 250 евро. Без нейно знание ответникът е спрял да погасява банковите кредити, поради което банките се снабдяват с изпълнителни листове и са образувани съответно изп. д. № 3116/2010 г. и № 15892/2012 г. по описа на ЧСИ Н.М., за които узнала през 2014 г. По изпълнителните дела ответникът е купил притежаваната от нея 1/2 ид. ч. от горепосочените дела. Посочените суми не са дадени с дарствено намерение, а за погасяване на банковите кредити. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 5 250 евро - получи на посочените дати за погасяване на банковите кредити, а условията на евентуалност - да върне посочената сума, дадена без основание или при неосъществено основание или при отпаднало основание, както и да заплати сумата от 5 000 лв. - лихва за забава за периода 07.02.2011 г. - 05.02.2016 г., ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.

С молба от 17.05.2016 г. ищцата е посочила, че претендира сумата от още 1 200 евро, платена съответно на 02.12.2011 г. - 700 евро и 02.03.2012 г. - 500 евро. Така общият размер на претендираната главница възлиза на 6 450 евро.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че с ищцата за живели съвместно за посочения в исковата молба период. Имат общо дете - П.К.Х.. През м.11.2010 г. ищцата напуснала семейното им жилище и заминала да работи в гр. Никозия, Кипър. Целта й била да получава по - големи доходи, които ще й позволят да изпраща пари за издръжката на семейството и сина им. За покрИ.е нуждите на детето им ищцата е изпращала по негова сметка различни парични суми, включително и описаните такива в исковата и уточнителната молба. Тези суми са получени във връзка с издръжката на детето им, с оглед постигнатото между тях съгласие. В началото на 2012 г. ищцата престанала да изпраща средства за издръжката на детето. След проведен разговор ищцата е превела през м.03.2012 г. сумата от 500 евро. През м.05.2012 г. ищцата заявила, че няма да се прибира повече в България в близките 5-10 години и да не очаква нищо от нея. Оттогава ищцата не е изпращала пари за издръжка на детето им. С влязло в сила решение му е предоставено упражняването на родителските права върху общото им дете, както и ищцата е била осъдена да му заплаща сумата от по 110 лв. месечна издръжка.