Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 49 от 16.02.2026, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 991/2025
Вид
Решение № 49
Подписан
16.02.2026
В сила
16.02.2026
Състав
Стоян Константинов Попов, Яна Панева, мл.с. Ива Благомилова Благоева

Цитирани разпоредби

  • чл. 152 · Наказателен кодекс
  • чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 290 · Наказателен кодекс
  • чл. 296 · Наказателен кодекс
  • чл.189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 301 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 304 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 305 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Варна, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стоян К. Попов

Членове:

Яна Панева мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Теодора Св. Иванова като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20253100600991 по описа за 2025 година Съдебното производство е въззивно по реда на чл.313 и сл. от НПК, предмет на същото е присъда № 153/29.05.2025г., постановена по НЧХД № 146/2024г. по описа на ВРС, с която подсъдимата Т. С. С. е била призната за невиновна за това, че на 08.12.2023 г. в гр. Варна в условията на продължавано престъпление е казала унизителни за честта и достойнството на Д. Н. В. – Н. думи – „курва, боклук, вещица“, в нейно присъствие, използвайки приложението „Вайбър“, като на основание чл. 304 от НПК е била оправдана да е извършила престъпление по чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Предвид произнасянето в наказателно осъдителната част, предявеният граждански иск в размер от 1022.58 евро от Д. Н. В. – Н. срещу подсъдимата, е отхвърлен като неоснователен. Разноските са били възложени на частния тъжител.

Недоволен от така постановената присъда е останал частния тъжител, който в срок е депозирал въззивна жалба, чрез процесуалния си представител адв. Р. Ж..

В допълнението към жалбата се навеждат твърдения за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. По – конкретно се излагат доводи за необоснованост и противоречие в мотивите, тъй като анализът на доказателствения материал по делото е бил непълен и неточен, което е довело до неправилно възприета фактическа обстановка и като цяло до грешен извод относно осъществяване на субективния елемент на престъплението. Искането е за отмяна на присъдата като неправилна и незаконосъобразна, като 1 подсъдимата бъде осъдена за повдигнатото от частния тъжител обвинение.

Иска се и уважаване предявения граждански иск.

Процесуалният представител на подсъдимата е подал отговор, с който изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли за потвърждаване на присъдата.

В съдебно заседание жалбоподателят – частния тъжител не се явява и се представлява от адв. Ж., който поддържа депозираната жалба като доразвива изложеното в нея. Счита, че деянието е осъществено от обективна и субективна страна от подсъдимата С. и моли съдът да я признае за виновна по обвинението. В условията на алтернативност отправя искане делото да бъде върнато на ВРС за разследване за извършено престъпление по чл. 290 от НК.

Подсъдимата се явява лично, представлява се от процесуалните си представители адв. В. и адв. Д.. Защитниците поддържат, че първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение. Молят съдът да потвърди така постановената присъда и да им бъдат присъдени сторените разноски.

В последната си дума, подсъдимата моли за потвърждаване на оправдателната присъда и заявява, че не е написала обидните думи на частния тъжител.

След преценка на становищата на жалбоподателя, страните и на събраните по делото доказателства, въз основа на извършената цялостна служебна проверка на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, съдът прецени, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок и от надлежна страна, но разгледана по същество е неоснователна.

В рамките на първоинстанционното производство, при съответния процесуален ред е събран обем доказателствен материал за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото.

При извършения собствен анализ на доказателствената съвкупност, ВОС приема фактическата обстановка така както е установена и описана в първоинстанционния акт и преповтарянето й е безпредметно.

Така направените крайни изводи на съда, на база приетата за установена и от въззивния състав фактическа обстановка, се споделят напълно.

С оглед характера на възведеното обвинение, фактологията е установена предимно въз основа на гласните доказателствени средства. Пред първоинстанционният съд са разпитани множество свидетели, чиито показания са разделени на две групи. От една страна са свидетелите посочени от частната тъжителка и от друга – тези на защитата на подсъдимата.

Районният съд е направил изчерпателен и съответен анализ на събраните доказателства, въз основа на който, обстойно са мотивирани и правните изводи. Всяко едно доказателство е подробно анализирано, като ясно са откроени тези доказателствени източници, които съдът кредитира и тези които не възлага доверие, като са изложени и съображенията за това.

В този смисъл въззивната инстанция намира, че не следва да 2 преповтаря анализа на доказателствата от първата инстанция, тъй като изцяло ги споделя. Свидетелските показания, на които ВРС е дал вяра, така и настоящият състав намира за достоверни и спомагащи за разкриване на обективната истина по делото, тъй като кореспондират помежду си и не са противоречиви.

Най-оспорваният от обвинението момент в доказателствената работа на проверявания съд е отношението му към показанията на св. Вл. и Асп. /те са възприети от съда/. Това разбира се е обяснимо, с оглед факта, че те разколебават обвинителната теза, в частта й относно авторството на престъплението. Тези показания са съпоставени с останалите гласни доказателствени средства, като в основата на наличие на доверие към тях, съдът е определил липсата на противоречия, последователност, безпристрастност и логика, каквато очевидно и не без основание не е намерил в съобщеното от другата група свидетели.

В хода на въззивното производство е открито въззивно следствие и допуснат до разпит свидетеля Н. Н.. Последният твърди, че на процесната дата и час на деянието е бил в дома на подс. С., като са лежали един до друг в леглото, докато същата е написала обидните думи на Д. Н. в приложението „Вайбър“. Свидетелят заявява, че и с двете дами към него момент е имал интимни отношения, които също така често били обтегнати и конфликтни. Н. отсядал в дома ту на едната, ту на другата, като споделя, че през този период срещу него е имало издадени две заповеди за защита в обслужващи подс. С..

Изнесените от посочения свидетел факти, без съмнение са в полза на обвинението, но подходът към тях следва да бъде изключително внимателен.

Касае се за много изострени и влошени междуличностни отношения между страните, ескалацията на които е тясно свързана със св. Н..

Събраните гласни и писмени доказателства по делото свидетелстват за наличие на множество конфликтни събития между св. Н. и подсъдимата, за които са сезирани и съответните органи. Първоинстанционният съд е приел и приобщил към доказателствения материал по делото Заповед за защита № 7 / 17.01.2025 г., издадена въз основа на Решение № 214 / 17.01.2025г. по гр. дело № 14336 / 2024г. по описа на ВРС и Определение № 168 / 05.01.2024г., постановено по гр. дело № 119 / 2024г. по описа на ВРС за издаване на заповед за незабавна защита по ЗЗДН. В хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция подс. С. в обясненията си заявява, че по неин сигнал срещу Н. има образувано досъдебно производство по чл. 152 и чл. 296 от НК. Тези обстоятелства са достатъчни да се постави под съмнение съобщеното от свидетеля, а и са причина да се мисли в насока, че чрез тях той реабилитира едната страна и дискредитира другата, в резултат на негативизъм към нея.

Поради това и съда прие, че св. Н. има лично негативно отношение към подс.

С., което без съмнение го прави пристрастен и най-вече заинтересован от изхода на делото.

След така направения анализ на доказателствения материал по делото, настоящият състав не достигна до правни изводи, различни от тези на първостепенния съд.

3

Търсената защита от страна на частната тъжителка е по отношение на нейната чест и достойнство, които намира, че са засегнати от подсъдимата със отправени чрез приложението „Вайбър“ обидни думи, описани в тъжбата. В първоинстанционното производство е направен всестранен опит за установяване на твърдените факти и обстоятелства, като са събрани всички допустими и относими към предмета на доказване доказателства и доказателствени средства, предложени от страните. В пълна степен са уважени относимите доказателствени искания на страните с цел изчерпване на всички доказателствени способи. Въпреки това, към настоящия момент така очертаните в частната тъжба факти и обстоятелства остават неподкрепени от събрания доказателствен материал и съответно са неспособни да обосноват еднозначен и убедителен извод /арг. на чл. 303 от НПК/, че автор на твърдяното престъпление е именно подс. С..

По тези съображения въззивната инстанция намира, че законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че подс. Т. С. не е осъществила състава на престъпление по чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Горното изложение налага и извод, че наведените във въззивната жалба възражения за неоснователни, включително и тези, с които на първия съдебен акт се приписва немотивираност. Подобно твърдение е голословно. Първият съд е положил изключителни усилия да изясни в детайли обективната истина по делото, като е предоставил на страните използване на почти целия процесуален ресурс разписан в НПК за допускане и проверка на доказателства. Цялостният коментар на акта е точно в противоположна насока, доколкото с него е даден изчерпателен и задълбочен отговор на всички въпроси попадащи в обхвата на чл. 301 от НПК, както и съдържанието отговаря на изискванията поставени в чл. 305 от НПК.

Като е признал подсъдимата за невиновна в извършването на престъпление по чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, правилно ВРС е приел за неоснователен гражданския иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, резултат на такова престъпление, поради което е отхвърлил същия изцяло.

Правилно първоинстанционният съд се е произнесъл и по разноските, като е възложил на ч. т. Н. да заплати на подс. С. направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева, както и направените по повод престъплението по чл. 146, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК разноски за възнаграждение на вещото лице в размер на 1209,17 лева, на основание чл.189, ал. 3 от НПК.

Искането за разноски в настоящото производство по отношение представени доказателства за заплатено възнаграждение в размер на 3000 лева, платени в брой от подс. Т. С., както и своевременно искане за присъждането им, не следва да бъде удовлетворено от този съд, а следва да бъде отнесено към първоинстанционния съд, с оглед необходимостта от двуинстанционна проверка на акта за присъждане на разноски.

Водим от и на основание чл. 334, т. 6, вр. с чл. 338 от НПК, Варненският окръжен съд

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда №153 / 29.05.2025 г., постановена по НЧХД № 146 / 2024 г. по описа на РС-Варна.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5