Решение № 2086 от 27.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2086 гр. София, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-17 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стилияна Григорова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Стилияна Григорова Гражданско дело № 20241100107876 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Л. Т. С. срещу „МЕДИКО-ДЕНТАЛЕН ЦЕНТЪР „ОРТОГИН“ ООД (МДЦ „Ортогин“) за осъждането му да заплати на ищцата сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане на служители при ответника, изразяващо се в неправомерно извършена амниоцентеза, ведно със законната лихва от 22.06.2023 г. до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че на 22.03.2023 г. установила, че е бременна след четири години неуспешни опити да забременее. С. и съпругът й били изключително щастливи от новината, че инвитро процедурата е успешна и е настъпила дългоочакваната бременност.

На 10.05.2023 г. била проведена първата фетална морфология на плода в МДЦ „Ортогин“. Изследването извършил доц. д-р П.И.. По време на прегледа доц. д-р И. установил повишена нухална транслуценция в размер от 3.4 мм, при допустими 3 мм. Завишената стойност на този показател индикирал за повишен риск от синдром на Даун, Едуардс и Патау и затова доц. д-р И. препоръчал на ищцата да се извърши амниоцентеза в периода 18-23 гестационна седмица. Резултатът от прегледа не бил отразен в амбулаторен 1 лист, съгласно изискванията на чл. 10а от Наредбата за осъществяване на правото на достъп до медицинска помощ, а в друг документ.

По настояване на С. на 23.05.2023 г. се провела втора консултация, при която доц. д-р И. измерил нухалната гънка с размер 3.38 мм. Доц. д-р И. препоръчал да се направи амниоцентеза. Обяснил, че процедурата е елементарна, не изисква предварителна подготовка, нито необходимост за последващо наблюдение. Доц. д-р И. не разяснил на С. рисковете от амниоцентеза и преди извършването на интервенцията на 13.06.2023 г. Освен цената на процедурата по амниоцентеза, ищцата и съпругът й заплатили и стойността на генетично изследване - цялостно геномно секвениране на С., на съпруга й и на плода.

Амниоцентеза започнала в 11.45 ч. и приключила в 11.50 ч., като на доц. д-р И. асистирала г-жа К.Д.В., която изтегляла спринцовките с амниотична течност от корема на Л.. При проверка от ИА „Медицински надзор“ се установило, че Великова не е медицински специалист, а заемала длъжността „административен асистент офис“.

При извършване на амниоцентеза мониторът, на който доц. д-р И. наблюдавал въвеждането на иглата, изгаснал за кратко, след което отново на екрана се визуализирал образ. За няколко секунди въвеждането на иглата станало без визуален контрол от страна на доц. д-р И..

Амниоцентезата задължително се извършвала в лечебно заведение, което отговаря на условия по Наредба № 9/27.04.2021 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология“ (Наредбата) и от специалист с нужната квалификация. МДЦ „Ортогин“ не отговарял на изискванията по Наредбата: не бил лечебно заведение за извънболнична медицинска помощ с регистрирани легла за наблюдение до 48 часа (клас А2), нито лечебно заведение за болнична медицинска помощ (клас Б).

Амниоцентазата попадала в категорията диагностично лечебни дейности от група Б7 и задължително се извършала в лечебно заведение от клас А2 или клас Б.

След извършване на амниоцентезата С. помолила да види плода на монитора, но това станало за кратко, тъй като доц. д-р И. бързал. Ищцата не била предупредена какво да очаква след интервенцията. След като нямало нужда да лежи, със съпруга й си тръгнали.

2

На 16.06.2023 г. около обяд ищцата усетила подмокряне и веднага потърсила по телефона доц. д-р И., който не отговорил на обаждането. След около час на С. се обадила асистентката на доц. д-р И. и след като се осведомила за състоянието на пациентката, ищцата била насочена към спешния кабинет на болница „Вита“, а от там я насочили към спешния кабинет на УАГБ „Майчин дом“, където била хоспитализирана, поради установено редуциране на околоплодните води, доказано чрез ехографски преглед и извършен тест Амнишур. п. Д. и д-р К. разяснили на ищцата, че запазването на бременността криело сериозен риск за здравето и живота й, както и бъдещия й фертилитет и същата следвало да бъде прекъсната. Ищцата се съгласила на аборт, извършен на 22.06.2023 г. Материалът бил изпратен за хистологично изследване. Провело се и генетично изследване - индиректен ДНК анализ на биологичната проба, а не кариотипиране. Резултатът от диагностиката за хромозомни болести показал, че няма данни за болест на Даун (тризомия 21), болест на Едуардс (тризомия 18) и болест на Патау (тризомия 13). Плодът е бил здрав, без установени синдроми. Ищцата и съпругът й уведомили доц. д-р И. за неблагоприятното развитие на бременността и желанието им да се прекрати генетичното изследване, тъй като същото станало безпредметно.

След установяване на завишен размер на нухалната гънка на Л. С. била предложена амниоцентеза, без да са й разяснени другите алтернативни методи за изследване и без да е уведомена за рисковете от извършване на амниоцентезата и че процедурата крие риск от настъпване на спонтанен аборт.

Ищцата не взела информирано решение да се подложи на амниоцентеза.

Процедурата била извършена в нарушение на медицинския стандарт по акушерство и гинекология и с участие на лице, което не било медицински специалист. След извършване на амниоцентезата С. не била под лекарско наблюдение, каквито били медицинските изисквания. При ищцата не се установила патология в развитието на бременността, плодът бил здрав и без генетични мутации, а причина за изтичането на околоплодните води и последвалия аборт били резултат от амниоцентезата, тъй като нямало други обстоятелства, обуславящи пукането на околоплодния мехур, изтичането на околоплодна течност и наложилия се аборт по медицински индикации.

В случая били допуснати нарушения на изискванията на чл. 92, ал. 1 от ЗЗ: Л. С. не била информирана за посочените в разпоредбата обстоятелства, а 3 й казали единствено, че амниоцентезата е елементарна процедура, която не изисквала болничен престой и наблюдение. Интервенцията се извършила в нарушение на медицинския стандарт по акушерство и гинекология. Не били обяснени алтернативните възможности за лечение, нито рисковете от извършването на интервенцията, включително възможността да се стигне до преждевременно прекъсване на бременността и загуба на плода.

Информацията по чл. 88 от ЗЗ не била предоставена на ищцата, нито тя самата изразила писмено информирано съгласие и това представлявало нарушение на императивни разпоредби на ЗЗ.

В случая доц. д-р И. реализирал противоправно поведение, в разрез с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии, с утвърдените медицински стандарти и с основни принципи на правото на медицинската помощ – своевременност, достатъчност, качество и с правата на пациента.

С. не била уведомена за възможните рискове от амниоцентезата и отговорността за вреди следвало да се поеме от лекаря. Установявала се и причинната връзка за настъпването на вредата – реализирането на риск, свързан с извършването амниоцентезата. Отделно, неправомерното извършване на амниоцентезата представлявало възможна причина за настъпването на вредата, предвид липсата на данни за аномалии при майката и плода, причина за изтичането на околоплодните води и прекъсването на бременността.

Ищцата моли МДЦ „Ортогин“ да бъде осъден да й заплати сумата от 50 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в прекъсване на дълго очаквана и желана бременност, ведно със законната лихва от 22.06.2023 г. до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 от ГПК от МДЦ „Ортогин“ е постъпил отговор, в който се оспорва, че загубата на плода на С. се дължи на извършената амниоцентеза.

На 10.05.2023 г. се провела първата фетална морфология на плода в комбинация с биохимичен скрининг. При прегледа се установила 3.4 мм гънка при нормална горна граница около 2,5 мм. Повишената стойност на нухалната транслуценция над 3.4 мм предполагала силно увеличен риск за синдроми на Даун, Едуардс и Патау, но и на други генетични заболявания. Затова доц. д-р 4

И. е предложил екзомно секвениране, а не кариотипиране - генетично изследвания с малък обхват. При липса на други ултразвукови маркери се касаело за друго генетично заболяване, а не за тризомия и затова на С. не било препоръчано кариотипиране („бърз тест“), а цялостно екзомно секвениране. Доц. д-р И. препоръчал амниоцентеза след 17-та гестационна седмица, за да се минимизират рисковете от изтичане на околоплодна течност. Документът, в който бил отразен резултатът от прегледа съдържал по-обстойна информацията, отколкото се побирала в шаблона за амбулаторен лист. Издаденият документ при проведения биохимичен скрининг имал всички атрибути на амбулаторен лист по НЗОК, но се издал по шаблон на Световната фондация по фетална медицина. Екзомното секвениране представлявало златен стандарт в съвременната практика, тъй като предоставяло оптимално съотношение цена/качество.

Средностатистическият риск от амниоцентеза бил 0,3%. Когато доц. д-р И. видял в резултата от комбинирания биохимичен скрининг, че рискът е 1:4 за състоянието от тризомия 18, препоръчал на С. амниоцентеза, тъй като рискът от тази процедура бил в пъти по-малък от риска да има заболяване. С напредване на бременността шийната гънка намалявала и затова биохимичен скрининг се правел до 13 седмица и 5 дни. След този период гънката ставала прекалено малка и нямало предикативна стойност по отношение на риска.

Изчезването на гънката не означавало изчезване на риска от наличие на генетично заболяване. В случая гънката намаляла много по-малко за този период от време и това представлявало индикация, че е налице силно повишен риск от генетично заболяване, не само за тризомия.

Обстоятелството, че процедурата продължила само 5 минути показвало, че манипулацията е била извършена за оптимално време и че лекарят не е имал затруднения. Продължителността на амниоцентезата отговаряла на международно възприетите стандарти за времетраене, а това означавало точно и квалифицирано действие, което също допринасяло за намаляване на риска.

Не съществували изисквания лицето, помагащо при амниоцентеза, да е с медицинска квалификация или образование.

Ехографският преглед не доказвал, а можел да породи съмнения за редуцирана околоплодна течност. „Амнишур“ тест бил направен на 19.06.2023 г. Преди това двукратно, и в две различни болници, била извършвана проба с 5

Brom-thymol, с двукратно отрицателен резултат.

Липсата на подписано информирано съгласие от ищцата за манипулацията на 13.06.2023 г. не се дължала на виновно поведение на лекаря, а се дължало на технически пропуск от административния асистент на центъра, който изготвил информирано съгласие и го предоставил на Л. С. и на съпруга й за запознаване с документа и за подпис, но екземпляри не били останали в архивите на МДЦ „Ортогин“ ООД.

Доц. д-р П.И. изпълнил своите професионални задължения и разяснил подробно на С. в няколко последователни консултации рисковете, свързани с извършване на амниоцентеза. Това признавала самата С. в своята жалба до ИА „Медицински надзор“. Действително, законът изисквал за осъществяване на процесната медицинска интервенция информираното съгласие да е в писмен вид, но не поставял изискване в какъв точно документ да е материализирано съгласието. Основната цел била пациентът да е запознат с всички обстоятелства по чл. 88, ал. 1 от ЗЗ. Л. С. не оспорвала, че е била информирана за процедурата и за начина на извършването й. Тя подписала допълнителен документ - декларация съгласие, необходим за изпращане на взетия генетичен материал в специализирана лаборатория в Германия, в който е декларирала: „С подписването на този формуляр декларирам, че съм получила изчерпателна информация относно генетичния произход, свързан с въпросното заболяване, както и възможностите и ограниченията на молекулярно-генетичните изследвания. Разбирам, че имам право да оттегля съгласието си за генетичен анализ“.