Определение № 151 от 30.07.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 151 гр. Бургас, 30.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. Иванов като разгледа докладваното от Светлин Ив. Иванов Въззивно частно наказателно дело № 20262000600137 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр. чл.341 ал.2 и следващите от НПК и е образувано по частна жалба от адв. Р. Т. от АК – Бургас, упълномощен защитник на лишения от свобода А. А. А. ЕГН **********, против Определение рег. № 878 от 24.06.2026г., постановено по ЧНД № 726/ 2026г. по описа на Окръжен съд - Бургас, с което молбата на осъдения за условно предсрочно освобождаване е оставена без уважение.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на съдебният акт, тъй като окръжният съд неправилно кредитирал изводите на инспектора СДВР, а не тези на психолога в затворническото общежитие, които според защитника били изготвени по съвременна методика, отчитаща връзката между нивото на режима на търпене на наказанието и криминогенните потребности на осъдения, и именно психологът контактувал пряко с А. и съдействал за неговото поправяне.

Оценката на риска била близо до ниските стойности, осъденият посещавал редовно групата на анонимните алкохолици от над 4 месеца, спазвал режима и реда при изтърпяване на наказанието, и според жалбата били налице убедителни доказателства за неговото поправяне. Претендира за отмяна на оспореното първоинстанционно определение и постановяване на друго, с което жалбоподателят да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от наказанието.

В становище на прокурор от Апелативна прокуратура - Бургас жалбата е оценена като неоснователна и се предлага да бъде оставена без уважение.

Акцентира на оценката на осъдения и индивидуалния план за изпълнение на наказанието, съгласно които целите на наказанието не са постигнати в нужната степен, корекционното въздействие не е завършено, рискът от рецидив и вреди в текущата атестация остават почти без промяна в средните стойности. Не е постигната категорична промяна в мисленето, нагласите и 1 мотивацията на А. за справяне със злоупотребата с алкохол и предотвратяване извършването на транспортни престъпления, създаване на самокритичност и умения да открива, осъзнава и разрешава проблемите по обществено приемлив начин. Предвид неизпълнение на целите, поставени в индивидуалния план за изпълнение на наказанието, и липсата на категорично и трайно поправяне на осъдения прокурорът предлага оспореното определение да бъде потвърдено.

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като изхожда от легимирано лице, подадена е в преклузивния срок по чл.342 ал.1 от НПК срещу годен за инстанционен контрол по този ред съдебен акт, и пред надлежния съд. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Установено е по делото, че лишеният от свобода А. А. А. ЕГН ********** е родена на ..г. в гр.Бургас, с постоянен адрес в гр.Каблешково, община Поморие, и е ром, български гражданин, с основно образование, женен, осъждан, работи като арматурист.

С Определение от 06.11.2025г., постановено по НОХД № 10808/ 2025г. по описа на Районен съд - София, в сила от същата дата, съдът одобрил споразумение за решаване на делото, с което А. се признал за виновен в извършването на престъпление по чл.343б ал.2 вр. ал.1 от НК, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, търпимо ефективно при първоначален „строг“ режим, и „глоба“ в размер на 1000 лева.

Осъденият постъпил в Затвора – Бургас на 05.12.2025 г., нормално преминал процеса на адаптация и на 30.12.2025 г. бил разпределен в ЗОЗТ „Дебелт“. До момента не е трудово ангажиран, не е санкциониран за дисциплинарни нарушения, и не е поощряван с награди.

Към датата на проведеното от първата инстанция открито съдебно заседание осъденият е изтърпял фактически 6 месеца и 19 дни, като са му признати 2 дни от работа. Остатъкът от наказанието към същата дата е възлизал на 1 месец и 9 дни.

След постъпването му в затвора, в рамките на общопенитенциарните активности молителят участвал в програма за лица, зависими от алкохол от м. февруари 2026г.

По отношение на осъдения до момента са извършени две оценка на риска от рецидив и значителни вреди. Според първоначалната оценка, изготвена на 29.12.2025г., величината на риска възлиза на 42 точки, с установен риск от рецидив в средни нива по отношение на обществото.

Идентифицираните проблемни зони с нужда от въздействие включват отношение към правонарушението, злоупотреба с алкохол и умения за мислене. В първоначалния план на дейностите (л.31 от първоинстанционното дело) за осмисляне на престоя в затвора са набелязани съответни мероприятия и форми на въздействие по всяка от зоните с дефицит.

Последващата оценка от 14.05.2026г. във връзка с подадената молба за предсрочно освобождаване отразява минимално намаление на риска от 42 на 41 точки само в зоната злоупотреба с алкохол, като е констатирана 2 продължаваща необходимост от корекционно – възпитателна работа и в трите първоначално идентифицирани зони на дефицит, които остават без промяна.

Отчетен е среден риск от вреди за обществото основно поради потенциалната възможност от извършване на престъпления, свързани с нарушения на ЗДвП.

Според докладите за оценка на осъден правонарушител, експертното психологическо заключение, становището на началника на затвора и другите събрани доказателства, рискът от рецидив за обществото при живот на свобода остава среден. Според тези източници, като личност А. демонстрира добре развити социални умения, включително асертивност и емпатия, разполага със способност за саморефлексия. Самооценката е реалистична и балансирана, без изразени тенденции към надценяване или подценяване.

Осъденият е адаптиран в условията на мястото за лишаване от свобода, предвид и факта, че за втори път изтърпява ефективно наказание „лишаване от свобода“. Заема средни позиции в затворническата общност. Наред с изложеното е констатирано, че у А. липсва самокритичност по отношение на собствените поведенчески изяви, очертана е склонност да прехвърля вината към външни фактори и обстоятелства извън собствената си личност.

Констатирани са дефицити във възможността за самоконтрол по отношение употребата на алкохол, която в психологическото изследване е очертана като ситуативно и социално обусловена, на фона на податливост на осъдения на външно влияние и недостатъчно ефективни стратегии за справяне с проблема.

Въпреки сравнително доброто ниво на социална интеграция, психологът е отразил известни затруднения в социалната адаптация на осъдения, които се нуждаят от целенасочена интервенция. Аналогични констатации са налице и в доклада на инспектора СДВР Сиракова, на която е била възложена ежедневната работа с осъдения. Последната е констатирала, че макар да признава деянието, осъденият го омаловажава и проявява склонност към пренебрегване на ограниченията, не съзнава вредите от злоупотреба с алкохол и факторите, допринесли за осъществяване на правонарушението, заявеното желание за позитивна промяна е формално и цели основно редуциране размера на наказанието, изпитва трудности при идентифициране и решаване на проблемни ситуации, проявява склонност към необмислени действия и липсва целеполагане. При така изложените констатации настоящият съдебен състав счита, че липсва действително и сериозно противоречие между становищата на инспектора СДВР и експерт –психолога, тъй като и в двата документа са налице съвпадащи по същност и съдържание констатации за актуалното състояние и поведение на осъдения. Дадената от психолога благоприятна прогноза за живот на свобода отчита краткия остатък от наказанието и наличието на подкрепящи семейни и трудови фактори, докато в становището на инспектора акцентът е на степента, в която към момента са постигнати целите на наказанието и поставените в плана на присъдата цели.

Няма как да бъде споделено оплакването за неправилно кредитиране становището на инспектора за сметка на заключенията на психолога, тъй като и двете са били надлежно обсъдени и съобразени от окръжния съд. Не може да има съмнение, че съгласно първоначалния и последващия план за изпълнение на присъдата, основната част от корекционната и превъзпитателна 3 работа с осъдения се осъществява именно от инспектора СДВР, докато общуването на А. с експерт-психолога е спорадично и основно при изготвяне на периодичните атестации.

При правилно установените релевантни факти, окръжният съд достигнал до обосновано и законосъобразно заключение, че по делото е налице само формалната предпоставка по чл.70 ал.1 т.1 от НК – осъденият А.

А. действително е изтърпял фактически повече от половината от наложеното му наказание „лишаване от свобода“.

Осъщественият от първата инстанция подробен, обективен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства, напълно споделен и от настоящия съд, води до извод за липса на достатъчно и убедителни доказателства молителят да се е поправил в степен, оправдаваща предсрочното му освобождаване. Такива доказателства, съгласно неизчерпателното изброяване в чл.439а ал.1 от НПК, са всички обстоятелства, които сочат за настъпила положителна промяна у осъдената по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, обществено полезни прояви, които според ал.2 от същата норма се установяват с всички възможни източници на информация за поведението на осъденото лице по време на изтърпяване на наказанието, основно от оценката за осъдения по чл.155 от ЗИНЗС, както и от работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.156 от същия закон.

Установените по настоящото дело факти не са достатъчни за извод, че в съзнанието и поведението на А. А. са настъпили трайни, съзнателни и цялостни положителни промени, свидетелстващи за неговото превъзпитание и поправяне. Макар да признава виновно поведение, осъдения не демонстрира пълно осъзнаване на вредите от деянието, не съзира проблемни и дефицитни зони в манталитета и поведението си, не осъзнава в пълнота факторите, способствали за извършените правонарушения, нито вероятните рискови последици от подобно поведение. Наред с това липсват данни за видимо и решително подобрение на показателите по която и да е от идентифицираните зони с дефицит, което обосновано е довело окръжния съд до извод, че целите на наказанието по отношение на молителя все още не са постигнати в нужната степен.

Изрично следва да се отбележи, че престъплението по чл.343б ал.2 вр. ал.1 от НК, за което А. търпи настоящото наказание, не е изключение в неговия живот. Преди това, със споразумение по НОХД № 141/ 2022г. на Районен съд – Поморие, в сила от 22.07.2022г., той е осъден за извършено на 12.07.2022г. престъпление по чл.343б ал.1 от НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, отложено на основание чл.66 ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 години. Само 3 дни по-късно, на 25.07.2022г. А. е осъществил престъпление по чл.343б ал.2 от НК, за което по НОХД № 1521/2022г. по описа на Районен съд – Шумен, в сила от 04.08.2022г., му е наложено ефективно наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 4 месеца, а с последващо определение по същото дело, на основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение и условното наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца по НОХД № 141/ 2022г. на Районен съд – Поморие. Изложеното потвърждава извода, че осъденият е лице с утвърдени престъпни нагласи специално по отношение на престъпления, включващи управление на превозно средство след употреба на алкохол, и събраните по делото доказателства не сочат тази склонност да е била успешно и трайно преодоляна.

Правилно е съобразено наличието и на положителни ефекти от изтърпяната част от наказанието – спазване на режимните изисквания, липса на дисциплинарни нарушения, посещение на специализирани програми, което дава основание да се счита, че при осъдения действително е започнал поправителен и превъзпитателен процес, който обаче не е завършен и не е достигнал в пълнота целите си.